Кой се уплаши от новия антикорупционен проектозакон
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кой се уплаши от новия антикорупционен проектозакон

Кой се уплаши от новия антикорупционен проектозакон

Проектът предвижда увеличаване на обхвата на декларациите и единен орган за противодействие на корупцията

11534 прочитания

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Работещо звено за борба с корупцията, пълна публичност на имуществото и интересите на всички лица на висши държавни длъжности, анонимни сигнали, от които да могат да последват щателни проверки, деклариране и разследване на всички имуществени обстоятелства на властимащите, дори и шофирането на чужди луксозни автомобили. Така звучат някои от разпоредбите в проектозакона, изработен от екипа на Меглена Кунева, за предотвратяване на корупцията по висшите етажи на властта.

Проектът има за цел да оптимизира звената за борба с корупцията, сливайки ги в едно, да свърже проверката на конфликт на интереси с проверката на имущество, да подсигури връзката и взаимодействието между институциите и да уреди реалното проследяване на всяко декларирано обстоятелство. Приемането му беше отложено няколко пъти преди парламентарната ваканция и в крайна сметка той не беше гласуван на първо четене.

Проектозаконът трябва да замести два действащи текста - закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности, и закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.

По действащото право в момента политиците на висши длъжности подават два вида декларации – една за имущество  (в Сметната палата) и друга за конфликт на интереси (в комисия или пред органа, назначаващ лицето). Готвените промени предвиждат двата вида декларации да се слеят в една - декларация за имущество и интереси - която да се състои от две части и да бъде проверявана от нов орган, наречен Бюро за предотвратяване на корупцията. Предвидено е новата институция да отговаря за проверките на декларираните обстоятелства, а също и за налагането и събирането на  съответните глоби при нарушения. Идеята е да се слеят в едно разследванията за имущество и конфликт на интереси, тъй като двете неща са взаимно свързани. Началникът на политическия кабинет на Меглена Кунева Мария Карабельова разясни пред "Капитал", че за изготвянето на проектозакона е била образувана работна група с членове от множество институции, а за негова основа са послужили подобни закони на държави от Централна и Източна Европа, например Румъния, Полша, Словения и др.  Проектозаконът е част от системата от антикорупционни мерки, планирани в Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията от април т.г. Те включват създаването на Националния съвет по антикорупционни политики и определянето на национален координатор по същия въпрос (постът се заема от Меглена Кунева). В стратегията е заложено още да се образува междуведомствено звено между прокуратурата, ДАНС и МВР за разследване на престъпления, извършени от лица на публични длъжности, а също и значително засилване на ролята и правомощията на инспекторатите, комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и институциите за предварителен контрол на обществените поръчки. Стратегията е приета въз основа на изисквания в доклади на Европейската комисия, препоръки на ГРЕКО и разпоредби на Конвенцията на ООН за борба с корупцията, в която има изрични членове за изграждането на специализирани звена и взаимодействието между националните органи.

Новата декларация  - пълна публичност

Проектозаконът предвижда публичен достъп до попълваните по него декларации, какъвто в момента е осигурен от сайта на Сметната палата относно имуществото на заемащите публични длъжности, но невинаги относно конфликта на интереси, защото без изрична разпоредба е оставено на преценката на отделните органи дали да публикуват целите декларации на служителите си или само информация, че са подадени. В проекта е предвидено новата декларация да се качва на сайта на Бюрото за предотвратяване на корупцията. Освен това се планира да отпадне досега съществуващото "уведомление", с което високопоставените чиновници съобщаваха, че няма промяна в имущественото им състояние. Така всички лица на публични постове да са задължени да подават нова декларация всяка година. Например лидерът на АБВ Георги Първанов е подавал за последно декларация през 2012 г., в следващите две години не е бил в обхвата на закона за публичност на имуществото, а за 2015 г. е подал само уведомление. Затова последните данни за имотното му състояние са отпреди три години. Освен това декларациите ще преминават през дигитализирана система, която да сверява подадените в различни години данни автоматично. Ако се засече несъответствие, това ще е "случай на риск" според дефиницията на закона и ще има основание за пълна проверка на имуществото на лицето.

Идеята за вида на декларацията е тя да е максимално опростена и ясна, за да не се получават разминавания като тези с декларирането на кредити, които едни посочват с цялата получена сума, а други с непогасената част (в новата декларация се предвижда да се попълва винаги остатъкът от сумата, за да се следи как се погасява задължението). От политическия кабинет на Меглена Кунева допълват, че планират обучения сред задължените да декларират, защото в процеса на обсъждане на проектозакона станало ясно, че част от народните представители и в момента не знаят какво се попълва в декларациите.  

Новият орган

Основната промяна, която предвижда новият законопроект, е създаването на Бюро за предотвратяване на корупцията, което да замести Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет (БОРКОР), звеното в Сметната палата, което отговаря за имуществените декларации, и Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ). В сравнение с предишните институции новият орган е организиран на съвсем различен принцип. БОРКОР е предимно анализиращ орган, нямащ функционираща връзка с други държавни институции, нито действителни правомощия. КПУКИ е петчленна комисия, назначавана от три различни места – Народното събрание, президента и Министерския съвет. За новия орган се предвижда да има значително засилени правомощия и да извършва задълбочени проверки, а също и да бъде свързан по адекватен начин с другите институции. Друг опит да се гарантира почтеността на служителите в звеното е уреденият в проектозакона външен одит. Директорът на бюрото от своя страна е длъжен да предоставя публични отчети на всеки три месеца и годишен отчет.

За ръководители на новото звено са посочени директор и заместник-директор, предлагани от МС и назначавани от президента. Според Карабельова това решение също е било критикувано в Народното събрание, но по нейно мнение събитията покрай КПУКИ и нейния бивш шеф Филип Златанов в последната година са показателни, че сегашният модел не гарантира безпристрастно избиране на ръководители на подобна институция, а предложеният вариант за назначаване все пак включва два висши органа – президента и Министерския съвет. Чрез поставянето на единичен ръководител начело вносителите на текста целят някой да поема лична отговорност за резултатите на органа.

Желаещите да заемат постовете директор и заместник-директор на бюрото трябва да отговарят на завишени изисквания по отношение на образование и трудов стаж (минимум 5 години на ръководен пост). Освен подразбиращите се условия за чисто съдебно минало и необвързаност с юридически лица в проектозакона е заложено и допълнително изискване за необвързаност с политически партии – кандидатите трябва не само да не са, но и да не са били членове на такива минимум година преди назначението им. Предвижда се бъдещите директори да преминават проверка за почтеност, която задължително да включва най-малко проверка на деклариращите се по закон обстоятелства. Длъжностите са мандатни подобно на КПУКИ – максимум 2 мандата по 5 години. Друго нововъведение е органът да се подпомага от служители, наречени инспектори. Карабельова обяснява, че заради закона за администрацията нямат право да разширят щаба на бюрото повече от съществуващите 94 работни места в сега действащите три институции, които то ще замести, но смята, че тази бройка е напълно достатъчна за доброто функциониране на новия орган. Бюджетът на бюрото се формулира на същия принцип от сумарния бюджет на нарочените за премахване институции – 4 милиона.

Инспекторите към бюрото също ще бъдат подлагани на проверки за почтеност. Служителите от трите институции, които бюрото ще замести, ще трябва също да преминат проверката и ще бъдат освободени, ако не успеят. Специални мерки са предвидени за случайното разпределение на производствата между докладчиците и задължително двама служители работят по всяко производство.

Деклариране на имущество

Към декларирането на кредити и задължения проектозаконът добавя изрично описване на кредитни карти с лимит над 5000 лв. В сегашния закон съществува дупка, която позволява формално те да не бъдат декларирани, стига да не са използвани и да няма реални задължения по тях. Например кредитната карта от КТБ на Ахмед Доган с лимит 78 хил. евро, както и картите на Емел Етем с лимит  на едната от 35 хил. долара, а на другата - 48 хил. евро, за които "Капитал" писа през август миналата година, според готвените промени ще трябва да бъдат декларирани независимо дали са използвани или не. По проектозакона се декларират също и обучения и пътувания извън страната за над 500 лв. Още едно въведение е декларирането на използвано от лицето или човек, с когото е в брак или живее на съпружески начала, чуждо недвижимо имущество и чужди превозни средства на стойност над 5000 лв. Целта е да се избегнат оправданията тип "тази кола е на мой приятел и само ми я даде да я ползвам". "Нека се види кой е този приятел или познат и наистина ли притежава това имущество", казва Карабельова. Доста неодобряван от депутатите текст е този за декларирането на така наречените подаръци над 500 лв. от трети лица към хора на публични държавни длъжности. Разпоредбата обаче съществува и в сега действащия закон за публичност на имуществото. Друго от по-съществените нововъведения е задължението да се декларират имуществото и доходите на лицата, с които заемащите публични държавни постове живеят във фактическо съжителство. В момента такова изискване има само за законните съпруги и съпрузи и непълнолетните деца. Проблемът с тази част от проектозакона е, че това кой с кого живее и на какви начала е информация, трудна за установяване. От политическия кабинет на Меглена Кунева коментират, че новото звено за борба с корупцията евентуално би използвало информация от ДАНС и МВР, но най-вероятно за точно този тип сведения би разчитало на сигнали и публикации в медиите. Колкото до навлизането в личното пространство на лицата, длъжни да декларират, коментарът на Карабельова е красноречив: "Каквото важи за обикновения човек, не важи за министър."

В частта за интересите в новата декларация няма да има промяна – както и в момента, в нея ще се включват данни за свързани лица и сключени договори в същата сфера, в която е назначено лицето, както и информация за участието му в юридически лица към датата на назначаването му и 1 година преди това.

Кой пред кого декларира

 В мотивите на проектозакона е посочено като цел да се разшири кръгът от лица, задължени по закон да подават информация за имущество и интереси. Ако проектозаконът против корупцията бъде приет, да декларират имущество и конфликт на интереси ще бъдат задължени и лицата, управляващи средства от ЕС, главните архитекти на общини и райони, ръководителите на инспекторати, шефовете на болници, получаващи средства от НЗОК, разпореждащите се с обществени поръчки и дори ректорите на висши училища и директора на БАН. Задължени по проектозакона са и лицата, които допреди по-малко от година са заемали публични постове, за да може да се следи дали няма да се появят аномалии във финансите им след напускане на държавната длъжност. В същото време значително се стеснява кръгът на лица, които ще бъдат проверявани на централно ниво -  от  100 000, за които в момента КПУКИ извършва проверки, те ще станат между 10 000 и 15 000, т.е. единствено лица по високите етажи на властта. Според Карабельова 60-70% от решенията на КПУКИ са постановени за случаи, засягащи ниски нива, а до висшите органи въобще не се стига, заради което е и необходима промяната. Останалите лица до 100 000 ще продължат да бъдат проверявани, но от инспекторатите. Карабельова смята, че тези звена могат да поемат натоварването и имат нужния капацитет, а дори и нужната квалификация. Декларациите, подавани и проверявани по този ред, няма да бъдат публично достояние, защото изброените лица заемат по-ниски постове и евентуална публичност на декларираното би могла да доведе до опасност за тях и имуществото им.

Суперсилите на новото звено

Един от най-революционните текстове в проектозакона дава възможност при установяване на конфликт на интереси лицето да бъде отстранено директно от поста си само на това основание. Опитите да се създаде орган с по-силно влияние от досегашните е изразен и в санкции за непредоставяне на информация на бюрото и неявяване пред него, освен това то може да иска разкриване на банкова тайна. Проектозаконът е изграден с идеята новото звено да работи във взаимовръзка с други органи и при установяване на нарушение да сезира НАП, ДАНС, прокуратурата и комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Едно от най-съществените правомощия на бюрото е проверката на имущественото състояние на лице на висша държавна длъжност, която започва при четири варианта: при установено несъответствие от и над 10 000 лв., идентифициран случай на риск, установен с влязло в сила решение за конфликт на интереси или при получен сигнал или публикация в медиа. Предвижда се тя да включва искане на информация от свързани лица, експертизи и други методи за извършване на пълно разследване. Първият вариант, при който се извършва проверката, несъответствието се установява след сверяване на декларираното с фактическите обстоятелства, а за случая на риск вече беше споменато, че  ще се открива от дигитализирана система. Последният вариант е едно от най-коментираните нововъведения в проектозакона. Според противниците на промените възможността за подаване на анонимни сигнали и сезиране от медиите би могла лесно да бъдат използвана по неправомерни начини. Карабельова коментира, че според предложената уредба е задължение на директора на бюрото да подготви ясни критерии за това какви данни трябва да съдържа медийната публикация или анонимният сигнал, за да се започне разследване. Тя уверява, че са създадени достатъчно механизми за предотвратяване на проверки по фалшива информация.

Кой как ще бъде наказван

Що се отнася до санкциите за нарушения по проектозакона, минимумът на глобите е свален, а максимумът увеличен, като целта е да има по-голяма диференциация в различните случаи. Спорове буди разпоредба на проектозакона, според която, ако лице не декларира или невярно декларира обстоятелство, му се налага глоба от 300 до 3000 лв. Тъй като това деяние е престъпление по Наказателния кодекс, то следва да бъде разследвано от прокуратурата и наказвано по съдебен ред. Карабельова обяснява присъствието на разпоредбата с това, че твърде малко производства се образуват по обвинения в недеклариране или деклариране на неверни обстоятелства, затова подобни постъпки остават безнаказани. Ако проектозаконът бъде приет, първо ще се налага глоба по него, а след това, ако се стигне до дело и осъдителна присъда, административнонаказателната глоба ще бъде отменяна за сметка на наказанието по Наказателния кодекс до три години затвор или глоба от 100 до 300 лв., макар че може да се стигне до парадокса административната глоба да е по-голяма от наказанието.

Въпреки че не съдържа особено радикални нововъведения, проектозаконът на Меглена Кунева все пак представя доста нови идеи и разрешения и част от текстовете вероятно ще се окажат проблемни за широк кръг от заемащите публични постове.

"Отказът да се подкрепи такъв закон е липса на желание нещо да се промени", заявява тя.

Меглена Кунева: Отлагането на закона беше реакция по Фройд

Защо този закон е толкова важен?

Този закон създава образа на работата в екип на държавните институции. Трябва да внушава оправдан страх от това, че ще бъдеш хванат. Просто този закон трябва да спаси самото функциониране на държавата.

Кое е най-важното за успеха на закона?

Ако не се прилага (законът) и няма достатъчно обучени и мотивирани хора, които да го прилагат, той ще остане едно мъртво снопче хартия. Законът, както и цялото държавно управление, има един ключ, това е подготовка на хората, които ще работят там. Трябва някой, който до краен предел да иска да свърши работа. И тогава нещата ще се променят.

Защо е необходим новият орган?

Нека има един орган, който да е отговорен и на който можем да зададем въпроса: "По високите етажи всичко чисто ли е според вас? Подписвате ли се под това?" (Да е) ясно кой отговаря за борбата с корупцията и кой носи отговорност и кой дава задачи. В момента в България на нас ни трябва това.

Мислите ли, че има съпротива срещу закона?

Като концепция аз не виждам съпротива срещу закона. Интересно е, че има някак си взаимоизключващи се обвинения. Едното е, че отиваме твърде далече с твърде много нови неща,  другото е, че законът няма драматична разлика с предишни.

Как ще коментирате обвиненията за навлизане в личното пространство?

Разбирам аргументите на народните представители – аз самата ще бъде обект на подобна проверка. Много е възможно това да създаде неудобство, сигурно ще има някой, който ще бъде разследван, без това да докаже подозренията, и това ще създаде проблеми, но не са ли същите проблеми, като имаш данъчна ревизия или като те проверяват на пътя дали си пил алкохол?

А критиките към въвеждането на анонимните сигнали?

По-добре един да търпи неудобства, защото без нужда е бил подаден сигнал, отколкото да се изтърват десет случая или дори един, защото нямаш достъп до подобен сигнал. Ние или въдворяваме културата "грижа ме е какво става", или се отказваме от това.

Какво мислите за отлагането на гласуването на проектозакона?

Не уважавам тактиката на отлагане и не уважавам (мнението)"ние ще сме против, защото е предложено от вас". За мен фактът, че този закон беше оставен накрая, беше много груба грешка, защото той се следи много внимателно от комисията. Ние нямаме нито един приет закон в областта. Изключително лош сигнал, че беше претупан и някак си послужи като символ, тук не искам никого да атакувам и никого да поставям в неловко положение. Просто това беше реакция по Фройд, на подсъзнанието. Това е (проектозаконът) "между другото, ако остане време" и, както се казва, последна грижа.

Работещо звено за борба с корупцията, пълна публичност на имуществото и интересите на всички лица на висши държавни длъжности, анонимни сигнали, от които да могат да последват щателни проверки, деклариране и разследване на всички имуществени обстоятелства на властимащите, дори и шофирането на чужди луксозни автомобили. Така звучат някои от разпоредбите в проектозакона, изработен от екипа на Меглена Кунева, за предотвратяване на корупцията по висшите етажи на властта.

Проектът има за цел да оптимизира звената за борба с корупцията, сливайки ги в едно, да свърже проверката на конфликт на интереси с проверката на имущество, да подсигури връзката и взаимодействието между институциите и да уреди реалното проследяване на всяко декларирано обстоятелство. Приемането му беше отложено няколко пъти преди парламентарната ваканция и в крайна сметка той не беше гласуван на първо четене.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Странна пропаганда на един закон, за който е видно, че е поредната имитация на реформа.

    Авторката използва заклинания, а не доказателства и анализи как пробутваните от г-жа Кунева мерки ще свършат работа.
    Затова ясно ще я попитам направо:

    1. Как сливането на две декларации в една от две части ще пребори високата корупция?

    2. Как сливането на три сегашни абсолютно неефективни институции в една ще пребори високата корупция?

    3. Как досегашните кадри на трите институции, които за дългогодишната си дейност не са разкрили и един случай на корупция във високите етажи, с новото начначение ще го почнат?

    Моето убеждение е, че това е поредният опит да се имитира дейност чрез вдигане на медиен шум и скъпи реорганизации в администрацията.
    А фактът, че това върви с името на Кунева-Пръмова, трябва да ви е достатъчно за фалша, с който е обвито.

  • 2
    trotter avatar :-|
    globetrotter

    Значи, някой разбра ли от частта от статията "Новият орган" защо е необходимо създаване на нов орган, вместо да се дадат нови правомощия на съществуващите два (дирекцията от Сметна палата и КПУКИ)? Щото от всичко изписано аз разбрах само, че решението на проблема с компрометираната КПУКИ (колективен орган) е да се дадат още повече правомощия на едноличен орган (при завишени професионални и образователни изисквания, които така или иначе биха могли да се заложат при евентуален ремонт на съществуващия закон). :D
    От "Деклариране на имущество" пък става ясно, че за добавяне на няколко графи в съществуващата декларация е необходимо да се сливат органи чрез приемането на нов закон, вместо да се промени съществуващия Закон за публичност на бла-бла. Пълен нонсенс. :D
    В "Кой пред кого декларира" се засяга субективният обхват на закона и моята любима част от него - задължени лица ще са шефовете на частни болници. wtf? Защо? В какъв конфликт на интереси биха изпаднали? И що те ще обявяват имущество (лечебните им заведения били сключвали договори с НЗОК), а няма да е задължен управителят на Майкрософт България примерно (покрай лицензите за операционни системи и те получават публични средства по договори с Министерски съвет)? :D
    При прочитането на "Суперсилите на новото звено" не ми стана ясно защо е необходимо създаване на нов орган, вместо на съществуващите да се дадат правото да разкриват банковата или данъчна тайна?

    [quote#0:"статията"]Въпреки че не съдържа особено радикални нововъведения, проектозаконът на Меглена Кунева все пак представя доста нови идеи и разрешения и част от текстовете вероятно ще се окажат проблемни за широк кръг от заемащите публични постове.[/quote]При положение, че не съдържа радикални нововъдения, защо е необходимо да се закриват органи, вместо на съществуващите да се дадат допълнително правомощия? За да назначим едни наши хора? Ами г-жа Кунева да натисне за ремонт на ЗПУКИ и ще може да пробута един-два членове чрез квотите на МС и НС. "Човекът ѝ" все ще устиска докато свърши ремонта, не вярвам да е закъсал толкова много.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK