Изгубеният шанс "Стенос"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Изгубеният шанс "Стенос"

На "Стенос" е направена каменна облицовка, запълнена отвътре с циментов разтвор.

Изгубеният шанс "Стенос"

Или как България пропусна възможността да впише крепостта при "Траянови врата" в списъка на ЮНЕСКО

Люба Йорданова
17596 прочитания

На "Стенос" е направена каменна облицовка, запълнена отвътре с циментов разтвор.

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Ако посетите крепостта "Стенос", по-известна като "Траянови врата" заради близостта й до едноименния проход, на пръв поглед няма да забележите нищо уникално. Доскоро обектът, който в миналото е бил военен гарнизон на войниците, пазили прохода, беше неподдържан и обрасъл с растителност, а зидовете и пилоните се рушаха. Днес мястото е облагородено, но едва ли ще забележите островърхите кули, които правят крепостта уникална за времето, в която е била строена - края на V век. Изследователите считат, че това я е направило прототип за всички следващи по време на изграждане крепости. Може би няма да разберете и, че голяма част от оригинала на "Стенос" е запазен - автентичните зидове са високи 3-4 метра за разлика от много други крепости, където са останали по около 30 см от оригинала. Всичко това можеше да направи крепостта подходящ обект, с който България да кандидатства за Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Такъв шанс обаче вече няма.

Освен че години наред не е била защитена от климатичните и човешки фактори, а реставрационните работи в миналото са били извършвани до голяма степен некачествено, новият проект за възстановяване на "Стенос" по ОП "Регионално развитие", който ще бъде официално открит тази неделя, също не постигна желания ефект. Дори напротив - строителните дейности по него още повече увредиха оригинала и превърнаха крепостта в един от многото подобно изглеждащи и с нищо отличаващи се реставрирани културни паметници. Нещо повече - работата по проекта беше съпътствана от скандали и съмнения за злоупотреби с обществени средства, които оставиха усещането, че целта не е опазване на наследството, а усвояване на пари.

Предисторията на новата "Стенос"

Главен проектант в началото на проекта е арх. Стела Дулева. Тя разработва проектното решение, с което община Костенец кандидатства за малко над 4 млн. лв. финансиране по схемата за подкрепа на развитието на конкурентоспособни туристически атракции.

Още в първата седмица, в която строителят започва работа по консервацията и реставрацията  на обекта през септември 2013 г. обаче, арх. Дулева вижда нередности. "Изчукваха се около 15 см в дълбочина от автентичната лицева тухлена зидария и се облицоваха с керамични тротоарни плочки", спомня си днес тя и допълва, че това е разрушило автентичността на "Стенос". Архитектката тогава документира всичко със снимки, сигнализира отговорните институции и след бавна тяхна реакция обектът е временно спрян за проверка. От нея обаче не следва нищо - формалният отговор е, че по документи всичко е наред, изпълнените дейности са с добро качество и така от средата на 2014 г. работата продължава. Арх. Дулева и екипът й се отказват от авторските права по проекта в частта му за строителните работи и прекратяват участието си в последващите дейности.

По първоначалния архитектурен план върху автентичната стена е трябвало да има обичайната за каменни зидове растителност.
Фотограф: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Миналата година "Капитал" изпрати въпроси за временно спрените проекти, между които и този до "Траянови врата", до Министерството на регионалното развитие. Оттам уточниха тогава, че възстановяването на "Стенос" е било спряно поради постъпил сигнал за нередности, свързани с техническото изпълнение на дейностите по проекта. Поради липса на установени нарушения обаче управляващият орган е възобновил срока на изпълнение на проекта, считано от 28.05.2014 г., заявиха от ведомството.

"Идете и вижте, убедете се с очите си", беше отговорът на директора на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров на въпроса има ли нарушения при възстановяването на крепостта при "Траянови врата", която той похвали за добро изпълнение. На място обаче това не си личи. Единият от зидовете е изравнен с цимент, което, освен че изглежда отблъскващо, едва ли е най-доброто консервационно решение. По първоначалния архитектурен план върху автентичната стена е трябвало да има обичайната за каменни зидове растителност. Направена е още каменна облицовка, запълнена отвътре отново с циментов разтвор. Клинкерните тухли тип "римски" са заменени с тротоарна настилка. Оригиналните камъни - с облицовки.

Основните нарушения

В сигналите си до институциите арх. Дулева описва множеството нарушения при строителните работи по "Стенос" - отклонения от издадените строителни книжа, неспазване на изискванията за консервация и реставрация на обекта, неследване на автентичната архитектурно-строителна конструкция, използване на некачествени материали и влагане на разтвори, различни от технологичните рецепти. Най-фрапиращ обаче е фактът, че строителите са използвали къртачна техника, с която оригиналът е рушен и къртен. Така не е спазено и основното изискване за консервационно-реставрационни работи - укрепване на руините с опазване на автентичността, обратимост на намесите при спазване на оригиналната строителна технология и конструкция.

Клинкерните тухли тип "римски" са заменени с тротоарна настилка. Оригиналните камъни - с облицовки.
Фотограф: Надежда Чипева

"По изискванията и препоръките на подписаните конвенции за опазване на недвижимото културно наследство, намесата би трябвало да бъде обратима", категорична е арх. Дулева. И обяснява смисъла на това правило - когато след време се появят по-добри технологии за консервация и реставрация и по-добро обществено-икономическо състояние, направеното да може да се отстрани и направи по-доброто за старината. В случая обаче изкъртването на автентичното лице и облицоването на оригинала са необратими.

Управителният съвет на сдружение "Български национален комитет на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места" (ИКОМОС) също в началото на 2014 г. изпраща становище до отговорните институции, с което сигнализира, че изпълнението на проекта за "Стенос" нарушава изискванията на националното и международното законодателство, ратифицирано от България. "Обектът [...] е бил подложен на некомпетентна намеса. Очевидно е, че консервационно-реставрационните дейности са извършвани от неквалифицирана работна ръка, без спазване на проекта и без качествен строителен и инвеститорски контрол", категорични са от организацията, като се присъединяват към становището на дружество "Архитектурно наследство" към Съюза на архитектите в България. Въпреки реакцията на професионалните общности проектът продължава и работата по него вече е приключила.

Според арх. Дулева ефектът от допуснатите нередности се е видял още след първите зимни месеци, когато тротоарните плочки започват да се цепят, а мазилката се обрушва. "След още една зима части от новата зидария ще започнат да се отделят, има опасност и за посетителите около новите зидове", предвижда архитектката. И добавя, че проблемът с опазването на културните паметници за нея е много по-голям от това, което се вижда на пръв поглед. И е свързан с липсата на отношение към наследството. Защото "когато имаш памет, а нямаш морал и култура за опазване на старините, това е фалшиво патриотарство, което е много опасно и ще унищожи това, което ни е останало".

Ако посетите крепостта "Стенос", по-известна като "Траянови врата" заради близостта й до едноименния проход, на пръв поглед няма да забележите нищо уникално. Доскоро обектът, който в миналото е бил военен гарнизон на войниците, пазили прохода, беше неподдържан и обрасъл с растителност, а зидовете и пилоните се рушаха. Днес мястото е облагородено, но едва ли ще забележите островърхите кули, които правят крепостта уникална за времето, в която е била строена - края на V век. Изследователите считат, че това я е направило прототип за всички следващи по време на изграждане крепости. Може би няма да разберете и, че голяма част от оригинала на "Стенос" е запазен - автентичните зидове са високи 3-4 метра за разлика от много други крепости, където са останали по около 30 см от оригинала. Всичко това можеше да направи крепостта подходящ обект, с който България да кандидатства за Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Такъв шанс обаче вече няма.

Освен че години наред не е била защитена от климатичните и човешки фактори, а реставрационните работи в миналото са били извършвани до голяма степен некачествено, новият проект за възстановяване на "Стенос" по ОП "Регионално развитие", който ще бъде официално открит тази неделя, също не постигна желания ефект. Дори напротив - строителните дейности по него още повече увредиха оригинала и превърнаха крепостта в един от многото подобно изглеждащи и с нищо отличаващи се реставрирани културни паметници. Нещо повече - работата по проекта беше съпътствана от скандали и съмнения за злоупотреби с обществени средства, които оставиха усещането, че целта не е опазване на наследството, а усвояване на пари.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK