Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 28 авг 2015, 17:19, 5215 прочитания

В лабиринта на е-образованието

Инвестициите в технологии в училищата продължават да се правят без цел и посока

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



Какво си представяте, когато чуете електронен учебник за 4 клас? Може би приложение, което се инсталира на различни устройства? Или пък интерактивно разработени уроци с форум за дискусия и онлайн тестове? Звучи добре, но е далеч от истината. Отговорът е инсталационен диск, който, след като се пусне на компютър - задължително под Windows, отваря в четец копие на хартиения учебник, тук-там с някоя песен или видеоклип. Разглеждането му минава през прелистване на страници - единствената разлика с оригинала е, че това става не с пръст, а с мишка. Ако ученикът или учителят реши, че иска да отвори "електронния" учебник на второ устройство или пък утре го ползва отново на първото, дискът за инсталация пак трябва да е подръка.  

И, да, това е реален продукт и един от т.нар. електронни учебници, които от няколко години вървят в комплект с хартиените. Съвсем логично, не се използват нито в училищата, нито вкъщи в помощ на учениците. Но пък са показателни за друго - за неадекватните действия на държавата по отношение на използването на нови технологии в образованието. От години те се правят на парче, водени повече от лобистки интереси, отколкото от истинската полза за учениците.


Последната кампания на Министерството на образованието и науката (МОН) за купуване на терминални устройства в училищата не прави изключение. (Терминалите се използват за заместители на компютрите в кабинетите по информатика, като предимството им е, че всички работни места се управляват от един общ сървър.) Тя е част от националната програма "Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в училище", която тече от 2008 г. и по която вече три пъти е набавян подобен хардуер. Този път средствата за него от МОН са 2.5 млн. лв., а училищата дофинансират покупката, която са избрали на базата на оферти от фирми по зададени от министерството критерии за устройствата. За много училища националната програма е шанс да получат помощ за инвестиция в техника, която може да бъде от полза на активните учители. Тя обаче се изпълнява без подробен анализ как училищата използват досега закупените устройства и от какво наистина имат нужда. Като прибавим и липсата на достатъчно електронно съдържание, за което в крайна сметка служи техниката, доброто намерение за използване на технологии в училищата се свежда просто до доставка на кашони.

Защо точно това и защо сега

От началото на август текат спорове между МОН и фирмите - доставчици на терминали, какви да са критериите за устройствата. Най-общо вариантите могат да са два - т.нар. нисък клас, при който ресурсите на един компютър се разпределят между много машини, и висок, при който всеки терминал работи със собствена виртуална машина. Първият е една идея по-евтин, но много по-слаб като мощност. Вторият върши повече работа, но е по-скъп. Изборът на устройствата затруднява изключително директорите на училищата. Много често нито те, нито учителите по информационни технологии са добре запознати със спецификите на терминалите и могат лесно да бъдат подведени да купят некачествена техника на висока цена. Дори и да определи адекватни критерии в заданието министерството не следи какво се доставя на училищата. Така през последните години много кабинети бяха оборудвани с устройства, на които трудно може да се пусне и най-елементарно видео. Голям минус е и това, че терминалите се използват само в часовете по информационни технологии.



"Терминалите са създадени, за да обслужват библиотеки, летища, интернет кафенета и директната им полза в българското училище в най-добрия случай е от посредствена до средна", коментира Александър Ангелов, управител на неправителствената организация "Център за творческо обучение", която подпомага училищата в търсенето и използването на съвременни технологии за обучение. Според него с терминалите се замества един остарял модел с нов, но с подобна функционалност. А изискванията за поддръжката им са дори по-големи.

Липсата на подкрепа за учителите е един от големите проблеми в опита за използване на нови технологии в образованието, смята Иван Господинов, който преподава немски език и философия в 74-о СОУ "Гоце Делчев" в София и преди години инициира превода на видеоуроците на "Кан академия" на български. Той разказва, че в тяхното училище има два кабинета с терминали - единият оборудван по националната програма, а вторият - по пилотен проект на технологична компания, и разликите в качеството в полза на втория са огромни. Макар училището да разполага с модерна техника обаче, Господинов предполага, че ще е единственият, който през следващата учебна година ще използва новия кабинет. "Другите учители или се страхуват, или не могат да разчитат на работата си с устройства", смята той и допълва, че разработването на уроци с нови технологии отнема много усилия, а ако нещо се развали по време на часа, преподавателят няма към кого да се обърне.

Когато преди две години СОУ "Иван Н. Момчилов" в град Елена решава да купи терминали по програмата на МОН, учителят и ръководител на компютърните кабинети Светослав Михайлов прави обстойно проучване. Иска оферти от всички фирми доставчици, вижда кое решение е най-доброто, но се спира на компромисен вариант заради липса на достатъчно средства. Според Михайлов министерството правилно задава достатъчно високи критерии за продуктите, но парите не стигат за тях, а фирмите често лъжат училищата с по-нисък клас устройства. За учителя по информатика предимството на терминалите е, че се обслужват по-лесно, но имат ограничения за някои видове софтуер. Затова мнението му е, че поне един кабинет в училището е добре да не е обвързан с тези устройства.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Новият син папа 1 Новият син папа

Наско Сираков няма финансовия ресурс да издържа "Левски", но разполага с доверието на феновете

29 май 2020, 690 прочитания

Димитър Николов: Нямаме право да отхвърляме частни инвестиционни намерения Димитър Николов: Нямаме право да отхвърляме частни инвестиционни намерения

Кметът на Бургас пред "Капитал"

29 май 2020, 543 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Имам си зала. Какво да я правя?

Повечето големи съоръжения се строят без ясна представа как ще се издържат. Залата в Пловдив не прави изключение

Още от Капитал
Млякото и яйцата ще са след 30 минути на вратата ви

Заради коронавируса онлайн търговията с бързооборотни стоки преживява страхотен бум в цял свят

Рекламна спортна пауза

Как ще се отрази на рекламните инвестиции отменянето на големите спортни събития през годината

Парите ваши, схемите наши

Държавата нахлува на пазара на горива с верига бензиностанции и бази. Зад идеята прозират амбиции на политици, а проектът може да разбие пазара

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Средиземноморска арт диета

Парижкият дигателен център за изкуство Atelier Des Lumieres показва изложба с работи на Моне, Реноар, Шагал

Ако това е чалга – аз съм "за"

Защо Мила Роберт е явление на попкултурната сцена в България

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10