Новият най-голям работодател
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Новите визи

Новият най-голям работодател

Новият най-голям работодател

Напускането на инвеститори, свиването на частния сектор, намаляващото население и европроектите правят общините и държавата все по-важен фактор на локалния пазар на труда

25283 прочитания

В 12 от 28-те области в страната поне пет от десетте най-големи работодателя във всяка област са били общини или други държавни и общински предприятия.

Частният бизнес е този, който движи икономиката напред. Това обичат да повтарят икономистите и това пише в учебниците, а тази фраза е любима и на българския бизнес, когато оправдава някакви действия, които иска от властта. Данните на НСИ показват, че като цяло в частния сектор са заети 1.8 млн. души, докато в обществения - 710 хил. В голяма част от България обаче реалността е малко по-различна.

Преди две седмици Институтът за пазарна икономика (ИПИ) публикува изследване за зависимостта на областите от най-големите работодатели в тях, като използва данни от НСИ за броя на наетите в 10-те най-големи компании във всяка област за 2001 и 2013 г. Основните резултати показваха, че общо за страната делът на наетите в 10-те най-големи компании във всяка от областите намалява, като тази тенденция е особено ясна в София (столица), Пловдив, Варна и Бургас, които са най-развитите в икономическо отношение области. Използвайки този подход на подбор - на десетте топ работодателя във всяка от 28-те области, сравнихме други две години - 2009 г. (като условно начало на тежката фаза на икономическата криза) и миналата 2014 г. За разлика от ИПИ не изключихме общинските и държавните институции, което показа доста интересна картина.

И през 2009 г., и пет години по-късно свързаните с местната или централната власт работодатели са трайно сред най-големите във всички области, като доминират почти изцяло в по-слабо развитите, като например Северна България. В 12 области делът на наетите в обществения сектор спрямо всички наети от десетте най-големи нараства, понякога значително. Най-висок е този ръст в областите Смолян (близо 20%), Варна (18%), Благоевград (17%), Кърджали, Монтана и Добрич (14%).

Ако разрезът се направи не по дял на наетите, а по брой предприятия, числото на растящите публични работодатели е същото - 12 области от общо 28. В по-добре развитите икономически области броят на тези предприятия сред топ 10 е или нулев (в София, но трябва да се има предвид, че данните за столицата включват централите на много компании, които регистрират служителите си там), или максимум до три: в София-окръг, Варна, Русе, Габрово. Тук разликата Север - Юг също се вижда отчетливо - почти всички области, в които наетите в общински и държавни предприятия и местна администрация са повече от половината от всички наети от 10-те най-големи работодателя в съответната област, са в Северна България.

Северозависима България

През 2009 г. в най-големите предприятия общо във всички области са работили 277 149 наети спрямо общо наети за страната 3 097 019, или 8.9%. През 2014 г. те са били 270 582 спрямо 2 689 176, или 10%, тоест нарастват процентно, но това е, защото броят на хората с трудов договор като цяло се е свил значително. В 15 от 28-те области на страната делът на наетите от 10-те най-големи работодателя се е увеличил по време на икономическата криза. Най-висок през 2014 г. този дял е в областите Търговище, Враца, Разград, Кюстендил, Габрово, Видин, най-малък е в областите София-град, Пловдив, Хасково, Варна и Бургас. Както и ИПИ отбелязва в своя анализ, по-ниският дял се дължи на това, че се увеличават наетите в сектора на услугите.

През миналата година областите с най-голям публичен сектор в топ 10 са Враца, Силистра, Видин, Монтана, Кърджали и Добрич. Враца е типичен пример. В тази област от десет работодателя шест са общини - Враца, Бяла Слатина, Козлодуй, Борован, Мездра и Мизия. Други два работодателя са АЕЦ "Козлодуй" и "Водоснабдяване и канализация". Във Видин например единствената частна компания в списъка на най-големите работодатели е "Видахим" през 2014 г. В Монтана частните компании в класацията са две - "Монбат" и "Берг Монтана Фитинги". В Добрич 5 от най-големите работодатели са общини: Генерал Тошево, Добрич, Каварна, Балчик и Крушари. Броят на наетите в тях и в държавното "Водоснабдяване и канализация" през 2014 г. е 2612 служители, като това представлява 51.7% от всички наети от десетте най-големи работодателя (спрямо 41.5% през 2009 г.). Това се дължи на излизането на хотелиерската компания "Албена" от списъка на най-големите работодатели, докато на нейно място влиза община Крушари. В Силистра процентът на наетите от общини и общински и държавни предприятия достига 61.3% през 2014 г., което е 5% по-малко от 2009 г., но причината не е увеличение на частния сектор, а реорганизирането на "Български пощи" през 2010-2011 г., с което териториалното им поделение в Силистра е закрито.

В Северозападния регион Ловеч е единственото изключение, там има само една община (Ловеч) в списъка с 10-те най-големи работодателя в областта. Като най-големи работодатели в областта трайно се задържат компаниите "Спарки-Елтос", "Калинел" и "Лесопласт", а се появява и "Петрол" заради преместване на седалището.

Това не значи, че в Южна България нещата са по-розови. Кърджали и Стара Загора например също са области, където над 50% от наетите в топ 10 са служители в общини, общински и държавни предприятия. В Кърджали този дял се е увеличил с 14% спрямо 2009 г., което се дължи на излизането от класацията на фирма "Хастекс" и обявеното в несъстоятелност предприятие "Орфей - Кърджали". За Стара Загора има друго обяснение - там оперират ТЕЦ "Марица-изток 2", както и няколко рудника, които са несравними по брой с частниците в областта.

Според Явор Алексиев от ИПИ покачването на броя на общините като най-големи работодатели може да се дължи на два фактора. "Първият е, че въпреки че броят на населението намалява, чиновниците в общините не се свиват със същата скорост, защото наемат хора с цел кандидатстване и печелене на европейски проекти. Втори възможен фактор е, че в някои области – Видин, Добрич и Кърджали, някои предприятия са затворили по време на кризата и долната граница на наетите в топ 10 пада, като така автоматично някои общини отиват нагоре, въпреки че може и да не са наемали нови хора." Всъщност на много места се вижда как общините наистина спадат като бройка наети, но се качват в класацията, което говори зле за заетостта принципно. Но на други места като Видин и Белоградчик броят на работещите в общински структури се качва значително. Обяснението за това е именно заетостта по оперативните програми - Видин например е наемал близо 200 души в определени периоди на изпълнение на проекти.

Благоевград, Бургас и гигантът "Български пощи"

Най-рязко броят на наетите в публичния сектор спрямо частния се покачва в три области - Смолян, Варна и Благоевград.

Благоевград е интересен казус. Първо, той се намира на дъното на класацията по намаление на заетите в топ 10 - единствено там спадът за последните 5 години е под 10% - 6.71% (София-град вероятно също би влязла в тази графа, но както уточнихме, там се отчитат служителите и съответно намаленията от централите на компаниите, които понякога включват всичките им служители в страната). Една от възможните причини е това, че шивашката индустрия е силно развита в Благоевград, а това са по принцип трудоемки предприятия. Например две от най-големите дружества в областта - "Пирин Текс продакшън" и "Белла стил", произвеждат именно облекла. През 2009 г. в Благоевград не е имало нито една община, общинско или държавно предприятие сред 10-те най-големи работодателя, докато през 2014 г. се появяват три такива: община Петрич с 553 служители, "Водоснабдяване и канализация" с 538 служители и "Други дейности, обслужващи образованието" (което са делегирани от държавата дейности) с 516 наети. Междувременно от топ 10 отпадат компаниите "Еврокомерс-95", "Пиерик груп", "Хариеса", "Балканстрой".

Любопитни са данните и за области като Плевен и Смолян. В Плевен общият брой на наетите е спаднал с 15.7% през 2014 г. в сравнение с 2009 г., но ръстът на наетите от десетте най-големи работодателя е цели 22.14%. В Смолян тенденцията е същата - спад на общо наетите от 20%, но увеличаване на наетите от топ 10 работодатели с 14.05%. Намалението идва от излизането от класацията на две шивашки фирми - "Бапа-Спорт" и "Родопи-М 91", както и на "Нитекс 96", а на тяхно място влизат общините Златоград, Мадан и Девин.

Възможна причина за въпросната тенденция в Плевен е административното преструктуриране на "Български пощи" през 2010-2011 г., с което се създадоха пет района, които управляват всички пощенски станции. Така се появиха 5 големи работодателя, които през 2014 г. влизат в сметките, докато през 2009 г. не са. Единият от тях е именно регионалното поделение в Плевен, като именно то заема първото място в топ 10 на най-големите работодатели в областта с 1900 служители.

"Български пощи" стоят и зад ръста на наетите във Варна - новото регионално поделение, както и това на НАП се нареждат сред най-големите работодатели в областта. Сходна е ситуацията и в Пловдив, където има висок процент (41.3%) на наети в държавни предприятия и институции спрямо всички наети от 10-те най-големи предприятия отново заради регионалното поделение на "Български пощи", териториалната дирекция на НАП, държавните "Вазовски машиностроителни заводи" и поделението за товарни превози в Пловдив. Интересно е, че в топ 10 за Пловдивска област липсват каквито и да е било общини или общински предприятия.

На обратния полюс от Благоевград е Бургас. Тук спадът на всички наети за 5 години е цели 23.1%, докато анализ на ИПИ от април 2015 г. посочи, че Бургас е една от двете области в страната, които са най-близко до достигане на пиковите нива на заетост от преди кризата. Попитахме Явор Алексиев за това разминаване в данните. Според него то се получава заради различната методология: в графа "наети" влизат само служителите с трудови договори, докато при "заети" се смятат и хората с граждански договори, самонаетите и др. Алексиев обяснява, че голямата разлика между броя наети и заети в област Бургас може да се обясни чрез данните на НСИ за домакинските бюджети: "М Бургас има високи доходи от самостоятелна дейност и предприемачество, като много от заетите например в туризма не са наети на трудови договори, а може да са семейни работници, или имат фамилни къщи, тоест голяма част от приходите им идват от други правоотношения, а не от трудови." Това би значело, че в годините на кризата много хора са освободени от трудови договори и са потърсили препитание самостоятелно. Според данни на НСИ в България самонаетите в голямата си част са на позиции, които не изискват особена квалификация - магазини, сервизи, ферми, собственици на къщи за гости и т.н.

Общински капитализъм

Това, че публичният сектор расте като значимост, не е добър показател. Както припомня Алексиев, "концентрацията на общински или държавни предприятия в дадени области показва, че не е имало в миналото инвестиционен интерес към тях. Такива предприятия в голямата си част не са рентабилни, а и в момента не представляват интерес". На областно ниво това не личи толкова, но ако общините излизат дори там като големи работодатели, това значи, че в своите собствени граници те са все по-значим фактор. Това е основополагащ камък за феодалния модел на управление, познат на много места в България - колкото повече заетост зависи от кмета и общината, толкова по-вероятно е управляващите да използват това за концентрация на власт, капитали и корупция.

Другият притеснителен показател е общият брой наети, който намалява значително спрямо 2009 г. На някои места това се дължи на оптимизация, защото фирмите са загубили бизнес през кризата и са потърсили начини да изпълняват същата дейност с по-малко хора. Но в много области този спад се дължи не само на кризата, но и на отрицателните демографски процеси и миграцията - външна и вътрешна. Двата процеса обаче се подсилват един друг.

В 12 от 28-те области в страната поне пет от десетте най-големи работодателя във всяка област са били общини или други държавни и общински предприятия.

Частният бизнес е този, който движи икономиката напред. Това обичат да повтарят икономистите и това пише в учебниците, а тази фраза е любима и на българския бизнес, когато оправдава някакви действия, които иска от властта. Данните на НСИ показват, че като цяло в частния сектор са заети 1.8 млн. души, докато в обществения - 710 хил. В голяма част от България обаче реалността е малко по-различна.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    m_style avatar :-|
    m_style

    В големите градове - олигархизъм, в малките - социализъм. Няма място за предприемачество и пазарна икономика. Направо сме модел на пОзорна икономика!

  • 2
    misho73 avatar :-|
    misho73

    "... Българите плащат едни от най-високите разходи за съдебна власт като процент от държавния бюджет спрямо останалите европейски страни със сходни или сравними съдебни системи. ..." (в-к Сега)

    Полицията ни също е в топ 3 (май на 2-ро място) по численост на глава от населението. Сложете и разни БДЖ-та, НЕК-ове и прочее хранилки, умножете по корупцията, която създават всички тези хлебоеди, добавете и качеството на матр'яла (Психология в СУ като най-желана специалност), сложете и демографската криза и получавате ... най-бедната държава с най-нещастно население. Изненадани?

  • 3
    chichi01 avatar :-?
    Чичи (Ice Man's fan)

    Поставяйки под дълбоко съмнение данните на това проучване, тъй като съм в бизнеса с работна сила и персонал в страната и чужбина, все пак се чудя с половината си мозък, не биха ли мнозина определили този тип политика, като най-близка до кейнсианството? Държавата преразпределя данъците към най-бедните общини, като създава заетост, вместо да изплаща неизбежните социални помощи. По принцип не съм привърженик на подобни модели, но не мисля че в изброените райони администрацията пречи на частният бизнес и не го насърчава. Прилича ми на поредният вой на не дотам кадърните предприемачи. Че чак и в София нещата са много зле? Дайте ги тези безработни, че ние търсим хора всеки божи ден от цялата страна, за всякакви проекти. Няма. Това е отговорът. Може би на хартия данните да излизат отражение на написаното, но в реалните ситуации срещу които се изправяме всеки ден - не е точно така. Освен това, бъдете убедени, че боравенето с трудови договори е усвоено до съвършенство от почти всички работници. Никой не се минава да сключи, ако не му е крайно необходимо! Работи се масово, докато сме на борсата или на трудов договор в държавно предприятие. Не отричам това, което пише Мишо 73, защото също е реалност, но не е единствената...
    Та за кучетата и кервана ми беше мисълта...

  • 4
    aussie avatar :-|
    aussie

    Истината е че държавата не се опитва да печели пари. В развитите общества държавните услуги са скъпи освен че са качествени. В България това е доста далеч от истината.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK