Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
52 16 авг 2015, 8:25, 29074 прочитания

България на двайсет крепости

Пет причини защо масовото "закрепостяване" няма да доведе до очаквания бум на културния туризъм

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Защо строим крепости и какъв е ефектът от това

Изгубеният шанс "Стенос"

Или как България пропусна възможността да впише крепостта при "Траянови врата" в списъка на ЮНЕСКО

Белият гълъб на Пещера

Как общината се опитва да придаде икономически смисъл на реставрираната си крепост "Перистера"

100 милиона пропуснати възможности

Реставрирането на културното наследство

Руините на новото строителство

Още преди откриването й крепостта "Хисарлъка" в Кюстендил носи отпечатъка на некачествената реставрация



Божидар Димитров е добър разказвач. Oт тези майстори на късия разказ, които не биха допуснали истината да развали добрата история. Затова и обичат да го слушат - медиите, правителството, Бойко Борисов. Легендата за свещения кладенец със светената вода при Голямата базилика на Плиска, с която историкът уми ритуално главата на премиера, обаче рикошира лошо. Скрепена от сакралния пръст на Ванга, "живата вода" беше маркетинговия хит на лятото, докато не се намесиха здравните инспектори и развалиха добрата повест. Стана ясно, че водата е твърде опасна, за да бъде туристически сувенир, и самият Борисов издаде декрет да се спре с търговията с историческото наследство. 

Още по темата

Прибързани кръпки върху калпавата политика към културните паметници

Промените в Закона за културното наследство

12 фев 2016

"Като не им харесва, да не минават оттам"

Защо логиката на Божидар Димитров в защита на Ларгото е освен арогантна, и дълбоко сбъркана

15 окт 2015

Руините на новото строителство

Още преди откриването й крепостта "Хисарлъка" в Кюстендил носи отпечатъка на некачествената реставрация

14 авг 2015

Вратичка за културния популизъм

Предложенията за промени в Закона за културното наследство

24 юли 2015

Зелена светлина за историческия "Дисниленд"

Нови поправки в Закона за културното наследство отварят възможности за по-лесното превръщане на исторически ценности в туристически атракции

24 юли 2015

Сбогом, мои красавици!

Ще бъде ли лишена София от още три архитектурни шедьовъра?

24 юли 2015
Поучителна история и предупреждение, че по-големият разказ за това как България ще се превърне в топ дестинация за културен туризъм, ако вдигне от руините укрепления, църкви, градове, също е на път да не се сбъдне. Той започна като благородно начинание общините да съхранят и покажат културно-историческото си наследство като модел за устойчиво развитие и прерасна в мащабна строителна инициатива. Сто и шест милиона лева по-късно България лежи върху двайсетина нови крепости, които си приличат една с друга като панелни комплекси (виж инфографиката вляво). Икономическият ефект от направените инвестиции е спорен. На много места строителният размах е увредил, вместо да опази културно-историческите паметници, а автентичното наследство е погребано под пластове цимент и тухли. С него и претенцията за историчност и величавост на онова, което искаме да продадем на българските и чуждите туристи. По-долу ще намерите петте причини, които обясняват защо масовото "закрепостяване" едва ли ще доведе до очаквания бум на културния туризъм.

1. Зад реставрациите не стои ясна културна политика

Един от парадоксите в историята как се сдобихме с толкова крепости е, че синхронният устрем на общините да кандидатстват за европейско финансиране тъкмо с антични и средновековни руини от укрепления не е резултат от ясна културна политика. Обратното - издава липсата на такава. Доц. Георги Вълчев и доц. Райна Гаврилова, преподаватели в Софийския университет, които изследват този феномен в проекта "Новите наследства", са на мнение, че с добрите намерения културното наследство да започне да работи за туризма всъщност се прикрива, че няма стратегия какво се възстановява, защо и с какъв икономически план. "Въпросът е, казва доц. Гаврилова, в една бедна държава, която за пръв, а може би и за последен път има шанса да направи нещо за културното си наследство, какво се прави с тези десетки милиони. Кое може да бъде истински печелившо, кое е истински важно и какво е нужно, за да се запази."

Двамата културолози са част от форум "Културно наследство", обединение на археолози, реставратори, изкуствоведи, архитекти, преподаватели, представители на туристическия бранш и активни граждани, което възникна заради оглушителната липса на отговор на тези питания. Всички те настояха за цялостна стратегия, която казва какви са приоритетите на държавата в отделните региони в областта. Тоест къде смята да финансира и с какви темпове, за да могат местните общности да изградят собствени политики според намеренията й. Политиката, която виждаме в действие, е деформирана, казват от форума в своя декларация, тъй като с предимство е строителството на "измислени" паметници, докато 40-те хиляди автентични български ценности реално се рушат. Доц. Райна Гаврилова дава пример със състоянието на тракийските гробници в Александрово, Старосел и Свещари в подкрепа на това твърдение. Те стоят занемарени, докато всяко село може да кандидатства да си надстрои безименното кале.



Загадка е и логиката, по която правителството решава да отпусне извънредно бюджетни средства за реставрация на определени обекти. Така и Националният исторически музей (НИМ) получи финанси за разкопки и реставрация на Плиска. За тази година Министерството на културата (МК) е отпуснало общ бюджет от половин милион лева за археологически разкопки, които са се разпределили между 54 обекта в цялата страна. Но е осигурило допълнителни 232 хиляди лева за теренни проучвания на четири обекта на Плиска. Отделно 267 хиляди лева от МК са отишли в реставрацията на Голямата базилика. В същото време дори не е ясно как е решено кои части от резервата "Плиска" да бъдат проучени и възстановени и защо Голямата базилика да е с приоритет в целия средновековен град.

Неслучайно директорът на НИМ проф. Божидар Димитров единствен защитава тезата, че стратегия за културното наследство има. Писана с "италиански специалисти по линия на ЕС", според него тя разделя България на осем области и осем големи маршрута. Не се реализира, тъй като е твърде мащабна, 90% от обектите, включени в нея, са силно порутени и няма пари да се оправят наведнъж. "Сумата е колосална и затова в момента се практикува друго", обяснява Димитров. И добавя: "До голяма степен въз основа на тази стратегия на общините се подсказва какво да правят."

2. Решенията се взимат без публично обсъждане и от тесен кръг хора

Въпросите как и защо се избират обектите, които подлежат на реставрация, са в не по-малка мъгла от тези кой взима решенията в целия този процес и кой носи отговорността за крайния резултат от масовото строителство.

"Не съм построил нито една крепост, защото нито съм бил в обществена позиция да го правя, нито съм архитект, нито съм конструктор." Божидар Димитров, директор на Националения исторически музей

Фотограф: ВЕЛКО АНГЕЛОВ
Безспорно медийното лице на новите крепости е проф. Божидар Димитров. Той стои редом до премиера на официалните откривания, подгрява публиката с истории от страниците на вестниците и защитава проектите в сутрешните блокове на телевизиите. Пред "Капитал" историкът отрече да има главна роля в целия процес. "Божидар Димитров не участва освен като експерт, като го питат медиите да си каже мнението правилна ли е тази практика, и аз казвам, че е правилна", заяви директорът на НИМ. И допълни, че дава становището си публично, без общините да се допитват до него. "Нито една крепост - нито служебно, нито лично съм реставрирал, нито съм изготвял проекти", категоричен е Божидар Димитров. В същото време общини разказаха пред "Капитал", че го търсят да ги консултира на доброволни начала. НИМ обаче получи директно финансиране и избра изпълнител на проекта за Голямата базилика на Плиска. По думите на директора на музея това е първият подобен случай. "Министерският съвет просто ни покани, ние сме неговият музей", отговори историкът на въпроса защо точно НИМ управлява парите за проекта.

По програмата за възстановяване на крепости кандидатстват общините, като предлагат проекти за реставрация на съответните културни паметници. Конкретните обекти обаче според източници на "Капитал" са предварително набелязани - по какви критерии и от кого точно не е ясно. Експертите от администрацията, които одобряват проектите, също не са публично известни. Не се знае дали има независима оценка - на археолози, архитекти и градостроители, и каква е тя. Непрозрачните процедури логично водят след себе си съмнения за коректността на обществените поръчки и изпълнението на първоначалните проекти.

Арх. Юлий Фърков е автор на голяма част от реставрираните крепости. По думите му общините го канят да им прави проектите, защото има 50 години опити в консервацията и реставрацията и познава процеса в дълбочина

Фотограф: Надежда Чипева
На теория местните власти трябва да изберат екипите, които ще работят по обектите, но изборът съмнително често е един и същ. Арх. Юлий Фърков например е нает по голяма част от поръчките от европейската програма. "Работя само по покана на общините", обясни той и допълни, че 50 години се занимава с консервация и рестраврация, но и с разкопки. "Това е една рискова професия, защото ние сме под обстрела на обществото", смята още арх. Фърков, но признава, че според него резултатите от археологическите проучвания трябва да се публикуват предварително, както и идейните проекти след това.

Доц. Георги Вълчев и доц. Райна Гаврилова, както и съмишлениците им от форум "Културно наследство" настояват за публично обсъждане на културните политики и включването на професионална експертиза при избора на проекти за възстановяване. Доц. Гаврилова уточнява, че целта е процесът да бъде изваден от тесния кръг хора, които взимат решенията, да има обществен контрол как се харчат парите и публични рецензии от уважавани експерти.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

30 януари 2018г.
София Хотел Балкан

capital.bg/ governmentevent

Дванадесета годишна среща на бизнеса с правителството



Акценти в програмата:
Загубата на човешки капитал през последните години - колко голям е проблемът, какви са ефектите за икономиката и какви държавни политики могат да го решат
Какво може да направи правителството за задържане и развитие на човешкия капитал
Докога ще расте европейската икономика и кои политики могат да повлияят на българския пазар на труда
Ще постигне ли България устойчив ръст, докато губи човешки капитал
Как българската икономика да стане атрактивна за работещите в чужбина


Прочетете и това

Депутатите правят бивши ниви вечни терени за строителство Депутатите правят бивши ниви вечни терени за строителство

Комисията по земеделие прие, че веднъж сменено предназначението на земята, само ще се препотвърждава

17 яну 2018, 955 прочитания

Вечерни новини: Алпинистът Боян Петров предлага решение за Пирин, ГЕРБ подкрепи закона "Пеевски за КТБ" Вечерни новини: Алпинистът Боян Петров предлага решение за Пирин, ГЕРБ подкрепи закона "Пеевски за КТБ"

И още: Bitcoin загуби 25% и вече е под 10 000 долара; Борисов обеща да се справи с корупцията в България "до две-три години"

17 яну 2018, 1451 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
ВАС направи дисциплинарната проверка срещу Петьо Петров-Еврото невъзможна

Петчленен състав на съда окончателно отказа да спре освобождаването на следователя от системата

Как Делян Пеевски уби "Булгартабак" за шест години

Холдингът, който беше приватизиран през 2011 г., днес е с продадени марки, софийският завод не работи, този в Плевен е почти без служители, а в Благоевград 60% са напуснали

Голямото прочистване на ОББ

Банката избра EOS Matrix за купувач на рекордния портфейл за 460 млн. лв. необслужвани потребителски заеми

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Музика за очите

Мадрид представя Дебора Файнголд, пред чийто обектив са заставали някои от най-големите имена в поп културата през последните няколко десетилетия

Театър: Кралят елен

След силната постановка от Мариус Куркински преди години пиесата отново оживява на българска сцена, заредена с много ентусиазъм

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 2

Капитал

Брой 2 // 13.01.2018 Прочетете
Капитал PRO, Сривът на криптовалутите - пукане на балон или нова нормалност

Емисия

DAILY @7AM // 18.01.2018 Прочетете