С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
51 14 авг 2015, 16:43, 13725 прочитания

България търси деца

За да има повече хора, трябват ръст и стабилна икономика. Основно условие за икономически растеж обаче са повече хора

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Повече детски ясли и градини и регламентирането на по-гъвкави начини за гледане на деца могат да бъдат първа стъпка.
"Аз съм патриотичен съпруг, ти си патриотичната ми съпруга, нека си изпълним гражданското задължение и да създадем живот." Това се пее във видеокампания за увеличаване на раждаемостта, пусната от сингапурските власти през 2012 г. по повод националния ден на страната на 9 август. Сингапур е само една от многото държави, където правителството прибягва до ексцентрични мерки, за да стимулира раждаемостта, но засега без успех. В Япония пък преди няколко години измислиха бебе робот, наречено Йотаро, което плаче, киха и се смее почти като истинско бебе. Създателите му се надяват, че то може да предизвика родителски чувства у хората, които го наблюдават, и да ги стимулира да поискат свое собствено дете. Миналата седмица в България село Градинка в община Антоново беше закрито поради липса на постоянни жители, докато парламентът задължи правителството да измисли ясна демографска стратегия до края на годината.

Накратко, проблемът със застаряването и намаляването на населението не е само европейски, нито само български. Това не е утешение, но подсказва, че конкретна рецепта за решение на проблема е трудно да се предпише, а дори "иновативните" предложения се оказват не особено сполучливи. Най-малкото защото демографските процеси са инертни и се обуславят от процеси, протекли преди десетилетия. Например една от причините, поради която сега в България се раждат по-малко деца, отколкото преди двадесет и пет години, е, че броят на потенциалните родители също е намалял, което пък е резултат от започналото понижение на раждаемостта още отпреди две десетилетия и, разбира се, емиграцията.


В последния ден преди да излязат в лятна почивка, депутатите в парламента решиха, че до края на ноември правителството трябва да изработи краткосрочни и дългосрочни мерки в рамките на стратегията по демографска политика, които да зададат посоката за решаването на кризата в страната. Вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин пък заяви, че ни трябва различен тип икономика с по-висока производителност, защото без промяна на цялостната икономика нито данъчни, нито други мерки ще решат въпроса.

Разбира се, ниската раждаемост у нас може да бъде приета и за симптом на това, че хората не се чувстват достатъчно сигурни в икономическите перспективи в страната и в бъдещето си, което подсказва, че са необходими действия именно за подобряване на заетостта и повишаване на доходите, което индиректно ще повлияе окуражително и на желаещите да имат повече деца. Но не е напълно ясно дали това е така. В крайна сметка, когато една нация се определя редовно като "най-нещастната" в различни класации, сигурно не е случайно и това, че не иска да има деца и че емигрира. Със сигурност трябва повече от пари, за да се поправи това.

Колко е голям проблемът

През 2014 г. населението в България е намаляло с 43 479 души до 7 202 198, а коефициентът на смъртността е бил най-високият в ЕС (15.1 промила, или около 109 000 души). Почти една четвърт от цялото население са били хора над трудоспособна възраст, а тенденцията на застаряване ще се задълбочава и през следващите години, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). На всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се падат едва 62, влизащи в нея. За сравнение - през 2001 г. всеки 100 лица, излизащи от работоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора. Това е ужасно голям спад за много кратко време.



Влошаването на коефициента на демографското заместване означава, че все по-малко работещи ще финансират издръжката на драматично увеличаващ се брой възрастни хора, което ще увеличава също така драматично проблемите пред здравната и пенсионната система. Прогнозите не са добри - според изчисленията на НСИ след 20 години българите ще са намалели с още един милион, а през 2070 г. ще наброяват около 5.13 млн. души. Евентуално при благоприятни социално-икономически процеси броят им може и да е леко по-висок - 5.5 млн., но на практика демографският срив изглежда необратим.

Прогнозата на ООН е по-песимистична. Според нея още през 2050 г. населението вече няма да е повече от 5 млн. души, и то с изключително влошена възрастова структура. Според Зорница Славова от Института по пазарна икономика като цяло в Европейския съюз тенденцията е семействата да имат по-малък брой деца, но това не е толкова голям проблем за развитите страни, колкото за нас: "За развиваща се икономика, каквато е нашата, трудовият, човешкият капитал е от голямо значение." И докато ниската раждаемост е характерна за Европа като цяло, то "България е специфична по отношение на силната емиграция, тоест добре е да се обърне внимание на това", добавя Димитър Филипов от Виенския институт по демография. Тоест навсякъде раждат малко, но тук то е съчетано с напускането и на онези малко, които раждаме. А те ни трябват отчаяно.

Има ли работещи стратегии

Всъщност България има и в момента стратегия по демографска политика, чиито най-важни елементи включват насърчаване на раждаемостта чрез създаване на среда, благоприятна за раждане и отглеждане на деца, подобряване на здравословното състояние на населението, намаляване на емигриращите млади хора, адаптиране на социалните системи към демографските промени, ограничаване на обезлюдяването в някои региони. Намеренията звучат добре на хартия, но тенденцията очевидно не е положителна.

Тук проблемът е, че ако за причините за спада на населението нещата са доста ясни, то как се обръща този процес е изключително спорен въпрос. Изобщо не е ясно до каква степен целенасочени демографски политики могат да стимулират раждаемостта. Развита страна като Германия, където икономическите перспективи всъщност изглеждат по-добри от тези във Франция например, има значително по-ниска раждаемост спрямо съседката си. От друга страна, в Германия са популярни плащанията кеш, докато в скандинавските страни, които също могат да се похвалят с добра раждаемост, разчитат на осигуряването на места на децата в детски градини и осигуряването на добро здравеопазване, равноправие между мъже и жени и заплащането им, добро образование. За целта обаче се изисква и добър икономически ръст и ефективност при разпределянето на публични средства в тези услуги, каквато определено липсва у нас.
В Европа най-висока раждаемост има в Ирландия, Франция и скандинавските страни. Там обаче не става дума за пронаталистки политики, а за грижата за благосъстоянието на семействата и стандарта на живот, уточнява Димитър Филипов. Освен това според него "в тези страни имат богата традиция на социална политика, но това не означава автоматично, че тя би работила в България. За това биха били необходими задълбочени изследвания. Техният модел не е свързан с броя на децата, а с благосъстоянието на семействата и се отпускат помощи само на тези, които се нуждаят от тях".

Традиционно като основни причини за по-ниската раждаемост се посочват по-високите нива на безработица и икономическа несигурност, ниските доходи, неравенството между половете и на пазара на труда, и в семейните задължения, и най-вече конфликтът на жените между желанието да работят и да се грижат за децата си. Затова Димитър Филипов смята, че демографският срив не е необратим, защото "тези причини могат да се преодолеят във времето. Например неравенството между половете в България се подобрява и след 2-3 десетилетия ще е значително по-добре".

Промяната обаче задължително идва чрез подобряването на цялостната икономическа среда, така че младите хора да се чувстват достатъчно сигурни, за да създават деца. Статистиката показва, че най-голям брой раждания през последните петнадесет години са отчетени през 2009 г., точно след годините на икономически подем в страната. Доц. Татяна Коцева от Института за изследване на населението към БАН коментира, че "лекият ръст на раждаемостта през периода 2004 - 2009 г. се обяснява с това, че много семейства се решиха да имат второ дете, след като през 90-те години се въздържаха заради икономическата несигурност". По време на кризата раждаемостта отново започна да намалява, но през 2014 г., след първите знаци за раздвижване на пазара на труда, тенденцията, изглежда, отново тръгва леко нагоре. Теоретично, за да има шанс една нация, всяка жена трябва да роди 2.1 деца (т.нар. коефициент на възпроизвеждане). През 2014 г. показателят за плодовитост в България е бил 1.52 деца на една жена, което всъщност е вторият най-добър коефициент от 2000 г. насам. По всичко изглежда, че има връзка между заетостта и раждаемостта. В началото на кризата през 2008 г. Европа изживя край на почти десетгодишния ръст на раждаемостта, а през 2011 г., когато еврокризата избухна с всичка сила, стана ясно, че повечето страни отбелязват стабилен спад.
Данните от НСИ (виж графиката) показват, че в годините, когато има повече работещи, или една-две години след тях се раждат и повече деца. За да се повишат заетостта и доходите, пък е необходимо да се улеснят инвестициите и да се създадат благоприятни условия за бизнеса, който пък да създаде работни места.

Работят ли мерките в България

Има три основни начина, по които се помага на семействата с деца: чрез детски надбавки, отпуски по майчинство и добре развита мрежа от ясли и детски градини. Детските добавки обаче са 35 лв. за първо дете, 50 лв. за второ и за всяко следващо отново по 35 лв., което на практика е твърде ниска сума, за да играе някаква роля в насърчаването на раждаемостта. Според Зорница Славова, "ако се свие обемът на получаващите и се увеличи размерът на детските за семействата с по-ниски доходи, това би могло да подпомогне най-уязвимите семейства, или за тях да се увеличи и еднократната помощ при раждане". Според нея има разлика между различните области: в градове като София, Варна и Пловдив големият проблем е липсата на детски градини, а в другите области пречка за раждаемостта са доходите. Проблемът е, че държавата няма как да задели повече пари за всички, а ако го направи само за най-нуждаещите се, това е вече друг тип инструмент - за социално подпомагане, а не за демографски ръст.

По отношение на втория възможен начин за подпомагане на майките - по-дългият отпуск по майчинство, в България той е много по-дълъг от този в повечето европейски страни (до 2 години), но очевидно това не е достатъчно, за да увеличи раждаемостта. Доц. Татяна Коцева добавя, че платеното майчинство е положителен елемент, но не може да обърне негативите, свързани с високите разходи за отглеждане на деца. Освен това, ако една майка има добре платена работа в големите градове и иска да се върне на нея по-бързо, няма къде да остави детето си, а дългото майчинство поставя въпроса и за квалификацията на жената. Получава се така, че от тези три инструмента "най-голямо значение в политиката на държавата всъщност имат детските ясли и градини, защото една от основните причини за по-ниската раждаемост е конфликтът на жената между работата и грижата за децата. Затова определено това, което може да се направи, е да се създадат качествени детски домове", обяснява Димитър Филипов.

Кристина*, майка на двегодишно дете, обяснява, че причината да не иска второ не е финансова, а липсата на добра среда: места в детските градини, добро здравеопазване, места за игра навън, липса на достъпни допълнителни активности за децата, несигурността при наемането на бавачка поради липсата на регламентация на тази услуга. Това води до капан за майките, в който поради липса на алтернативна грижа за детето (ясла, детски градини, адекватни бавачки) трябва да прекъснат професионалното си развитие и за дълго време да останат у дома, ангажирани единствено с отглеждането му. Юлия*, майка на две малки деца, добавя, че тя не получава детски надбавки, но те не са решаващи и не могат да стимулират човек да има второ дете, защото и без това са много малки като размер. Колебанията й са били свързани най-вече с финансови средства: "Още по време на бременността са нужни финанси за качествено проследяване, защото стандартната женска консултация покрива само основни изследвания и само два ехографа. Необходими са и значителни средства за самото раждане - избиране на лекарски екип, за да е сигурно, че обслужването ще бъде качествено. Освен това жената се откъсва от работата си и обратната адаптация е трудна. Голям е проблемът и с намирането кой да гледа малкото дете след първата година заради липсата на места в яслите."

Оказва се, че финансовите затруднения са всъщност до голяма степен свързани с липсата на адекватни публични услуги - качествено здравеопазване и наличие на достатъчно детски градини. И ако те се подобрят, много от тези финансови притеснения биха отпаднали от само себе си. Въпреки че никой не би се отказал от тях, директните финансови плащания не са начинът за насърчаване на раждаемостта. Има други бързи начини. Например, ако в момента няма как да се осигурят достатъчно детски ясли или градини, може да се помисли за регламентирането на дейността на родителските кооперативи и детегледачките, така че да има по-гъвкави начини за алтернативна и достъпна грижа за малки деца.

Според доц. Коцева "нагласата, че всяко дете трябва да получава детски надбавки, е инерция от миналото". Тя смята, че семействата със средни доходи биха могли да почувстват повече облекчения чрез въвеждането на семейно подоходно облагане. Това е една от основните мерки за борба с демографската криза, които екип от учени от БАН в момента разработват и ще представят към края на ноември. Евентуални данъчни облекчения, например за семейства с три и повече деца, обаче биха довели до следната дискусия в обществото: дали тези, които са решили да нямат деца или да имат едно, а не три, биха били съгласни да плащат по-високи данъци от многобройните семейства. Наскоро от БСП предложиха намаляване на ДДС ставка за бебешки храни и стоки от 20% на 5%, но не се знае дали това би се отразило наистина особено върху цените на стоките и, второ, както уточнява Зорница Славова, по-скоро ще доведе до появата и на други сектори, които ще искат по-ниска данъчна ставка, вместо да повиши раждаемостта. Пред всичко това повече тежест има основният елемент - повишаване на доходите.

Как да се ползват емиграцията и застаряването

Освен ниската раждаемост другите два стълба, които рушат демографската картина на страната, са емиграцията и застаряването на населението. Причините за емиграцията отново са свързани с чувството на несигурност в икономическото бъдеще на страната, както и в търсенето на по-добри перспективи навън. От друга страна обаче, емигрантите се оказват сред най-големите инвеститори в България, като паричните трансфери от тях в кризисни времена например са по-стабилни и устойчиви от други чуждестранни инвестиции. Така емигрантските пари допринасят до голяма степен за сигурността на домакинствата у нас, особено в по-слабо развитите региони на страната. Димитър Филипов заявява, че евентуални мерки тук биха били създаването на условия за връщане в България на хора от чужбина, които са събрали някакъв капитал, който биха могли да вложат в откриването на семеен бизнес у нас. По-трудно би било връщането на групата от емигранти, които са заминали, за да получат добро образование и които биха се върнали само ако получават заплати, сравними с тези, които получават в чужбина. Една скромна, но не толкова маловажна стъпка към тях може да е улесняването на признаването и легализирането на чуждите дипломи у нас.

Стареенето на населението е неизбежно, но е важно да се отбележи и че самата продължителност на живота се увеличава, а с това и работоспособността на хората. Важно е да се знае какво точно се има предвид под стареене – в много страни за стари се смятат хората от 61 или 65 години нататък. Но според Димитър Филипов може да се подходи и по друг начин, на базата на това до колко години хората са способни да работят. "Границата на почти пълната работоспособност се увеличава с годините, ако преди 5-6 десетилетия шестдесетгодишните са живеели още 10 години, през които са получавали пенсия, сега шестдесетгодишните (средно казано) живеят 20 години повече и са всъщност по-работоспособни. Възрастта на стареене може да се определя например, като се свалят 10 години от средната продължителност на живота. При такъв начин на изчисление се оказва, че населението има много по-голям потенциал и тогава икономическите проблеми ще са по-леки за преодоляване. Това, което е неизбежно, е вдигането на възрастта за пенсиониране."

Демографите разграничават тенденцията двойките да имат по-малко деца и решението им да отложат с няколко години раждането им. Второто е временен ефект и за разлика от първото може да бъде разрешен чрез повече инвестиции в удобството на младите семейства. На въпроса какво биха искали да се промени Кристина* и Юлия* отговарят сходно: "Да се отворят детски заведения, да има сигурност, че ще има кой да се грижи за децата, докато сме на работа, по-добро здравеопазване и среда." Очевидно е, че увеличаване на детските надбавки с няколко лева няма да е решение на такова мащабно предизвикателство. Въпросът е дали има решение.   

*Имената, отбелязани с този знак, са сменени
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Още държави в Европа с коронавирус, Нено Димов остава в ареста окончателно 1 Вечерни новини: Още държави в Европа с коронавирус, Нено Димов остава в ареста окончателно

И още: Проф. Петко Салчев ще управлява здравната каса; Нови предложения за свиване на рекламата на хазарта; Предсрочните избори в Румъния стават по-малко вероятни

25 фев 2020, 2240 прочитания

Данните за вноса се оказаха непълни, предстои ревизия Данните за вноса се оказаха непълни, предстои ревизия

Причината е нов начин на отчитане на някои видове борсови стоки, твърдят от НСИ и митниците

25 фев 2020, 1253 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
FaKebook-ът на митрополит Николай

Още от Капитал
Нов цигарен връх

Rothmans е на път да стане най-търсената марка на пазара

Отчети това

Как умните електромери могат да намалят сметките за ток

Автогол с еврозоната, мачът продължава

Изборът сега е между по-добро икономическо бъдеще и статуквото

Борбата с престъпността каквато можеше да бъде

Държавата предлага адекватна стратегия за наказателна политика, която обаче няма намерение да спазва

Имало едно време в "Червената къща"

Какво се случи в "Червената къща" и какво е бъдещето на сградата с дълга история на "Любен Каравелов" 15

20 въпроса: Юрий Вълковски

Изпълнителен директор на фондацията Reach for Change България

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10