Икономиката разчита твърде много на европейските средства
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Икономиката разчита твърде много на европейските средства

Некачественото образование е основен проблем пред икономиката.

Икономиката разчита твърде много на европейските средства

Икономистът Десислава Николова от Института за пазарна икономика пред "Капитал Daily"

9407 прочитания

Некачественото образование е основен проблем пред икономиката.

© АНЕЛИЯ НИКОЛОВА


2%

е постижим икономически ръст за България през 2015 г.
Трябва да наблюдаваме много внимателно какво се случва в Китай и по световните борси, защото това може да има пряко отражение върху българската икономика.​

Г-жо Николова, данните за икономиката показват, че тя расте с най-бързите си темпове за последните няколко години. На какво се дължи това?

- През 2015 г. се вижда ясно, че основен двигател е вътрешното потребление. Експресните данни не са достатъчно детайлни, за да кажем дали се дължи на домакинствата или на правителството, но вероятно причината е при домакинствата. Основание за това предположение дава възстановяването на пазара на труда. То започна още през 2014 г. и продължи през първото полугодие на тази година. Другият фактор в подкрепа на потреблението е дефлацията, която имахме.

За съжаление ръстът на инвестициите в основен капитал се забавя. През последните 2-3 години те се възстановяваха, но виждаме, че това възстановяване вече се забавя. Това вероятно се дължи на динамиката при разплащанията по европейските проекти. С приближаването на края на предишния програмен период се ускори разплащането по европрограмите. Досега имаше ускорено наливане на европейски пари в българската икономика. В момента започва процесът по одобряване на проектите по новия програмен период и ще минат няколко години, преди да започнат усилени плащания по новите проекти. Така че най-рано 2016-2017 г. ще усетим малко ускоряване на разплащането на средствата по тези програми. Най-вероятно това забавяне на ръста на инвестициите в икономиката отразява именно прехода между двата програмни периода.

При равни други условия и при свиване на европейските пари можем ли да очакваме подобен ръст на икономиката и през 2016 г.?

- Възможно е. Но всичко зависи от това как ще тръгне изпълнението на проектите по новите оперативни програми. И през 2016 г. имаме право да получаваме пари по някои проекти, а освен това имаме право да получаваме авансово част от проектното финансиране. Проблемът е, че българската икономика след кризата разчита в голяма степен на европейските средства, не толкова на частни инвестиции. Това е фундаментален проблем, който се вижда както на национално, така и на регионално ниво. При градове като Бургас и Габрово, където усвояването е много високо, икономиката и пазарът на труда се възстановяват. И обратното, в градове като Видин, Враца, Монтана, Велико Търново, Шумен, Плевен дори има освобождаване на работници.

В тези региони вероятно освен липсата на инвестиции негативно влияние оказва и постоянното повишаване на минималната работна заплата (МРЗ)?

- Да. Направихме изследване на влиянието на минималната заплата върху заетостта при най-неквалифицираните работници. Ясно се вижда негативният ефект от вдигането на МРЗ върху хората с начално и по-ниско образование. Защото в по-слабо развитите области делът на ниско квалифицираните работници е много голям.

През последните две тримесечия статистиката отчете забавяне при създаването на нови работни места. Това може ли да се отрази отрицателно върху растежа?

- Да. След значителния брой работни места, създадени в края на 2014 г. (около 58 хил.), виждаме, че през последните две тримесечия темпът намалява сериозно. Едно от обясненията е именно бързият ръст на МРЗ, който ще продължи и през следващите две години. Според мен оживлението на пазара на труда започва да замира и е достигнало точка на пречупване и виждаме едно по-бавно създаване на работни места. Трябва да се има предвид, че статистиката все още не е отчела ефекта от вдигането на МРЗ с 20 лв. от 1 юли. Той тепърва ще се усеща на пазара на труда.

До каква степен износът може да компенсира евентуален спад на потреблението?

- От началото на годината износът се представя добре. Притеснението обаче е свързано със ситуацията в Китай. Последните събития показаха, че всяко притеснение за забавяне там има силни последици в други краища на света. Европейските икономики имат силни експозиции в Китай. България също е свързана, от една страна, чрез директния ни износ към азиатската държава, а от друга – косвено през европейските ни партньори. Ако китайската икономика се забави, това веднага ще засегне нашия износ. Също така, ако Германия например спре да изнася достатъчно за Китай, това ще се отрази върху нейната икономика, а оттам – нашият износ за Германия, която е най-големият пазар за български стоки, ще пострада.

Трябва да имаме предвид, че поевтиняването на петрола е благоприятно за потреблението. За съжаление спадът при суровините не се прехвърля в достатъчна степен към горивата. Разбира се, спадът при нефта спрямо дизела и бензина няма как да е едно към едно, но все пак има притеснение, че българският пазар не е достатъчно конкурентен и е зависим от една рафинерия. Като цяло крайните цени на този пазар не са еластични, защото търсенето не е достатъчно еластично. При низходящо движение на цената на суровината дистрибуторите си позволяват да намаляват цената по-бавно, което е нормално при нееластично търсене.

Рискът Гърция елиминиран ли е?

- В момента ситуацията временно се е успокоила, но в средносрочен и дългосрочен план все още рискът съществува. Там става въпрос за неустойчиво високо ниво на дълга и за много висок политически риск. Той много бързо може да се превърне в икономически и финансов, както се видя тази година. Според мен този риск ще стои на европейския дневен ред в средносрочен и дългосрочен план. Така че не би трябвало да го махаме от списъка с рискове и пред българската икономика. Хубавото е, че големите им плащания са тази година и в следващите години дори да има политически кризи, рискът от неплащане ще бъде по-малък.

Какъв икономически ръст би трябвало да постига България, за да бъде усетен реално от хората?

- На България й трябва много по-висок растеж от тези 1-2%, които имаме от началото на кризата. Около 5-6% се усещат от икономиката. Големият проблем при постигането на такъв ръст е откъде ще дойдат кадрите, които да запълнят създадените работни места. В момента недостигът на квалифицирани служители е на нивата от 2007–2008 г., когато беше икономическият бум в страната. Тоест ние с 2% растеж вече не успяваме да запълним новосъздадените работни места. Единият проблем е свързан с нетната отрицателна миграция. Другият голям проблем е свързан с големия дял на хората, които нито работят, нито учат и, общо взето, никога не успяват да се интегрират на пазара на труда. В момента един сериозен дял от предприятията не намират нужните им кадри, с които да разширят дейността си.

Не е ли възможно хората да се върнат в страната или бизнесът да започне да обучава необходимите кадри?

- Част от бизнеса наистина се опитва да запълни пропуските на образованието. Проблемът е, че веднага щом хората бъдат обучени, те заминават в чужбина или отиват в друга фирма. През годините на бурен икономически растеж не станахме свидетели на такова връщане. Просто защото в Западна Европа ситуацията беше още по-добра. Подобен обрат може да стане факт, ако нивото на доходите успее да се доближи до средното в Европа. Засега обаче средните доходи на българите са 40% от европейските. Трябва да достигнат 60-70%, за да се надяваме на обрат. Но това няма как да стане, ако производителността не се повиши. А тя не може да расте, ако образованието е некачествено. Не можем да очакваме бизнесът да плаща високи заплати, ако добавената стойност на служителят е ниска.

Какви са очакванията за икономическия растеж тази година?

- Имаме всички шансове да достигнем растеж, сходен с миналогодишния - около 2%. Ако, разбира се, не станем свидетели на силен вътрешен или външен шок. Миналата година видяхме какво се случва с икономиката, ако има предсрочни избори. Външните рискове са свързани със забавянето на европейската и световната икономика. Трябва да наблюдаваме много внимателно какво се случва в Китай и по световните борси, защото това може да има пряко отражение върху българската икономика.

Друго, което вероятно ще се отрази негативно върху трудовия пазар и потреблението, са мерките, които се взимат по отношение на доходите - вдигането на МРЗ, промените в пенсионната система, които се направиха набързо. Те автоматично ще се отразят върху пазара на труда. Вероятно част от заетостта ще мине в неформалната икономика. А част от работодателите ще започнат да се замислят дали да наемат нови хора.

2%

е постижим икономически ръст за България през 2015 г.
Трябва да наблюдаваме много внимателно какво се случва в Китай и по световните борси, защото това може да има пряко отражение върху българската икономика.​

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    bogry avatar :-|
    BoGry

    Ленин, при всичките си недъзи на зъл гений, има немалко просветления, които е споделил със света! Едно от тях е, че икономиката е в основата на всичко, а политиката е концентриран израз на икономиката! Само че при нас политиците са концентриран израз на икономиката! Икономиката на обществените поръчки и европейските фондове!
    Какви ли шансове биха имали Нютон и Айнщайн, Даймлер и Бенц? Стига им само един Доган, за да потънат в небитието!

  • 2
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    [quote#0:"К-л"]Ясно се вижда негативният ефект от вдигането на МРЗ върху хората с начално и по-ниско образование... Трябва да се има предвид, че статистиката все още не е отчела ефекта от вдигането на МРЗ с 20 лв. от 1 юли.[/quote]

    След като повишаване на разходите за заплати на калпак месечно с двадесет лева може да повлияе на решение за наемане на персонал, тогава нито бизнесът ни е бизнес, нито иконимиката ни е икономика. Това са пет лева на седмица, т.е. един лев на работен ден или по-малко от един хляб...

    А иначе: Добро утро! Най-после някой се сети да каже, че чакаме на евро-подаяния. Инвестиции почти няма, нито приходи от мита (контрабандата е повсеместна), туризмът ни е посредствен, селското стопанство изхранва само големите собственици, за промишленост няма смисъл да говорим.

    Добре дошли в Догано-Тикволандия!

  • 3
    glog avatar :-|
    glog

    До коментар [#1] от "BoGry": ≪Ленин, при всичките си недъзи на зъл гений, има немалко просветления, които е споделил със света! Едно от тях е, че икономиката е в основата на всичко, а политиката е концентриран израз на икономиката!≫

    С първата част от казаното от Ленин съм напълно съгласен. С втората не съм. Политиката не е никакъв израз на икономиката. Тя е един от основните фактори за това, как ще бъде организирана на макрониво, как ще работи и как ще се развива икономиката. Най-основният!

  • 4
    serafin avatar :-|
    serafin

    Евросредства, магистрали....
    Мантрата на едно отчайващо слабо правителство със слаб и безпомощен премиер...
    Министерката на регионалното развитие се държи като изпълнителен директор на строителна компания, министерката на туризма не подлежи на коментар въобще, икономическия министър ръси невъобразими глупости за цените на горивата....
    Тук-там има някои читави хора, които се опитват да правят нещо (здравния, правосъдния, външния министри).... останалото е отчайващо, начело със светиня Му....
    Просяци, протегнали ръка за подаяния...

    Ще си позволя отново да цитирам цялата статия на г-н Георги Ангелов, публикувана през 2004 година. Актуална е и сега!

    8 ПРИЧИНИ МИЛИАРДИТЕ ДА НИ ПРИСЕДНАТ

    Министри и висши чиновници преливат от оптимизъм по повод финансовата рамка за първите 3 години от членството на България в ЕС. Но здравият разум ни напомня, че когато бюрократите у нас се радват, гражданите страдат.
    България ще прави ежегодни вноски в бюджета на ЕС. От него се издържа огромната евробюрокрация (известна с неефективност и чести случаи на корупция). От него се субсидират земеделието и други отрасли (което повечето икономисти смятат за вредно). От него се финансират инфраструктурни проекти (често ненужни и прекалено скъпи). И парите на българските данъкоплатци в бюджета на ЕС могат да се приемат за прахосани.
    Да, но България получава много повече пари обратно от ЕС и нетно българите печелят от финансовата рамка. Дали е така?
    Парите от ЕС няма да се раздават на гражданите, а на правителството и по-точно на десетки хиляди чиновници. Те нямат стимул да ги използват ефективно – харчат чужди пари, за да помогнат на хора, които не познават. Да не забравяме и корупцията, уредените търгове и т.н. Ясно е, че голяма час от парите от ЕС

    ПРОСТО ЩЕ “ПОТЪНАТ”

    1. Субсидиите от ЕС променят стимулите. Една компания ще има по-голяма печалба, ако получи пари от ЕС по проект, отколкото ако предлага по-качествени и евтини стоки. И предприемачите ще инвестират в лобиране и подкупи на онези, които отпускат “европейски” пари.
    2. Получаването на много пари от ЕС намалява стимулите на правителството да прави реформи. Ефектът често се наблюдава в Африка. При липса на чужди помощи, когато икономиката не се развива добре, правителствата губят данъчни приходи и не могат да харчат толкова много (а те обичат да харчат чужди пари) и/или направо биват сваляни от власт (чрез избори или преврат). Парите от чужбина обаче дават възможност правителството дълго да се задържа на власт. В България
    ТАКА БЕ ПРЕЗ 80-те години,
    когато БКП скри стопанската разруха чрез външни заеми.
    3. Ако чиновниците знаеха къде да инвестират, щяха да са бизнесмени. Следователно средствата няма да отидат в най-перспективните фирми.
    4. Заради субсидиите за земеделие евробюрократите се чувстват длъжни да регулират отрасъла чрез квоти, стандарти, намеси на пазара и др. Това спъва развитието на отрасъла.
    5. В министерствата са нужни хиляди чиновници, които да раздават парите, квотите, да регулират и т.н. И чиновници на централно, на областно и общинско ниво, както и чиновници в самия ЕС в Брюксел. И още хиляди бюрократи, които да следят как се използват дадените пари (от ДФК, Сметната палата, агенции и т.н.)
    6. Субсидиите стимулират някои фирми да произвеждат повече от оптималното, дори на загуба, която покриват от субсидиите. Хора и фирми приемат за нормално да живеят на чужд гръб и са готови на всичко за да запазят тази привилегия.
    7. В много случаи средствата от европейските фондове не се използват по предназначение. Например в Гърция много хора от планински райони вземат пари от еврофондовете за покупка на високопроходима техника, но си купуват много скъпи джипове. В Португалия пък по програми на ЕС са построени множество ненужни обекти, хотели и т.н., които сега стоят празни
    8. Преди 20 години Гърция и Ирландия са сред най-бедните страни в ЕС. Те получават субсидии, като Гърция взема повече от Ирландия. Днес Ирландия е сред най-богатите страни в ЕС, докато Гърция е най-бедната. Очевидно повечето субсидии за Гърция не са и помогнали да се промени. А Ирландия дължи икономическия си възход на реформите и ниските данъци.

    Очевидно парите от ЕС не са чудото, което ще направи българите богати.

    Г. Ангелов
    Институт за пазарна икономика

  • 5
    b.manchev avatar :-P
    b.manchev

    Интервю като по учебник! Подават се правилните насочващи въпроси и се получават съответните желани отговори. Обясненията са изцяло теория с подчертан пожелателен характер /безлични/.

    Според отговарящия за средствата по европейските програми Томислав Дончев, програмата търпи силно редуциране след 2020 год. за нас и Румъния. И в момента има затягане на правилата, което ще се почувства след приключването на изборната еуфория.

    Коментар 4 от serafin с анализа на Г. Ангелов, e същностния прочит на темата за това, как средствата от ЕС заместват работеща в условия на пазарна конкуренция реална икономика и последствията от това!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK