Повече инвеститори ще могат да получават държавна помощ

Разходи по обучение ще се поемат и за по-малко хора, а осигуровките в изостаналите региони ще са за две години

Не се наблюдава някакво особено движение на гръцки инвеститори към България или поне не на такива с големи проекти, обясни директорът на БАИ Стамен Янев.
Не се наблюдава някакво особено движение на гръцки инвеститори към България или поне не на такива с големи проекти, обясни директорът на БАИ Стамен Янев.    ©  АНЕЛИЯ НИКОЛОВА
Не се наблюдава някакво особено движение на гръцки инвеститори към България или поне не на такива с големи проекти, обясни директорът на БАИ Стамен Янев.
Не се наблюдава някакво особено движение на гръцки инвеститори към България или поне не на такива с големи проекти, обясни директорът на БАИ Стамен Янев.    ©  АНЕЛИЯ НИКОЛОВА
7 компании са ползвали през 2014 г. опцията държавата да поеме осигуровки на служители за една година. Стимулът беше приет през 2013 г.

Инвеститорите, които искат държавна помощ при откриване на ново предприятие или разширяване на вече съществуващо, ще получават по-лесно стимулите. Например частичното поемане на осигуровки ще е вече за две години в общините с по-висока от средната за страната безработица. Финансовата помощ от държавата за обучение на нови служители ще е достъпна и при наемане на 30, а не 50 души, като се разширява и обхватът на допустимото обучение. Редакциите са предложени в правилника за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите, публикувани на сайта на Министерството на икономиката за обществено обсъждане.

Целта на промените е да се насърчат повече инвеститори да се възползват от държавните стимули. А причината за съществуването им е, че подобни помощи се дават и от съседните държави и когато България се състезава за нов завод или IT център, може да го загуби, ако не предложи нещо. Въпросът е, че помощта е условна, а не автоматична и инвеститорът може и да не я получи, ако в бюджета няма достатъчно средства за годината.

Основната рамка на стимулите

Общите критерии за подпомагане си остават непроменени. За да кандидатства за финансова помощ, инвеститорът трябва да отговаря на няколко условия, записани в Закона за насърчаване на инвестициите. Например най-малко 80% от бъдещите общи приходи да се генерират от реализираната инвестиция, срокът за изпълнение на инвестицията да е до три години, най-малко 40% от приемливите разходи за инвестицията да се финансират чрез собствени ресурси. В зависимост от размера на инвестициите проект на дадена компания може да кандидатства за сертификат за инвестиция клас А или Б или за приоритетен инвестиционен проект чрез заявление в Българската агенция за инвестиции (БАИ). След получаване на документа предприемачите получават по-кратки срокове за получаване на разрешителни и няколко вида опции за финансиране от държавата: за изграждане на техническата инфраструктура (например път, ток, газ, вода до обекта), за обучение за новите служители, за частично възстановяване на платените осигуровки на новоназначените служители и т.н. Тези възможности съществуваха и досега, но промяната в момента  е, че конкретните условия за получаване на финансовото подпомагане се облекчават. Попълването на заявлението за кандидатстване също се улеснява малко: инвеститорът ще може да посочва в него кои от изискваните данни могат да бъдат намерени в публични регистри, като събирането им ще става от БАИ.

Обучение и осигуровки, платени от държавата

Инвеститорът вече ще може да възстанови от държавата средствата за обучението на новите си служители, ако проектът е включвал по-малко от 30 души. Досега необходимата бройка беше 50 служители. Заедно с това отпада изискването за специфичност на обучението. От БАИ обясниха, че досега заради това изискване за "специфичност" единствената компания, която се е възползвала от получаване на финансова помощ от държавата за обучение, е била "Луфтханза техник София" (през 2010 г.)

Друга насърчителна мярка е свързана с това, че периодът, за който държавата може да възстанови на инвеститора частично или изцяло платените от него осигуровки на новонаетите служители, ще се удължи до 24 месеца в общините с равнище на безработицата, по-високо от средното за страната. За останалите общини този период остава 12 месеца.

Стамен Янев, изпълнителен директор на БАИ, обясни за "Капитал", че на практика възстановяването на сумите, платени за осигуровки, е винаги в пълния им размер, а терминът "частично" се използва, защото, докато изискването е инвеститорът да задържи определен брой служители поне 5 години (за големи предприятия) или 3 години (за малки и средни предприятия), сумата на платените осигуровки се възстановява само за една година (а в бъдеще и за две за общините с висока безработица).

Година след приемането на опцията седем са били дружествата, които са се възползвали от такава помощ през 2014 г.:  "Експириън България", "Бер-Хелла Термоконтрол", "АЛС България", "Кока-Кола ентърпрайзис сървисиз България", "Кока-Кола хеленик бизнес сървисиз организейшън", "Ей Ай Джи Юръп лимитид (клон България)" и "Пи Пи Ди България".

Промени има и при регламентацията на приоритетните инвестиционни проекти. Изискването за създаване и поддържане на минимален годишен брой заети лица се намалява от двеста на сто и петдесет служители.

Старата индустриална помощ

Остава възможността инвеститорът да поиска финансово подпомагане за изграждане на част от техническата инфраструктура, например държавата да плати за изграждането на нов път до предприятието или на ВиК инфраструктура. Тази насърчителна мярка е от най-старите в закона и данните на БАИ показват, че през последните 5-6 години от нея са се възползвали предприятия като "ВИТТЕ аутомотив България" (община Русе), "Литекс моторс" (община Ловеч), "Амер спортс България" (община Чепеларе), "Пайплайф" (община Ботевград), "Стомана индъстри" (община Перник) и др. В тези случаи съответната община изгражда инфраструктурата, тя остава публична собственост и идеята е да не служи само на конкретното предприятие, а на всички, уточняват от агенцията.

 
      Авточастите още са хит, гръцките премествания - мит

Секторите, които привличат най-голям интерес от чужди инвеститори, са производството на автомобилни части, мебелната индустрия, IT сектора, аутсорсинга, донякъде СПА туризма и постболничната помощ, показват наблюденията на Стамен Янев. Според него два от основните фактори за привличане на инвестиции са предвидимостта на средата и ниската данъчна ставка.

Разбира се, влияние оказват и събитията в региона, например проблемите в Гърция се отразяват неблагоприятно върху имиджа и на съседните страни. Не се наблюдава обаче някакво особено движение на гръцки инвеститори към България или поне не на такива с големи проекти, обясни Янев.

Най-големият източник на инвестиции в България е Холандия, като причината е в благоприятния й данъчен режим. Така например компании като "Лукойл" или "Шишеджам" са регистрирани в Нидерландия.