Трите розови слона на горивата

Засега правителството очевидно няма намерение да наложи повече конкуренция на пазара на горивата

   ©  ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ
   ©  ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ

Практиката показва, че когато някой министър в България публично обяви, че ще се бори с цените на горивата, той или си заминава (Трайчо Трайков) или в думите му има някаква уловка. Тя обикновено цели да прикрие факта, че повечето от мерките, предприети от различни правителства през 2005, 2009, 2011, 2012 г., и сега бяха по-скоро PR акция.

Затова, когато тази седмица министърът на икономиката Божидар Лукарски се похвали, че в резултат от действията на правителството цените не само падат, но и се подобрява качеството на горивата, това предизвиква най-малкото едно голямо "хъм". Как така, без да се променят основни характеристики на пазара на горивата у нас - т.е. ценообразуване при наличието на пазарен лидер, изведнъж петролните фирми някак си са се пречупили и са започнали да играят конкурентно. В България въпреки многото фирми за търговия на едро и дребно трудността за разширяване на пазарния дял кара повечето от тях се движат в руслото на политиката на "Лукойл". Вместо да подбиват цените му, те ги следват, печелейки повече, без да увеличават продажбите си.

Досега най-забавна беше намесата на правителството през 2005 г. Тогава беше сключено "джентълменско споразумение" "Лукойл" да изменя своите цени на едро, строго следвайки движението на международните котировки (Platts), нещо, което компанията така или иначе прави. В два случая ефектът, изглежда, беше дори обратен. В началото на първия мандат на ГЕРБ, за да се ограничи контрабандата, Министерството на финансите въведе по-строги изисквания за контрол над движението на горивата. Те обаче ограничиха възможността повече фирми да внасят бензин и дизел, като по този начин се ограничи конкуренцията на пазара. Проверката за наличие на съгласувани практики в ценообразуването от страна на Комисията за защита на конкуренцията две години по-късно не само че не премахна тази възможност, но и, по-всичко изглежда, подпомогна и сериозния ръст на цените (виж графиката за цени без данъци и акцизи).

 

4%, които не промениха нищо

За последните две седмици цената на бензина и дизела наистина падна забележимо. Краткосрочният поглед обаче винаги е заблуждаващ. В изминалия месец котирoвките на горивата в Platts European Marketscan (на чиято база се формират цените на едро) спаднаха с 13.33%. Като се има предвид, че Platts определят 30% от крайната стойност на бензина и дизела, то цената на дребно би трябвало да падне с малко над 4%. Точно с толкова (според осреднените данни на петролния бюлетин на Европейската комисия) коригираха цените си и бензиностанциите в България за последния месец.

Дали това е резултат от действията на кабинета? Трудно е да се каже, но е факт, че за последната година цените на горивата на международния и местния пазар никога не се движеха в толкова съвършена корелация. Например през юли котировките на Platts спаднаха с 10.7%, докато цените на дребно - с 1.6% (вместо с 3%). На пръв поглед тази промяна в поведението може да е резултат от административния натиск на държавата, която лично в лицето на премиера Бойко Борисов и шефа на митниците Ваньо Танов, заплаши дистрибуторите на горива с разследване за картел, НАП, ДАНС...

Но пък, от друга страна, промяната в пазарното поведение може и да се дължи на простия факт, че лятото изтече, финансовите резултати на търговците на едро и дребно са подобрени и е дошло време да се покаже, че те следват глобалните тенденции. Засилените проверки на Държавната агенция по метрологичен и технически надзор, на които министър Лукарски отдава толкова много внимание, първо започнаха още през март (а не преди две седмици), и второ - не откриха кой знае колко нарушения. Едва при 1% от всички средства за измерване в бензиностанции се оказа, че има проблеми (не непременно свързани с измама), а при 7% от взетите хиляда проби бяха намерени бензин и дизел с влошено качество. На всичкото отгоре тези мерки имат много малко общо с цената на горивата. Така че министър Лукарски може би е абсолютно прав, когато тази седмица каза, че "в момента цените на горивата падат, ще ми се да вярвам, че не е само заради проверките, които се случиха напоследък".

Трите розови слона на горивата

Докато правителството продължава дребните закачки с цените на горивата, на пазара има три розови слона, за които почти всеки знае, но обикновено предприеманите административни и законодателни мерки правят широк вираж около тях.

Първият слон са цените, на които "Лукойл-Нефтохим" продава на едро. Те са средно с 16% по-високи (виж графиката) от международните котировки (според бюлетина на Platts). На второ място, въпреки по-високите цени в България няма масиран внос на горива, който да измести рафинерията като основен доставчик. И за да изглеждат нещата още по-странни, от началото на 2012 г. има рязко нарастване на цените без данъци и акцизи. Получава се така, че ако в България облагането на горивата беше със същите ставки, като например в Германия, то цената им на дребно щеше да бъде най-високата в Европейския съюз.

Тъй като продажбите на едро на "Лукойл" не бележат някакви драстични отклонения, то за последната тенденция явно основна вина имат веригите бензиностанции. Според годишните им финансови отчети повечето от тях излизат на сериозна печалба. Например "Лукойл - България" (търговец едро и дребно) намалява загубата си от 71 млн. лв. през 2012 г. на 33 млн. лв. през 2014 г. OMV от загуба от 7 млн. лв. през 2012 г. излиза на печалба от 27 млн. лв. през 2014 г.

Реално досегашните действия на кабинета не правят нищо, за да променят тази ситуация. От една страна, както винаги, правителството се е фокусирало върху контрабандата. Именно спадът на приходите от ДДС през юни и юли беше причината преди две седмици Бойко Борисов и Ваньо Танов да се появят в "Нова телевизия" и да размахат неадресирано пръст на петролните компании. Това безспорно е необходимо действие - данните на Националния статистически институт например показват, че през 2013 и 2014 г. има драстичен спад на вноса на бензин, което поражда съмнения. Това обаче не решава чисто потребителския въпрос.

Още през 2011 г. Комисията за защита на конкуренцията започна две разследвания за "евентуално антиконкурентно поведение на участници на пазара на производство и продажба на горива". Тогава КЗК отказа да се задълбочава в детайлите на ценообразуването на "Лукойл-Нефтохим", а се съсредоточи в ограниченията за навлизане на пазара на нови играчи и съгласуваните търговски практики. Разделянето на въпросите обаче разми картината на реално случващото се в България.

В анализа на комисията ставаше ясно, че на практика "Лукойл" и "Нафтекс-Петрол" контролират данъчните складове за горива в България. След промените в законодателството през 2009 г. вносният бензин и дизел не може да влиза директно в търговските вериги, а трябва първо да се разтовари в данъчен склад. На практика, ако някой иска да е сериозен конкурент на "Лукойл", той трябва да наеме склад от него. Другата алтернатива за новонавлизащите участници е да закупят или изградят собствени складове. Проблемът е, че инвестицията може никога да не се изплати, ако доминантният играч на пазара реши да подкопае евентуалните си конкуренти. "Следва заключение, че изключително високата концентрация на складовете, пише през 2011 г. КЗК, особено по отношение на дизеловото гориво, би могла да създаде предпоставки за търговско поведение на основните складодържатели, насочено към недопускане на други участници, по отношение на предоставяне под наем на свободни обеми (затваряне на пазара)". КЗК даже отправи препоръки правителството да сключи двустранни споразумения с други държави-членки, за да се ползват техните данъчни складове при внос в България, което е разрешено от европейското законодателство. Така на практика рафинериите в Румъния и Гърция биха могли директно да се конкурират на местния пазар с "Лукoйл – Нефтохим". Както и "Лукойл" би могъл да навлезе на пазара на едро в двете съседни на България държави.

Другото основно разследване на КЗК беше за възможно съгласуване на ценовите политики между "Лукойл - България" и другите търговци на едро. Подозренията за съгласуване са най-добре видни от паралелното движение на цени на доставчиците на едро. Въпреки не лошия анализ на КЗК за "съществуването на предприятие с вероятно господстващо положение" предложенията на комисията бяха със съмнителна полза - доминантният играч да спре да публикува цените си на едро, за да не се създава предпоставка за изкуствена прозрачност на пазара, която да позволява на "останалите предприятия на пазарада  го следват пасивно от изгода или от страх да не бъдат изтласкани от пазара (dominant price leadership)".

След премахването на тази прозрачност обаче не изглежда нещо да се е променило. И за това има причина. За да навлезе нов сериозен конкурент на пазара, той трябва да инвестира сериозно количество средства, без да има гаранции за възвращаемост. В същото време "Лукойл" може да поддържа по-високи цени на едро (виж графиката). При така поставените рамки рационалният избор за съществуващите играчи не е да опитват да разширяват пазарния си дял. Ако следват доминантния играч, без да рискуват много, те постигат добра възвращаемост.

Какво да се направи?

Засега единственaтa практическа идея идва от депутата от Реформаторския блок Мартин Димитров. Той предлага (и се готви да внесе законодателни поправки) да се даде възможност на правителството да сключва двустранни споразумения с други страни, членки на ЕС, за взаимно ползване на данъчни складове и поддържане на изискуемите 60-дневни запаси. Т.е. това е идеята на КЗК още от 2011 г.

Ако това намерение се осъществи, търговците на едро като "Еко–България" или "Ромпетрол" ще спестят пари при съхранението на 60-дневните си запаси в собствените си бази в Гърция и Румъния. На теория фирмите със складове в съседни страни, в които могат да съхраняват акцизни горива за българския пазар, могат да навлязат с по-ниски цени, тъй като няма да са зависими от "Лукойл". Въпросът обаче остава дали те пак няма да предпочетат да следват пазарния лидер, просто увеличавайки печалбите си. "Всеки пак си заслужава да се опита", казва Димитров.

Мярката най-вероятно ще срещне съпротива на лобито на местните големи играчи, които биха изгубили клиенти за данъчните си складове. И отново ще се заговори, че основният проблем на пазара е контрабандата - любим аргумент за ограничаване на конкуренцията.

А защо не нещо по-кардинално?

Друга възможност е държавата да започне да разглежда ДА "Държавен резерв" не само като склад за гориво, но и като по-активна институция, която може активно да се намесва на пазара. Агенцията, образно казано, може да започне да балансира ценовите равнища в страната, като освобождава количества от резерва си, когато цените вървят нагоре, и да купува, когато те падат. Това е практика в много страни, например САЩ редовно освобождават резервите петрол (и поради мащаба на тези интервенции те се усещат в целия свят).

ДА "Държавен резерв" винаги е била синоним на нередности, което прави всяка идея за нейното използване в друга роля доста притеснително. Ненапразно депутатът от ДПС Делян Пеевски като зам.-министър в Министерството на бедствията и авариите отговаряше именно за резерва. Това обаче не означава, че не може да се опита. По същата логика, ако в здравеопазването има корупция, тогава лекарството би било ограничаване на здравните услуги. При едно по-професионално ръководство и прозрачност резервът може да се превърне в този извънсистемен играч, който от време на време да нарушава негласните договорки на пазара на горивата.

Дори това да е трудно осъществима идея, някоя от другите трябва да се опита. Иначе още дълги години ще слушаме глупости като това, че цените на горивата у нас са високи, защото България нямала местен добив на петрол (по министър Божидар Лукарски).

Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


11 коментара
  • 1
    cobourga avatar :-|
    cobourga

    БОЙКО дава на ВАЛЕНТИН !!!
    Давай, Бойко, ти не си като Първанов.... Ти си по-комунист, нали ???
    Стана ясно, че още през 2011 година, по време на първото ГЕРБаво управление, доклад на КЗК е посочил ясно, че у нас няма конкуренция при търговията на едро с горива !!! Има един ясен Монополист – Лукойл Нефтохим, който не само е единствен производител на горива, но държи и над 70% от акцизните складове на горива !!! ТОВА се ЗНАЕ от години, но държавата си трае. Само за четирите БОЙКО-ви години на „управление” Валентин Златев и Ребятата са взели от нашия джоб над 100 милиона лева !!! А колко са ни измъкнали през годините на „прехода”, само Господ знае !!! К:акво му трябва на Вальо, след като е един от избралите премиера и правителството, един от неговите ментори ??? Ами пари, много пари, смъквани ежедневно от нас. Сега БОЙКО Борисов отново се опита да ни ЗАБЛУДИ с проверките на крайните продавачи на горива – бензиностанциите !!! Те били виновни. Вярно, и там има мошеници, но се разбра, че този процент е много малък !!! А истинската ламя, която храним с парите си, е монополистът ЛУКОЙЛ, който е под чадъра на държавата. Да не говорим за другия чадър – над пристанището Росенец, което дори не е част от нашата територия, май......

  • 2
    chichka avatar :-|
    chichka

    До коментар [#1] от "cobourga":
    Пич ти виждал ли си нефт, пипал ли си с пръст нефт? Да , конкуренция няма, монопол на основен вносител има.... но от 3 седмици в НХК нищо не произвежда, горивата на пазара са внос /контрабанда/...НО са произведени от нефт!!!! Написаното, че качеството се повишава е ВЯРНО!!!
    Отделно цената на изхода на НХК е една, всички купуват... но си слагат надценка от 40%, какво пречи на някоя верига да свали с 5-10% надценката??? Нищо , освен лакомията.
    А пропо, в БГ няма чужди вериги бензиностанции, всички са на франчайз и са собственост на депутатски, прокурорски, съдийски съпруги и дъщери!!!
    Някой несъгласен?

  • 3
    cinik avatar :-|
    cinik

    Доколкото разбирам, в момента е проблем една цистерна да тръгне от рафинерията в Солун и да зареди бензиностанцията Еко в Петрич, така ли? Вместо това трябва да отиде до София, Пловдив, Плевен, да разтовари в данъчен склад и оттам друга цистерна да го вземе???

  • 4
    geordgeo avatar :-(
    geordgeo

    А аз доколкото разбирам, проблемът е в самите нас, че сме си овце, ей т'ва разбрах. И ще ни стрижат до кожа дотогава, докато им позволяваме...

  • 5
    vat69 avatar :-|
    Dwight Schrute

    А какво стана с изискването на ЕС до 2020г. биогоривата да са 7% дял от крайното потребление? Колко е дялът в момента? Нула? Каква е стратегията за насърчване на производство и дистрибуция на биогорива? Намаляване на акциза за био ли каза някой? Защо цялото това нещо е в "шеста глуха"? Капитал, бихте ли попитали моля?

  • 6
    slalev avatar :-|
    Kurti

    Мистерията е поради цените на горивата в Турция. Проверете цените там, после в Румъния и Сърбия. След това проверете колко турски камиона преминават през България в двете посоки на ден, после умножени по 1000л на резервоар, и ако нищо не ви се изясни, питайте.
    Става дума за едни 400-600млн които биха могли да влизат в бюджета но отиват другаде , като има и комисионни за политиците , и те не пропускат да го напомнят преди избори...

    Публикувано през m.capital.bg

  • 7
    glaxo avatar :-|
    glaxo

    Добър материал с примери и сравнения, които недвусмислено доказват, че картела е факт и цените са непазарни. И не от вчера.И че основните играчи са по-силни от институциите. Преди 10-на дни написах, че на премиера са му докладвали, за предвиденото намаление на цените и той си направи ПР , като даде вид, че това ще е резултат от натиска на правителството.

  • 8
    pastora avatar :-|
    ПАСТОРА

    [quote#3:"cinik"]околкото разбирам, в момента е проблем една цистерна да тръгне от рафинерията в Солун и да зареди бензиностанцията Еко в Петрич, така ли?[/quote]

    Абсолютно вярно = 100% истина!
    Системата на #КОЙ проработи при Дянков с презумпцията за контрол!
    Като брой данъчни складове ЛУК-а държи около 5%, но като количество за съхранение над 80%.
    в спора дали има монопол, всеки защитава удобния му процент.
    Ако трябва да минеш покрай Дупница за да разтовариш в Пловдив и след това отново да натовариш и да се върнеш до Дупница, то голяма част от надценката отива в разходи като транспортни, ФРЗ, наем, време. Така излиза по-рентабилно да купиш от ЛУК-а!
    Така основния проблем пред намаляването на цените е нормативната база за данъчните складове! Никой обаче не желае да я пипа!
    Вчера Мартин Димитров предложи чрез междуправителствени споразумения с Гърция и Румъния да се ползват техни данъчни складове! Вицепремиерът Томислав Дончев отговори - "Ще видим!".
    Приемам залози за сроковете за осъществяване на тази идея!:)

  • 9
    a.nice avatar :-|
    hope

    Може би Борисов чака резултатите от изборите.
    Дано не са добри за Герб, за да предприеме нещо.
    Все повече хора недоволстват ежедневно.

  • 10
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Държавата много лесно може да реши както проблемите с данъчните складове, така и вноса, и проблемите в ценообразуването на дребно.
    Обаче няма интерес да го прави...
    Първо - не са ясни договорките на властта с Лукойл. Знае се само, че Златев и Борисов са първи дружки. Може би това е една от причините няколко години да не се слагат данъчни измервателни уреди на входа и изхода. Гледах по тв Ревизоро как показваше снимки за танкери, които разтоварват (и товарят) на 7 от 8 възможни (!) пристанища, на които няма устройства.
    Второ - фискът се прибира акциза и ДДС-то от това, което рафинерията обяви и останалото не я интересува.
    Трето - завишените цени на дребно по бензиностанциите вкарват по вече ДДС в бюджета.
    Четвърто - всички ние продължаваме ка купуваме, колкото и висока да е цената.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход