Икономиката разчита твърде много на европейските средства

Икономистът Десислава Николова от Института за пазарна икономика пред "Капитал Daily"

Некачественото образование е основен проблем пред икономиката.
Некачественото образование е основен проблем пред икономиката.
Некачественото образование е основен проблем пред икономиката.    ©  АНЕЛИЯ НИКОЛОВА
Некачественото образование е основен проблем пред икономиката.    ©  АНЕЛИЯ НИКОЛОВА
2%

е постижим икономически ръст за България през 2015 г.
Трябва да наблюдаваме много внимателно какво се случва в Китай и по световните борси, защото това може да има пряко отражение върху българската икономика.​

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
5 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    bogry avatar :-|
    BoGry
    • - 3
    • + 15

    Ленин, при всичките си недъзи на зъл гений, има немалко просветления, които е споделил със света! Едно от тях е, че икономиката е в основата на всичко, а политиката е концентриран израз на икономиката! Само че при нас политиците са концентриран израз на икономиката! Икономиката на обществените поръчки и европейските фондове!
    Какви ли шансове биха имали Нютон и Айнщайн, Даймлер и Бенц? Стига им само един Доган, за да потънат в небитието!

    Нередност?
  • 2
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ
    • - 2
    • + 22

    [quote#0:"К-л"]Ясно се вижда негативният ефект от вдигането на МРЗ върху хората с начално и по-ниско образование... Трябва да се има предвид, че статистиката все още не е отчела ефекта от вдигането на МРЗ с 20 лв. от 1 юли.[/quote]

    След като повишаване на разходите за заплати на калпак месечно с двадесет лева може да повлияе на решение за наемане на персонал, тогава нито бизнесът ни е бизнес, нито иконимиката ни е икономика. Това са пет лева на седмица, т.е. един лев на работен ден или по-малко от един хляб...

    А иначе: Добро утро! Най-после някой се сети да каже, че чакаме на евро-подаяния. Инвестиции почти няма, нито приходи от мита (контрабандата е повсеместна), туризмът ни е посредствен, селското стопанство изхранва само големите собственици, за промишленост няма смисъл да говорим.

    Добре дошли в Догано-Тикволандия!

    Нередност?
  • 3
    glog avatar :-|
    glog
    • - 1
    • + 5

    До коментар [#1] от "BoGry": ≪Ленин, при всичките си недъзи на зъл гений, има немалко просветления, които е споделил със света! Едно от тях е, че икономиката е в основата на всичко, а политиката е концентриран израз на икономиката!≫

    С първата част от казаното от Ленин съм напълно съгласен. С втората не съм. Политиката не е никакъв израз на икономиката. Тя е един от основните фактори за това, как ще бъде организирана на макрониво, как ще работи и как ще се развива икономиката. Най-основният!

    Нередност?
  • 4
    serafin avatar :-|
    serafin
    • - 4
    • + 6

    Евросредства, магистрали....
    Мантрата на едно отчайващо слабо правителство със слаб и безпомощен премиер...
    Министерката на регионалното развитие се държи като изпълнителен директор на строителна компания, министерката на туризма не подлежи на коментар въобще, икономическия министър ръси невъобразими глупости за цените на горивата....
    Тук-там има някои читави хора, които се опитват да правят нещо (здравния, правосъдния, външния министри).... останалото е отчайващо, начело със светиня Му....
    Просяци, протегнали ръка за подаяния...

    Ще си позволя отново да цитирам цялата статия на г-н Георги Ангелов, публикувана през 2004 година. Актуална е и сега!

    8 ПРИЧИНИ МИЛИАРДИТЕ ДА НИ ПРИСЕДНАТ

    Министри и висши чиновници преливат от оптимизъм по повод финансовата рамка за първите 3 години от членството на България в ЕС. Но здравият разум ни напомня, че когато бюрократите у нас се радват, гражданите страдат.
    България ще прави ежегодни вноски в бюджета на ЕС. От него се издържа огромната евробюрокрация (известна с неефективност и чести случаи на корупция). От него се субсидират земеделието и други отрасли (което повечето икономисти смятат за вредно). От него се финансират инфраструктурни проекти (често ненужни и прекалено скъпи). И парите на българските данъкоплатци в бюджета на ЕС могат да се приемат за прахосани.
    Да, но България получава много повече пари обратно от ЕС и нетно българите печелят от финансовата рамка. Дали е така?
    Парите от ЕС няма да се раздават на гражданите, а на правителството и по-точно на десетки хиляди чиновници. Те нямат стимул да ги използват ефективно – харчат чужди пари, за да помогнат на хора, които не познават. Да не забравяме и корупцията, уредените търгове и т.н. Ясно е, че голяма час от парите от ЕС

    ПРОСТО ЩЕ “ПОТЪНАТ”

    1. Субсидиите от ЕС променят стимулите. Една компания ще има по-голяма печалба, ако получи пари от ЕС по проект, отколкото ако предлага по-качествени и евтини стоки. И предприемачите ще инвестират в лобиране и подкупи на онези, които отпускат “европейски” пари.
    2. Получаването на много пари от ЕС намалява стимулите на правителството да прави реформи. Ефектът често се наблюдава в Африка. При липса на чужди помощи, когато икономиката не се развива добре, правителствата губят данъчни приходи и не могат да харчат толкова много (а те обичат да харчат чужди пари) и/или направо биват сваляни от власт (чрез избори или преврат). Парите от чужбина обаче дават възможност правителството дълго да се задържа на власт. В България
    ТАКА БЕ ПРЕЗ 80-те години,
    когато БКП скри стопанската разруха чрез външни заеми.
    3. Ако чиновниците знаеха къде да инвестират, щяха да са бизнесмени. Следователно средствата няма да отидат в най-перспективните фирми.
    4. Заради субсидиите за земеделие евробюрократите се чувстват длъжни да регулират отрасъла чрез квоти, стандарти, намеси на пазара и др. Това спъва развитието на отрасъла.
    5. В министерствата са нужни хиляди чиновници, които да раздават парите, квотите, да регулират и т.н. И чиновници на централно, на областно и общинско ниво, както и чиновници в самия ЕС в Брюксел. И още хиляди бюрократи, които да следят как се използват дадените пари (от ДФК, Сметната палата, агенции и т.н.)
    6. Субсидиите стимулират някои фирми да произвеждат повече от оптималното, дори на загуба, която покриват от субсидиите. Хора и фирми приемат за нормално да живеят на чужд гръб и са готови на всичко за да запазят тази привилегия.
    7. В много случаи средствата от европейските фондове не се използват по предназначение. Например в Гърция много хора от планински райони вземат пари от еврофондовете за покупка на високопроходима техника, но си купуват много скъпи джипове. В Португалия пък по програми на ЕС са построени множество ненужни обекти, хотели и т.н., които сега стоят празни
    8. Преди 20 години Гърция и Ирландия са сред най-бедните страни в ЕС. Те получават субсидии, като Гърция взема повече от Ирландия. Днес Ирландия е сред най-богатите страни в ЕС, докато Гърция е най-бедната. Очевидно повечето субсидии за Гърция не са и помогнали да се промени. А Ирландия дължи икономическия си възход на реформите и ниските данъци.

    Очевидно парите от ЕС не са чудото, което ще направи българите богати.

    Г. Ангелов
    Институт за пазарна икономика

    Нередност?
  • 5
    b.manchev avatar :-P
    b.manchev
    • + 6

    Интервю като по учебник! Подават се правилните насочващи въпроси и се получават съответните желани отговори. Обясненията са изцяло теория с подчертан пожелателен характер /безлични/.

    Според отговарящия за средствата по европейските програми Томислав Дончев, програмата търпи силно редуциране след 2020 год. за нас и Румъния. И в момента има затягане на правилата, което ще се почувства след приключването на изборната еуфория.

    Коментар 4 от serafin с анализа на Г. Ангелов, e същностния прочит на темата за това, как средствата от ЕС заместват работеща в условия на пазарна конкуренция реална икономика и последствията от това!

    Нередност?
Нов коментар