България на двайсет крепости
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

България на двайсет крепости

България на двайсет крепости

Пет причини защо масовото "закрепостяване" няма да доведе до очаквания бум на културния туризъм

Зорница Стоилова, Люба Йорданова
34435 прочитания

Божидар Димитров е добър разказвач. Oт тези майстори на късия разказ, които не биха допуснали истината да развали добрата история. Затова и обичат да го слушат - медиите, правителството, Бойко Борисов. Легендата за свещения кладенец със светената вода при Голямата базилика на Плиска, с която историкът уми ритуално главата на премиера, обаче рикошира лошо. Скрепена от сакралния пръст на Ванга, "живата вода" беше маркетинговия хит на лятото, докато не се намесиха здравните инспектори и развалиха добрата повест. Стана ясно, че водата е твърде опасна, за да бъде туристически сувенир, и самият Борисов издаде декрет да се спре с търговията с историческото наследство. 

Поучителна история и предупреждение, че по-големият разказ за това как България ще се превърне в топ дестинация за културен туризъм, ако вдигне от руините укрепления, църкви, градове, също е на път да не се сбъдне. Той започна като благородно начинание общините да съхранят и покажат културно-историческото си наследство като модел за устойчиво развитие и прерасна в мащабна строителна инициатива. Сто и шест милиона лева по-късно България лежи върху двайсетина нови крепости, които си приличат една с друга като панелни комплекси (виж инфографиката вляво). Икономическият ефект от направените инвестиции е спорен. На много места строителният размах е увредил, вместо да опази културно-историческите паметници, а автентичното наследство е погребано под пластове цимент и тухли. С него и претенцията за историчност и величавост на онова, което искаме да продадем на българските и чуждите туристи. По-долу ще намерите петте причини, които обясняват защо масовото "закрепостяване" едва ли ще доведе до очаквания бум на културния туризъм.

1. Зад реставрациите не стои ясна културна политика

Един от парадоксите в историята как се сдобихме с толкова крепости е, че синхронният устрем на общините да кандидатстват за европейско финансиране тъкмо с антични и средновековни руини от укрепления не е резултат от ясна културна политика. Обратното - издава липсата на такава. Доц. Георги Вълчев и доц. Райна Гаврилова, преподаватели в Софийския университет, които изследват този феномен в проекта "Новите наследства", са на мнение, че с добрите намерения културното наследство да започне да работи за туризма всъщност се прикрива, че няма стратегия какво се възстановява, защо и с какъв икономически план. "Въпросът е, казва доц. Гаврилова, в една бедна държава, която за пръв, а може би и за последен път има шанса да направи нещо за културното си наследство, какво се прави с тези десетки милиони. Кое може да бъде истински печелившо, кое е истински важно и какво е нужно, за да се запази."

Двамата културолози са част от форум "Културно наследство", обединение на археолози, реставратори, изкуствоведи, архитекти, преподаватели, представители на туристическия бранш и активни граждани, което възникна заради оглушителната липса на отговор на тези питания. Всички те настояха за цялостна стратегия, която казва какви са приоритетите на държавата в отделните региони в областта. Тоест къде смята да финансира и с какви темпове, за да могат местните общности да изградят собствени политики според намеренията й. Политиката, която виждаме в действие, е деформирана, казват от форума в своя декларация, тъй като с предимство е строителството на "измислени" паметници, докато 40-те хиляди автентични български ценности реално се рушат. Доц. Райна Гаврилова дава пример със състоянието на тракийските гробници в Александрово, Старосел и Свещари в подкрепа на това твърдение. Те стоят занемарени, докато всяко село може да кандидатства да си надстрои безименното кале.

Загадка е и логиката, по която правителството решава да отпусне извънредно бюджетни средства за реставрация на определени обекти. Така и Националният исторически музей (НИМ) получи финанси за разкопки и реставрация на Плиска. За тази година Министерството на културата (МК) е отпуснало общ бюджет от половин милион лева за археологически разкопки, които са се разпределили между 54 обекта в цялата страна. Но е осигурило допълнителни 232 хиляди лева за теренни проучвания на четири обекта на Плиска. Отделно 267 хиляди лева от МК са отишли в реставрацията на Голямата базилика. В същото време дори не е ясно как е решено кои части от резервата "Плиска" да бъдат проучени и възстановени и защо Голямата базилика да е с приоритет в целия средновековен град.

Неслучайно директорът на НИМ проф. Божидар Димитров единствен защитава тезата, че стратегия за културното наследство има. Писана с "италиански специалисти по линия на ЕС", според него тя разделя България на осем области и осем големи маршрута. Не се реализира, тъй като е твърде мащабна, 90% от обектите, включени в нея, са силно порутени и няма пари да се оправят наведнъж. "Сумата е колосална и затова в момента се практикува друго", обяснява Димитров. И добавя: "До голяма степен въз основа на тази стратегия на общините се подсказва какво да правят."

2. Решенията се взимат без публично обсъждане и от тесен кръг хора

Въпросите как и защо се избират обектите, които подлежат на реставрация, са в не по-малка мъгла от тези кой взима решенията в целия този процес и кой носи отговорността за крайния резултат от масовото строителство.

"Не съм построил нито една крепост, защото нито съм бил в обществена позиция да го правя, нито съм архитект, нито съм конструктор."Божидар Димитров, директор на Националения исторически музей
Фотограф: ВЕЛКО АНГЕЛОВ

Безспорно медийното лице на новите крепости е проф. Божидар Димитров. Той стои редом до премиера на официалните откривания, подгрява публиката с истории от страниците на вестниците и защитава проектите в сутрешните блокове на телевизиите. Пред "Капитал" историкът отрече да има главна роля в целия процес. "Божидар Димитров не участва освен като експерт, като го питат медиите да си каже мнението правилна ли е тази практика, и аз казвам, че е правилна", заяви директорът на НИМ. И допълни, че дава становището си публично, без общините да се допитват до него. "Нито една крепост - нито служебно, нито лично съм реставрирал, нито съм изготвял проекти", категоричен е Божидар Димитров. В същото време общини разказаха пред "Капитал", че го търсят да ги консултира на доброволни начала. НИМ обаче получи директно финансиране и избра изпълнител на проекта за Голямата базилика на Плиска. По думите на директора на музея това е първият подобен случай. "Министерският съвет просто ни покани, ние сме неговият музей", отговори историкът на въпроса защо точно НИМ управлява парите за проекта.

По програмата за възстановяване на крепости кандидатстват общините, като предлагат проекти за реставрация на съответните културни паметници. Конкретните обекти обаче според източници на "Капитал" са предварително набелязани - по какви критерии и от кого точно не е ясно. Експертите от администрацията, които одобряват проектите, също не са публично известни. Не се знае дали има независима оценка - на археолози, архитекти и градостроители, и каква е тя. Непрозрачните процедури логично водят след себе си съмнения за коректността на обществените поръчки и изпълнението на първоначалните проекти.

Арх. Юлий Фърков е автор на голяма част от реставрираните крепости. По думите му общините го канят да им прави проектите, защото има 50 години опити в консервацията и реставрацията и познава процеса в дълбочина
Фотограф: Надежда Чипева

На теория местните власти трябва да изберат екипите, които ще работят по обектите, но изборът съмнително често е един и същ. Арх. Юлий Фърков например е нает по голяма част от поръчките от европейската програма. "Работя само по покана на общините", обясни той и допълни, че 50 години се занимава с консервация и рестраврация, но и с разкопки. "Това е една рискова професия, защото ние сме под обстрела на обществото", смята още арх. Фърков, но признава, че според него резултатите от археологическите проучвания трябва да се публикуват предварително, както и идейните проекти след това.

Доц. Георги Вълчев и доц. Райна Гаврилова, както и съмишлениците им от форум "Културно наследство" настояват за публично обсъждане на културните политики и включването на професионална експертиза при избора на проекти за възстановяване. Доц. Гаврилова уточнява, че целта е процесът да бъде изваден от тесния кръг хора, които взимат решенията, да има обществен контрол как се харчат парите и публични рецензии от уважавани експерти.

3. Икономическата логика е сбъркана

Философията, под която кипи усиленото строителство на исторически паметници, е, че това ще доведе туристи и икономическо оживление за общините. Според доц. Георги Вълчев от СУ обаче тази мантра е фалшива. "Няма как с културен туризъм да осигурим препитание на обеднелите региони в България", смята той. И обяснява: "Можем да създадем техен индивидуален профил в областта на наследството, да допринесем туристът да остане с конкретни впечатления от региона, но не и да заменим истинската икономика и това, което би трябвало да задържа хората по места."

Като част от проекта "Новите наследства" доц. Вълчев и неговите колеги са обиколили голяма част от общините, кандидатствали по програмата за реставрация, за да проверят и какъв е икономическият ефект от нея. Установяват, че единственото по-видимо присъствие на туристи са ученическите групи. Което, разбира се, е хубаво, но не това са платежоспособните посетители, очаквани от малките населени места.

Освен това фактът, че повечето общини се втурват да възстановяват незнайни крепости, вместо да помислят какво наистина ги отличава от останалите, е убийствена икономическа стратегия.

Доц. Райна Гаврилова я сравнява с тази на земеделските производители: "Като видят една година, че цената на рапицата се вдига, на следващата всички сеят рапица. На по-следващата цените падат и всички губят." А и ако от крепости толкова се печелеше, пита Владо Руменов - художник и координатор на форум "Културно наследство", то тогава защо Видин и Белоградчик, които имат напълно запазени укрепления, не са цъфнали икономически. Изследователският екип на СУ наблюдава в Белоградчик, че дори широката му и стара популярност не може да го спаси. Годишно оттам минават около 75 хиляди туристи, но градът няма инфраструктура да поеме толкова хора. Затова и голямата част от тях само минават през крепостта, без дори да отседнат или да хапнат в самия град.

"Не сме против културното наследство да допринесе за туризма в България, а по-скоро това да става умно, подредено, премислено и тогава, когато се влагат пари, те да не увреждат самия оригинал", казва доц. Георги Вълчев. Тоест малки и непознати градчета трудно могат да предизвикат интерес с крепости, ако не развият и по друг начин собствен продукт - например през локални производства, хубава храна, уют, все фактори, които да накарат туристите да останат повече, да оставят парите си.

Вместо това градовете често бягат от естествената си идентичност в надпреварата да спечелят проект за реставрация. Доц. Райна Гаврилова дава пример с Мездра. По "Регионално развитие" там се издига лошо изпълнена средновековна крепост, която е толкова исторически незначителна, че дори няма име. Местните я наричат Калето. В същото време градът е известен като важен железопътен възел, намира се в района на Искърското дефиле, където има интересни скални образувания и пещери със скални рисунки, имал е интересна каменоделна индустрия и все още действащ техникум по каменоделство. "От всичко това може да стане много хубав туристически маршрут, учениците от техникума могат да изработват сувенири от камък. Но общината не вижда нищо от това. Някой я посъветвал да кандидатства именно с крепостта. А културното наследство трябва да бъде част от някакъв по-цялостен разказ", отбелязва доц. Гаврилова.

Но местните общности не бива да бъдат обвинявани за това, че се опитват да поправят безнадеждната си ситуация, казва доц. Георги Вълчев. Дори напротив, на много от местата работят хора, искрено ангажирани с каузата, които започват да виждат реалните проблеми, след като проектът свърши и не стане печеливш изведнъж. Общината трябва да намери средства за издръжка на обекта и за заплати на хората, които работят в него. Така например за едната си година работа крепостта "Перистера" в Пещера е привлякла 18 хиляди души и е генерирала приходи от 50 хиляди лева. Според управителя й Георги Смилянов тези пари са достатъчни за заплати и издръжка, че дори са стигнали за малка инвестиция в поливна система. За да привлича туристи обаче, които да остават в града, а не да минават транзит, общината ще трябва да кандидатства по още програми, за да развие инфраструктурата си.

Все пак има обекти в серията от реставрирани крепости, които се радват на икономически успех. Такъв например е случаят с "Цари Мали град", който експертите в сферата на културното наследство наричат "Дисниленд". Автентичното културно наследство там е минимум, доминира туристическата атракция. Посещенията обаче са от около половин милион души на година. Там общината е подкрепена от мащабните ресурси на строителния гигант "Главболгарстрой", който има и голяма частна инвестиция в развитието на обекта. Вложенията в атракции, анимация и популяризация на "Цари Мали град" са немислими за малки общини без подобен гръб. Не на последно място за икономическия успех на крепостта допринася и близостта й със София.

"Моето лично огорчение и на много от колегите е, че подобни места имат презрително и снизходително отношение към българския турист. Разбирането е, че той ще изяде всичко, всякаква бутафорийка, че не е дорасъл до това да разбере кое е автентично. Това обижда", смята доц. Райна Гаврилова.

4. Наследството се уврежда, вместо да се опази

Това, което най-много притеснява професионалисти от сектора, са съмненията (а на много места вече и доказателствата), че строителството при възстановяването на историческите обекти уврежда оригинала. Ярък пример е крепостта "Стенос" в прохода "Траянови врата", където при подготвянето за консервационно-реставрационните дейности оригиналната субстанция е рушена и къртена с къртачна техника. В крепостта "Хисарлъка" в Кюстендил пък още преди официалното й пускане в експлоатация има счупени питоси (делви, в които са се съхранявали зърно, зехтин и др. -  бел. ред.) и плочки и са избили соли по повърхността на камъните. Причината за подобни случаи обикновено са некачествени материали, както и лошо извършена работа на строителите. А резултатът е увреждане вместо опазване на културното наследство.

"По всички правила на опазване и конвенциите, които са подписани, за да се опази едно културно наследство, намесата би трябвало да бъде обратима", коментира арх. Стела Дулева, която е била главен проектант на "Стенос", но се отказва от проекта, след като вижда отклоненията от първоначалния план и липсата на адекватна реакция на отговорните институции. Тя обяснява, че идеята е това, което се прави в момента, да може да се махне след 10 - 20 години, когато евентуално ще се появят по-добри технологии за опазване и възстановяване.

Според доц. Георги Вълчев оригиналът се уврежда и когато основите на съответната крепост се изгребват, за да се създадат бетонни фундаменти за стената, която отвън се облича с камък, за да изглежда автентично. "Това са практики, които са съществували в Европа през XVIII и XIX век", категоричен е доц. Вълчев и допълва, че много отдавна водещите световни практики са отрекли такъв тип подход към наследството - въображаемото възстановяване. "Когато се възстановява, принципът е да се използват оригиналните материали - те са били хоросан, мляко и жълтъци дори, а сега се работи с цимент", допълва и художникът Владо Руменов.

"С бетон не знам нито една крепост", отсича обаче проф. Божидар Димитров. Той твърди, че освен по пернишката "Кракра" по всички останали двайсетина крепости, реставрирани частично в последните 7-8 години, е работено с камък и антични по вид тухли. (Наблюденията ни от две от общо три крепости, които посетихме тази седмица, обаче показват, че са използвани бетон, цимент и тротоарни плочки.)

Арх. Юлий Фърков, който е работил по "Хисарлъка", обяснява, че използването на бетон е въпрос на проектиране. По думите му крепост не може да се издигне само с камъни, защото ще падне отново, но има съвременни материали, които не увреждат оригинала - например полимербетони, които не дават соли. Според арх. Фърков контролът върху строителната дейност трябва да е много по-строг, отколкото този в момента, и трябва да е ясна отговорността на общините и авторския надзор за крайния вид на проекта.

5. Автентичността отстъпва пред фалшива историчност

"Има един древен архитект Витрувий - на бюрото ми е, който обяснява как се строят крепости, храмове с най-големи подробности." Божидар Димитров отговаря, без да се замисли, когато го питаме откъде всъщност се знае как точно са изглеждали крепостите. Историкът има ясна концепция: "Когато очертаеш зидовете, планът на крепостта ти е ясен, имаш основите. От основите как да вървиш нагоре - тук идва другарят Витрувий." А "другарят" с доста голяма точност по думите на проф. Димитров е описал детайлите - ако крепостта е висока 10 метра например, основите трябва да бъдат 2.20 м, а кулите - два метра по-високи.

Други експерти в областта на културното наследство обаче не са на същото мнение. Според тях липсва достоверна информация за това как са изглеждали някога тези ценности и в момента се случва сериозно отдалечаване от автентичността им. А така се губи и безценното историческо свидетелство, което трябва да бъде предадено на бъдещите поколения.

"Все едно да възстановявате сграда по учебника по градоустройство. В него се дават общите принципи", е мнението на доц. Райна Гаврилова относно позоваването на Витрувий при подобни реставрации. "Правят се възстановки, но на неща, за които има документи", казва още тя. Прави сравнение с Плиска, която дори още не е проучена добре от археолозите, а Голямата базилика е построена вече до втори етаж. "Когато крепостите се изграждат до зъбер, камък и керемида, оригиналните слоеве изчезват, подменя се фактологията", смята и Владо Руменов и е категоричен, че не може да се прави реставрация по хипотеза.

"Няма хипотези, това е типово строителство", убеден е обаче Божидар Димитров и разказва как Римската империя е строяла по еднакви стандарти "от Гибралтар до Ефрат", защото "е идиотска, като Европейския съюз". Според него това се доказва и от намерените в България останки от оригиналите. "Наготово си взимаме стандартите, убеждаваме се, че е добре, и започваме така да строим крепости. Само че ние строим с бял хоросан", обобщава процеса историкът. Според него възстановяването на крепости е "съвременна европейска практика", тъй като в Германия например в момента се реставрират 23 замъка по долината на река Рейн, а в Гърция се реставрира изцяло Партенонът и още 6 други храма на Акропола.

На неговата позиция, оказва се, е и Министерството на културата. В отговори на въпроси на "Капитал" от пресцентъра на ведомството казват, че не отговарят на истината твърденията, че нямаме документални свидетелства за това как са изглеждали преди векове най-често реставрираните обекти в България - крепости и църкви. "Съществуват стотици гравюри, дори и фотографии - много крепости в страната ни са разрушени след 1919 г. след едно решение на правителството на премиера Стамболийски. Нещо повече - в резултат на проучванията се знаят много добре и технологиите и материалите, с които са били изградени обектите. Някои от паметниците ни имат и прекрасни аналози в съседните страни, запазени до покрив", обясняват от МК.

На обвиненията, че в България не се спазва Венецианската харта за консервация и реставрация (която казва, че реставрацията трябва да спре там, където започва хипотезата, и позволява издигането само на отделни елементи), Димитров отговаря, че я знае наизуст. Според него тя позволява пълното възстановяване при технологични или естетически причини, които тук са налице заради разликите в температурите между зимата и лятото.

Божидар Димитров вярва, че възстановените крепости могат да възпитават в патриотизъм. Хората си казват "ей, гледайте какво нещо са направили нашите предци, защо и ние да не го направим", смята той и допълва, че едно от нещастията в наши дни е, че не можем да се обединим около една кауза.

Последното е напълно вярно. Но обединяването около съмнителни истини и измислени легенди от миналото едва ли ще ни придвижи много напред. България ще е същата, но с 20 крепости.

Културното наследство може да допринесе за туризъм, но ако се реставрира умно и с грижа към оригинала
Фотограф: НАДЕЖДА ЧИПЕВА
Източник: Капитал

Божидар Димитров е добър разказвач. Oт тези майстори на късия разказ, които не биха допуснали истината да развали добрата история. Затова и обичат да го слушат - медиите, правителството, Бойко Борисов. Легендата за свещения кладенец със светената вода при Голямата базилика на Плиска, с която историкът уми ритуално главата на премиера, обаче рикошира лошо. Скрепена от сакралния пръст на Ванга, "живата вода" беше маркетинговия хит на лятото, докато не се намесиха здравните инспектори и развалиха добрата повест. Стана ясно, че водата е твърде опасна, за да бъде туристически сувенир, и самият Борисов издаде декрет да се спре с търговията с историческото наследство. 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

52 коментара
  • 1
    toshiro avatar :-|
    Lazar Petrov

    Рядко безмислена статия. Хаотична, неточна, непълна и непроверена информация, събрана около невярна идея.

  • 2
    okk04315801 avatar :-|
    okk04315801

    До коментар [#1] от "Lazar Petrov":

    Че крепостите не носят големи икономически ползи е вярно, но всичко останало са пълни глупости. Гърците от два камъка си измислят легенди, защо пък ние да го правим. Замъците в Западна Европа да не би да са 100% автентични, просто нямат нищо по древно, което могат да покажат на туристите.

  • 3
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    "Реставрираните" крепости са новото "къща с кулички", известно още като "мутробарок". За разлика от 90-те, обаче този път разходите по строежа, пардон, "реставрирането" са за сметка на държавата.

  • 4
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    Ако Колизеума беше в България Божо до сега да беше го "завършил", та да може да се правят сватби и фирмени партита. И вендинг машини за жива вода щеше да сложи. Ама, на глупави италианци - вместо да му теглят по една шпакла и да налепят газобетона те са го оставили полуруина. С нашата Плиска (и нашите вампири) сега ще ги ударим в земята!

  • 5
    princess_x avatar :-(
    princess_x

    ''Доц. Райна Гаврилова я сравнява с тази на земеделските производители: "Като видят една година, че цената на рапицата се вдига, на следващата всички сеят рапица. На по-следващата цените падат и всички губят." А и ако от крепости толкова се печелеше, пита Владо Руменов - художник и координатор на форум "Културно наследство", то тогава защо Видин и Белоградчик, които имат напълно запазени укрепления, не са цъфнали икономически. Изследователският екип на СУ наблюдава в Белоградчик, че дори широката му и стара популярност не може да го спаси.''

    Ето тук е казано всичко! Тепърва местните строители на крепости ще почувстват експлозията на спукания балон! И в сферата на културното ни наследство нещата се развиват по същия начин, както при бетонирането на черноморието. Най-напред - ''хайде, юруш, на хотелите и на големите печалби'', а сега - ''оле, майко, къде са туристите''.

  • 6
    manaf avatar :-|
    Мани (опозиционер)

    "Културното наследство може да допринесе за туризъм, но ако се реставрира умно и с грижа към оригинала"
    ...
    Така е, ..затуй реставрираме оригинално по гербаджийски, ..само с оригинален гипсокартон, още по-оригинален газобетон и съвсем автентичен древнокитайски хидрофобен шперплат.

  • 7
    princess_x avatar :-|
    princess_x

    До коментар [#6] от "Мани (опозиционер)":

    А стиропорът от коя династия е?

  • 9
    drug avatar :-|
    реалист

    Мъка, мъка! Казионните " видни специалисти и историци-консултанти" нещо останаха без кинти. Кинтовата палачинка се обърна и милиони не им влизат в джобовете, Мъка! И затова се плюе огън и жупел. Естествено в тая работа се ангажира всичко реакционно, особено водещи журналисти в някои медии с неприкрита омраза към сегашното управление, така да се каже, враговете на твоите врагове ти стават приятели. Всъщност възраждането на руините не е толкова за чужденците, те са нужни за нашето национално самочувствие. Няма никакво значение дали отговарят точно на оригинала (и без това никой не знае точно как е изглеждал) или не, важното е да не са руини. Абсолютна спекулация и пуризъм е " историческата истина". Това означава безкрайни спорове, комисии, консултанти и основното, разбира се, са безкрайните хонорари и слава, което е целта и никаква реална дейност. Браво на Б. Борисов за разсичането на този гордиев възел.

  • 10
    toshiro avatar :-|
    Lazar Petrov

    До коментар [#9] от "реалист":

    +++


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK