С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
11 26 авг 2015, 10:31, 21153 прочитания

Завръщане в селата

За първи път от десетилетия се забелязва завръщане към най-малките населени места, макар и за година новите жители на селата да са едва пет хиляди

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Само за последните няколко месеца населението на село Марулево, община Благоевград, се е удвоило. Малкото селце, разположено в ниските югозападни склонове на Рила планина, привлича все повече граждани на Македония, Сърбия и Косово. От кметството заявяват, че все по-често при тях постъпват молби за адресна регистрация в селото от новоприети български граждани. "Ние не отказваме на никой", споделя кметът, Александър Парашкански. Приемат всички, за да спасят селото от обезлюдяване.

Друго село в благоевградско - с. Бистрица, пък изкушава западните ни съседи с новата си вилна зона. От няколко години сърби и македонци се възползват от възможността да закупят имоти в селото за пълноценна лятна почивка. Тази тенденция се налбюдава отдавна. От години руснаци, англичани и инталианци също избират да се отдадат на спокойни старини в уюта на българското село. В някои села има едно-две семейства, а в други - десетки.


Бистрица и Марулево са част от странен пик в статистиката. През последните две години, за пръв път от десетилетия насам има положителна тенденция за миграция към селата. Справка в Националния регистър на населените места на НСИ към 31 декември 2014 показва, че делът на хората, преселили се от градовете в селата, е с 5,3% повече от тези, избрали обратната миграция. В резултат на тази тенденция, населението в селата се е увеличило с 5 017 души през изминалата година. Това нарастване се случва за пръв път от близо 50 години.

Това разбира се, не значи че селата ще привлекат масово граждани. През последните четири години в България са закрити или присъединени към други населени места 38 села. Причините са липса на самостоятелно землище или постоянни жители. Към момента 164 от всички 5 007 села в страната са обезлюдени, най-голям брой от които има в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали. Тенденцията, както в България, така и в света, е градското население да се увеличава.
 


Избори по селски



Но все пак има някаква причина за това внезапно желание към селото. Напливът на хора от съседните държави надали е най-възможното обяснение за това нарастване. Справка в Главна дирекция гражданска регистрация и административно обслужване показва, че от началото на годината новите регистрации по настоящ адрес са 94 788, а през 2014г. са били 57 005. Разликата идва от това, че тази есен има местни избори. Възможността за манипулация на избори в селските райони е голяма, заради ниския брой избиратели. Районите с най-голям брой нови регистрации са концентрирани предимно в северозападна България, но се наблюдава активност и в крайморските общини. Доц. д-р Елица Димитрова от Център за изследване на населението при БАН обяснява, че това механично нарастване на населението е особено подозрително.

Най-фрапиращо е положението в общините Грамада, Бойчиновци, Горна Малина, Димитровград, Нова Загора, Чирпан и Тополовград. В някои села по настоящ адрес са регистрирани двойно повече хора от населението на самото село. В с. Горно Камарци, община Горна Малина живеят 217 души, а само от началото на годината са регистрирани нови 198 жители. Положението в с. Тошевци, община Грамада е още по-шокиращо. Селото има 125 жители, а регистрирани през 2015г. са нови 245.

Ако изборите са оспорвани, тези допълнителни гласове могат да окажат огромно влияние. Имат възможността да изберат нов селски кмет, да вкарат няколко подбрани общински съветници и да наклонят везните в борбата за общински кмет. В по-малките населени места пък малък брой нови хора могат да предрешат избора. Ето защо част от миграцията към селата не е свързана с чистата храна и чистия въздух, а с нещо по-мръсно.

Или не само?

Има разбира се, и оптимистична теория. Възможността за създаване на собствен бизнес в селата – предимно заради парите по Програмата за развитие на селските райони, както и заради субсидиите за земеделци, би трябвало да започнат да привличат млади хора в малки населени места. Поне това е идеята на тези пари. През 2016 г. се очаква да започне приемът на проекти по мярка 6.4 от ПРСР. Мярката представлява подпомагане за инвестиции в неземеделски дейности.

Доц. д-р Елица Димитрова от БАН обяснява, че в България и по света отдавна съществува тенденция към урбанизация. В България тя се проявява като концентрация на населението в големите градове в страната. Възможността за по-добро образование, работа и кариерно развитие, които градът предлага съблазнява българския народ да напусне селата. "Но напоследък се наблюдава и обратна тенденция. В глобален мащаб все повече хора искат да живеят близо до природата. Това се наблюдава и в периферията на София, както и около по-големите български градове, където селата имат добра инфраструктура." казва доц. д-р Елица Димитрова.

Ако питате кметствата на селата, от там ще ви кажат, че всяко лято кипи, тъй като младите хора прекарат поне част от почивката си там. Въпросът е, могат ли такива хора да се задържат в тези места. Интуитивно отговорът би бил не - липсата на адекватна заетост или възможности дори в по-големи градове е очевидна, камо ли в селата. Но е възможно поне част от тези 5 хиляди души да са избрали селата за своя нов житейски проект. В "Капитал" вече на няколко пъти говорим за такива хора (например тук). Това няма да се превърне в масова тенденция, но би било интересно, ако е станало поне забележимо движение.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Кой ще вземе 1.7 милиарда евро 1 Кой ще вземе 1.7 милиарда евро

Европейската комисия предложи регионите на Стара Загора и Бобов дол да получат помощ за отказване от въглищата

26 фев 2020, 313 прочитания

Вечерни новини: Още държави в Европа с коронавирус, Нено Димов остава в ареста окончателно 1 Вечерни новини: Още държави в Европа с коронавирус, Нено Димов остава в ареста окончателно

И още: Проф. Петко Салчев ще управлява здравната каса; Нови предложения за свиване на рекламата на хазарта; Предсрочните избори в Румъния стават по-малко вероятни

25 фев 2020, 5525 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
България е първа по брой прокурори на глава от населението

Данни от доклад на Съвета на Европа поставят страната и на челните места по процент от бюджета, изразходван за съдебната власт

Още от Капитал
Фокусът с цените на тока

Защо в България борсовата електроенергия е хем най-скъпа, хем най-евтина

Автогол с еврозоната, мачът продължава

Изборът сега е между по-добро икономическо бъдеще и статуквото

Борбата с престъпността каквато можеше да бъде

Държавата предлага адекватна стратегия за наказателна политика, която обаче няма намерение да спазва

Руско-турската прокси война* може да ескалира

Турският президент Ердоган е на път да атакува директно армията на Башар Асад. Това ще има непредвидими последствия

"Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата

Това е вторият филм на Вера Траянова и Милен Витанов, селектиран за участие на "Берлинале"

Кино: "Малки жени"

Дързост и покорство във време на пробуждане

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10