В лабиринта на е-образованието
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

В лабиринта на е-образованието

В лабиринта на е-образованието

Инвестициите в технологии в училищата продължават да се правят без цел и посока

Люба Йорданова
5383 прочитания

© shutterstock


Какво си представяте, когато чуете електронен учебник за 4 клас? Може би приложение, което се инсталира на различни устройства? Или пък интерактивно разработени уроци с форум за дискусия и онлайн тестове? Звучи добре, но е далеч от истината. Отговорът е инсталационен диск, който, след като се пусне на компютър - задължително под Windows, отваря в четец копие на хартиения учебник, тук-там с някоя песен или видеоклип. Разглеждането му минава през прелистване на страници - единствената разлика с оригинала е, че това става не с пръст, а с мишка. Ако ученикът или учителят реши, че иска да отвори "електронния" учебник на второ устройство или пък утре го ползва отново на първото, дискът за инсталация пак трябва да е подръка.  

И, да, това е реален продукт и един от т.нар. електронни учебници, които от няколко години вървят в комплект с хартиените. Съвсем логично, не се използват нито в училищата, нито вкъщи в помощ на учениците. Но пък са показателни за друго - за неадекватните действия на държавата по отношение на използването на нови технологии в образованието. От години те се правят на парче, водени повече от лобистки интереси, отколкото от истинската полза за учениците.

Последната кампания на Министерството на образованието и науката (МОН) за купуване на терминални устройства в училищата не прави изключение. (Терминалите се използват за заместители на компютрите в кабинетите по информатика, като предимството им е, че всички работни места се управляват от един общ сървър.) Тя е част от националната програма "Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в училище", която тече от 2008 г. и по която вече три пъти е набавян подобен хардуер. Този път средствата за него от МОН са 2.5 млн. лв., а училищата дофинансират покупката, която са избрали на базата на оферти от фирми по зададени от министерството критерии за устройствата. За много училища националната програма е шанс да получат помощ за инвестиция в техника, която може да бъде от полза на активните учители. Тя обаче се изпълнява без подробен анализ как училищата използват досега закупените устройства и от какво наистина имат нужда. Като прибавим и липсата на достатъчно електронно съдържание, за което в крайна сметка служи техниката, доброто намерение за използване на технологии в училищата се свежда просто до доставка на кашони.

Защо точно това и защо сега

От началото на август текат спорове между МОН и фирмите - доставчици на терминали, какви да са критериите за устройствата. Най-общо вариантите могат да са два - т.нар. нисък клас, при който ресурсите на един компютър се разпределят между много машини, и висок, при който всеки терминал работи със собствена виртуална машина. Първият е една идея по-евтин, но много по-слаб като мощност. Вторият върши повече работа, но е по-скъп. Изборът на устройствата затруднява изключително директорите на училищата. Много често нито те, нито учителите по информационни технологии са добре запознати със спецификите на терминалите и могат лесно да бъдат подведени да купят некачествена техника на висока цена. Дори и да определи адекватни критерии в заданието министерството не следи какво се доставя на училищата. Така през последните години много кабинети бяха оборудвани с устройства, на които трудно може да се пусне и най-елементарно видео. Голям минус е и това, че терминалите се използват само в часовете по информационни технологии.

"Терминалите са създадени, за да обслужват библиотеки, летища, интернет кафенета и директната им полза в българското училище в най-добрия случай е от посредствена до средна", коментира Александър Ангелов, управител на неправителствената организация "Център за творческо обучение", която подпомага училищата в търсенето и използването на съвременни технологии за обучение. Според него с терминалите се замества един остарял модел с нов, но с подобна функционалност. А изискванията за поддръжката им са дори по-големи.

Липсата на подкрепа за учителите е един от големите проблеми в опита за използване на нови технологии в образованието, смята Иван Господинов, който преподава немски език и философия в 74-о СОУ "Гоце Делчев" в София и преди години инициира превода на видеоуроците на "Кан академия" на български. Той разказва, че в тяхното училище има два кабинета с терминали - единият оборудван по националната програма, а вторият - по пилотен проект на технологична компания, и разликите в качеството в полза на втория са огромни. Макар училището да разполага с модерна техника обаче, Господинов предполага, че ще е единственият, който през следващата учебна година ще използва новия кабинет. "Другите учители или се страхуват, или не могат да разчитат на работата си с устройства", смята той и допълва, че разработването на уроци с нови технологии отнема много усилия, а ако нещо се развали по време на часа, преподавателят няма към кого да се обърне.

Когато преди две години СОУ "Иван Н. Момчилов" в град Елена решава да купи терминали по програмата на МОН, учителят и ръководител на компютърните кабинети Светослав Михайлов прави обстойно проучване. Иска оферти от всички фирми доставчици, вижда кое решение е най-доброто, но се спира на компромисен вариант заради липса на достатъчно средства. Според Михайлов министерството правилно задава достатъчно високи критерии за продуктите, но парите не стигат за тях, а фирмите често лъжат училищата с по-нисък клас устройства. За учителя по информатика предимството на терминалите е, че се обслужват по-лесно, но имат ограничения за някои видове софтуер. Затова мнението му е, че поне един кабинет в училището е добре да не е обвързан с тези устройства.

Тук - терминал, там - лаптоп

Дали в училищата да има терминали е всъщност второстепенен въпрос. По-важният е как тази и другата техника въобще се използва и доколко инвестициите са част от обща стратегия за развитие на е-образованието. Преди четвъртия транш за терминалите образователното министерство е пуснало анкета с въпроси за закупеното през първите три години оборудване. До редакционното приключване на броя "Капитал" не получи отговор от МОН имало ли е анализ на инвестициите досега и какво е показал той. По неофициална информация въпросната анкета е била само за това кое училище каква техника притежава, но не и доколко е удовлетворено от нея.  

"Политиките по внедряване на информационни и комуникационни технологии в образованието за мен са неконсистентни и непоследователни", коментира предприемачът Михаил-Ернесто Михайлов, който работи в областта на информационните технологии. Според него липсва приемственост между отделните ръководства на министерството и има "залитания в определени посоки, които не са водени от интересите и нуждите на учениците и на училищата, а от политически и лобистки интереси на големи доставчици на оборудване и софтуер".

Не е ясно например как купуването на новите терминали се вписва в приетата миналата година "Стратегия за ефективно прилагане на информационни и комуникационни технологии в образованието и науката". Тя предвижда изграждането на единна информационна среда с облачни технологии, с която терминалните устройства се предполага, че би трябвало да работят. Сред последните планове на министерството според източници на "Капитал" е и закупуването на хибридни преносими устройства (между лаптоп и таблет), но засега също не е ясно как те са част от цялостната концепция.

Тези непоследователни решения водят до понякога безсмислени инвестиции. Иван Господинов онагледява проблема - училището може да има например дигитална дъска, но да я използва за същото, за което би използвало и една обикновена. Според него трябва да се мисли каква добавена стойност за образователния процес дава технологията. "Ако например учениците трябва просто да четат текстове, няма разлика дали е на таблет или на учебник, казва учителят, таблетът обаче ми позволява да групирам учениците и да управлявам по-лесно целия образователен процес."

Техника без съдържание

Най-големият препъникамък продължава да бъде липсата на добро електронно съдържание за учениците. През последните години частни и неправителствени организации, както и отделни учители създадоха свои или адаптираха от други държави качествени е-уроци, които обаче се използват въпреки, а не с помощта на системата.

"В момента ми се налага да сканирам стари учебници, да ги обновявам и да ги давам на учениците", дава пример Светослав Михайлов. И допълва, че последното учебно помагало по информационни технологии за 8 клас е излязло преди шест години и обяснява как се работи с Windows XP. Учителят вижда обаче и липса на желание както у колегите си, така и у самите ученици, да използват новите технологии в учебния процес. "Проблемът е, че като цяло имаме доста порочна култура за използване на интернет за учене", потвърждава и Иван Господинов. По наблюденията му доскоро тя се изразява само със сайтове, от които ученикът копира готово съдържание, предава го и номерът минава. Много от учителите пък преживяват ужас от това, че ученикът може да използва мобилния си телефон в час. А министерството не стимулира допълването на учебното съдържание с различни онлайн ресурси.  

Учителите имат нужда от качествени квалификационни курсове, категорична е началната учителка Десислава Миленкова, която използва активно нови технологии в часовете си в софийското 137 СОУ "Ангел Кънчев" и отговаря за намирането и развитието на иновации в училището. Според нея е задължително преподавателите да разполагат с лаптопи или таблети, но това да е обвързано с ангажимент от тяхна страна - например да разработват учебно съдържание, което да се събира в база данни на министерството и да може да се използва от други учители. По отношение на необходимата среда в училище Десислава Миленкова е на мнение, че има нужда от периодично осъвременяване на наличните устройства и софтуер, навлизане на нови решения и задължително от добър безжичен интернет.

На подобно мнение е и Александър Ангелов. "Училищата трябва да предложат повече образователна среда и по-малко устройства", смята той и изрежда най-важните за него компоненти - разбиране, wifi, търсене, искане и признаване на технологиите, използвани от младите хора. "В много класове учениците вече имат лични устройства - защо те не се използват", пита Ангелов и допълва, че принципът "донеси собственото си устройство" вече е много приложим в някои градове в страната, при ученици в гимназиален етап.

Михаил-Ернесто Михайлов е убеден:  "Пътят към добро е-съдържание е пътят на отворения достъп и конкуренцията." Според него интернет и телевизията отдавна са иззели монопола на училището като единствен източник на информация за света, но МОН все още възприема себе си като монополист в публикуването на съдържание за учениците. Така децата дори да имат устройства, нямат избор на интересно (и разрешено за ползване в часовете) учебно съдържание. "Министерството трябва да е партньор, а не враг на платформите за съдържание", допълва Михайлов и дава предложение - всеки доставчик на съдържание в електронен вид да може да го регистрира, а МОН да следи за адекватност с оглед на защитата на учениците и приложимост към учебните програми, както и да предлага място, където всеки може да намери подходящите учебни материали. В подобна посока трябваше да тръгне националният образователен портал, който МОН финансира преди години, но така и не влезе в употреба.

Използването на нови технологии в образованието е нещо, което се случва неминуемо. Децата израстват с тях, а учителите знаят, че без да ги използват, няма как да стигнат до учениците. Задачата на хората, които би трябвало да движат държавните политики, е да имат идея накъде трябва да вървят училищата и да ги подпомагат в този път. Не звучи чак толкова трудно, нали?  

 

Технологиите са полезни, когато се използват правилно

Мими Виденова, учител по информационни технологии в 73 СОУ "Владислав Граматик", избрана от Microsoft за един от 365-имата души, които допринасят за развитието на грамотността по света

Как оценявате Националната програма "ИКТ в училище" - кои са положителните й ефекти за училищата и къде са слабостите?

Програмата подпомага навлизането на съвременните информационни и комуникационни технологии в училищата. Тя определено дава възможности за въвеждане на иновационни образователни технологии и методи в учебния процес и дофинансира със 75% всяка училищна инвестиция. Едва ли с тези бюджети училищата биха могли самостоятелно да закупят и да се оборудват с необходимите им технологични решения, затова програмата е опция за училищата сами да изберат и закупят необходимия хардуер и/или софтуер. Ползите са много, стига изборът да бъде правилно направен.

В нашето училище има оборудвани четири компютърни и един езиков кабинет с терминални решения, огромна интерактивна дъска, във всеки кабинет има мултимедиен проектор, а в голяма част от кабинетите има закупени  устройства, които превръщат белите дъски в интерактивни, всеки учител има на разположение лаптоп и в цялото училище е осигурен интернет достъп (жичен и безжичен), както за учители, така и за ученици.  През изминалата година поставихме на няколко места мултимедийни информационни електронни табла. Освен хардуер, програмата осигури възможност за закупуване на софтуер и ние се възползвахме - закупихме софтуер за управление на класната стая, софтуер за обучение на учениците, софтуер за администрацията. Голяма част от тези технологии са осигурени от различните етапи на Националната програма "ИКТ в училище", а останалите от външни проекти.

В 73 СОУ "Владислав Граматик" тези технологични решения намират приложение в ежедневния обучителен процес. Ако те не се използват, закупуването им се обезмисля. Наличието на технологично оборудване създава предпоставки за разширяване дейностите на учителите, които се включват в международни проекти. 

От какво имат нужда учениците и учителите по отношение на използването на технологии в училище - както хардуер, така и софтуер?

Нуждите на учениците и учителите по отношение на използването на технологии са съвсем различни за всяко училище. Те се определят както от броя и възрастта на учениците, така и от мотивацията на учителите да използват технологиите в образователния процес. Факт е, че когато има материално обезпечаване, е много по-лесно е за учителите да започнат да използват технологиите в ежедневната си работа. 

Как най-добре може да се включи държавата в процеса по внедряване на технологии в образованието?

Според мен в последните години "държавата" дава достатъчно възможности. Правя сравнение с направеното в други европейски държави. По проекта eSchool4S бе направено проучване за състоянието на технологичното обезпечаване в училищата в 8 европейски страни, за нагласите и мотивацията на учители и ученици за използване на технологиите в ежедневния образователен процес. Сравнението не ни поставя в челните места, но в много отношения сме на добри позиции.

С разрастване на материалната обезпеченост в технологично отношение се засилва необходимостта от квалифициран специалист, който да я поддържа. Добре е този проблем да се реши на държавно ниво, защото заплащането на ИТ специалистите е далеч над това на учителите. Трябва да се предвидят средства и начин за поддръжка на наличната техника, които не са във възможностите на училищата.

От вашия опит как трябва да се използват технологиите в училище така, че да подпомагат качествено образование?

Технологичният бум през последните години няма как да не засегне и образователната система. Днес в училищата се обучават млади хора, за които виртуалната среда е неделима част от техния личен живот. Глобалната информационна мрежа променя техните нагласи за общуване и комуникация. Редица изследователи вече работят над методологическите задачи, които нет-поколението поставя с тяхната ориентация към технологиите.

Поради това, че са израснали с информационните технологии, представителите на това поколение мислят, търсят информация и учат по различен начин в сравнение с предходните ученици. Тази нова реалност изисква от съвременните училища да се адаптират, колкото се може по-бързо към нея, чрез промяна в класическата организация на образователната среда.  

Ние като учители би трябвало да се съобразим с действителността и да се нагодим към нея. Времената се променят и ние трябва да бъдем гъвкави и да се съобразяваме с настъпилите промени. Няма как да избегнем технологиите и трябва да се научим да ги използваме за подобряване на образователния процес и повишаване на качеството на обучението. Технологиите са полезни, когато се използват правилно.

 

Какво си представяте, когато чуете електронен учебник за 4 клас? Може би приложение, което се инсталира на различни устройства? Или пък интерактивно разработени уроци с форум за дискусия и онлайн тестове? Звучи добре, но е далеч от истината. Отговорът е инсталационен диск, който, след като се пусне на компютър - задължително под Windows, отваря в четец копие на хартиения учебник, тук-там с някоя песен или видеоклип. Разглеждането му минава през прелистване на страници - единствената разлика с оригинала е, че това става не с пръст, а с мишка. Ако ученикът или учителят реши, че иска да отвори "електронния" учебник на второ устройство или пък утре го ползва отново на първото, дискът за инсталация пак трябва да е подръка.  

И, да, това е реален продукт и един от т.нар. електронни учебници, които от няколко години вървят в комплект с хартиените. Съвсем логично, не се използват нито в училищата, нито вкъщи в помощ на учениците. Но пък са показателни за друго - за неадекватните действия на държавата по отношение на използването на нови технологии в образованието. От години те се правят на парче, водени повече от лобистки интереси, отколкото от истинската полза за учениците.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    teri_beri avatar :-|
    Terry bear

    Ето го поредното доказателство, че държавата (нарочно с малка буква), каквото и да подхване - то е обречено на провал...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK