Руините на новото строителство
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Руините на новото строителство

Счупеният питос и избилите соли по крепостната стена правят лошо впечатление

Руините на новото строителство

Още преди откриването й крепостта "Хисарлъка" в Кюстендил носи отпечатъка на некачествената реставрация

Зорница Стоилова
7982 прочитания

Счупеният питос и избилите соли по крепостната стена правят лошо впечатление

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


В един от дните на ваканцията, които прекарва при баба си в Кюстендил, Яспар се качва заедно с нея до крепостта при хълма.  Докато се разхождат и малчуганът подскача из тревата, той намира голямо парче тухла, отчупило се от парадния вход на крепостната стена. Яспар и баба му носят парчето в туристическия център, където детето обяснява на лелката подробно колко е важно да сложат парчето обратно. Тя обещава да я даде на майсторите, които да я върнат на мястото й. Седмица по-късно, когато Яспар се връща на крепостта с баба си, разочарованието му е голямо, защото обещанието не е изпълнено. Дупката, оставена на мястото на счупеното парче, все още зее незапълнена.

Месеци преди обектът да бъде пуснат официално в експлоатация, лошото изпълнение на строителството е видимо и за най-малките посетители на възстановената ранновизантийска крепост.

Дупки от отчупени части, подобни на намерената от Яспар, зеят по протежението на издигнатата наново крепостна стена с две кули, а по зидовете са избили огромни бели петна - соли от влагата, проникнала в тухлите заради използването на цимент при спойката. Това е опасен процес, който започва да руши зидарията и може да доведе до нарушаване целостта на конструкцията. Липсва и задължителната при реставрацията оловна линия, която маркира кое е автентичното културно наследство и кое е работа на съвременните строители. За капак една от трите делви, разположени в центъра на вътрешността на възстановената крепост, е направена на парчета - не от вековете, а от хората. Според археолога от регионалния исторически музей Румен Спасов това се е случило в последните дни и вероятно е извършено от посетители на крепостта, тъй като питосите са били експонирани цели от археолозите проучватели.

Обяснението, което получаваме от хората и властите, ангажирани с реставрацията, за вида на крепостта е, че проектът все още не е финализиран. Още чака Акт 15 и 16. "Имам своите забележки горе", отбелязва арх. Юлий Фърков, кюстендилец и проектант на възстановяването на византийското укрепление от края на IV век, което местните наричат "Хисарлъка". "Не искам да укорявам никого, но ние тепърва прохождаме в тези работи", отбелязва той, добавяйки, че е нужен по-сериозен контрол, когато се надстроява историческо наследство.

Фотограф: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Крепостта е паметник на културата с категория "национално значение" и е собственост на Министерството на културата. Причината за забавянето на откриването й е процедура, по която министерството отдава паметника за стопанисване на община Кюстендил за период от десет години. Самата община финансира възстановяването и издигането на крепостната стена с 5 милиона лева от програмата "Развитие на регионите" на правителството на Пламен Орешарски. Източници на "Капитал" сочат, че спечелването на средствата се е случило чрез личното застъпничество на депутатката от БСП и новоизбран омбудсман Мая Манолова, която е от Кюстендил. "Когато подпишем, ще довършим и цялостната инфраструктура - паркоместа, ограждения, информационни съоръжения, туристическият център ще заработи, видеонаблюдение вече сме поставили", изброява кметът на града Петър Паунов.

Реставрирането на крепостната стена е съгласувано на няколко етапа с Министерството на културата. Оттам обаче не отговориха на въпроса на "Капитал" дали са запознати с недостатъците на изпълнението и дали са предприели действия вследствие на това. Според арх. Юлий Фърков отчупените тухли не са от новото строителство, а от намесите, правени преди 30-40 години, когато е правено частично вдигане на крепостната стена. Археологът Румен Спасов, работил по една част от разкопките, пък не може да си обясни защо не вижда линията, която указва къде е оригиналът. "Би трябвало да има маркировка, виждаше се една линия като маркуч преди", казва той, търсейки с ръце знака по зида.

Новите плочки, които имитират антични тухли вече са изпочупени
Фотограф: Надежда Чипева

"Нищо не е правено без археолози там, даже имаше забавяне на строителството заради тях", застрахова се и кметът Петър Паунов. "Специалистите на регионалния исторически музей са много добри, дори досадно педантични, което на моменти заплашва инвестиционните намерения. Могат да бъдат и по-гъвкави", отбелязва той.

Всъщност археолозите имат още много работа по проучването и разкриването на вътрешността на крепостта. Под високия хълм между крепостните стени лежат още непроучени постройки и неизвадени артефакти. Разкопките започват в началото на XX век от акад. Йордан Иванов, после са подновени през 60-те години от Людмила Слокоска. Те установяват, че крепостта е строена в края на IV и началото на V век, вероятно по времето на Юстиниан I, който укрепва балканските позиции на империята. Тя е била преправяна пред VI век и успява да удържи до XV век, когато е съборена от османските завоеватели. "Крепостта е малка, но една от най-големите, изградени по онова време. Повечето укрепления от този период се състоят от голо поле и войнишки помещения. Докато тук има плътна застройка, както се застрояват градовете, и разкрити части от архитектура", обяснява археологът Румен Спасов. Напълно разкрита е раннохристиянска базилика, чиито очертания са само маркирани след намесата. Изградени са амфитеатрални седалки отстрани, тъй като идеята е територията на базиликата да се използва за сцена на бъдещи мероприятия. Безспорно креативно решение на авторите на проекта е да превърнат намерен на обекта саркофаг в чешмичка.

Археологът Румен Спасов показва все още непроучен зид, успореден на една от крепостните стени, който според него може да се окаже много важен. Работната му хипотеза е, че там се е намирала канцеларията на епископа на средновековния град Велбъжд, приемник на античния град Пауталия. За това говорят няколко печата от този период, намерени още при първите разкопки в началото на XX век. Археологът обаче не се надява скоро да получи потвърждение на тезата си, тъй като средства за археологически проучвания няма. Това е един от многобройните парадокси на процеса по масовото "закрепостяване" на страната - пари за културно наследство се отпускат за строителство, но не и за наука. А Министерството на културата, което има годишен бюджет от около половин милион лева за археология, не дава вид да синхронизира избора къде да насочи парите според това къде вече са отпуснати средства за реставрация и социализация на културно наследство.

А археологът Румен Спасов отбелязва, че разкопките дори могат да направят обекта по-интересен за туристи, тъй като посетителите ще имат възможност да присъстват на разкриването на исторически пластове и дори да се включват да помагат на археолозите като доброволци.

Саркофаг, превърнат в чешмичка
Фотограф: Надежда Чипева

В същото време в центъра на града кметът Петър Паунов изчислява, че "Хисарлъка" ще изпусне активния туристически летен сезон заради процедурата по прехвърляне на стопанисването на обекта. Той тепърва ще натовари съвета по туризъм към общината със задачата да създаде концепция как да се развива крепостта, как да генерира приходи и как да я оформи като част от туристически маршрути заедно с останките от римския град Пауталия, разхвърляни в сърцето на съвременен Кюстендил. "Моето желание е да си възвърнем инвестицията чрез косвени приходи в бизнеса в града и в региона, не толкова чрез таксата от вход", обяснява Паунов и признава, че си дава сметка, че при липса на бюджет за маркетинг и реклама това може да отнеме много време. "Ние нямаме тази инфраструктура и утвърдения туристически поток, който имат другите страни. В един момент това ще заработи с много реклама и много утвърждаване, но няма как отведнъж да очакваме, колкото и патос да влагаме, че ще се сравняваме с йерусалимските забележителности", реалист е кметът на Кюстендил.

А на въпроса как смята да отличи тяхната крепост от многото други подобни, нароили се из цялата страна през последните години, той отговаря: "Като обиколят другите, ще намерят място и за нашата. Тя е много симпатична и си заслужава."

В един от дните на ваканцията, които прекарва при баба си в Кюстендил, Яспар се качва заедно с нея до крепостта при хълма.  Докато се разхождат и малчуганът подскача из тревата, той намира голямо парче тухла, отчупило се от парадния вход на крепостната стена. Яспар и баба му носят парчето в туристическия център, където детето обяснява на лелката подробно колко е важно да сложат парчето обратно. Тя обещава да я даде на майсторите, които да я върнат на мястото й. Седмица по-късно, когато Яспар се връща на крепостта с баба си, разочарованието му е голямо, защото обещанието не е изпълнено. Дупката, оставена на мястото на счупеното парче, все още зее незапълнена.

Месеци преди обектът да бъде пуснат официално в експлоатация, лошото изпълнение на строителството е видимо и за най-малките посетители на възстановената ранновизантийска крепост.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    therage_thefury avatar :-|
    therage_thefury

    Не им е добре... Не им е...

    Публикувано през m.capital.bg

  • 2
    okk04315801 avatar :-|
    okk04315801

    "Яспрете" се с тия манипулации.

  • 3
    ravanelli85 avatar :-|
    Стефан

    Саркофаг, превърнат в чешмичка?!

  • 4
    hala avatar :-P
    hala

    Архитектът има "своите забележки горе", но не забелязва, че си противоречи: в тази статия отбелязва, че "ние тепърва прохождаме в тези работи", а в друга ( http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2015/08/14/2591084_bulgariia_na_dvaiset_kreposti/ ) твърди, че "50 години се занимава с консервация и рестраврация, но и с разкопки"...

  • 5
    delchokn avatar :-|
    Delcho Grancharov

    Обещавам да не съм многословен! Като начало това:
    http://offnews.bg/.../%D0%9E%D1%82-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0...

    Караме нататък: детството ми е минало в Хисарлъка, никаква стена нямаше! Може би под земята да е имало някакви основи, но това огромно надземно чистак ново "антично, средновековно" съоръжение представлява материализираното въображение на Юри Фърков, нищо повече - нито има описания, нито снимки(пази Боже) за това как е изглеждала стената! Толкова за достоверността и историческата стойност на съоръжението! След 200-300 години, ако светът все още съществува(щото както е тръгнало...) хората ще се чудят по каква необходимост е достроявано това чудо - няма как да знаят, че е имало едни пари, които е трябвало да бъдат откраднати!...

    Караме нататък: сега за ползите от съоръжението. Ще ни налазят много туристи, казват. Добре, да допуснем, че са прави(макар, че аз СИЛНО се съмнявам) и туристите заприиждат на тълпи - какво печелят Кюстендил и кюстендилци от това? Печалби ще инкасират 5 частни хотела, 5 частни ресторанта, да речем, както и две таксиметрови фирми - общо 12-20 човека. Нека са 30! Нека са 50! Повече не са! А до 50 000? Другите ще събираме изхвърлените от туристите отпадъци и ще се провираме между колите на туристите! Щото то и сега паркирането в града е проблем!

    Караме нататък: големият поток от туристи предполага, че "античната" стена трябва да се поддържа в добро състояние и изправност по всяко време. Трябва и да се опази! Камери, осветление, охрана, ремонт и др. видове поддръжка - това струва много пари, ВСЕКИ МЕСЕЦ! Кой ще плаща? Общината! С какви пари? От нашите данъци, разбира се! И какво излиза сега - ние всички ще плащаме данъци, за да може общината да поддържа една стена, от която ще печелят 5 частни хотела, 5 частни ресторанта и 2 таксиметрови фирми, а?! Брей, добре измислено! Кметът би могъл и комисионни да си иска от тези хотели, и ресторанти затова, че с наши пари им осигурява доходи! И сега съвсем сериозно - ако не сте се снимали с новате "средновековна" стена - побързайте, няма още дълго да се намира в това прилично състояние, виждате, че вече е започнала да се руши!...

  • 6
    delchokn avatar :-|

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK