Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 1 сеп 2015, 18:21, 9204 прочитания

Икономиката разчита твърде много на европейските средства

Икономистът Десислава Николова от Института за пазарна икономика пред "Капитал Daily"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
2%
е постижим икономически ръст за България през 2015 г.
Трябва да наблюдаваме много внимателно какво се случва в Китай и по световните борси, защото това може да има пряко отражение върху българската икономика.​
Г-жо Николова, данните за икономиката показват, че тя расте с най-бързите си темпове за последните няколко години. На какво се дължи това?

- През 2015 г. се вижда ясно, че основен двигател е вътрешното потребление. Експресните данни не са достатъчно детайлни, за да кажем дали се дължи на домакинствата или на правителството, но вероятно причината е при домакинствата. Основание за това предположение дава възстановяването на пазара на труда. То започна още през 2014 г. и продължи през първото полугодие на тази година. Другият фактор в подкрепа на потреблението е дефлацията, която имахме.


За съжаление ръстът на инвестициите в основен капитал се забавя. През последните 2-3 години те се възстановяваха, но виждаме, че това възстановяване вече се забавя. Това вероятно се дължи на динамиката при разплащанията по европейските проекти. С приближаването на края на предишния програмен период се ускори разплащането по европрограмите. Досега имаше ускорено наливане на европейски пари в българската икономика. В момента започва процесът по одобряване на проектите по новия програмен период и ще минат няколко години, преди да започнат усилени плащания по новите проекти. Така че най-рано 2016-2017 г. ще усетим малко ускоряване на разплащането на средствата по тези програми. Най-вероятно това забавяне на ръста на инвестициите в икономиката отразява именно прехода между двата програмни периода.

При равни други условия и при свиване на европейските пари можем ли да очакваме подобен ръст на икономиката и през 2016 г.?

- Възможно е. Но всичко зависи от това как ще тръгне изпълнението на проектите по новите оперативни програми. И през 2016 г. имаме право да получаваме пари по някои проекти, а освен това имаме право да получаваме авансово част от проектното финансиране. Проблемът е, че българската икономика след кризата разчита в голяма степен на европейските средства, не толкова на частни инвестиции. Това е фундаментален проблем, който се вижда както на национално, така и на регионално ниво. При градове като Бургас и Габрово, където усвояването е много високо, икономиката и пазарът на труда се възстановяват. И обратното, в градове като Видин, Враца, Монтана, Велико Търново, Шумен, Плевен дори има освобождаване на работници.



В тези региони вероятно освен липсата на инвестиции негативно влияние оказва и постоянното повишаване на минималната работна заплата (МРЗ)?

- Да. Направихме изследване на влиянието на минималната заплата върху заетостта при най-неквалифицираните работници. Ясно се вижда негативният ефект от вдигането на МРЗ върху хората с начално и по-ниско образование. Защото в по-слабо развитите области делът на ниско квалифицираните работници е много голям.

През последните две тримесечия статистиката отчете забавяне при създаването на нови работни места. Това може ли да се отрази отрицателно върху растежа?

- Да. След значителния брой работни места, създадени в края на 2014 г. (около 58 хил.), виждаме, че през последните две тримесечия темпът намалява сериозно. Едно от обясненията е именно бързият ръст на МРЗ, който ще продължи и през следващите две години. Според мен оживлението на пазара на труда започва да замира и е достигнало точка на пречупване и виждаме едно по-бавно създаване на работни места. Трябва да се има предвид, че статистиката все още не е отчела ефекта от вдигането на МРЗ с 20 лв. от 1 юли. Той тепърва ще се усеща на пазара на труда.

До каква степен износът може да компенсира евентуален спад на потреблението?

- От началото на годината износът се представя добре. Притеснението обаче е свързано със ситуацията в Китай. Последните събития показаха, че всяко притеснение за забавяне там има силни последици в други краища на света. Европейските икономики имат силни експозиции в Китай. България също е свързана, от една страна, чрез директния ни износ към азиатската държава, а от друга – косвено през европейските ни партньори. Ако китайската икономика се забави, това веднага ще засегне нашия износ. Също така, ако Германия например спре да изнася достатъчно за Китай, това ще се отрази върху нейната икономика, а оттам – нашият износ за Германия, която е най-големият пазар за български стоки, ще пострада.

Трябва да имаме предвид, че поевтиняването на петрола е благоприятно за потреблението. За съжаление спадът при суровините не се прехвърля в достатъчна степен към горивата. Разбира се, спадът при нефта спрямо дизела и бензина няма как да е едно към едно, но все пак има притеснение, че българският пазар не е достатъчно конкурентен и е зависим от една рафинерия. Като цяло крайните цени на този пазар не са еластични, защото търсенето не е достатъчно еластично. При низходящо движение на цената на суровината дистрибуторите си позволяват да намаляват цената по-бавно, което е нормално при нееластично търсене.

Рискът Гърция елиминиран ли е?

- В момента ситуацията временно се е успокоила, но в средносрочен и дългосрочен план все още рискът съществува. Там става въпрос за неустойчиво високо ниво на дълга и за много висок политически риск. Той много бързо може да се превърне в икономически и финансов, както се видя тази година. Според мен този риск ще стои на европейския дневен ред в средносрочен и дългосрочен план. Така че не би трябвало да го махаме от списъка с рискове и пред българската икономика. Хубавото е, че големите им плащания са тази година и в следващите години дори да има политически кризи, рискът от неплащане ще бъде по-малък.

Какъв икономически ръст би трябвало да постига България, за да бъде усетен реално от хората?

- На България й трябва много по-висок растеж от тези 1-2%, които имаме от началото на кризата. Около 5-6% се усещат от икономиката. Големият проблем при постигането на такъв ръст е откъде ще дойдат кадрите, които да запълнят създадените работни места. В момента недостигът на квалифицирани служители е на нивата от 2007–2008 г., когато беше икономическият бум в страната. Тоест ние с 2% растеж вече не успяваме да запълним новосъздадените работни места. Единият проблем е свързан с нетната отрицателна миграция. Другият голям проблем е свързан с големия дял на хората, които нито работят, нито учат и, общо взето, никога не успяват да се интегрират на пазара на труда. В момента един сериозен дял от предприятията не намират нужните им кадри, с които да разширят дейността си.

Не е ли възможно хората да се върнат в страната или бизнесът да започне да обучава необходимите кадри?

- Част от бизнеса наистина се опитва да запълни пропуските на образованието. Проблемът е, че веднага щом хората бъдат обучени, те заминават в чужбина или отиват в друга фирма. През годините на бурен икономически растеж не станахме свидетели на такова връщане. Просто защото в Западна Европа ситуацията беше още по-добра. Подобен обрат може да стане факт, ако нивото на доходите успее да се доближи до средното в Европа. Засега обаче средните доходи на българите са 40% от европейските. Трябва да достигнат 60-70%, за да се надяваме на обрат. Но това няма как да стане, ако производителността не се повиши. А тя не може да расте, ако образованието е некачествено. Не можем да очакваме бизнесът да плаща високи заплати, ако добавената стойност на служителят е ниска.

Какви са очакванията за икономическия растеж тази година?

- Имаме всички шансове да достигнем растеж, сходен с миналогодишния - около 2%. Ако, разбира се, не станем свидетели на силен вътрешен или външен шок. Миналата година видяхме какво се случва с икономиката, ако има предсрочни избори. Външните рискове са свързани със забавянето на европейската и световната икономика. Трябва да наблюдаваме много внимателно какво се случва в Китай и по световните борси, защото това може да има пряко отражение върху българската икономика.

Друго, което вероятно ще се отрази негативно върху трудовия пазар и потреблението, са мерките, които се взимат по отношение на доходите - вдигането на МРЗ, промените в пенсионната система, които се направиха набързо. Те автоматично ще се отразят върху пазара на труда. Вероятно част от заетостта ще мине в неформалната икономика. А част от работодателите ще започнат да се замислят дали да наемат нови хора.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

За две седмици в бюрата по труда са се регистрирали 37 870 души 1 За две седмици в бюрата по труда са се регистрирали 37 870 души

От тях пристигналите от чужбина са 640 души. Най-силно са засегнати туризъм, хотелиерство и рестораньорство

4 апр 2020, 1547 прочитания

Радан Кънев: Икономическите мерки не отговарят на европейските условия за подпомагане 9 Радан Кънев: Икономическите мерки не отговарят на европейските условия за подпомагане

Възстановяване на нормалния обществен живот и връщането към здрава и процъфтяваща икономика трябва да върви ръка за ръка с възстановяването на правовата държава

4 апр 2020, 1853 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Военният министър: Ремонтът на МиГ в Полша ще струва наполовина на руската оферта

В рамките на този месец трябва да бъдат доставени два ремонтирани двигателя, които ще ползваме под наем

Още от Капитал
Жилищният пазар е в ступор

Плановете за покупка на дом масово се отлагат. Банките леко затягат кредитирането. Строителството зависи от банките

Тяхната първа криза

Финтех компаниите са изправени пред нови предизвикателства заради COVID-19 и първия им сблъсък с икономически проблеми

Къде изчезна златото

Затварянето на ключови рафинерии и липсата на транспорт почти блокират пазара на физическия благороден метал

Коронабюджет 1.0: Оптимистичната версия

Правителството поиска спешна ревизия на бюджет 2020, която да му даде по-голяма гъвкавост за маневри

Инстатерапията на Беловски

Художникът Станислав Беловски смесва световната история и българските теми на деня в колажите си

Всички в кухнята

Как да пазаруваме, какво да готвим и откъде да черпим кулинарно вдъхновение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10