Добра половин година за икономиката
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Добра половин година за икономиката

Добра половин година за икономиката

Повече потребление, инвестиции и износ носят ръст от 2.2% на БВП

13213 прочитания

Първата половин година е добра за икономиката на България. Всички показатели растат: БВП, износ, заетост, приходи в бюджета... Повечето данни дори са над прогнозите. Влиянието на кризата в Гърция и ембаргото за Русия явно е пренебрежимо малко засега. Но има и друг прочит - темпът е недостатъчен, движен е от еврофондове, а не от трайни частни инвестиции, и е по-бавен от другите страни в Източна Европа.

Ето и конкретните измерители: темпът на растеж на БВП се ускори до 2.2% на годишна база през второто тримесечие на 2015 г., като това е най-високата стойност на показателя от четири години насам и изпреварва средния в ЕС - 1.6%. Износът за първата половина се вдигна с 11% спрямо същия период на 2014 г. и изглежда, че действително отново се превръща в двигател на българската икономика. Освен това данните на Националния статистически институт (НСИ) показват, че безработицата спада вече под прага от 10% - до 9.9%, а заетостта расте с 0.8 процентни пункта на годишна база.

Ръстът на БВП е широко подплатен, защото всички компоненти добавят стойност. Разбивката на годишна база показва, че принос за ръста на икономиката имат и вътрешното потребление, и износът, както и инвестициите (виж графиката). Крайното потребление също отбелязва увеличение с 2.1% на годишна база, като то има най-голям дял за произведения БВП през периода (78.3%). Добър сигнал е, че брутното капиталообразуване (тук влизат инвестициите) също нараства както на годишна, така и на тримесечна база, съответно с 1.4% и 0.3%. Относителният дял на инвестициите в БВП е 22.9%. На годишна база най-голямо увеличение има при вноса (7.5%) и износа (3.6%). Малко по-различна е картината обаче, когато сравняваме данните за тях през второто тримесечие на 2015 г. спрямо първото: износът се свива с 6.3%, а вносът - с 2.5%. Външнотърговското салдо остава отрицателно. Забавяне на темпа на растеж до края на годината прогнозираха преди дни от БНБ.

"Капитал" потърси за анализ трима икономисти, които коментираха данните:

Георги Ганев, Център за либерални стратегии:

Ръстът в потреблението все още не е утвърдена тенденция

"Не съм особено добър в прогнозите, все пак засега тази година ръстът на БВП се очертава около 2%, но трябва да се отчита, че данните към момента са експресни и тепърва ще се ревизират. Много зависи и от каква перспектива гледаме числата, защото износът на годишна база се увеличава, но през второто тримесечие спрямо първото той се свива. На годишна база икономическият ръст идва по линия на потреблението и на инвестициите. Очевидно е, че има инерция в икономиката. Разбира се, бихме били доволни да се движи и по-бързо, като в Румъния и други страни от региона, с които се сравняваме. Вътрешното потребление наистина расте, което е признак за възстановяването на икономиката, но то е сравнително бавно в историческа перспектива. Например възстановяването след рецесията през 1996-1997 г. беше доста по-бързо. След 2009 г. икономическият ни ръст ни е скромен, но пък го има. Очевидно е малко по-бърз от средното за ЕС, което може да се тълкува и че има някакво настигане от наша страна, но тепърва ще се види. През първите две тримесечия по принцип се извършва около 45% от икономическата активност през годината, така че следващите две тримесечия са по-важни.
Ръстът на потреблението, който е долу-горе равен като процент с този на БВП, все още не е утвърдена тенденция. През последните години потреблението растеше по-бавно от БВП. Тогава най-бързо растеше износът, понякога и инвестициите. Инвестициите са обаче волатилен компонент на БВП - например понякога се свиват, както беше през първото тримесечие на тази година. Не смятам, че гръцката криза се отразява върху конкретни показатели и тримесечия. Тя като цяло тежи върху българската икономика от 2012 г. насам и то не конкретно в някои компоненти, нито във финансовия сектор, колкото в това, че ни слага в рискова позиция заради близостта между двете държави.

Като цяло динамиката на икономиката се движи между 1.5–2.5% като ръст. Това може да се разгледа като положителна тенденция, защото е над средния в ЕС. От друга страна, този ръст може да се разглежда и като недостатъчен спрямо страни, с които се сравняваме, например Румъния (3.7% ръст на БВП за второто тримесечие). Изглежда, че Румъния се справя по-добре с важни реформи в правораздавателната система, а това е важно за бизнеса. За бизнеса е необходимо да има предвидимост в средата, ясни срокове на делата и т.н., така че това е причината, че базата за растеж в Румъния е по-солидна и благоприятна."

Лъчезар Богданов, "Индъстри уоч":

Инвестициите идват през еврофондовете, а не от предприятията

Има няколко основни фактора, които влияят на икономическия растеж. Вижда се ръст на потреблението, който се влияе от дефлационните процеси през последната година. Друг фактор е ръстът на заетостта, който от своя страна води до повече доходи и съответно потребление. Вътрешното потребление е краткосрочният фактор, който движи икономиката, но след кризата съществено възстановяване се вижда само при експортно ориентираната индустрия. Растежът на капиталообразуването се движи основно на еврофондовете. Опитът на други страни в нашата ситуация (догонващи страни в глобален пазар) показва, че бърз икономически растеж може да се случи само чрез инвестиционна експанзия, каквато обаче няма при нас. В момента някои експортно ориентирани предприятия се справят добре, но частните инвестиции, с които се разширява производството, остават малко и недостатъчни. Темпът на увеличение на работните места и инвестициите не е достатъчен.

Възможно е още няколко месеца да се отбележи растеж на БВП от порядъка на 2% или по-нисък, но този ръст не е достатъчен за България. Трябва да привлечем повече инвестиции. Вижда се, че темпът на ръст на заетостта се забавя и че има структурен проблем с работната сила. Браншовете изпитват глад както за висококвалифицирани IT специалисти например, така и на по-нискоквалифицирани индустриални работници, докато иначе има висока безработица. За да се справим с това, ни трябват реформи в много сфери – образование, социална политика и трансфери, мобилност на работната сила. Това е дългосрочно предизвикателство. Но в момента с икономическата политика, която водим, без реформи сме обречени на относително нисък растеж. За България ръст от 1-2% няма как да е достатъчен, за да се почувстват българите по-добре или да се увеличи заетостта."

Красен Станчев, председател на управителния съвет на Института за пазарна икономика (ИПИ):

Ефектите от гръцката криза и руското ембарго са изконсумирани

"Признак, който предвещаваше икономическия растеж, беше това, че приходите от ДДС в бюджета се увеличиха, а винаги когато има повишаване на приходите от ДДС в бюджета, това води и до ръст на икономиката. В предходните тримесечия също имаше нарастване на БВП, а традиционно третото и четвъртото тримесечие са по-силни за икономиката поради сезонни фактори, така че очаквам, че прогнозата на БНБ за леко забавяне на ръста вероятно ще се осъществи не през третото тримесечие на 2015 г., а след това.
Увеличаването на крайното потребление е следствие на това, че спестяванията са много, необслужените кредити намаляват, освобождават се средства. През последните 4-5 тримесечия се създават работни места и това е по-скоро устойчива тенденция. Разбира се, стига да не се въведат някои неблагоприятни законодателни промени, като например в ГПК или закона за банките, или в областта на енергетиката.

Ефектите от гръцката криза върху българската икономика са вече изконсумирани - както положителните, като например прехвърлянето на бизнес и средства в български банки, така и негативните. Проблемът с Гърция не е от вчера и в резултат българският износ към Гърция всъщност "заздравя", защото останаха само сигурните разплащания. Ефектите от ембаргото срещу и от Русия също не са проблем за износа. А причината, че Румъния расте по-бързо от България, е, че те съкратиха разходите си още през 2011 и 2012 г. Съкращаването на разходите за администрация винаги води до повишаване на икономическия растеж или поне е така през последните 100 години."

Износът е основен двигател на икономическия ръст, второто тримесечие обаче растежът му се забавя
Фотограф: ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА

Първата половин година е добра за икономиката на България. Всички показатели растат: БВП, износ, заетост, приходи в бюджета... Повечето данни дори са над прогнозите. Влиянието на кризата в Гърция и ембаргото за Русия явно е пренебрежимо малко засега. Но има и друг прочит - темпът е недостатъчен, движен е от еврофондове, а не от трайни частни инвестиции, и е по-бавен от другите страни в Източна Европа.

Ето и конкретните измерители: темпът на растеж на БВП се ускори до 2.2% на годишна база през второто тримесечие на 2015 г., като това е най-високата стойност на показателя от четири години насам и изпреварва средния в ЕС - 1.6%. Износът за първата половина се вдигна с 11% спрямо същия период на 2014 г. и изглежда, че действително отново се превръща в двигател на българската икономика. Освен това данните на Националния статистически институт (НСИ) показват, че безработицата спада вече под прага от 10% - до 9.9%, а заетостта расте с 0.8 процентни пункта на годишна база.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik

    Твърдение 1: "винаги, когато има повишаване на приходите от ДДС в бюджета, това води и до ръст на икономиката."

    >>> Питайте за всеки случай Красен Станчев, дали сте му записали вярно думите, защото такъв бисер едва ли е казал

    Твърдение 2: "Съкращаването на разходите за администрация винаги води до повишаване на икономическия растеж или поне е така през последните 100 години"

    >>> Това "откритие" е математически доказано. Естествено, че когато n на брой хора напуснат системата-консуматор и минат при производителите на стоки и услуги, при равни други условия така ще се произвежда повече

  • 2
    cinik avatar :-|
    cinik

    Tвърдение 1: "Инвестициите идват през еврофондовете, а не от предприятията"

    >>> Дано веднъж завинаги се изясни един въпрос. 2014-2020 България ще взема от ЕС по 1,1 млрд. евро годишно - сумата е фиксирана. Вноската в бюджета на ЕС е 0,5 млрд. още тази година и до 2020 ще се качва още. Отделно, във всеки европроект има съфинансиране от бюджета средно 25%. Двете цифри, членски внос и съфинансиране, заедно правят 50% ефективно българско съфинансиране на европроектите, платено от производителната част на населението. Тоест, това са си на 50% пари, взети от същите тези предприятия и прибрани през данъчната система в обща тенджера, от която сега се разпределят на проектен принцип.

    Остава големият въпрос, защо след като 50% са така или иначе наши си пари, къде са отивали тези пари досега? Ако за последните 7 години цяла България получи пречиствателни станции, то предишните 7 години, с 50-те % наш дял трябваше поне половин България да има такива, без изобщо да търсим ЕС. Или пък да се влачим 14 години вместо 7, но пак да ги направим сами. Други примери? Метрото, магистралите, колко детски градини и училища се изолираха енергоефективно за няколко години и колко преди това за 20 години?

    Тоест, самата система на проектно финансиране през ЕС, която е настроена да гони по-реалноизмерими резултати в полза на населението, се оказва много по-добра и оттам идва половината ефект. Ако задачата беше оставена на местната политическо-синдикална шайка, тя щеше по традиция да ги забие в Кремиковци, Плама, бизнеса на 10-тина олигарха и в купуването на електорат с различни бюджетни подаръци

  • 3
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    До коментар [#2] от "cinik":

    Така е, дори и ако внасяхме в бюджета на ЕС толкова, колкото след това щяхме да получаваме по европейски програми, пак има смисъл - явно контролът от страна на европейските институции е по-висок и по-малко се краде.

  • 4
    normandy avatar :-|
    takeshi303

    До коментар [#1] от "cinik":

    Ами то е лесно за разбиране , няма как да при повишено събиране на ДДС да няма и ръст на БВП потреблението е основен компонент във формирането на стойността на БВП. , без значение на какво се дължи на по добра събираемост или реално гражданите са похарчили повече сравнено с предишни периоди. От друга страна ръста на приходите СЕГА води и до по висок ръст БВП и в следващите тримесечия , защото държавата ще похарчи повече , сега в зависимост колко рационално ги похарчи държавата ефекта ще бъде по дълъг и увеличението на БВП ще бъде по високо.

  • 5
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#4] от "takeshi303":

    Само че още не ги е похарчила, бюджетът е на 1 млрд излишък и разходите са толкова, колкото м.г.. Не търси смисъл там, където го няма. Това е явна грешка, най-вероятно на репортера

  • 6
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#3] от "evpetra":

    Само като се сетя, как 40 години не купиха нито един нов автобус и ми подскача ножът в джоба.

  • 7
    normandy avatar :-|
    takeshi303

    [quote#5:"cinik"]Само че още не ги е похарчила, бюджетът е на 1 млрд излишък и разходите са толкова, колкото м.г.. Не търси смисъл там, където го няма. Това е явна грешка, най-вероятно на репортера [/quote]
    Не си разбрал, човека обяснява , че не е изненада , че БВП расте , защото ДДС приходите растат , разликата е в тайминга на изнасяне на данните, приходите в бюджета излизат всеки месец , а данните за БВП на 3 месеца и то с един месец закъснение за даден период . Сега пак ще го повторя няма как приходите от ДДС да растат и БВП да спада , хипотетично е възможно , но трябва да се случат много фактори за да стане това и в точният момент и това ще е само за много кратък период най много тримесечие, преди да се върне пряката корелация между двата показателя. Относно бъдещият растеж , който ще се случи на база сегашният ръст , това беше само допълнение.

  • 8
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#7] от "takeshi303":

    Ти вече си смени обосновката. Първо, защо ще се качи. Сега казваш, че щом ...значи...Няма такова нещо в изказването, цитирам го пак: "винаги когато има повишаване на приходите от ДДС в бюджета, това води и до ръст на икономиката. "

    Тоест както е написано, разковничето за растеж на икономиката е да се назанчи способен директор на НАП, който да събира повече ДДС и оттам насетне всичко тръгва по мед и масло...

  • 9
    normandy avatar :-|
    takeshi303

    [quote#8:"cinik"]винаги когато има повишаване на приходите от ДДС в бюджета, това води и до ръст на икономиката. "
    [/quote]

    То това , като яйцето и кокошката , кое е първо. Ами за нашата конкретно може да има спор , дали ръста на потреблението или ръста на БВП предизвиква това потребление, докато за американската например спор няма за да си вдигнат БВП стимулират потреблението, те там ДДС нямат , а техният ВАТ е с малко значение за хазната и затова пиша за потреблението.

  • 10
    krumeto avatar :-|
    krumeto

    Capital, конструктивна обратна връзка.

    Моля, взимайте мнение не само от либерални икономисти. ИПИ и производни не са единствената организация на икономисти в страната. Един от тримата колеги в статията е достатъчен, а мненията им се припокриват в огромна част от случаите. Само Ганев или само Станчев е достатъчно.

    В името на добрата дискусия, дайте сцена и на други организиции и експерти. Читателите ви са достатъчно умни сами да отсеят добрата икономическа мисъл от лошата. Не казвам, че имат страхотни икономисти, но БНБ ("Икон. анализи и прогози"), БМА, дори и УНСС са опции, а има и много, и читави отделни експерти.

    В противен случай остава неприятен привкус на проповядване, а то е обратното на добра и безпристрастна журналистика.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK