Позицията

"Това, че предложеният от правителството първоначален текст бе отхвърлен без по-нататъшно парламентарно обсъждане, е негативен сигнал в рамките на борбата срещу корупцията. Ефективната борба срещу корупцията е решаващ елемент от върховенството на закона", пишат посланиците.

"Надяваме се, че отхвърлилите проектозакона политическите партии (включително онези, които не гласуваха) ще представят възможно най-скоро нови идеи за справяне с този проблем, като по този начин покажат, че неуспехът в това гласуване не означава, че народните представители омаловажават борбата с корупцията на всяко едно ниво", се казва в изявлението на европейските дипломати.

Те напомнят, че Европейската комисия поставя тази борба на водещо място в дневния ред в своите последователни доклади по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) и че тези доклади са одобрени както от правителствата на техните страни, така и от поредица български правителства. 

Оправданията

Липсата на подкрепа от страна на АБВ и ПФ за проектозакона бе изненадваща, тъй като представителите на двете партии подкрепиха проекта при разглеждането му в ресорната комисия. Подкрепата на първо четене обикновено е подкрепа за самите принципи и философия на законопроектите, а конкретните недостатъци на текстовете се разискват при второто четене. Ето защо оправданията на двете партии по тази линия прозвучаха неубедително.

В понеделник и вицепремиерът и министър на социалната политика Ивайло Калфин опита да защити позицията на партията си АБВ пред "Нова телевизия", като също каза, че в антикорупционния закон е имало много слабости. Според него няма нужда от създаването на нов орган, който да се занимава с корупцията в политическите сили и властта, тъй като това можело да се върши и от съществуващите органи.

Законът предвиждаше създаването на ново звено, което трябваше да обедини БОРКОР, Комисията за конфликт на интереси и отдели от Сметната палата и да започне работа от началото на 2016 г. Той обяви също, че това щяло да бъде един "репресивен закон".

Пред bTV и съпредседателят на Патриотичният фронт Красимир Каракачанов обясни, че основното им несъгласие е срещу възможността проверки за корупция да се правят по анонимни сигнали. "С 1000 анонимни сигнала ще се блокира работата на бюрото за корупция. Така се работи и с прокуратурите", допълни той. Каракачанов каза още, че подобен текст може да се използва за разчистване на сметки.

Друг проблемен текст според Патриотичния фронт е назначаването на шефа на антикорупционния орган от правителството.

Вицепремиерът Меглена Кунева, която е инициаторът на проекта, коментира отново пред bTV в понеделник, че липсата на подкрепа за антикорупционния закон е заради политически интереси и липса на желание за борба с корупцията. Според нея критиките са несъстоятелни.

По процедура отхвърлен на първо четен проект може да бъде разглеждан пак едва след три месеца, при това той трябва да бъде съществено преработен. Кунева обеща преработеният проект да бъде много по-строг, с допълнителна глава за корпоративната корупция.