С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 21 авг 2015, 16:05, 4266 прочитания

Свободната конкуренция не бива да се ограничава при отдаването на плажове

Иво Стефанов, председател на Асоциацията на концесионерите на морски плажове, в интервю за Капитал

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Бизнес-моделът на плажовете

Битката за морския пясък

Предстоят промени в модела за управление на плажовете. Бизнес моделът там обаче е така объркан, че те надали ще постигнат много

Този бизнес не е за всеки

Кои са хората, които държат българските плажове

Колко струва един плаж?

Какво включват разходите и приходите за поддръжката и управлението на една плажна ивица

ПРОФИЛ

Съобщението за прехвърлянето на плажните концесии от регионалното в Министерството на туризма и за евентуалната промяна на модела за отдаване на плажовете доведе до сътресения в бранша. "Албена" АД, "Св.св. Константин и Елена холдинг" и пет фирми – наематели на варненски плажове, напуснаха Асоциацията на концесионерите на морски плажове в България (АКОМП) заради несъгласие с възгледите на сдружението. За сблъсъка на интереси и различните предложения разговаряме с Иво Стефанов, председател на АКОМП. Роден е през 1960 г. в Русе, завършил е право и икономика. Работи като консултант в областта на концесиите и транспортни проекти.

Каква е причината за конфликтa между отделните членове в асоциацията и напускането на част от тях?

Конфликтът вече го няма. Имаше различни интереси, основно на хотелиерски и на организации на курортни комплекси. "Св. св. Константин и Елена холдинг" и "Албена" АД и няколко фирми от Варна напуснаха асоциацията. На различни сбирки в Министерството на туризма този тип организации искаха плажовете да се дават на концесия на самите курортни комплекси и на хотелиери. Ние сме на мнение, че не могат да се залагат такива ограничения в процедурата. Има европейска директива, която казва: не може да се поставят ограничения пред свободната конкуренция, било то на търг, било на концесия. Освен това има огромна разлика между плажния и хотелския бизнес. Това, че много добре можеш да менажираш хотел, не значи, че можеш да управляваш плаж.


Даже и в момента плажът "Слънчев бряг - север" се държи от хотелиери - събраха се, направиха си дружество и взеха северната част. Какъв е проблемът и другите хотелиери да си направят дружества, да се явят на търг и да спечелят? Те обаче това не го искат, искат да им се дава плажът по някакво право.

И как точно ще стане това, при положение че в Слънчев бряг има над 100 хотела - на всеки ще отделят по едно парче? Освен това, ако дадете съответната част от плажа на хотелиера, каква е гаранцията, че той няма да го ползва само за неговите туристи? Външните посетители ще бъдат ограничени. Ето, в момента се лансира темата за златния чадър на плажа за над 50 лв. В доклада от съвместните проверките на плажовете, изготвен от регионалното министерство, има и част за цените на услугите, включително на чадърите и шезлонгите. Има и чадъри за 2 лв., но най-скъпите, които се предлагат, са от тези концесионери, които са и хотелиери: плажът "Свети Илия" пред Грандхотел "Варна ", "Ривиера", "Константин и Елена" и други. Тези високи цени правят услугата непривлекателна за външни клиенти. Хотелиерът не може да забрани да дойдат други хора на плажа, но тъй като ресурсът не достига, слага една безумна цена. На останалите места ще видите, че чадърът е 5-6 лв., или около 3 евро, което е една нормална цена, горе-долу толкова е и в Гърция. Понеже много се говори, че там било безплатно – не е безплатно навсякъде, а в момента в България има над 100 плажа абсолютно безплатни. Тези, които са отдадени на концесия или под наем, са по-малко от половината и освен това половината от тяхната територия също е безплатна.

В такъв случай какъв е недостатъкът на процедурите за отдаване на плажове в момента и защо въобще се говори за промяна на модела?



Държавата предоставя на концесия ресурс – плаж. Концесионерът има задължение да предлага обществена услуга – обезопасяване, медицинско обслужване, почистване и други. Можем да кажем, че никъде в Европа няма такава организация като у нас, но въпреки това системата работи. Проблемът е, че предоставянето на тази обществена услуга струва скъпо.

На всеки сто метра от плажа трябва да има спасителен пост. На един пост трябва да работят трима души. Заплатата на един спасител е от порядъка на 600 лв. Това са външни хора и обикновено концесионерът им осигурява настаняване и храна. Това е само малка част от разходите на концесионера. По мои сметки обслужването на трите плажа в Слънчев бряг (северен, южен, централен) струва 1.5 млн. лева на сезон. Отделно тримата концесионери плащат още над 3 млн. лева такса на държавата. Което означава, че около 5 млн. лв. струва предоставянето на туристическата услуга само на плажа на Слънчев бряг.

Тази висока цена трябва да се избие отнякъде – или ще падне качеството, или ще се увеличи цената за крайния потребител. А цената на обществената услуга е тази - водното спасяване, медицинското обслужване и други; тя няма как да поевтинее и някой трябва да я плати – държавата или концесионерът. Затова нашето предложение не е да се намали концесионната такса, а да се направи такава методология, която да отчита и цената на обществената услуга, която предлагаш. Сега всеки кандидат в концесионна процедура трябва да даде финансов модел как ще покрие предложеното концесионно възнаграждение, да опише паричните потоци, приходите от дейности и услуги, разходите за заплати и осигуровки. И какво се получава накрая – че всъщност цената на услугата въобще не се отчита. Гледа се само предложеното концесионно възнаграждение. Аз може да съм заложил 20 лв. цена на чадър, но ако предложа 100, 200 или 300 хиляди лева наем на година, ще ме изберат мен.

Имате ли други конкретни предложения към министерствата на туризма и на регионалното развитие, които биха подобрили качеството и достъпността на туристическата услуга по морето?

Искаме да се спазва законът за концесиите. От 2008 г. насам концесии почти няма. Даже и тези, които се дават в момента, се доближават до търговете – гледа се цената. Когато играеш за наем, никой не го интересува знаеш ли, можеш ли, затова има безумни цени и безумни оферти. За предпочитане е процедурата за концесия, но да се взима предвид и цената на социалната услуга, а не само финансовия приход за държавата. Все пак тя печели гарантирано от ДДС, данък печалба и осигурените работни места. По мои изчисления работните места, които се осигуряват лятно време само на плажовете, са над 15 хиляди.

На всички е ясно, че плажът си е плаж, но самите плажове се различават. Иракли е едно, Синеморец е друго, Слънчев бряг - трето. Не може концесионните такси да са едни и същи, да се изчисляват по един и същ начин. Видяхте какво стана с процедурата за "Корал" - беше прекратена и ще се прави наново. Друго – нацепването на плажовете на малки парчета също не може да гарантира интерес. Пример - Камчия. Плажът е 3 км, разделиха го на 3, 4, 5, пак никой не се явява. Не за друго, а защото условията са лоши. Проблемът идва именно от тази несъобразеност на различните компоненти. Основното, което отблъсква, е високата цена.

Какво мислите за модела да се отдава част от плажа на концесия на заведение, както е във Франция?

Не мисля, че е приемливо. Каква е ролята на крайбрежното заведение - да продава напитки. Какво става, ако не искам да консумирам – ще ме изгонят? Идеята общините да стопанисват плажовете също не е добра. И в момента те получават 50% от таксите и наемите за плажовете и имат задължения към ивиците, но какво правят с тях? Община Бургас взима 2 млн. лева на година, да не би да е обезопасила плажа "Атанасовска коса" примерно? Но не отхвърлям нито един вариант, няма универсално решение. Трябва да се седне и да се работи.

Министърът на регионалното развитие заплаши част от концесионерите – членове на асоциацията, с разваляне на договорите след края на сезона заради системни нарушения. Ще бъде ли изпълнена в действителност?

Това, че някой е член на асоциацията, не му дава никакви преимущества. Аз не защитавам отделни интереси, а това, което е законно. Там, където има нарушения, този, който е нарушил, трябва да си понесе последствията. Но нещата не са нито само бели, нито само черни. На един колега са му записали нарушение за поставена маса за шах и табла, това е смешно. Всички витрини за сладолед са записани като обекти извън одобрените схеми. Все едно да ти запишат машината за кафе или витрината за бира за обект извън схемата. Това е оборудване. В момента концесионерите са изпратили възражения, надяваме се да има диалог.

Интервюто взе Десислава Лещарска
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Решението за вода в Перник: От "Белмекен" през София след 45 дни и 25 млн. лв. 4 Решението за вода в Перник: От "Белмекен" през София след 45 дни и 25 млн. лв.

Два месеца след началото на водната криза в града правителството предложи решение, но вероятно режимът ще остане

18 яну 2020, 3013 прочитания

Дискусията за бюджета на София - много въпроси и малко отговори Дискусията за бюджета на София - много въпроси и малко отговори

Дипломатичната формула на Столична община при обсъждането на бюджета: не знаем за проблема, но ще правим анализ

18 яну 2020, 1211 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Как Васко от "Модерно предградие" преметна системата

Един неграмотен мъж се опита да направи услуга за 1 млн. лв. на Инвестбанк

Още от Капитал
Каратисти в текстилна фабрика

"Албена" продаде бившия завод за памучни прежди "България 29". Купувачът "РС Билд" ползва за целта 9.5 млн. евро кредит от ЦКБ

Най-печелившите взаимни фондове за 2019 г.

Българските инвестиционни схеми реализираха много успешна година, а чуждите борси са основният източник на печалби

Скритите мащаби на водната криза

Водният режим в Перник е най-строгият от години насам, но това далеч не е единственото място, където има подобен проблем

Поредното шоу на Ревизоро

Кариерата на новия министър на околната среда и водите в различните управления се движи между бутафория и лобистки поправки

Яж, снимай и споделяй

Изложбата Feast For The Eyes в Лондон проследява историята на фотографията на храна

Зеленият път

Как неизползваните жп линии в София може да се превърнат във велоалеи и пешеходни зони

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10