България пада с едно място - от 17 на 18, в международния индекс "Отворен бюджет" за 2015 г., но въпреки това остава в групата на държавите, които предоставят значителна бюджетна информация. Целта на индекса е да изследва степента, в която правителствата на 102 страни по света осигуряват на обществото навременна и подробна информация за бюджета. Партньори на изследването в България са изследователската компания "Индъстри уоч" и Институт "Отворено общество".
Индексът излиза за пети пореден път, като предходното му издание бе преди 3 години. "Всеки индикатор е базиран на официални данни и обективни факти, отчитащи 140 индикатора", обясни Георги Ангелов от "Отворено общество". Той уточни, че резултатите се потвърждават от поне двама рецензенти, а от българското финансово министерство също са изразили становище, което е взето под внимание.
Добрата новина
Добрата новина е, че България остава във втора група (от общо пет), като това я нарежда сред 24-те държави, които предоставят значителна информация, свързана с бюджетната процедура. Страната бе класирана в тази група и при предното издание на индекса през 2012 г., но с една позиция по-високо. Сред добрите отличени практики са публикуването на средносрочната бюджетна прогноза, на съкратения бюджет, на макроикономическите прогнози, отчетите за полугодието. Към всичко това се добавя и фактът, че информацията вече се предоставя във вид, който е по-лесен за обработка. "Имаше време, когато данните за изпълнението на бюджета не се публикуваха в електронен вид, а на страниците на вестниците, и то с 40 дни закъснение. Да не говорим, че голяма част от електроните файлове бяха в PDF формат, който е труден за обработка", коментира Лъчезар Богданов.
Основните проблеми
Според него обаче България може да бъде по-високо в класацията, но все още има проблеми със сроковете за публикуване на информацията и с нейната разпръснатост. "Около 1/3 от компонентите на индекса са свързани със скоростта на публикуване. Оказва се, че в края на всеки месец Министерството на финансите вече има данни за изпълнението на бюджета, но все още има практиката нейното публикуване да се случва 30 дни по-късно", коментира Богданов. Според него това са рефлекси от миналото, когато цялата комуникация между отделните структури на държавата е ставала на хартия. "В момента БНБ има финансова информация, която може да се следи на дневна база", каза икономистът.
Той също така е на мнение, че цялата информация, свързана с бюджетната процедура, трябва да бъде леснодостъпна и по възможност на едно място. "Важно е информацията не само да не е тайна, но и човек лесно да се ориентира, когато иска да я получи", добавя Богданов.
Друга слабост, която понижава степента на прозрачност при правенето на българския бюджет, според доклада,е слабото участие на гражданското общество. "Правенето на бюджета от изпълнителната власт не е публично. Едва през октомври, когато проектобюджетът бъде вкаран в Народното събрание, хората могат да видят какво пише в него", смята Лъчезар Богданов. Според него контролът от страна на парламента също е недостатъчен, тъй като там няма достатъчно капацитет за това.
Световно влошаване
Индексът показва, че през 2015 г. прозрачността при правенето на бюджетите в световен мащаб не само не се подобрява, но дори се влошава. Така например в първа група, в която са държавите с най-много публикувана бюджетна информация, в последното издание на индекса има само пет държави, докато три години по-рано са били шест. Съответно се увеличават държавите, които предоставят все по-малко информация. Индексът дори отчита 16 държави в света, които не публикуват публично бюджета си.
България пада с едно място - от 17 на 18, в международния индекс "Отворен бюджет" за 2015 г., но въпреки това остава в групата на държавите, които предоставят значителна бюджетна информация. Целта на индекса е да изследва степента, в която правителствата на 102 страни по света осигуряват на обществото навременна и подробна информация за бюджета. Партньори на изследването в България са изследователската компания "Индъстри уоч" и Институт "Отворено общество".
Индексът излиза за пети пореден път, като предходното му издание бе преди 3 години. "Всеки индикатор е базиран на официални данни и обективни факти, отчитащи 140 индикатора", обясни Георги Ангелов от "Отворено общество". Той уточни, че резултатите се потвърждават от поне двама рецензенти, а от българското финансово министерство също са изразили становище, което е взето под внимание.
0 коментара