Редовите вложители в Корпоративна търговска банка (КТБ) със суми над 196 хил. лв., както и тези с привилегировани условия и такива, на които по други изброени в закона причини не попадат в обхвата на държавната гаранция, няма да бъдат прередени от Фонда за гарантиране на влоговете при разпределение на постъпленията от осребряването на масата на несъстоятелността. Подобни версии се тиражират в публичното пространство от публикуването на списъка с приетите вземания, като последно тази теза беше развита от изпълнителния директор на българската рейтингова агенция БАКР Христо Михайловски пред БНР. Заблудата явно идва от многото на брой напоследък изменения на в банковото законодателство, някои от които със задно действие. Въведените неотдавна промени в реда на кредиторите не се отнасят за вече открити производства по несъстоятелност. Действително фондът получи привилегия спрямо останалите вложители със законови промени, влезли в сила през месец август, но тя ще важи само за напред, за което свидетелства и списъкът на приетите вземания от синдиците на КТБ, където фондът е поставен в една група с вложителите.
Ред в законотворческата бъркотия
Редът на кредиторите при банкова несъстоятелност бе променен в полза на Фонда за гарантиране на влоговете с приетия от Народното събрание на 30 юни Закон за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. В преходните и заключителни разпоредби той измени чл. 94 в Закона за банковата несъстоятелност, в който е указано как се разпределят средствата, постъпили при осребряване на масата на несъстоятелността. На първо място както и досега се покриват вземанията, обезпечени със залог или ипотека, следвани от тези, заради които се упражнява право на задържане. На трето място се покриват разноските по несъстоятелността и чак след това са фондът и вложителите, които преди редакцията на закона бяха поставени на един ред.
Приетите от парламента промени поставят фонда пред останалите вложители, като директно след него са физически лица или микро-, малки или средни предприятия за частта, която надхвърля размера на гаранцията. Последни на опашката са останалите вложители и кредитори, които не са покрити от системата за гарантиране на влоговете. Според изричното указание в закона той влиза в сила след обнародването му, което стана с публикация в Държавен вестник на 14 август. Това означава, че за вече течащото производство по несъстоятелност на КТБ би следвало да се прилага старият ред, при който фондът и останалите кредитори са поставени наравно при удовлетворяване на вземанията. Такова е становището и на Цветан Крумов от Shoenherr. "Промяната от 14 август 2015 г., според която Фондът за гарантиране на влоговете в банките се удовлетворява преди останалите вложители, ще се прилага само за производства по несъстоятелност на банки, открити след 14 август 2015 г.", коментира той.
В интервю за БНР обаче Христо Михайловски прогнозира, че голяма част от кредиторите на КТБ няма да получат парите си, въпреки, че са включени в списъка на синдиците, тъй като са прередени от Фонда за гарантиране на влоговете, който има да получава над 3.6 млрд. лв. "Тук мога да кажа, че редът на вложителите е в една по-неизгодна позиция", каза Михайловски.
Откъде идва грешката
Възможно е експертът да се е подвел в избълваните за кратко време множество законодателни новости, изгласувани от депутатите преди лятната им ваканция. Сред тях бе поредна редакция на Закона за банковата несъстоятелност, влязла в сила с публикация в Държавен вестник от 11 август. В текста изрично е записано, че разпоредбите се прилагат и за производствата по несъстоятелност, открити до влизане в сила на закона. Те обаче не засягат реда на кредиторите, а целяха удължаване на срока, в който синдиците да изготвят списъка на приетите вземания и включване на указание за вписването му в Търговския регистър.
Всъщност поправката, даваща привилегирован статут на ФГВБ, е противоречива. От една страна, тя цели да защити публичния интерес, тъй като гаранцията е държавна и при недостиг фондът както беше и при КТБ се дофинансира от бюджета. От друга страна обаче, по този начин се затруднява и оскъпява достъпът на банките до финансиране на едро чрез капиталовия пазар, тъй като вече инвеститорите в облигации и други инструменти на банки ще знаят, че са по-назад и вероятността при фалит да си възстановят част от вложеното е по-малка.
1 коментар
"инвеститорите в облигации и други инструменти на банки ще знаят, че са по-назад и вероятността при фалит да си възстановят част от вложеното е по-малка"
Тъкмо да внимават на кого си дават парите.