18 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

В лабиринта на е-образованието

Инвестициите в технологии в училищата продължават да се правят без цел и посока

Люба Йорданова
5217 прочитания

© shutterstock


Какво си представяте, когато чуете електронен учебник за 4 клас? Може би приложение, което се инсталира на различни устройства? Или пък интерактивно разработени уроци с форум за дискусия и онлайн тестове? Звучи добре, но е далеч от истината. Отговорът е инсталационен диск, който, след като се пусне на компютър - задължително под Windows, отваря в четец копие на хартиения учебник, тук-там с някоя песен или видеоклип. Разглеждането му минава през прелистване на страници - единствената разлика с оригинала е, че това става не с пръст, а с мишка. Ако ученикът или учителят реши, че иска да отвори "електронния" учебник на второ устройство или пък утре го ползва отново на първото, дискът за инсталация пак трябва да е подръка.  

И, да, това е реален продукт и един от т.нар. електронни учебници, които от няколко години вървят в комплект с хартиените. Съвсем логично, не се използват нито в училищата, нито вкъщи в помощ на учениците. Но пък са показателни за друго - за неадекватните действия на държавата по отношение на използването на нови технологии в образованието. От години те се правят на парче, водени повече от лобистки интереси, отколкото от истинската полза за учениците.

Последната кампания на Министерството на образованието и науката (МОН) за купуване на терминални устройства в училищата не прави изключение. (Терминалите се използват за заместители на компютрите в кабинетите по информатика, като предимството им е, че всички работни места се управляват от един общ сървър.) Тя е част от националната програма "Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в училище", която тече от 2008 г. и по която вече три пъти е набавян подобен хардуер. Този път средствата за него от МОН са 2.5 млн. лв., а училищата дофинансират покупката, която са избрали на базата на оферти от фирми по зададени от министерството критерии за устройствата. За много училища националната програма е шанс да получат помощ за инвестиция в техника, която може да бъде от полза на активните учители. Тя обаче се изпълнява без подробен анализ как училищата използват досега закупените устройства и от какво наистина имат нужда. Като прибавим и липсата на достатъчно електронно съдържание, за което в крайна сметка служи техниката, доброто намерение за използване на технологии в училищата се свежда просто до доставка на кашони.

Защо точно това и защо сега

От началото на август текат спорове между МОН и фирмите - доставчици на терминали, какви да са критериите за устройствата. Най-общо вариантите могат да са два - т.нар. нисък клас, при който ресурсите на един компютър се разпределят между много машини, и висок, при който всеки терминал работи със собствена виртуална машина. Първият е една идея по-евтин, но много по-слаб като мощност. Вторият върши повече работа, но е по-скъп. Изборът на устройствата затруднява изключително директорите на училищата. Много често нито те, нито учителите по информационни технологии са добре запознати със спецификите на терминалите и могат лесно да бъдат подведени да купят некачествена техника на висока цена. Дори и да определи адекватни критерии в заданието министерството не следи какво се доставя на училищата. Така през последните години много кабинети бяха оборудвани с устройства, на които трудно може да се пусне и най-елементарно видео. Голям минус е и това, че терминалите се използват само в часовете по информационни технологии.

"Терминалите са създадени, за да обслужват библиотеки, летища, интернет кафенета и директната им полза в българското училище в най-добрия случай е от посредствена до средна", коментира Александър Ангелов, управител на неправителствената организация "Център за творческо обучение", която подпомага училищата в търсенето и използването на съвременни технологии за обучение. Според него с терминалите се замества един остарял модел с нов, но с подобна функционалност. А изискванията за поддръжката им са дори по-големи.

Липсата на подкрепа за учителите е един от големите проблеми в опита за използване на нови технологии в образованието, смята Иван Господинов, който преподава немски език и философия в 74-о СОУ "Гоце Делчев" в София и преди години инициира превода на видеоуроците на "Кан академия" на български. Той разказва, че в тяхното училище има два кабинета с терминали - единият оборудван по националната програма, а вторият - по пилотен проект на технологична компания, и разликите в качеството в полза на втория са огромни. Макар училището да разполага с модерна техника обаче, Господинов предполага, че ще е единственият, който през следващата учебна година ще използва новия кабинет. "Другите учители или се страхуват, или не могат да разчитат на работата си с устройства", смята той и допълва, че разработването на уроци с нови технологии отнема много усилия, а ако нещо се развали по време на часа, преподавателят няма към кого да се обърне.

Когато преди две години СОУ "Иван Н. Момчилов" в град Елена решава да купи терминали по програмата на МОН, учителят и ръководител на компютърните кабинети Светослав Михайлов прави обстойно проучване. Иска оферти от всички фирми доставчици, вижда кое решение е най-доброто, но се спира на компромисен вариант заради липса на достатъчно средства. Според Михайлов министерството правилно задава достатъчно високи критерии за продуктите, но парите не стигат за тях, а фирмите често лъжат училищата с по-нисък клас устройства. За учителя по информатика предимството на терминалите е, че се обслужват по-лесно, но имат ограничения за някои видове софтуер. Затова мнението му е, че поне един кабинет в училището е добре да не е обвързан с тези устройства. Тук - терминал, там - лаптоп

Дали в училищата да има терминали е всъщност второстепенен въпрос. По-важният е как тази и другата техника въобще се използва и доколко инвестициите са част от обща стратегия за развитие на е-образованието. Преди четвъртия транш за терминалите образователното министерство е пуснало анкета с въпроси за закупеното през първите три години оборудване. До редакционното приключване на броя "Капитал" не получи отговор от МОН имало ли е анализ на инвестициите досега и какво е показал той. По неофициална информация въпросната анкета е била само за това кое училище каква техника притежава, но не и доколко е удовлетворено от нея.  

"Политиките по внедряване на информационни и комуникационни технологии в образованието за мен са неконсистентни и непоследователни", коментира предприемачът Михаил-Ернесто Михайлов, който работи в областта на информационните технологии. Според него липсва приемственост между отделните ръководства на министерството и има "залитания в определени посоки, които не са водени от интересите и нуждите на учениците и на училищата, а от политически и лобистки интереси на големи доставчици на оборудване и софтуер".

Не е ясно например как купуването на новите терминали се вписва в приетата миналата година "Стратегия за ефективно прилагане на информационни и комуникационни технологии в образованието и науката". Тя предвижда изграждането на единна информационна среда с облачни технологии, с която терминалните устройства се предполага, че би трябвало да работят. Сред последните планове на министерството според източници на "Капитал" е и закупуването на хибридни преносими устройства (между лаптоп и таблет), но засега също не е ясно как те са част от цялостната концепция.

Тези непоследователни решения водят до понякога безсмислени инвестиции. Иван Господинов онагледява проблема - училището може да има например дигитална дъска, но да я използва за същото, за което би използвало и една обикновена. Според него трябва да се мисли каква добавена стойност за образователния процес дава технологията. "Ако например учениците трябва просто да четат текстове, няма разлика дали е на таблет или на учебник, казва учителят, таблетът обаче ми позволява да групирам учениците и да управлявам по-лесно целия образователен процес."

Техника без съдържание

Най-големият препъникамък продължава да бъде липсата на добро електронно съдържание за учениците. През последните години частни и неправителствени организации, както и отделни учители създадоха свои или адаптираха от други държави качествени е-уроци, които обаче се използват въпреки, а не с помощта на системата.

"В момента ми се налага да сканирам стари учебници, да ги обновявам и да ги давам на учениците", дава пример Светослав Михайлов. И допълва, че последното учебно помагало по информационни технологии за 8 клас е излязло преди шест години и обяснява как се работи с Windows XP. Учителят вижда обаче и липса на желание както у колегите си, така и у самите ученици, да използват новите технологии в учебния процес. "Проблемът е, че като цяло имаме доста порочна култура за използване на интернет за учене", потвърждава и Иван Господинов. По наблюденията му доскоро тя се изразява само със сайтове, от които ученикът копира готово съдържание, предава го и номерът минава. Много от учителите пък преживяват ужас от това, че ученикът може да използва мобилния си телефон в час. А министерството не стимулира допълването на учебното съдържание с различни онлайн ресурси.  

Учителите имат нужда от качествени квалификационни курсове, категорична е началната учителка Десислава Миленкова, която използва активно нови технологии в часовете си в софийското 137 СОУ "Ангел Кънчев" и отговаря за намирането и развитието на иновации в училището. Според нея е задължително преподавателите да разполагат с лаптопи или таблети, но това да е обвързано с ангажимент от тяхна страна - например да разработват учебно съдържание, което да се събира в база данни на министерството и да може да се използва от други учители. По отношение на необходимата среда в училище Десислава Миленкова е на мнение, че има нужда от периодично осъвременяване на наличните устройства и софтуер, навлизане на нови решения и задължително от добър безжичен интернет.

На подобно мнение е и Александър Ангелов. "Училищата трябва да предложат повече образователна среда и по-малко устройства", смята той и изрежда най-важните за него компоненти - разбиране, wifi, търсене, искане и признаване на технологиите, използвани от младите хора. "В много класове учениците вече имат лични устройства - защо те не се използват", пита Ангелов и допълва, че принципът "донеси собственото си устройство" вече е много приложим в някои градове в страната, при ученици в гимназиален етап.

Михаил-Ернесто Михайлов е убеден:  "Пътят към добро е-съдържание е пътят на отворения достъп и конкуренцията." Според него интернет и телевизията отдавна са иззели монопола на училището като единствен източник на информация за света, но МОН все още възприема себе си като монополист в публикуването на съдържание за учениците. Така децата дори да имат устройства, нямат избор на интересно (и разрешено за ползване в часовете) учебно съдържание. "Министерството трябва да е партньор, а не враг на платформите за съдържание", допълва Михайлов и дава предложение - всеки доставчик на съдържание в електронен вид да може да го регистрира, а МОН да следи за адекватност с оглед на защитата на учениците и приложимост към учебните програми, както и да предлага място, където всеки може да намери подходящите учебни материали. В подобна посока трябваше да тръгне националният образователен портал, който МОН финансира преди години, но така и не влезе в употреба.

Използването на нови технологии в образованието е нещо, което се случва неминуемо. Децата израстват с тях, а учителите знаят, че без да ги използват, няма как да стигнат до учениците. Задачата на хората, които би трябвало да движат държавните политики, е да имат идея накъде трябва да вървят училищата и да ги подпомагат в този път. Не звучи чак толкова трудно, нали?  

 

Технологиите са полезни, когато се използват правилно

Мими Виденова, учител по информационни технологии в 73 СОУ "Владислав Граматик", избрана от Microsoft за един от 365-имата души, които допринасят за развитието на грамотността по света

Как оценявате Националната програма "ИКТ в училище" - кои са положителните й ефекти за училищата и къде са слабостите?

Програмата подпомага навлизането на съвременните информационни и комуникационни технологии в училищата. Тя определено дава възможности за въвеждане на иновационни образователни технологии и методи в учебния процес и дофинансира със 75% всяка училищна инвестиция. Едва ли с тези бюджети училищата биха могли самостоятелно да закупят и да се оборудват с необходимите им технологични решения, затова програмата е опция за училищата сами да изберат и закупят необходимия хардуер и/или софтуер. Ползите са много, стига изборът да бъде правилно направен.

В нашето училище има оборудвани четири компютърни и един езиков кабинет с терминални решения, огромна интерактивна дъска, във всеки кабинет има мултимедиен проектор, а в голяма част от кабинетите има закупени  устройства, които превръщат белите дъски в интерактивни, всеки учител има на разположение лаптоп и в цялото училище е осигурен интернет достъп (жичен и безжичен), както за учители, така и за ученици.  През изминалата година поставихме на няколко места мултимедийни информационни електронни табла. Освен хардуер, програмата осигури възможност за закупуване на софтуер и ние се възползвахме - закупихме софтуер за управление на класната стая, софтуер за обучение на учениците, софтуер за администрацията. Голяма част от тези технологии са осигурени от различните етапи на Националната програма "ИКТ в училище", а останалите от външни проекти.

В 73 СОУ "Владислав Граматик" тези технологични решения намират приложение в ежедневния обучителен процес. Ако те не се използват, закупуването им се обезмисля. Наличието на технологично оборудване създава предпоставки за разширяване дейностите на учителите, които се включват в международни проекти. 

От какво имат нужда учениците и учителите по отношение на използването на технологии в училище - както хардуер, така и софтуер?

Нуждите на учениците и учителите по отношение на използването на технологии са съвсем различни за всяко училище. Те се определят както от броя и възрастта на учениците, така и от мотивацията на учителите да използват технологиите в образователния процес. Факт е, че когато има материално обезпечаване, е много по-лесно е за учителите да започнат да използват технологиите в ежедневната си работа. 

Как най-добре може да се включи държавата в процеса по внедряване на технологии в образованието?

Според мен в последните години "държавата" дава достатъчно възможности. Правя сравнение с направеното в други европейски държави. По проекта eSchool4S бе направено проучване за състоянието на технологичното обезпечаване в училищата в 8 европейски страни, за нагласите и мотивацията на учители и ученици за използване на технологиите в ежедневния образователен процес. Сравнението не ни поставя в челните места, но в много отношения сме на добри позиции.

С разрастване на материалната обезпеченост в технологично отношение се засилва необходимостта от квалифициран специалист, който да я поддържа. Добре е този проблем да се реши на държавно ниво, защото заплащането на ИТ специалистите е далеч над това на учителите. Трябва да се предвидят средства и начин за поддръжка на наличната техника, които не са във възможностите на училищата.

От вашия опит как трябва да се използват технологиите в училище така, че да подпомагат качествено образование?

Технологичният бум през последните години няма как да не засегне и образователната система. Днес в училищата се обучават млади хора, за които виртуалната среда е неделима част от техния личен живот. Глобалната информационна мрежа променя техните нагласи за общуване и комуникация. Редица изследователи вече работят над методологическите задачи, които нет-поколението поставя с тяхната ориентация към технологиите.

Поради това, че са израснали с информационните технологии, представителите на това поколение мислят, търсят информация и учат по различен начин в сравнение с предходните ученици. Тази нова реалност изисква от съвременните училища да се адаптират, колкото се може по-бързо към нея, чрез промяна в класическата организация на образователната среда.  

Ние като учители би трябвало да се съобразим с действителността и да се нагодим към нея. Времената се променят и ние трябва да бъдем гъвкави и да се съобразяваме с настъпилите промени. Няма как да избегнем технологиите и трябва да се научим да ги използваме за подобряване на образователния процес и повишаване на качеството на обучението. Технологиите са полезни, когато се използват правилно.

 


1 коментар
  • 1
    teri_beri avatar :-|
    Terry bear

    Ето го поредното доказателство, че държавата (нарочно с малка буква), каквото и да подхване - то е обречено на провал...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK