С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
52 16 авг 2015, 8:25, 32976 прочитания

България на двайсет крепости

Пет причини защо масовото "закрепостяване" няма да доведе до очаквания бум на културния туризъм

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Защо строим крепости и какъв е ефектът от това

Белият гълъб на Пещера

Как общината се опитва да придаде икономически смисъл на реставрираната си крепост "Перистера"

Изгубеният шанс "Стенос"

Или как България пропусна възможността да впише крепостта при "Траянови врата" в списъка на ЮНЕСКО

100 милиона пропуснати възможности

Реставрирането на културното наследство

Руините на новото строителство

Още преди откриването й крепостта "Хисарлъка" в Кюстендил носи отпечатъка на некачествената реставрация

3. Икономическата логика е сбъркана

 
Философията, под която кипи усиленото строителство на исторически паметници, е, че това ще доведе туристи и икономическо оживление за общините. Според доц. Георги Вълчев от СУ обаче тази мантра е фалшива. "Няма как с културен туризъм да осигурим препитание на обеднелите региони в България", смята той. И обяснява: "Можем да създадем техен индивидуален профил в областта на наследството, да допринесем туристът да остане с конкретни впечатления от региона, но не и да заменим истинската икономика и това, което би трябвало да задържа хората по места."

Като част от проекта "Новите наследства" доц. Вълчев и неговите колеги са обиколили голяма част от общините, кандидатствали по програмата за реставрация, за да проверят и какъв е икономическият ефект от нея. Установяват, че единственото по-видимо присъствие на туристи са ученическите групи. Което, разбира се, е хубаво, но не това са платежоспособните посетители, очаквани от малките населени места.


Освен това фактът, че повечето общини се втурват да възстановяват незнайни крепости, вместо да помислят какво наистина ги отличава от останалите, е убийствена икономическа стратегия.

Доц. Райна Гаврилова я сравнява с тази на земеделските производители: "Като видят една година, че цената на рапицата се вдига, на следващата всички сеят рапица. На по-следващата цените падат и всички губят." А и ако от крепости толкова се печелеше, пита Владо Руменов - художник и координатор на форум "Културно наследство", то тогава защо Видин и Белоградчик, които имат напълно запазени укрепления, не са цъфнали икономически. Изследователският екип на СУ наблюдава в Белоградчик, че дори широката му и стара популярност не може да го спаси. Годишно оттам минават около 75 хиляди туристи, но градът няма инфраструктура да поеме толкова хора. Затова и голямата част от тях само минават през крепостта, без дори да отседнат или да хапнат в самия град.

"Не сме против културното наследство да допринесе за туризма в България, а по-скоро това да става умно, подредено, премислено и тогава, когато се влагат пари, те да не увреждат самия оригинал", казва доц. Георги Вълчев. Тоест малки и непознати градчета трудно могат да предизвикат интерес с крепости, ако не развият и по друг начин собствен продукт - например през локални производства, хубава храна, уют, все фактори, които да накарат туристите да останат повече, да оставят парите си.



Вместо това градовете често бягат от естествената си идентичност в надпреварата да спечелят проект за реставрация. Доц. Райна Гаврилова дава пример с Мездра. По "Регионално развитие" там се издига лошо изпълнена средновековна крепост, която е толкова исторически незначителна, че дори няма име. Местните я наричат Калето. В същото време градът е известен като важен железопътен възел, намира се в района на Искърското дефиле, където има интересни скални образувания и пещери със скални рисунки, имал е интересна каменоделна индустрия и все още действащ техникум по каменоделство. "От всичко това може да стане много хубав туристически маршрут, учениците от техникума могат да изработват сувенири от камък. Но общината не вижда нищо от това. Някой я посъветвал да кандидатства именно с крепостта. А културното наследство трябва да бъде част от някакъв по-цялостен разказ", отбелязва доц. Гаврилова.

Но местните общности не бива да бъдат обвинявани за това, че се опитват да поправят безнадеждната си ситуация, казва доц. Георги Вълчев. Дори напротив, на много от местата работят хора, искрено ангажирани с каузата, които започват да виждат реалните проблеми, след като проектът свърши и не стане печеливш изведнъж. Общината трябва да намери средства за издръжка на обекта и за заплати на хората, които работят в него. Така например за едната си година работа крепостта "Перистера" в Пещера е привлякла 18 хиляди души и е генерирала приходи от 50 хиляди лева. Според управителя й Георги Смилянов тези пари са достатъчни за заплати и издръжка, че дори са стигнали за малка инвестиция в поливна система. За да привлича туристи обаче, които да остават в града, а не да минават транзит, общината ще трябва да кандидатства по още програми, за да развие инфраструктурата си.

Все пак има обекти в серията от реставрирани крепости, които се радват на икономически успех. Такъв например е случаят с "Цари Мали град", който експертите в сферата на културното наследство наричат "Дисниленд". Автентичното културно наследство там е минимум, доминира туристическата атракция. Посещенията обаче са от около половин милион души на година. Там общината е подкрепена от мащабните ресурси на строителния гигант "Главболгарстрой", който има и голяма частна инвестиция в развитието на обекта. Вложенията в атракции, анимация и популяризация на "Цари Мали град" са немислими за малки общини без подобен гръб. Не на последно място за икономическия успех на крепостта допринася и близостта й със София.

"Моето лично огорчение и на много от колегите е, че подобни места имат презрително и снизходително отношение към българския турист. Разбирането е, че той ще изяде всичко, всякаква бутафорийка, че не е дорасъл до това да разбере кое е автентично. Това обижда", смята доц. Райна Гаврилова.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

София ще избира изпълнител за почистване и зимна поддръжка на републикански пътища София ще избира изпълнител за почистване и зимна поддръжка на републикански пътища

Обществената поръчка е на стойност 8.4 млн. лв. без ДДС и е за участъци от общо 29 км

23 сеп 2019, 219 прочитания

Бизнесът заделя с 11% повече средства за персонал Бизнесът заделя с 11% повече средства за персонал

Разходите за труд през второто тримесечие се увеличават най-бързо в образованието и имотния сектор

23 сеп 2019, 296 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
ВАС направи дисциплинарната проверка срещу Петьо Петров-Еврото невъзможна

Петчленен състав на съда окончателно отказа да спре освобождаването на следователя от системата

Споделеното падение на WeWork

За по-малко от 9 месеца основаното в Ню Йорк дружество се превърна от един от най-високооценените стартъпи в САЩ в компания със съмнително бъдеще в инвестиционните кръгове.

Тайната държавна сграда

Холдингът на икономическото министерство ДКК е купил право на строеж в свързаното дружество "София тех парк" срещу 22 млн. лв.

Нови схеми, нови измамници

КФН публикува нов списък със сайтове, които предлагат сделки с ценни книжа и валути, без да имат лиценз

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата

20 въпроса: Магдалена Малеева

Със същия устрем, ентусиазъм и дисциплина, с които печели титли в тениса, Малеева развива и всички проекти, с които се захваща

Кино: "Далеч от брега"

Обикновеният човек срещу статуквото в новия филм на Костадин Бонев