По-добре от очакваното

През второто тримесечие растежът на българската икономика се ускори до невижданите от 2011 г. 2.2%

Въпреки очакваните негативи от новата несигурност в Гърция през първата половина на годината българската икономика показва доста стабилни показатели. След отчетените 2% през първото тримесечие експресните оценки на Националния статистически институт показват ускоряване до 2.2% ръст на БВП на годишна база през второто. Това е най-високата стойност на показателя от четири години насам и изпреварва средния в ЕС - 1.6%. Разбира се, ефектите от банковата ваканция в Атина в края на юни тепърва може да се усетят в следващите месеци, но засега изглежда, че дори и това да изяде няколко процентни пункта от растежа, икономиката вероятно ще се представи по-добре от очакванията на правителството. То през пролетта повиши прогнозата си за 2015 г. си до 1.4%, а повечето анализатори вече залагат стойности около и малко над 2%. Което е добра новина и за изпълнението на бюджета, който пък беше калкулиран при очаквания за 0.8% покачване на БВП.

Добра новина е и че растежът изглежда широко подплатен, като идва по линия на всички компоненти - потребление, инвестиции и нетен износ. И ако има сиво облаче, то е, че на верижна база спрямо първото тримесечие темпът се забавя и ръстът се свива от 0.9% на 0.4%. Това обаче се дължи основно на свиването на износа на стоки и услуги спрямо силното първо тримесечие, повлияно и от по-ниските цени на борсово търгувани стоки като медта и петрола, които заемат сериозен дял в експорта на България. Забавяне на верижна база през следващите тримесечия предвиждаше и БНБ в своя последен "Икономически преглед" именно заради възможен негативен принос на нетния износ.

Много ускорители

Българската икономика, както изглежда, успява да се възползва от няколкото позитивни тенденции, които издуват платната и в целия ЕС. И комбинацията от краткосрочни фактори за момента, изглежда, е достатъчно силна напълно да укроти ефектите от бурята в Гърция. От една страна, като цяло експортно ориентираните компании печелят от евтиното евро. За да се пребори дефлационната заплаха, ЕЦБ свали лихвите до под нулата и прибегна до изкупуване на активи в момент, когато Федералният резерв на САЩ вече излиза от подобна програма и дава ясни индикации за вдигане на лихвите. Тази комбинация свали курса на еврото, което се отразява и на българския износ. Вярно е, че голяма част от него е към ЕС и при фиксирания курс на лева това не оказва пряко значение, но има и косвен ефект, тъй като български компании са поддоставчици на европейски износители.

Същевременно заплахата от евтината валута, която може да оскъпи вноса на суровини, също не се реализира заради ниските цени на петрола. Така всъщност икономиката печели конкурентоспособност и от по-ниски разходи.

Паралелно с външните фактори, на местния фронт също има плахо възстановяване на заетостта, което стимулира потреблението и неговият ръст от 2.1% на годишна база вече изглежда устойчив, но все още недостатъчен. "Потреблението наистина расте, което е признак за възстановяването на икономиката, но това възстановяване е сравнително бавно в историческа перспектива. Например възстановяването след рецесията през 1996-1997 г. беше доста бързо", коментира икономистът Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии.

Добрата новина е, че за разлика от предишни пъти раздвижването на потреблението не е съпътствано с резки еднократни ефекти като повишение на пенсии. Възможно е донякъде то да е повлияно и от падналите лихви по депозити, които да са намалили склонността към спестяване.

През следващите тримесечия се очаква да се усети по-силен ефект и от раздвижването при държавните инвестиции, финансирани основно с евросредства. Освен това и съкращаването на административните разходи, заложено в бюджета, би трябвало вече да се усеща. "При допускане, че по-голямата част от мерките за ограничаване на разходите за издръжка и за здравноосигурителни плащания са концентрирани в началото на годината, докато ефектът от мерките за ограничаване на разходите за компенсация на наетите ще бъде по-осезаем през следващите тримесечия, можем да очакваме, че правителственото потребление ще има положителен, но близък до нула принос за растежа на реалния БВП през третото и четвъртото тримесечие на 2015 г.", прогнозира БНБ.

Гърция със закъснител

Все още не е известно и доколко негативите от гръцката банкова ваканция ще се отразят през следващото тримесечие. През второто очевидно ефектът не е усетен, за което говори и че самата Гърция отчита изненадващ 0.8% ръст спрямо предходното. То може да се обясни и с еднократни ефекти като харчене на изтеглените спестявания от банките, които да са прикрили забавянето в индустрията.

Преди ключовото и за Гърция, и за България трето тримесечие обаче е трудно дa се правят прогнози. Засега индикациите за реколтата в България са за по-силна година от 2014 г., но пък туристическият сезон изглежда ще е по-слаб, докато в Гърция отчитат изненадващо бързо възстановяване след кризисния юни. Което пък може и да се обясни донякъде с изсветляване, тъй като при невъзможността да се теглят пари в брой много повече плащания минават през банковата система.

Неизползваният потенциал

Всички тези фактори изглеждат напълно достатъчни да реализират оптимистичните очаквания за годината в България. Ако обаче искаме този ръст да стане устойчив и през следващите години, ще трябва да чакаме и раздвижване в инвестициите. След политическите трусове миналата година бизнес средата постепенно се нормализира, но ръстът на инвестициите се свива за четвърто поредно тримесечие и вече със своите 1.4% се увеличава по-бавно от общия  БВП. От централната банка разчитат на леко положителен принос следващите тримесечия основно заради отложени инвестиции и вече високото натоварване на наличните мощности.

"Ръстът на работните места и инвестициите не е достатъчен. Може и да има още няколко месеца растеж от порядъка на 2% и по-ниско, но този ръст не е достатъчен за България. Трябва да привлечем повече инвестиции", смята Лъчезар Богданов от Industry Watch.

А при падащите лихви и свръхликвидността в банковата система има достатъчно предпоставки този ръст да се реализира. В последните месеци донякъде и събитията в Гърция бяха пречка за това - в момента не само банките с гръцки капитал, но и много други институции са предпазливи да формират нови експозиции и заради предстоящите стрес тестове догодина. Така по-съществено отключване на потенциала може да се очаква от началото на 2016 г.

За по-съществено раздвижване на инвестициите обаче ще са нужни и още доста устойчиви усилия в подобряване на средата. "Като цяло динамиката на икономиката се движи между 1.5 и 2.5% като ръст, което може да е положително заради това, че е над средния в ЕС, но може да се разглежда и като недостатъчен спрямо страни, с които се сравняваме, например Румъния", обяснява Георги Ганев. "Не съм разглеждал подробно динамиката на икономиката в Румъния, но изглежда, че се справя по-добре с важни реформи в правораздавателната система, а това е важно за бизнеса."