С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
13 6 сеп 2015, 16:15, 14245 прочитания

Ключова реформа на Москов увисна

Депутатите от ГЕРБ, ДПС и БСП не приеха здравната каса да финансира само болници, осигуряващи комплексно лечение

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
По предложение на ДПС текстът, който задължава болниците да се обединяват в консорциуми за цялостно лечение, остана пожелателен.
Идеята на здравния министър Петър Москов за комплексно лечение не бе приета при гласуването на второ четене на пакета промени в здравните закони в парламентарната комисия в петък. ГЕРБ, ДПС и БСП отхвърлиха текста, който предвижда договор със здравната каса да могат да сключват само болниците, които се обединяват в консорциум, за да могат да осигурят комплексно лечение. Така засега остава досегашната практика касата да финансира отделни дейности, а пациентите да търсят различни заведения, в които да лекуват различните аспекти на заболяването си.

Според Москов е напълно недопустимо и против интересите на пациентите тази практика да продължава. След гласуването в петък той заяви, че ще настоява текстът отново да бъде предложен и разгледан и в пленарната зала, където промените в закона трябва да бъдат разгледани и гласувани на второ четене през тази седмица. 


Това е поредната реформа на министър от РБ, която бива бламирана. Миналата седмица стана ясно, че партньорът в управлението АБВ няма да подкрепи в зала промените в конституцията, свързани със съдебната реформа, като това означава, че гласуването им ще се отложи за периода след местните избори, като се очаква статуквото да повдигне въпроса за нови отстъпки във вече уж одобрените с "исторически компромис" текстове. След това на първо четене в пленарната зала бе отхвърлен и антикорупционният закон на Меглена Кунева, който също ще остане за след изборите. Причината бе, че изненадващо АВБ и ПФ се въздържаха при гласуването.

Как реформата стана пожелателна

Комисията гласува ударно проектозакона за лечебните заведения в ресорната комисия в четири поредни дни миналата седмица. Че реформата ще се разклати, стана ясно още в четвъртък, когато бе гласуван и текстът за Националната здравна карта с брой на лекарите и болниците - един от основните текстове на здравната реформа на Петър Москов. Той налага ограничение за броя лечебни заведения, с които касата ще сключва договори спрямо здравните и демографските специфики на района. Те пък ще се изчисляват в Националната здравна карта.



В първоначалния текст на вносителя беше предвидено министърът на здравеопазването да определя критериите, а не Министерският съвет, и договорите да се сключват на национално ниво - не на регионално. В крайна сметка обаче се запази договорите да бъдат сключвани от регионалните здравни каси, както и сега, а болниците ще бъдат пресявани от критерии, които ще бъдат заложени в наредба на Министерския съвет. Каквито и да са критериите, сред тях отсъства задължителната акредитационна оценка, която депутатите превърнаха в пожелателна. Едно от притесненията в сектора е, че ако акредитацията се извършва обективно, част от общинските и държавните болници няма да изпълнят критериите. То обаче не беше артикулирано, като депутатите си припомниха, че през 2010 г. задължителната акредитация бе отменена от ВАС по жалба на частните лечебни заведения. 
По предложение на депутатите също бе записан минимален брой специалисти и клиники в определена област. В окончателния текст на закона обаче няма максимален брой клиники по области. Така във всяка област броят може да бъде превишен.

В петък по предложение на ДПС от проектозакона отпадна и текстът, който задължава болниците да се обединяват в консорциуми, за да могат да осигурят комплексно лечение. Този текст също остана пожелателен, а не задължителен. Така пропаднаха и предвижданите договори със здравната каса да могат да сключват само болниците, които могат да осигурят цялостно лечение.

Реакциите

"Възможността касата отново да сключва договор с болница, която не гарантира целия път на лечението на пациентите и касата финансира комплексността на цялото усилие по лечението, а не отделен епизод, избран от определен бизнесмен – шеф на болница, за мен е категорично неприемлив и ще се боря до последния момент в зала това да бъде променено, защото това е срещу интересите на пациентите. Касата трябва да се превърне отново в институция, която защитава интересите на пациентите, а не на бизнес моделите, по които са изградени определени лечебни структури", коментира д-р Петър Москов след заседанието. Москов обаче смята, е "касата трябва да се върне отново към основната си функция – от наше име, на пациентите, да може да изисква от системата определени правила: комплексност, качество, достъпност, а не да продължава да бъде финансираща бизнес плановете на определени мениджърски ръководства на болниците". Той призна, че Законът за лечебните заведения изобщо не е във вида, в който си го е представял.

От своя страна председателят на парламентарната здравна комисия д-р Даниела Дариткова (ГЕРБ) коментира защо не са подкрепили текста."Нямаше достатъчно аргументи, които да гарантират, че предложените текстове за задължително изискване за комплексност като условие за сключване на договор ще решат проблемите. Нашето притеснение е, че това ще създаде допълнителни възможности за рестрикции за сключване на договори, нямахме и твърдото становище от страна на касата. Освен това не е ясна отговорността в обединенията, които ще лекуват цялостния процес, тъй като болниците са самостоятелни юридически лица."

Отворена вратичка?

Дариткова отбеляза, че рестрикциите в Националната здравна карта са достатъчни, а изискванията за комплексно лечение могат да бъдат разписани в основния и допълнителния пакет, в диагностично-терапевтичните алгоритми на клиничните пътеки, плащани от НЗОК. Все пак обаче добави, че "ако министърът представи допълнителни аргументи за комплексното лечение, които досега не е изложил пред нас, и ни убеди, че не приемаме нещо неясно като съдържание, може да променим мнението си. На този етап обаче сме чули само аргументите, изнесени в публичното пространство".

По-късно през уикенда стана ясно, че здравният министър и премиерът Бойко Борисов ще се срещнат, за да стане ясно ще се случат ли промените в здравеопазването. Самият Борисов коментира, че в ГЕРБ считат, че нещата могат да се направят по по-добър начин за болниците в малките населени места. "Две от нещата, които министър Петър Москов предлага, не се приемат, всичко друго, което предлага, се приема", каза той, като обясни, че е убеден, че министърът е прав и ще вложи усилията си, за да успее да убеди колегите си. "Действително има някои неща, в които ние сбъркахме и това създаде напрежение, не искам това да се повтори. Аз съм му дал дума на него, че това, което предлага, ще се приеме, дори колегите да считат, че е грешка", допълни Борисов.
 
Какво още отпадна от реформата

Друг текст на министерството, който депутатите отхвърлиха през седмицата, бе за задължителен регистър на пациентите с психиатрични заболявания, преминали през центровете за психично здраве. Народните представители единодушно го отхвърлиха, защото в центровете минавали и пациенти с депресия. В същото време в момента регистрите се водят на областно ниво, но нередовно и непълно и държавата няма никаква представа за конкретните пациенти. Болните с опасни заболявания по изчисления на психиатри са около 140 хил. души и в част от случаите става ясно, че те не се лекуват или не се лекуват добре, едва когато има фатални последици като в случая в Лясковец.

Остана и изискването директори на болници и диагностично-консултативни центрове да имат квалификация по здравен мениджмънт. Министърът предлагаше и завършили обща икономика да могат да встъпват на такъв пост. След като идеята му бе отхвърлена, Москов коментира това с думите: "Ако си завършил икономика в Харвард и по някаква причина искаш да бъдеш шеф на българска болница, не можеш. Първо трябва да изкараш 200 часа в свищовската академия. Но какво да се прави – съдба!"
Още преди лятната ваканция на парламента пък Москов бе "помолен" от премиера да оттегли от между първото и второто четене на законопроекта текста за възможността за приватизация на болниците, който скандализира депутати както от управляващото мнозинство, така и от опозицията.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Решения за софийските проблеми 2 Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

18 окт 2019, 1009 прочитания

Лесният паник бутон на гетата Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

18 окт 2019, 895 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Прокуратурата разследва журналист по сигнал на министър от кабинета "Орешарски"

Срещу Атанас Чобанов от "Биволъ" е образувано дело за набеждаване

Още от Капитал
Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Германски минерални бани

След 13 години усилия българските балнеохотели бяха одобрени от германските здравни каси

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10