С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
21 авг 2015, 15:31, 13179 прочитания

Страната на старите бунища

Сметището на Пазарджик, което от години трови близките села, е само едно от 84-те стари депа, които отдавна трябваше да бъдат затворени

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Зловонна миризма на гниещи камари със самозапалил се боклук, оставащи за дълго в съзнанието. Отровни газове, непрекъснато носещи се из въздуха и тровещи близките села. Купчините боклуци, който стигат до самия асфалтов път, свързващ близките населени места, вече прелитат и от другата му страна и се въргалят необезпокоявано в полето.

Така изглежда трудното за описване сметище на Пазарджик. То за пореден път влезе в новините след последния голям пожар на него, за потушаването на който са били необходими 3-4 пожарни коли. Потушаване, разбира се е силна дума. Бунището пуши постоянно от години, разказват от село Капитан Димитриево, разположено на 2 км от него. Селото е главният потърпевш от съществуването на безконтролната планина с боклук, на което се изхвърлят дори утайките от пречиствателната станция на Пазарджик. Обгазяването може лесно да се установи, ако си направите кратка отровна разходка в по-горната част на сметището. То просто пуши отвсякъде. Влизането е безпроблемно - необходима е само лична карта, гласи една табела. Във високата част на бунището камионите с боклук от Пазарджик вече трудно се качват. Депото е препълнено отдавна. Създадено през 1964 г. с живот 20 години, то вече се намира в 51-ата си.   


На денонощие на сметището влизат около 40 - 50 камиона. Голяма част от тях изсипват товара си директно в ниската част до асфалтовия път. Няма мерене на количества, няма нищо. За прибутването на камарите с боклук към по-древната планина със смет има два стари булдозера. И двата обаче не работят, казват на сметището. Разваляли се постоянно от нещо. Стъклата на будката на брояча на влизащите камиони са изпотрошени, "от капитанци" (бел. ред. - жителите на Капитан Димитриево), казват ромите, заработващи на сметището. Около 100 - 200 представители на малцинствата са неразделна част от живописната картина там. Ровят за хартия, пластмаса и т.н., разделят ги и ги дават на "пункта" до самото бунище. "Ние тука пораснахме, от тука се храним, някои дни и децата ги взимаме тука, аз самият тука съм роден", разказва синеокият ром на видима възраст 40 и реална 25 години. "Не е вярно, че ние го палим, как ще си палим стоката, то само се пали от газовете", "успокоява" ни той.

Това е само видимата част от отвратителната картина зад един от хълмовете край Пазарджик. Бунището на града всъщност е само едно от десетките стари сметища, заради които страната беше осъдена от Европейския съд в Люксембург в средата на юли. Причината - на 16 юни 2009 г. всички стари бунища, които не отговарят на европейските изисквания, трябваше да престанат да бъдат част от родната реалност. Това обаче не се случи и едва ли ще стане в близко бъдеще. Дни след като беше оповестено решението на съда, Министерството на околната среда и водите излезе с позитивната пресинформация - до октомври 41 стари депа ще бъдат закрити. Министерството обаче пропусна да съобщи, че общата им бройка към момента е 84, за рекултивацията на които ще са необходими 197 млн. лв. национално финансиране. Или проблемът продължава да дими със страшна сила, поставяйки страната пред реалната опасност на следващ съдебен етап да бъде глобена да плаща милиони, а жителите на редица населени места - в изключително вредна за здравето им околна среда.

След съд депа
Накратко - Европейският съюз очакваше от България да изгради 57 модерни регионални депа в страната (т.е. няколко общини да изхвърлят на едно място) и да закрие съществуващите си около 200 стари общински сметища. За изграждането на новите ЕС предостави на страната средства по предприсъединителните програми и впоследствие по оперативна програма "Околна среда" (ОПОС). Проектите обаче вървят бавно и трудно. Забавянето в изграждането се дължи на обжалването на обществените поръчки за избор на изпълнители, последващите процедури по издаване на разрешения за строеж, позициите на някои неправителствени организации, обясняват от МОСВ. Равносметката показва, че до момента по ОПОС с акт 16 са се сдобили само 7 регионални депа. От въпросните 57 19 все още липсват (виж картата), а населените места, които е трябвало да ги ползват, все още изхвърлят отпадъка си на старите си сметища, които, както вече стана ясно, са 84. От тези 19 регионални депа 10 се движат със закъснение, като за 6 от тези 10 няма да има пари по оперативната програма. За тях ще трябва да плати държавата, тъй като в новия програмен период на ОПОС пари за изграждане на депа няма. Тоест, от една страна, въпросните общини по една или друга причина са поставили държавата пред риска да бъде глобена, а от друга страна, тя ще трябва да им плати сметката по строителството.  



Колкото до делото в Люксембург, Европейската комисия даде близо три години толеранс на България и изпрати официалното си уведомително писмо, в което я приканва да вземе необходимите мерки, на 30 април 2012 г. През февруари 2014 г. България представя график за закриването на оставащите към онзи момент 104 стари депа: 61 закрити до декември 2014 г., 9 - от януари 2015 г., и последните 34 - най-късно през юли 2015 г. Отговорът не удовлетворява комисията, явно с право, тъй като графикът очевидно не се спазва, и тя предявява иск. Пред съда Република България твърди, че се намира в "абсолютна невъзможност да се съобрази" със задълженията си по директивата за отпадъците. Първо, заради обжалването на обществените поръчки и нуждата да се преминава през процедури по ОВОС. Второ, заради спрените плащания по оперативна програма "Околна среда". И трето - заради това, че закриването на старо сметище, преди да бъде изградено ново, би било опасно за здравето на гражданите. Съдът не приема нито един от доводите. Първо - държавата членка не може да се позовава на вътрешния си правен ред за неспазването на задълженията си към евросъюза. Второ - оперативната програма и директивата за отпадъците не са взаимосвързани и е можело да се предприемат поне временни мерки. И трето - изискванията на директивата за депата има за цел точно защитата на здравето на населението и следователно държавата не може да се оправдава с него, "за да оправдае липсата на предприети мерки".

За отровата и хората
Абсурдният трети довод, че старите сметища опазват здравето на гражданите, би разсмял всеки един жител на село Капитан Димитриево, ако ситуацията там не беше безкрайно тъжна. Бунището на Пазарджик е може би и най-добрият пример защо изискванията на ЕС е трябвало да бъдат спазени и колко безхаберни могат да бъдат общините. Иван Златинов е кмет на селото за трети мандат, като 10 от въпросните 12 години се занимава със сметището на близката по-голяма община, като през годините е писано до всички: екоминистри, парламент и т.н., въпросът е отразяван и от медиите. "Няма институция, до която да не е писано. Но няма кой да ни помогне", казват отчаяно в общината.

Селото и отпадъците му се водят не към Пазарджик, а към община Пещера. Въздушните течения обаче са такива, че пушеците на пазарджишкото сметище в 70% от случаите отиват към Капитан Димитриево. "Не може да се диша тук и нещата стават нетърпими", казва кметът. "От актовете за смърт се вижда, че в Пещера починалите от рак са 25%, а в Капитан Димитриево - 65%", казва кметът, като смята, че единствената причина може да са само биогазовете от сметището. Регионалната екоинспекция обаче стандартно не отчита замърсяването да е преминало критичната точка, или както обясняват от община Пазарджик - "въздухът в селата е в нормата за извънредни ситуации". Оттам не си спомнят общината да е глобявана, а и "не виждам защо трябва да бъде глобявана от РИОСВ", коментира зам.-кметът Петър Петров. Новото регионално депо няма да е готово поне в следващата година и половина и от Капитан Димитриево искат от Пазарджик да се изпълняват нужните дейности. "Нито се запръстява сметището, нито се премахват ромите там", обяснява Златинов. По неговите думи има самозапалване през лятото, но през зимата ромите палят, за да се топлят. Отделно депото, намиращо се в зоната по "Натура 2000" - "Бесапарски ридове", вече три пъти е надвишило предвидените размери. Преди около месец РИОСВ предлага 8 мерки, по-важните от които - да се чакълира 150 метра нагоре, за да могат камионите да се качват и да не изсипват до пътя, да се запръстява, да се сложи ограда, да се спрат ромите и т.н. "Но зам.-кметът г-н Петър Петров каза в лицето на областния управител "това няма да се случи, нямаме пари", коментира Златинов.

"Не е вярно, че общината няма пари", твърди Петров. "Няма кой знае какви мероприятия, които да се свършат, за да може това нещо да изчезне. То няма да изчезне", казва той. "Искам да видя как трябва да изглежда техниката, която ще иде да запръсти ската на депото. Искам да видя самолет ли е, вертолет ли е, ходеща по земята техника не може да стигне дотам", смята той. Не разбира и как ограждането на депото ще спра самозапалването, както и какво незаконно вършат ромите там. Общината се е разбрала с концесионера само за някои по-дребни неща като това отпадъците да се избутват от по-ниските част с верижна техника, т.е. с двата неработещи булдозера, да се оросява и пак в по-ниската част да се правят просеки между купчините с боклук, така че при пожар огънят да не се прехвърля от една на друга. 

Концесионер на сметището е фирма "Брокс", която отговаря и за за почистването и сметоизвозването на града. Собственик на фирмата е Благо Танков, който също така се занимава и със строителство. Той е бил общински съветник в Пазарджик от групата на БСП, като името му стана шумно дискутирано, след като през 2009 г. Комисията за разкриване и предотвратяване на конфликт на интереси към общинския съвет се раздвои има ли конфликт на интереси между статута му на общински съветник и концесията за почистване на града. От отчета на компанията се вижда, че всъщност бизнесът по чистота е доста доходоносен, като печалбата за 2014 г. на дружеството е 1.2 млн. лв. при приходи от 4.2 млн. лв. 

"Не сме мързеливци и негодници, които 8 години се мотаят. Напротив, огромен труд е извършен", заявява зам.-кметът на Пазарджик Петър Петров. Проектът за ново депо започва още по време на ИСПА. По думите на зам.-кмета на Пазарджик проектът се е забавил по хиляди причини, като най-малка вина за тях имала общината. Първо, нито една от по-малките съседни общини не пожела да предостави площадка, различна от предлаганата от Пазарджик, която е до старото сметище на града. "Имаше по-добри от тази, която ние предложихме, затова депото не успя да стане по ИСПА", обяснява Петров. Следват процедурите по ОПОС. От МОСВ назначават консултанти, които да разработят концепцията. Повече от година по-късно обаче Пазарджик съобщава на МОСВ, че финансовите анализи не струват и общината сама ще си намира консултанти, като това е още години загуба на време. Следват дълги разговори между общината и министерството по идейния проект. Накрая депото не успява да получи финансиране по програмата.

За изграждане на една нова клетка обаче получи пари от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), като индикативната стойност на поръчката за строително-монтажни работи е за 13.4 млн. лв. без ДДС. Срокът за избор на изпълнител беше удължен, но Петров уверява, че той ще бъде избран до края на месеца. Проблемите за Капитан Димитриево обаче остават. Клетката ще бъде с живот 18-20 години, но според Петров може да работи и 30, което предвид свършеното до момента от община Пазарджик звучи по-скоро заплашително. Изграждането му ще отнеме време. Отделно все още не е задвижен и проектът по рекултивация на старото, което по изчисленията на Петров ще струва 4-4.5 млн. лв., отново национални средства. Надеждата на жителите на селото е насочена само към Брюксел, като през септември 2013 г. дотам е изпратена петиция. Година по-късно кметът е информиран от Комисията по петициите, че тя ще се обърне към ЕК с молба за извършване на предварително разследване.

Последно десет 
Пазарджик е едно от десетте депа, които се движат с голямо закъснение. Четири все пак успяха да се класират за финансиране по ОПОС (Ямбол, Стара Загора, Разлог и Бяла). За останалите шест (Пазарджик, Благоевград, Дупница, Провадия, Кърджали и Златица) ще се търси национално финансиране. Причините за забавянето са различни, някои основателни, някои по-скоро продукт на схеми с цел лично облагодетелстване. За новото регионално депо на Ямбол изборът на площадка е направен отдавна. Тя е точно до старото сметище на Ямбол, намиращо се на 10 км от града, на територията на община Тунджа. Проектът първоначално се движи в такт, избират се строител и надзор, но гражданско сдружение обжалвало всеки акт на общината и на регионалната екоинспекция, обясниха преди време от общината, откъдето твърдят, че председателят на движението има къща в близост до сега действащото депо, която е построил доста след като то вече е действало като такова.

Депата на Благоевград и Дупница пък първоначално са едно, а водещата община е Кочериново. В един момент подготвянето на проекта се финансира по програма ИСПА, след това следва нова възможност за финансиране по ОПОС. Стига се обаче до извода, че проектът е икономически неизгоден, Кочериново се оттегля от водещата си роля и регионът се разделя на две - Дупница и Благоевград. Следват нови проблеми. За новото депо на Благоевград, където отпадъците си ще изхвърлят още Симитли, Рила, Кочериново и Бобошево, дейностите по проекта са били блокирани от петричкото сдружение "Еко Струма 2000". То завежда дело, оспорващо екологичната оценка, като това отлага изграждането на депото с близо 2 години. Сдружението се свързва с близката до Цеко Минев коалиция "Природата за хората и регионите". Около депото в Дупница също има брожения като активност по време на протестите на жителите на село Джерман, в близост до което ще е депото, показва лидерът на "Екогласност" Емил Георгиев. "Разработен е доклад за оценка на въздействието върху околната среда. Той обаче се обжалва в съда", коментира наскоро дупнишкия случай екоминистърът Ивелина Василева, като окачестви забавянето като "притеснително". Проблем с процедурата по ОВОС среща и депото на Провадия, като там назад в годините се е наложила смяна на площадката и започване от нулата. Срещу изграждането на депото на Разлог, което ще обслужва още Банско, Белица и Якоруда, пък има протести от страна на разложкото село Баня, край което ще бъде депото. През март тази година жителите дори подеха подписка за отделяне на селото от общината.

Друг е казусът на регионалното депо на Кърджали, което ще обслужва 8 общини - Ардино, Черноочене, Джебел, Ивайловград, Кирково, Крумовград, Кърджали и Момчилград. Проектът беше подновен през пролетта на мината година след 5-годишно замразяване, тъй като той беше един от рисковите по програма ИСПА, заради които ЕК наложи финансови корекции от 11 млн. евро през 2010 г. Причината - неправомерно сключени договори за строителство чрез процедура на пряко договаряне. Така по време на управлението на Орешарски кметът Хасан Азис и тогавашният зам.-министър на МОСВ Чавдар Георгиев подписват споразумение за поетапно изграждане и довършване на депото край с. Вишеград с национални средства.

Недовършеното депо на Златица, към което са още Пирдоп, Челопеч, Копривщица, Чавдар, Мирково и Антон, пък се строи от над 10 години. През 2009 г. то стига до прокуратурата след проверка на Сметната палата на предоставените целеви средства на общината за периода от началото на 2003 до края на 2007 г. Проверката тогава показва, че при 3.3 млн. лв. стойност на първоначалния договор между общината и фирмата "Валмекс" в крайна сметка са платени 6 млн. лв. - пари от бюджета и от ПУДООС. Тогава кметът на града Нонка Каменова решава да върне парите от ПУДООС и да прекрати договора с фирмата. Скандалът обаче я скара с община Пирдоп, която пък спира да приема отпадъците на съседите си и Златица над два месеца изпада в криза с боклука. Към днешна дата Златица все още е в дългия списък на закъсняващите.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Висшият адвокатски съвет категорично против кандидатурата на Иван Гешев 6 Висшият адвокатски съвет категорично против кандидатурата на Иван Гешев

Гешев не притежава нужните качества за главен прокурор, кандидатурата му трябва да се отхвърли и да започне нова процедура

18 сеп 2019, 2993 прочитания

Вечерни новини: Саудитският консорциум Arkad ще строи "Български поток", петролът продължава да поевтинява Вечерни новини: Саудитският консорциум Arkad ще строи "Български поток", петролът продължава да поевтинява

И още: Висшият адвокатски съвет срещу Гешев за главен прокурор, "Алфа Рисърч": ако изборите бяха днес, партията на Слави Трифонов влиза в парламента

18 сеп 2019, 1575 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Свободната конкуренция не бива да се ограничава при отдаването на плажове

Иво Стефанов, председател на Асоциацията на концесионерите на морски плажове, в интервю за Капитал

Португалският инвеститор в българско стъкло

До пет години новият собственик на фабриките за бутилки и буркани в Пловдив и София - BA Glass, планира да вложи 400 млн. лв.

ПИК-ът на отровената среда

Очернянето на годеницата на кандидат-кмет на София от кафявия сайт "ПИК" за първи път породи консенсус сред политици, журналисти и PR-и за това какво НЕ е журналистиката

Как започва вносът на боклуци в България

Отпадъци за горене започват да се внасят в периода 2014 - 2016 г., като зад начинанието е бившият директор на "Лукойл България" Валентин Златев.

Понижена или повишена е България в новата Еврокомисия

Мария Габриел ще отговаря за обширен ресор с огромен бюджет, но с малка политическа тежест

Ново място: Книжарница на издателство "Рибка"

Книжарницата има за цел да предложи пълноценна селекция от детска литература на български език

Кино: "То: Част втора"

Сумата от всичките ни страхове по Стивън Кинг