България търси деца

България търси деца

За да има повече хора, трябват ръст и стабилна икономика. Основно условие за икономически растеж обаче са повече хора

15039 прочитания

Повече детски ясли и градини и регламентирането на по-гъвкави начини за гледане на деца могат да бъдат първа стъпка.

"Аз съм патриотичен съпруг, ти си патриотичната ми съпруга, нека си изпълним гражданското задължение и да създадем живот." Това се пее във видеокампания за увеличаване на раждаемостта, пусната от сингапурските власти през 2012 г. по повод националния ден на страната на 9 август. Сингапур е само една от многото държави, където правителството прибягва до ексцентрични мерки, за да стимулира раждаемостта, но засега без успех. В Япония пък преди няколко години измислиха бебе робот, наречено Йотаро, което плаче, киха и се смее почти като истинско бебе. Създателите му се надяват, че то може да предизвика родителски чувства у хората, които го наблюдават, и да ги стимулира да поискат свое собствено дете. Миналата седмица в България село Градинка в община Антоново беше закрито поради липса на постоянни жители, докато парламентът задължи правителството да измисли ясна демографска стратегия до края на годината.

Накратко, проблемът със застаряването и намаляването на населението не е само европейски, нито само български. Това не е утешение, но подсказва, че конкретна рецепта за решение на проблема е трудно да се предпише, а дори "иновативните" предложения се оказват не особено сполучливи. Най-малкото защото демографските процеси са инертни и се обуславят от процеси, протекли преди десетилетия. Например една от причините, поради която сега в България се раждат по-малко деца, отколкото преди двадесет и пет години, е, че броят на потенциалните родители също е намалял, което пък е резултат от започналото понижение на раждаемостта още отпреди две десетилетия и, разбира се, емиграцията.

В последния ден преди да излязат в лятна почивка, депутатите в парламента решиха, че до края на ноември правителството трябва да изработи краткосрочни и дългосрочни мерки в рамките на стратегията по демографска политика, които да зададат посоката за решаването на кризата в страната. Вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин пък заяви, че ни трябва различен тип икономика с по-висока производителност, защото без промяна на цялостната икономика нито данъчни, нито други мерки ще решат въпроса.

Разбира се, ниската раждаемост у нас може да бъде приета и за симптом на това, че хората не се чувстват достатъчно сигурни в икономическите перспективи в страната и в бъдещето си, което подсказва, че са необходими действия именно за подобряване на заетостта и повишаване на доходите, което индиректно ще повлияе окуражително и на желаещите да имат повече деца. Но не е напълно ясно дали това е така. В крайна сметка, когато една нация се определя редовно като "най-нещастната" в различни класации, сигурно не е случайно и това, че не иска да има деца и че емигрира. Със сигурност трябва повече от пари, за да се поправи това.

Колко е голям проблемът

През 2014 г. населението в България е намаляло с 43 479 души до 7 202 198, а коефициентът на смъртността е бил най-високият в ЕС (15.1 промила, или около 109 000 души). Почти една четвърт от цялото население са били хора над трудоспособна възраст, а тенденцията на застаряване ще се задълбочава и през следващите години, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). На всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се падат едва 62, влизащи в нея. За сравнение - през 2001 г. всеки 100 лица, излизащи от работоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора. Това е ужасно голям спад за много кратко време.

Влошаването на коефициента на демографското заместване означава, че все по-малко работещи ще финансират издръжката на драматично увеличаващ се брой възрастни хора, което ще увеличава също така драматично проблемите пред здравната и пенсионната система. Прогнозите не са добри - според изчисленията на НСИ след 20 години българите ще са намалели с още един милион, а през 2070 г. ще наброяват около 5.13 млн. души. Евентуално при благоприятни социално-икономически процеси броят им може и да е леко по-висок - 5.5 млн., но на практика демографският срив изглежда необратим.

Прогнозата на ООН е по-песимистична. Според нея още през 2050 г. населението вече няма да е повече от 5 млн. души, и то с изключително влошена възрастова структура. Според Зорница Славова от Института по пазарна икономика като цяло в Европейския съюз тенденцията е семействата да имат по-малък брой деца, но това не е толкова голям проблем за развитите страни, колкото за нас: "За развиваща се икономика, каквато е нашата, трудовият, човешкият капитал е от голямо значение." И докато ниската раждаемост е характерна за Европа като цяло, то "България е специфична по отношение на силната емиграция, тоест добре е да се обърне внимание на това", добавя Димитър Филипов от Виенския институт по демография. Тоест навсякъде раждат малко, но тук то е съчетано с напускането и на онези малко, които раждаме. А те ни трябват отчаяно.

Има ли работещи стратегии

Всъщност България има и в момента стратегия по демографска политика, чиито най-важни елементи включват насърчаване на раждаемостта чрез създаване на среда, благоприятна за раждане и отглеждане на деца, подобряване на здравословното състояние на населението, намаляване на емигриращите млади хора, адаптиране на социалните системи към демографските промени, ограничаване на обезлюдяването в някои региони. Намеренията звучат добре на хартия, но тенденцията очевидно не е положителна.

Тук проблемът е, че ако за причините за спада на населението нещата са доста ясни, то как се обръща този процес е изключително спорен въпрос. Изобщо не е ясно до каква степен целенасочени демографски политики могат да стимулират раждаемостта. Развита страна като Германия, където икономическите перспективи всъщност изглеждат по-добри от тези във Франция например, има значително по-ниска раждаемост спрямо съседката си. От друга страна, в Германия са популярни плащанията кеш, докато в скандинавските страни, които също могат да се похвалят с добра раждаемост, разчитат на осигуряването на места на децата в детски градини и осигуряването на добро здравеопазване, равноправие между мъже и жени и заплащането им, добро образование. За целта обаче се изисква и добър икономически ръст и ефективност при разпределянето на публични средства в тези услуги, каквато определено липсва у нас.

В Европа най-висока раждаемост има в Ирландия, Франция и скандинавските страни. Там обаче не става дума за пронаталистки политики, а за грижата за благосъстоянието на семействата и стандарта на живот, уточнява Димитър Филипов. Освен това според него "в тези страни имат богата традиция на социална политика, но това не означава автоматично, че тя би работила в България. За това биха били необходими задълбочени изследвания. Техният модел не е свързан с броя на децата, а с благосъстоянието на семействата и се отпускат помощи само на тези, които се нуждаят от тях".

Традиционно като основни причини за по-ниската раждаемост се посочват по-високите нива на безработица и икономическа несигурност, ниските доходи, неравенството между половете и на пазара на труда, и в семейните задължения, и най-вече конфликтът на жените между желанието да работят и да се грижат за децата си. Затова Димитър Филипов смята, че демографският срив не е необратим, защото "тези причини могат да се преодолеят във времето. Например неравенството между половете в България се подобрява и след 2-3 десетилетия ще е значително по-добре".

Промяната обаче задължително идва чрез подобряването на цялостната икономическа среда, така че младите хора да се чувстват достатъчно сигурни, за да създават деца. Статистиката показва, че най-голям брой раждания през последните петнадесет години са отчетени през 2009 г., точно след годините на икономически подем в страната. Доц. Татяна Коцева от Института за изследване на населението към БАН коментира, че "лекият ръст на раждаемостта през периода 2004 - 2009 г. се обяснява с това, че много семейства се решиха да имат второ дете, след като през 90-те години се въздържаха заради икономическата несигурност". По време на кризата раждаемостта отново започна да намалява, но през 2014 г., след първите знаци за раздвижване на пазара на труда, тенденцията, изглежда, отново тръгва леко нагоре. Теоретично, за да има шанс една нация, всяка жена трябва да роди 2.1 деца (т.нар. коефициент на възпроизвеждане). През 2014 г. показателят за плодовитост в България е бил 1.52 деца на една жена, което всъщност е вторият най-добър коефициент от 2000 г. насам. По всичко изглежда, че има връзка между заетостта и раждаемостта. В началото на кризата през 2008 г. Европа изживя край на почти десетгодишния ръст на раждаемостта, а през 2011 г., когато еврокризата избухна с всичка сила, стана ясно, че повечето страни отбелязват стабилен спад.

Данните от НСИ (виж графиката) показват, че в годините, когато има повече работещи, или една-две години след тях се раждат и повече деца. За да се повишат заетостта и доходите, пък е необходимо да се улеснят инвестициите и да се създадат благоприятни условия за бизнеса, който пък да създаде работни места.

Работят ли мерките в България

Има три основни начина, по които се помага на семействата с деца: чрез детски надбавки, отпуски по майчинство и добре развита мрежа от ясли и детски градини. Детските добавки обаче са 35 лв. за първо дете, 50 лв. за второ и за всяко следващо отново по 35 лв., което на практика е твърде ниска сума, за да играе някаква роля в насърчаването на раждаемостта. Според Зорница Славова, "ако се свие обемът на получаващите и се увеличи размерът на детските за семействата с по-ниски доходи, това би могло да подпомогне най-уязвимите семейства, или за тях да се увеличи и еднократната помощ при раждане". Според нея има разлика между различните области: в градове като София, Варна и Пловдив големият проблем е липсата на детски градини, а в другите области пречка за раждаемостта са доходите. Проблемът е, че държавата няма как да задели повече пари за всички, а ако го направи само за най-нуждаещите се, това е вече друг тип инструмент - за социално подпомагане, а не за демографски ръст.

По отношение на втория възможен начин за подпомагане на майките - по-дългият отпуск по майчинство, в България той е много по-дълъг от този в повечето европейски страни (до 2 години), но очевидно това не е достатъчно, за да увеличи раждаемостта. Доц. Татяна Коцева добавя, че платеното майчинство е положителен елемент, но не може да обърне негативите, свързани с високите разходи за отглеждане на деца. Освен това, ако една майка има добре платена работа в големите градове и иска да се върне на нея по-бързо, няма къде да остави детето си, а дългото майчинство поставя въпроса и за квалификацията на жената. Получава се така, че от тези три инструмента "най-голямо значение в политиката на държавата всъщност имат детските ясли и градини, защото една от основните причини за по-ниската раждаемост е конфликтът на жената между работата и грижата за децата. Затова определено това, което може да се направи, е да се създадат качествени детски домове", обяснява Димитър Филипов.

Кристина*, майка на двегодишно дете, обяснява, че причината да не иска второ не е финансова, а липсата на добра среда: места в детските градини, добро здравеопазване, места за игра навън, липса на достъпни допълнителни активности за децата, несигурността при наемането на бавачка поради липсата на регламентация на тази услуга. Това води до капан за майките, в който поради липса на алтернативна грижа за детето (ясла, детски градини, адекватни бавачки) трябва да прекъснат професионалното си развитие и за дълго време да останат у дома, ангажирани единствено с отглеждането му. Юлия*, майка на две малки деца, добавя, че тя не получава детски надбавки, но те не са решаващи и не могат да стимулират човек да има второ дете, защото и без това са много малки като размер. Колебанията й са били свързани най-вече с финансови средства: "Още по време на бременността са нужни финанси за качествено проследяване, защото стандартната женска консултация покрива само основни изследвания и само два ехографа. Необходими са и значителни средства за самото раждане - избиране на лекарски екип, за да е сигурно, че обслужването ще бъде качествено. Освен това жената се откъсва от работата си и обратната адаптация е трудна. Голям е проблемът и с намирането кой да гледа малкото дете след първата година заради липсата на места в яслите."

Оказва се, че финансовите затруднения са всъщност до голяма степен свързани с липсата на адекватни публични услуги - качествено здравеопазване и наличие на достатъчно детски градини. И ако те се подобрят, много от тези финансови притеснения биха отпаднали от само себе си. Въпреки че никой не би се отказал от тях, директните финансови плащания не са начинът за насърчаване на раждаемостта. Има други бързи начини. Например, ако в момента няма как да се осигурят достатъчно детски ясли или градини, може да се помисли за регламентирането на дейността на родителските кооперативи и детегледачките, така че да има по-гъвкави начини за алтернативна и достъпна грижа за малки деца.

Според доц. Коцева "нагласата, че всяко дете трябва да получава детски надбавки, е инерция от миналото". Тя смята, че семействата със средни доходи биха могли да почувстват повече облекчения чрез въвеждането на семейно подоходно облагане. Това е една от основните мерки за борба с демографската криза, които екип от учени от БАН в момента разработват и ще представят към края на ноември. Евентуални данъчни облекчения, например за семейства с три и повече деца, обаче биха довели до следната дискусия в обществото: дали тези, които са решили да нямат деца или да имат едно, а не три, биха били съгласни да плащат по-високи данъци от многобройните семейства. Наскоро от БСП предложиха намаляване на ДДС ставка за бебешки храни и стоки от 20% на 5%, но не се знае дали това би се отразило наистина особено върху цените на стоките и, второ, както уточнява Зорница Славова, по-скоро ще доведе до появата и на други сектори, които ще искат по-ниска данъчна ставка, вместо да повиши раждаемостта. Пред всичко това повече тежест има основният елемент - повишаване на доходите.

Как да се ползват емиграцията и застаряването

Повече детски ясли и градини и регламентирането на по-гъвкави начини за гледане на деца могат да бъдат първа стъпка.

"Аз съм патриотичен съпруг, ти си патриотичната ми съпруга, нека си изпълним гражданското задължение и да създадем живот." Това се пее във видеокампания за увеличаване на раждаемостта, пусната от сингапурските власти през 2012 г. по повод националния ден на страната на 9 август. Сингапур е само една от многото държави, където правителството прибягва до ексцентрични мерки, за да стимулира раждаемостта, но засега без успех. В Япония пък преди няколко години измислиха бебе робот, наречено Йотаро, което плаче, киха и се смее почти като истинско бебе. Създателите му се надяват, че то може да предизвика родителски чувства у хората, които го наблюдават, и да ги стимулира да поискат свое собствено дете. Миналата седмица в България село Градинка в община Антоново беше закрито поради липса на постоянни жители, докато парламентът задължи правителството да измисли ясна демографска стратегия до края на годината.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


51 коментара
  • 1
    oziris7 avatar :-|
    oziris

    Тъжни констатации. Демографията е най-сериозния проблем пред нацията. И всичко, което се прави за стимулиране на икономиката, семейно данъчно облагане, места в детски градини и т.н. трябва да стимулира раждаемостта сред работещото население. Същевременно трябва да се приложат драконовски мерки към лицата, които раждат деца с цел да получат социално подпомагане.

  • 2
    smart_za_batkov avatar :-|
    Батков-вън

    Тъпото е, че има елементарно решение на този проблем, което всеки пренебрегва - Имиграцията. Има поне един милион хора с български произход, които живеят в по-кофти места - Молдова, Украйна, Македония и тн Ако има целенасочена програма да ги привлечем може да се преместят тук голяма част от тях и то именно младите. Трябва да им направим процеса лесен - без бюрокрация и с финансов стимул. Ако дадем по 20 хил лв на всеки новодошъл и дойдат 100 хил - това са 400 млн, които ще се избият за няма и година. Защото всеки от тези имигранти носи още собствени пари, които директно влизат в икономиката, бизнесът се раздвижва, имотният пазар също. А финансовият стимул е просто да им покрие разходите по преместването и първите месеци до намиране на работа или стартиране на бизнес

    Публикувано през m.capital.bg

  • Сотир Методиев Пеевски

    За 500 години турците не успяха да ни затрият. Ние обаче сами ще го направим за 100-150 години, оставяйки се в ръцете на червената мафия. За 70 години тия паразити разпространиха смъртоносни зарази в обществото. Шансовете за лечение ми се струват минимални.

  • 4
    mlu666 avatar :-|
    Сотир Методиев Пеевски

    "Прогнозата на ООН е по-песимистична. Според нея още през 2050 г. населението вече няма да е повече от 5 млн. души, и то с изключително влошена възрастова структура."

    Само възрастовата структура ли ще е влошена, а? Щото аз се сещам и за една друга структура, която ще е силно влошена и която ще показва, че днешните малцинства може и да са станали мнозинства...

  • 5
    onufrii avatar :-|
    onufrii

    Бля-бля-бля на квадрат
    В Нигерия детските са 500$ на калпак(пардон-на памперс)
    В Сомалия пък Майчинството сигурно е 12 години и 6 месеца (ама по лунния календар)
    Пък в Столипиново-от двете страни на улица Ландос е съсредоточена 80% от тежката индусртия на РБ
    Не господа съдебни заседатеаи-НЕ!
    Просто на трите изброени места Айшетата и фатметата за разлика от нашите юлии и кристини си знаят мястото в обществото-майки и съпруги-не менижърки депутатки и общественички-интелектуалки.
    Там не са и чували за "секса и града" но за сметка на това селската е()ан е ежедневие(противозачатъчни естествено няма)
    Затова и Гейропата воглаве с нас си тананика погребалния марш докато при ония другите през година през две има happy burthday toyou.......

  • 6
    chivalry avatar :-?
    Chivalry

    В Европа най-висока раждаемост има в Ирландия, Франция и скандинавските страни. Там обаче не става дума за пронаталистки политики, а за грижата за благосъстоянието на семействата и стандарта на живот, уточнява Димитър Филипов.

    Господин Филипов, позвелете ми да не се съглася с Вас. Във Франция от край време се води пронаталистка политика. И то поради исторически причини. Без да влизам много в детайли, когато във Франция се изчислява размера на данъците, които едно семейство трябва да плати, мама е една част, тати е една част, детенце нр.1 е половин част, детенце нр.2 е половин част, но детенце нр.3 е отново 1 част. Както и нр.4,5, и т.н. Което е напълно логично, че се насърчават семействата да имат повече от 2 дечица, тъй като за да има подмяна на поколенията трябват 2,1 деца на жена. Това, поради факта, че се раждат съвсем малко повече момченца, отколкото момиченца.

    В Ирландия е друга бира :) Все още там обществото съхранява патриархални ценности и, поправете ме ако бъркам, абортите там са забранени. За социалната им политика не съм толкова запознат.

    Сега и скандинавските държави. Социалния модел има големи прилики във всяка една от тях. но при всички положения политиката при тях е държавата да се грижи за всеки гражданин, или пък селянин :) , "от люлката до гроба", както те се изразяват. Система, наложена още по средата на 20ти век, която обаче започва да показва признаци на пропукване. Точно поради тази причина, Швеция предприе много сурови реформи още 90те години, които, разбира се бяха изключително непопулярни и съответно посрещнати с огромно негодувание от народа, а техния министър-председател влезе в историята като един от най-ненавижданите политици във Швеция. Но именно той и неговия екип успяха, чрез орязване, да запазят този модел и до днес.

    Да добавя, с този коментар само отбелязвам пропуски, но има и много верни неща в статията.

  • 7
    chivalry avatar :-|
    Chivalry

    По отношение на Германия, там трябва сериозно да се замислят дали една развита система с ясли и детски градини не би имала това благотворно влияние върху раждаемостта, което има във Франция. И да, в Германия и днес не е прието децата да се оставят в ясли.

  • 8
    peni1948 avatar :-|
    Peni Radulov

    Не господа другари жената не трябва да работи след като има деца,но мъжът трябва да получава достатъчно,за да изхранва семейство!?Детски ясли и градини само за вдовици и разведени като за последните плаща мъжът който ги е създал независимо къде се намира!?А помощите за деца са нищо,от тях се възползват само циганите с които правят други чавета да ги хранят работещите с повишаване на трудовия стаж и данъците!!!

  • 9
    spindi avatar :-|
    spindi

    Финансовото благосъстояние няма почти нищо общо с нивото на раждаемостта. Доказателствата са навсякъде:

    1. Сериозен спад и застаряване на населението се среща най-вече в развитите страни
    2. Най-голяма раждаемост има в най-неразвитите, като Индия, Китай, Египед...
    3. Дори в България, най-голямата раждаемост е при най-бедната прослойка - ромите, а често хората с много пари имат по 1 или 2 деца.

    Тъпото е, че всичко измервате в пари. Здравето, щастието, децата... А реално нищо от тези не се купува с пари.

  • 10
    smoothcriminal avatar :-|
    scmj

    Всичко е въпрос на възприемане на семейството и децата за ценност. Съременните хора предпочитат да са максимално свободни, да не поемат ангажименти и докато се обърнат вече са на 35, раждат 1во дете, за 2ро вече няма време.
    Конкретно за България може да се помогне с осигуряване на ясли/ градини за всички деца, безплатно образование (учебници, храна), някакви схеми за нисколихвени кредити за жилища за семейства с деца и т.н.
    Все се чудя как управляващите се надяват някой да ражда като в София няма ясли за децата, а една бавачка е поне 600лв, същото е детските градини. И аз се чудя да се връщам ли на работа за 1000 лева или да си стоя вкъщи, щото 600 от тези 1000 ще са за гледане на детето?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход