Завръщане в селата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Завръщане в селата

Завръщане в селата

За първи път от десетилетия се забелязва завръщане към най-малките населени места, макар и за година новите жители на селата да са едва пет хиляди

22000 прочитания

© Георги Кожухаров


Само за последните няколко месеца населението на село Марулево, община Благоевград, се е удвоило. Малкото селце, разположено в ниските югозападни склонове на Рила планина, привлича все повече граждани на Македония, Сърбия и Косово. От кметството заявяват, че все по-често при тях постъпват молби за адресна регистрация в селото от новоприети български граждани. "Ние не отказваме на никой", споделя кметът, Александър Парашкански. Приемат всички, за да спасят селото от обезлюдяване.

Друго село в благоевградско - с. Бистрица, пък изкушава западните ни съседи с новата си вилна зона. От няколко години сърби и македонци се възползват от възможността да закупят имоти в селото за пълноценна лятна почивка. Тази тенденция се налбюдава отдавна. От години руснаци, англичани и инталианци също избират да се отдадат на спокойни старини в уюта на българското село. В някои села има едно-две семейства, а в други - десетки.

Бистрица и Марулево са част от странен пик в статистиката. През последните две години, за пръв път от десетилетия насам има положителна тенденция за миграция към селата. Справка в Националния регистър на населените места на НСИ към 31 декември 2014 показва, че делът на хората, преселили се от градовете в селата, е с 5,3% повече от тези, избрали обратната миграция. В резултат на тази тенденция, населението в селата се е увеличило с 5 017 души през изминалата година. Това нарастване се случва за пръв път от близо 50 години.

Това разбира се, не значи че селата ще привлекат масово граждани. През последните четири години в България са закрити или присъединени към други населени места 38 села. Причините са липса на самостоятелно землище или постоянни жители. Към момента 164 от всички 5 007 села в страната са обезлюдени, най-голям брой от които има в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали. Тенденцията, както в България, така и в света, е градското население да се увеличава.

 

Избори по селски

Но все пак има някаква причина за това внезапно желание към селото. Напливът на хора от съседните държави надали е най-възможното обяснение за това нарастване. Справка в Главна дирекция гражданска регистрация и административно обслужване показва, че от началото на годината новите регистрации по настоящ адрес са 94 788, а през 2014г. са били 57 005. Разликата идва от това, че тази есен има местни избори. Възможността за манипулация на избори в селските райони е голяма, заради ниския брой избиратели. Районите с най-голям брой нови регистрации са концентрирани предимно в северозападна България, но се наблюдава активност и в крайморските общини. Доц. д-р Елица Димитрова от Център за изследване на населението при БАН обяснява, че това механично нарастване на населението е особено подозрително.

Най-фрапиращо е положението в общините Грамада, Бойчиновци, Горна Малина, Димитровград, Нова Загора, Чирпан и Тополовград. В някои села по настоящ адрес са регистрирани двойно повече хора от населението на самото село. В с. Горно Камарци, община Горна Малина живеят 217 души, а само от началото на годината са регистрирани нови 198 жители. Положението в с. Тошевци, община Грамада е още по-шокиращо. Селото има 125 жители, а регистрирани през 2015г. са нови 245.

Ако изборите са оспорвани, тези допълнителни гласове могат да окажат огромно влияние. Имат възможността да изберат нов селски кмет, да вкарат няколко подбрани общински съветници и да наклонят везните в борбата за общински кмет. В по-малките населени места пък малък брой нови хора могат да предрешат избора. Ето защо част от миграцията към селата не е свързана с чистата храна и чистия въздух, а с нещо по-мръсно.

Или не само?

Има разбира се, и оптимистична теория. Възможността за създаване на собствен бизнес в селата – предимно заради парите по Програмата за развитие на селските райони, както и заради субсидиите за земеделци, би трябвало да започнат да привличат млади хора в малки населени места. Поне това е идеята на тези пари. През 2016 г. се очаква да започне приемът на проекти по мярка 6.4 от ПРСР. Мярката представлява подпомагане за инвестиции в неземеделски дейности.

Доц. д-р Елица Димитрова от БАН обяснява, че в България и по света отдавна съществува тенденция към урбанизация. В България тя се проявява като концентрация на населението в големите градове в страната. Възможността за по-добро образование, работа и кариерно развитие, които градът предлага съблазнява българския народ да напусне селата. "Но напоследък се наблюдава и обратна тенденция. В глобален мащаб все повече хора искат да живеят близо до природата. Това се наблюдава и в периферията на София, както и около по-големите български градове, където селата имат добра инфраструктура." казва доц. д-р Елица Димитрова.

Ако питате кметствата на селата, от там ще ви кажат, че всяко лято кипи, тъй като младите хора прекарат поне част от почивката си там. Въпросът е, могат ли такива хора да се задържат в тези места. Интуитивно отговорът би бил не - липсата на адекватна заетост или възможности дори в по-големи градове е очевидна, камо ли в селата. Но е възможно поне част от тези 5 хиляди души да са избрали селата за своя нов житейски проект. В "Капитал" вече на няколко пъти говорим за такива хора (например тук). Това няма да се превърне в масова тенденция, но би било интересно, ако е станало поне забележимо движение.

Само за последните няколко месеца населението на село Марулево, община Благоевград, се е удвоило. Малкото селце, разположено в ниските югозападни склонове на Рила планина, привлича все повече граждани на Македония, Сърбия и Косово. От кметството заявяват, че все по-често при тях постъпват молби за адресна регистрация в селото от новоприети български граждани. "Ние не отказваме на никой", споделя кметът, Александър Парашкански. Приемат всички, за да спасят селото от обезлюдяване.

Друго село в благоевградско - с. Бистрица, пък изкушава западните ни съседи с новата си вилна зона. От няколко години сърби и македонци се възползват от възможността да закупят имоти в селото за пълноценна лятна почивка. Тази тенденция се налбюдава отдавна. От години руснаци, англичани и инталианци също избират да се отдадат на спокойни старини в уюта на българското село. В някои села има едно-две семейства, а в други - десетки.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    ajj1437310378470040 avatar :-|
    Richie

    Грешна ви е статистиката.

    Преселват се от села в градове. После от градове към чужбина!
    Не се увеличава населението по селата, а намалява населението по градовете и растат емигриралите.

    А, Сервус!

  • 2
    dark_dirk avatar :-|
    Симо

    Да живея на село ? Където водата от чешмата става само за поливане и няма канализация, а най-близкия лекар и магазин са в града на разстояние 20 км. И малкото останали субекти в селото са пияници или крадливи цинаги, които обират градините на хората засадили нещо. Не, благодаря.

  • 3
    danubian.whale avatar :-|
    danubian.whale

    Оправете графиката.

    За 1910 и 1970 не излиза сметката.

  • 4
    noidea avatar :-|
    noidea

    симо, а на бас, че в една панелка от 5 входа, с по 8 етажа и по 3 апартамента на етаж има повече пияници и крадци от гореспоменатите села

  • 5
    dark_dirk avatar :-|
    Симо

    До коментар [#4] от "kras4o":

    Ходи на село тогава.

  • 6
    destino avatar :-P
    destino

    [quote#2:"Симо"]а най-близкия лекар и магазин са в града на разстояние 20 км. [/quote]

    Ами, не мога да кажа, че това е голямо разстояние.
    В някои части на Англия, Скандинавия, Испания много хора живеят така.
    За щатите пък изобщо не говорим.

    В големите градове, като София, Пловдив и др. понякога ти трябва повече половин час, за да стигнеш конкретно до някой по-голям магазин.

    20км по малко натоварен път се вземат спокойно за 15-20мин.
    Живеенето на село, особено ако е в рамките на 10-15км от някой град, си има много плюсове.
    Въпросът с водата, канализацията се решава много лесно, всичко е въпрос на 1-2 хил лв и малко желание.
    Едва ли, ще съм способен в рамките на едно съобщение да ти го обясня.

    Малко ми е странно да разбера твоят антагонизъм по отношение селото.

  • 7
    lti1435595388434877 avatar :-|
    ИванКар

    До коментар [#4] от "kras4o":

    За пияниците - не ми се вярва. В селото, където имам рибарска хижа, от сутринта до обяд пият десетина, а до към 16 ч. още 5-6. Това за връщането са някакви фантастики!

  • 8
    destino avatar :-P
    destino

    [quote#7:"ИванКар"]Това за връщането са някакви фантастики! [/quote]

    Не е баш така. Но има други проблеми.
    Селата ни са прекалено малки. Село от с по-малко от 20-30 къщи, ясно е, че не може да оцелее. Или пък, ако е над 10-20км от голям / среден град. Държавата би могла да насърчава преселването на бизнеса в по-големите села, така и хората ще останат там или ще дойдат нови.

    Искам да ти дам пример със село Енина, Казанлъшко.
    Идеална локация, със всички предимства на живота на селото, и без проблемите на големият град, но ако все пак са ти нужни проблеми, то проблемът е на 5-10км разстояние.

  • 9
    vxg55395575 avatar :-|
    vxg55395575

    Голяма напаст са циганите! Повярвайте! Само това ме възпира все още! Иначе, от София съм и кв.м. в моя район е 1500 euro, но не се диша вече в този град.

  • 10
    krasi_kara avatar :-|
    krasi_kara

    [quote#5:"Симо"]Ходи на село тогава.[/quote]

    О, вече сме там, или поне пътуваме натам.

    Не ни мисли ти нас докато "цъкаш във фейса" в колата, спряла в колоната на поне 150м от светофара, или при повече късмет на перона на метро-станцията, провирайки се към "китното" междублоково пространство, разорано от паркирали коли (пък се е случило да завали) или "минирано" с кучешки изпражнения, а после прескачайки локвите във входа (щото общата етажна собственост ПАК не може да събере пари да оправи теча в мазето примерно) и купчината хартиен спам, изпаднал от пощенските кутии, и след като си се скарал с онзи "селянин от 5-ия етаж" заради мястото за паркиране, но преди да изпсуваш звучно, че асансьорът пак не работи (отново етажната собственост и събирането на пари!).

    То май е и по-добре, че асансьорът не работи, че иначе вероятността да падне си е бая реална. Е, на "новодомците" от село Куртово им е малко зор с мъкненето на зимнината в неделя вечер от колата до апартамента (продадоха там едни наследствени ниви на дядото и взеха един ипотечен кредит, та сбраха за 60кв.м. "у гоуемио град"), ама пък на студентите-купонджии-наематели от горния етаж не им пречи. Все пак тонколоните се пренасят един път на година (при всяка смяна на квартирата), а клиповете на Анастасия (не може да няма чалгарка с такова "сценично име"!) пристигат през антената на Булсата.

    Или може би ти си от "старите софианци", закърмени в апартаментите на Витошка, Будапеща, Искър, или Латинка, примерно, а? Тогава да, асансьорът не е проблем, просто защото няма такъв. Е, и топла вода от ТЕЦ няма, ама пък можеш да си пиеш мохитото в едно "китно, арт, кул заведение" на Шишман, така че работа е ОК...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK