Икономиката на България преживя сравнително безпроблемно проблемите в Русия, Украйна, Гърция. Сега ако е само Китай, вероятно пораженията ще са поносими, но ако глобалната икономика отново изпадне в световна криза, противодействието ще е почти невъзможно.

"Капитал" попита двама икономисти за възможните рискове и ефекти за българската икономика от движенията на пазарите и поевтиняването на суровините и петрола.

Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк:

"Поевтиняването на основните суровини е лоша новина за българската икономика, защото делът им от общия стоков износ е значителен. България е шестият по големина износител на мед и медни сплави в света и като добавим известни количества цинк и олово, металите достигат близо 15% от общия стоков износ. Също така изнасяме немалки количества непреработени селскостопански продукти, най-вече зърнени и технически култури, които са  около 10% от износа. Цените на всички тези стоки вече са под натиск, което е лоша новина за секторите от икономиката, които ги произвеждат.

Това се случва на фона на продължаващо забавяне на темповете на глобалната търговия до около 2-3% годишно, което е едно от най-ниските нива, наблюдавани исторически, и също добавя към рисковете пред растежа на българската икономика, макар че досега от началото на годината местният износ се оказа слабо повлиян от тази тенденция.

Ако волатилността на валутните пазари продължи да нараства, вероятно някои от развиващите се пазари, с които се състезаваме за едни и същи експортни пазари, ще прибягнат до обезценяване на валутите си, което също ще постави българския експорт под натиск. Важно е да се отбележи обаче, че успоредно с намаляване на цените на суровините, забавянето на глобалната търговия и увеличаването на вероятността някои наши конкуренти да прибягнат до обезценяване на валутите си, за да подкрепят конкурентоспособността си, е в ход и нов спад в цените на енергията.

Спадът в цените на енергията има мащабен положителен ефект върху българското стопанство, въпреки че съществува значителна несигурност относно точните мащаби на този ефект и скоростта, с която той се материализира. Нека припомня също, че по-ниските цени на енергийните суровини, при равни други условия, подкрепят българския износ в по-голяма степен в сравнение с останалите страни от ЦИЕ, тъй като нашата икономика е със значително по-висока енергийна интензивност. Освен това продължаващият по-ясно изразен дефлационен натиск в България означава, че разходите за производство се променят по по-благоприятен начин в България в сравнение с редица страни от ЕС и най-вече развиващи се пазари, които са обвързали курса на своята национална валута с еврото. Всичко това ме кара да мисля, че ефектът на изброените по-горе негативни фактори ще бъде смекчен от по-ниските цени на горивата и темповете на нарастване на българския износ ще останат близки до тези на повечето страни от ЦИЕ, с които България се състезава за едни и същи експортни пазари.

Забавянето на китайската икономика се дължи на недостатъчния напредък на Китай по отношение на справяне със структурните слабости, пред които е изправен. На този фон не е изненада, че монетарните власти в Пекин прибягват до девалвация на юана. Не може да се отрече, че ако се стигне до рязко забавяне на Китай и други развиващи се икономики, това ще се отрази и на България, но все още остава неясно дали такъв сценарий ще се материализира. Засега нямам притеснения за прогнозата ни за 2.1% реален ръст през тази година, тъй като той се подкрепя най-вече от рекордно високото усвояване на европейски средства и от износа, който се оказа доста по-устойчив, отколкото се предполагаше. Както вече отбелязах, в ход е и спад в цените на горивата, което допълнително подкрепя темповете на възстановяване на българското стопанство. По-сложно стоят нещата с прогнозата ни за 2.4% ръст догодина предвид увеличаването на рисковете пред международната търговия и следователно пред търсенето при нашите търговски партньори. Засега обаче ще се въздържим от промяна в прогнозата, тъй като е необходимо да разберем повече за случващото се."

Георги Стоев, икономист в "Индъстри уоч":

"Известен риск за България има по отношение на изпълнението на републиканския бюджет, защото приходите в него са обвързани с номиналния, а не с реалния ръст на икономиката. Така че, ако има дефлация и поевтиняване на дадени стоки, то вероятно ще трябва да се коригира краткосрочната прогноза на Министерството на финансите.

При микроиграчите тези движения на цените едва ли ще имат съществен ефект. По принцип при дефлационна динамика по-конкурентните производители (по-енергоефективните и иновативните) са по-привилегировани. В българската икономика производството на суровини се развива, инвестира се в него, подобрява се, но то все пак остава сравнително по-неконкурентоспособно. Обикновено инфлационната динамика е по-благоприятна за българския износ. Едно поскъпване на еврото към долара не би било определящо за българския експорт, защото той е насочен предимно към ЕС. Ако има някакви рискове за българската икономика, то трябва Министерството на финансите да ги отчете в своите прогнози, освен ако вече не са ги отчели. Нашите прогнози за българската икономика специално са на базата на дефлационна динамика и стагниращ растеж."