Тъмен регистър

Тъмен регистър

Със спорни мотиви Комисията за защита на личните данни блокира възможността гражданите да придобият цялата база данни на Търговския регистър

13245 прочитания

© ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА


Възможността на всеки гражданин да проучи подробно собствеността на едно дружество означава високо ниво на прозрачност. А прозрачността в България неведнъж е била основание за страх, особено от страна на държавните органи. Повече публичност означава по-голяма опасност от осветяване на връзки и схеми, които работят добре само в сенките на неосведомеността.

Още от създаването му през 2007 г. Търговският регистър е като трън в очите на управляващите. Изработването на регистъра премина през немалко пречки от страна на властта, която всячески се опитваше да забави въвеждането му възможно най-дълго. И това е лесно обяснимо – страхът от система, която по лесен и достъпен начин предоставя на всеки подробна информация за управлението на една фирма, съдружниците в нея, свързаните лица, наложените запори и т.н., е напълно основателен за свикналите да работят в задкулисието.

Израз на този страх бяха и изключително спорните промени в Закона за Търговския регистър (ЗТР), приети при управлението на ГЕРБ. През 2009 г. управляващите с мотиви, граничещи с битовизми от типа на "една жена на пазара каза" и "четох в интернет", въведоха тежки ограничения върху информацията, достъпна за граждани в регистъра, ефективно превръщайки го в почти безполезен справочен сайт.

В началото на тази година Министерският съвет прие една малка, но изключително важна промяна в Тарифата за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията. Цената на това гражданите да закупят цялата информация, заедно с документите към нея, съдържаща се в Търговския регистър, беше намалена от 30 хиляди на едва 100 лева. Изцяло съобразявайки цената на таксата с разходите за предоставянето й. От началото на годината над 30 юридически и физически лица са поискали да закупят базата данни. От новата услуга обаче все още не се е възползвало нито едно от тях (едно от дружествата дори вече е завело дело срещу агенцията заради мълчаливия отказ). Заявленията им са оставени на трупчета от Агенцията по вписванията. Причината – Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) с мотиви, силно противоречащи на елементарната логика (и както ще стане ясно по-надолу – и на собствената ѝ практика), решава да блокира въвеждането на услугата в новия ѝ формат.

КЗЛД: Затворете регистъра

В своето становище КЗЛД приема, че въпросната практика за предоставяне на достъп е "противоречаща на принципите законосъобразност, целесъобразност и пропорционалност за защита на личните данни". Според регулатора публични в Търговския регистър следва да бъдат единствено факти относно статуса на търговеца – наименование, стойност на капитала, имена на съдружниците, адрес. Всякаква друга информация (като например ЕГН, подпис и др.) трябва да бъде заличена, защото обратното би представлявало нарушение на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Или казано с други думи – достъпна за гражданите следва да бъде единствено информация, която вече е достъпна и през личния уебсайт на търговеца.

Комисията също така не приема възможността за свободен достъп до сканираните документи, на база които са вписани обстоятелствата по партидите. Според КЗЛД това ще създаде възможност за злоупотреби и подобен достъп трябва да имат единствено за длъжностните лица към Агенция по вписванията, обработващи тези документи.

Решение на този проблем КЗЛД вижда в цялостното премахване на достъпа до тези документи за гражданите – независимо от факта, че такъв и досега е съществувал. Комисията се аргументира с това, че по-ниската такса от 100 лева "наистина ще подобри достъпността до тази услуга", което би дало възможност на неограничен брой лица да се сдобият с данните от Търговския регистър. Какъвто всъщност е и първоначалният замисъл на решението на Министерския съвет, а и на самото съществуване на регистъра.

Експертите: Явно неразбиране на материята

Според адвокат Николай Янев, който е водещ автор на Закона за Търговския регистър и на наредбата към него, идеята въобще за ограничаване на достъпа до Търговския регистър и вписаните в него обстоятелства и документи "показва смущаващо неразбиране на смисъла, заради който изобщо има такъв регистър".

"Търговският регистър е официален осведомител относно определени релевантни (съгласно закона) обстоятелства и документи. Ако например сключвате договор с дружество, чийто управител съгласно Търговския регистър се казва Иван Иванов Иванов, трябва да можете да се уверите (например чрез неговия ЕГН), че преговаряте с "правилния" г-н Иванов (защото единствено неговият подпис обвързва дружеството). Същия смисъл има и възможността да сверите начина, по който се е подписал под договора, с публикувания в Търговския регистър образец от подписа на управителя." Според адвокат Янев вписаните данни не подлежат на защита по ЗЗЛД, тъй като Търговският закон и Законът за кооперациите се явяват специални спрямо ЗЗЛД, а те предвиждат публичното им оповестяване в Търговския регистър.

"Ограничаването на достъпа до тези данни обезсмисля съществуването на регистъра, защото не му позволява да изпълни ролята си. Обратното би превърнало България в квазиофшорна зона, в която са невъзможни не само установяването на съдружниците, но и еднозначната индивидуализация на законовите представители на дружествата, които сключват договори от тяхно име", коментира адвокат Янев и добавя, че настоящата практика да маскира ЕГН на физическите лица, вписани в Търговския регистър, противоречи и на Първа директива за дружественото право на ЕС (2009/101/EC). Член 2, букви Г и Й от тази директива, изискват държавите членки да гарантират задължителното оповестяване на данни за самоличността на членове на управителни органи и ликвидатори на капиталови търговски дружества.

Обрат в практиката

КЗЛД вече е разгледала въпроса за публичните документи и обстоятелства в Търговския регистър в свое решение №49 от 23.07.2008 г. Според комисията с публичността на регистъра "законодателят обвързва с възможността на всеки гражданин да има право на свободен и безплатен достъп до него и до електронния образ на документите".

В обобщението на своето становище КЗЛД отправя препоръка към Агенция по вписванията за "предприемане на технологични мерки за преработване на софтуерните продукти", които позволяват "достъпване на информация с незаличени лични данни, както и електронни адреси (линкове) до сканираните изображения", на база които в момента се предоставя цялата информация в Търговския регистър.

"Софтуерните продукти" всъщност представляват една екселска таблица (данните се предоставят xml формат), а достъпа до "електронните адреси на сканираните изображения" (т.е. сканираните и качени в Търговския регистър документи) се осъществява посредством скролването на една от нейните колонки и кликването на съответния линк.

Съобразно препоръките на КЗЛД (и вероятно след извършен задълбочен анализ) Агенция по вписванията изработва два екшън плана за действие, които са предложени на Министерството на правосъдието. Единият включва "промяна в реализираната функционалност за изпращане на файловете в .xml формат, като от тях бъдат премахнати линковете към сканираните изображения", т.е. изтриване на колонката с линковете, а вторият - "запазване на съществуващата функционалност за изпращане на файловете в .xml формат и разработването на нова функционалност, от която да бъдат премахнати линковете към изображения на документи", т.е. копиране на таблицата и изтриване на колонката с линковете от едното копие.

За втория вариант  е предвидила "необходимост от допълнително финансиране", тъй като ще се "поддържат два варианта на схеми за изпращане на данни от Търговския регистър".  Така встрани от всички щети, които затварянето на регистъра ще донесе на стопанския оборот, ще се окаже, че работещият от години регистър ще трябва да бъде допълнително надграждан. За което няма предвидени средства, но нищо чудно да има готов изпълнител.

Възможността на всеки гражданин да проучи подробно собствеността на едно дружество означава високо ниво на прозрачност. А прозрачността в България неведнъж е била основание за страх, особено от страна на държавните органи. Повече публичност означава по-голяма опасност от осветяване на връзки и схеми, които работят добре само в сенките на неосведомеността.

Още от създаването му през 2007 г. Търговският регистър е като трън в очите на управляващите. Изработването на регистъра премина през немалко пречки от страна на властта, която всячески се опитваше да забави въвеждането му възможно най-дълго. И това е лесно обяснимо – страхът от система, която по лесен и достъпен начин предоставя на всеки подробна информация за управлението на една фирма, съдружниците в нея, свързаните лица, наложените запори и т.н., е напълно основателен за свикналите да работят в задкулисието.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


5 коментара
  • 1
    yurukov avatar :-|
    Боян Юруков

    "Допълнително финансиране" ?! Решението е работа за един ден. Мога да го направя напълно безплатно. Няма нужда от поръчки или каквото и да е било.

  • 2
    slavbowler avatar :-|
    slavbowler

    "...изработва два екшън плана за действие..."

    Action план Е план за действие!!! Не може да план за действие за действие. Редактор, някой...?

  • 3
    gosho3 avatar :-|
    gosho3

    Силно препоръчително е на журналисти, които никога не са сключили една сделка през живота си , не знаят какво е измама, кражба (известна в България с евфимистичния израз "незаконно присвояване ако и знаят английски език например https://www.gov.uk/government/organisations/companies-house да отидат в регистъра на държавата, от която исторически е започнала Индустриалната революция преди няколко века. И ако видят там един подпис (спесимен) сканиран във вид, който позволява от елементарния ПДФ да бъде прекопиран и с това да бъде открадната фирма с активи от няколко милиона или милиарда, примерно, да отидат да се обадят на арменския поп. И ако отидат дори в българска банка и поискат да снимат с телефона си спесимена на човек, който управлява сметка, да знаят, че дори българският банков служител ще натисне паник бутона и ще долети полицията. Ако въпросният адвокат Янков се занимава с крадене на фирми - това си е негов въпрос. Бил за прозрачност? Ами ако някой се занимава с бизнес, той знае кой е срущу него. Комисията е ТОТАЛНО ПРАВА! Отидете в търговските регистри на всички държави от ЕС - ще видите лични данни ама друг път - подпис , ако някой злоупотреби с него сте за затвора. В част от държавите няма ЕГН-та. Хайде малко почетете литература и след това пишете глупави статии за "прозрачност".

  • 4
    gosho3 avatar :-|
    gosho3

    И в добавка за въпросния адвокат Янев, като влезе например в британския регистър - какво вижда единния код на фирмата (аналог на нашия ЕИК), дали си е подала годишния отчет и кога - и НИЩО ДРУГО БЕЗ ПАРИ. След което въпросният адвокат Янев, си вади кредитната карта, плаща 1 английска лира (наречена у нас по модерному "паунд") или около 2,80 лв получава достъп до т.нар. "актуално състояние" на фирмата - кои са собствениците, промяна на собствеността, управляващи лица. След това адвокат Янев се бърка с още 5 лири ("паунда") пак с кредитната си карта и получава финансовите отчети на фирмата за последните 3 години. И адвокат Янев ако има желание да открадне фирмата няма никакъв шанс! Никъде няма графично изображение на подпис или друга информация за управляващите я (примерно лични идентификационни номера като нашето ЕГН, които съществуват в някои държави от ЕС). Така, че адвокат Янев да рони сълзи на воля. Тая е на път да изчезне.

  • 5
    herrny avatar :-|
    HerrNY

    До коментар [#4] от "gosho3":

    Пийте ги тия хапчета бе, Гоше.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход