950
млн. лв. е планираното теглене на дълг от местните инвеститори през тази година.Държавата ще потърси от вътрешния пазар 150 млн. лв., пласирайки 3-годишни държавни ценни книжа (ДЦК), съобщиха от БНБ. Аукционът ще бъде проведен на 7 септември и е първият от общо три, които ще бъдат организирани през този месец. Намерението на правителството е да набере от местните инвеститори 300 млн. лв. през септември. Според анализатори причините за излизането на пазара на ДЦК след 3-месечна пауза са няколко – настъпващите много падежи през този месец, правни проблеми около договора за ратификация с международните банки и не на последно място - подходящият период това да се направи.
От информацията на БНБ става ясно, че годишната лихва по емисията ще е 1.1%, а доходността ще бъде определена от пазара. Последните две години няма база за сравнение, тъй като не е пласирана подобна облигация. Но според запознати с пазара средна доходност от под 1% е напълно възможна. Последният аукцион тази година беше в края на май, когато също беше пусната 3-годишна облигационна емисия с лихвен процент 1.1% годишно, но на стойност 50 млн. лв. Тогава постигнатата среднопретеглена доходност достигна 0.68%, а коефициентът на покритие – 2.51.
Защо се взима
През 2015 г. Министерството на финансите планира почти незначително количество вътрешен дълг – едва 950 млн. лв. Останалата част до заложените в бюджета 8.1 млрд. лв. ще са от външните пазари. До края на май от вътрешните пазари бяха взети 500 млн. лв., след което от финансовото министерство преустановиха емисиите. Две са основните причини правителството да се оттегли временно от вътрешния пазар – изтеглените наведнъж 3.1 млрд. евро от външните пазари през март и преизпълнението на приходите в бюджета и регистрираните излишъци. Всичко това в крайна сметка се отразява върху размера на фискалния резерв, който към края на юли е 11.2 млрд. лв.
Експерт от пазара коментира пред "Капитал", че основната причина за излизането на вътрешния пазар през септември е фактът, че през този месец има доста падежи на държавни ценни книжа – за около 1.1 млрд. лв. "Предполагам, че ще искат малко да си помогнат, за да не вадят цялата необходима сума от резерва. Отделно доста изостанаха по емисионния календар и според мен ще наваксат по план до края на годината. Въпреки добрата събираемост и демонстрирани излишъци предстоят много плащания – текущи съфинансирания, нов програмен период", коментира експертът.
Източник от Министерството на финансите обясни, че има и друга причина да се потърсят 300 млн. лв. в рамките на един месец. Това е внесеното в Конституционния съд (КС) искане срещу ратифицирането на договора с международни банки за посредничество при емитирането на външния държавен дълг до 16 млрд. лв. Решението няма как да повлияе на вече изтеглената част от парите, но ще има последици за останалата, която трябва да бъде взета за целия тригодишен период на договора. В тази връзка финансовото министерство явно иска да се подсигури с допълнително ликвидност.
Добро време за дълг
Тегленето на вътрешен дълг в момента изглежда добро. От една страна, има поне краткосрочно решение на гръцката криза и до края на годината анализаторите не очакват сериозни финансови сътресения в южната ни съседка, дори да има политическа криза в страната. На второ място е значителната ликвидност, с която разполагат българските банки. На тях им се налага да държат свободните пари на депозити в БНБ при 0% лихва. Сривът на международните фондови борси също може да има положително влияние. При един волатилен пазар на акции облигациите играят роля на "остров на стабилност". След началото на разпродажбите на акции в Азия, САЩ и Европа доходността по държавните облигации остава почти без промяна.
1 коментар