Същевременно заплахата от евтината валута, която може да оскъпи вноса на суровини, също не се реализира заради ниските цени на петрола. Така всъщност икономиката печели конкурентоспособност и от по-ниски разходи.

Паралелно с външните фактори, на местния фронт също има плахо възстановяване на заетостта, което стимулира потреблението и неговият ръст от 2.1% на годишна база вече изглежда устойчив, но все още недостатъчен. "Потреблението наистина расте, което е признак за възстановяването на икономиката, но това възстановяване е сравнително бавно в историческа перспектива. Например възстановяването след рецесията през 1996-1997 г. беше доста бързо", коментира икономистът Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии.

Добрата новина е, че за разлика от предишни пъти раздвижването на потреблението не е съпътствано с резки еднократни ефекти като повишение на пенсии. Възможно е донякъде то да е повлияно и от падналите лихви по депозити, които да са намалили склонността към спестяване.

През следващите тримесечия се очаква да се усети по-силен ефект и от раздвижването при държавните инвестиции, финансирани основно с евросредства. Освен това и съкращаването на административните разходи, заложено в бюджета, би трябвало вече да се усеща. "При допускане, че по-голямата част от мерките за ограничаване на разходите за издръжка и за здравноосигурителни плащания са концентрирани в началото на годината, докато ефектът от мерките за ограничаване на разходите за компенсация на наетите ще бъде по-осезаем през следващите тримесечия, можем да очакваме, че правителственото потребление ще има положителен, но близък до нула принос за растежа на реалния БВП през третото и четвъртото тримесечие на 2015 г.", прогнозира БНБ.

Гърция със закъснител

Все още не е известно и доколко негативите от гръцката банкова ваканция ще се отразят през следващото тримесечие. През второто очевидно ефектът не е усетен, за което говори и че самата Гърция отчита изненадващ 0.8% ръст спрямо предходното. То може да се обясни и с еднократни ефекти като харчене на изтеглените спестявания от банките, които да са прикрили забавянето в индустрията.

Преди ключовото и за Гърция, и за България трето тримесечие обаче е трудно дa се правят прогнози. Засега индикациите за реколтата в България са за по-силна година от 2014 г., но пък туристическият сезон изглежда ще е по-слаб, докато в Гърция отчитат изненадващо бързо възстановяване след кризисния юни. Което пък може и да се обясни донякъде с изсветляване, тъй като при невъзможността да се теглят пари в брой много повече плащания минават през банковата система.

Неизползваният потенциал

Всички тези фактори изглеждат напълно достатъчни да реализират оптимистичните очаквания за годината в България. Ако обаче искаме този ръст да стане устойчив и през следващите години, ще трябва да чакаме и раздвижване в инвестициите. След политическите трусове миналата година бизнес средата постепенно се нормализира, но ръстът на инвестициите се свива за четвърто поредно тримесечие и вече със своите 1.4% се увеличава по-бавно от общия  БВП. От централната банка разчитат на леко положителен принос следващите тримесечия основно заради отложени инвестиции и вече високото натоварване на наличните мощности.

"Ръстът на работните места и инвестициите не е достатъчен. Може и да има още няколко месеца растеж от порядъка на 2% и по-ниско, но този ръст не е достатъчен за България. Трябва да привлечем повече инвестиции", смята Лъчезар Богданов от Industry Watch.

А при падащите лихви и свръхликвидността в банковата система има достатъчно предпоставки този ръст да се реализира. В последните месеци донякъде и събитията в Гърция бяха пречка за това - в момента не само банките с гръцки капитал, но и много други институции са предпазливи да формират нови експозиции и заради предстоящите стрес тестове догодина. Така по-съществено отключване на потенциала може да се очаква от началото на 2016 г.

За по-съществено раздвижване на инвестициите обаче ще са нужни и още доста устойчиви усилия в подобряване на средата. "Като цяло динамиката на икономиката се движи между 1.5 и 2.5% като ръст, което може да е положително заради това, че е над средния в ЕС, но може да се разглежда и като недостатъчен спрямо страни, с които се сравняваме, например Румъния", обяснява Георги Ганев. "Не съм разглеждал подробно динамиката на икономиката в Румъния, но изглежда, че се справя по-добре с важни реформи в правораздавателната система, а това е важно за бизнеса."