Отпада забраната за производство на цигарени гилзи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Отпада забраната за производство на цигарени гилзи

Отпада забраната за производство на цигарени гилзи

Тя бе въведена от първия кабинет на ГЕРБ и засегна само пловдивската фабрика "Юрий Гагарин", която малко след това бе купена от "Булгартабак".

11590 прочитания

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Три години след като първото правителство на ГЕРБ през 2012 г. забрани производството на цигарени гилзи (заготовки за цигари с филтър), сега второто е на път да я отмени. В четвъртък депутатите гласуваха внесената в началото на годината от Министерството на икономиката  промяна в Закона за тютюна и тютюневите изделия, която отменя забраната. Тя всъщност нарушава общностния принцип на свободна търговия и ЕК дори обяви през лятото на 2014 г., че се готви и наказателна процедура. Така отпадането на рестрикцията бе одобрена от кабинета "Орешарски", но така и не стигна до гласуване в парламента заради разпускането му.

Заради искането на ЕК депутатите наричат промяната в закона "синхронизация на българското законодателство с европейските изисквания". Истината обаче е, че през периода на забраната се осъществи една твърде интересна сделка.

Звучи като услуга

Въвеждането на забраната за използване на цигарени гилзи бе една от най-лобистките поправки, която засегна бизнеса на точно определена компания - пловдивската фабрика "Юрий Гагарин", която е единственият производител на заготовки. По това време тя бе в орбитата на контрол от фирми, близки на ПИБ.

Забраната ощети бизнеса на дружеството, тъй като продуктът формираше 20% от продажбите му, а акциите му на борсата се сринаха. Въпреки това с времето пловдивското дружество успя да преодолее негативите и преструктурира дейността си, като повиши значително продажбите си. Междувременно обаче след поправката компанията беше придобита от нови собственици, свързани с "Булгартабак", в която като официален съсобственик наскоро се разкри депутатът от ДПС Делян Пеевски.

От собственик на собственик

До 2006 г. компанията беше част от държавния тогава "Булгартабак", когато беше приватизирана от "Баранко", дъщерно предприятие на кипърската офшорна компания "Баранко ко лимитид", близки до ПИБ. Компанията взе 67% от капитала за 27.6 млн. лв. Впоследствие, за да се избегне търговото предложение към малките акционери, "Баранко" продаде част от дела си на "Комсо табако" (в момента с 18% дял), регистрирана седмици преди сделката, и запази само 49%.

След законовите промени през 2012 г. пазарната капитализация на публичната компания спадна и тя премина в ръцете на нови собственици. Смяната на собствеността стана в началото на 2013 г. чрез покупка на "Баранко" за 5.8 млн. евро от близката до "Булгартабак" офшорка от Белиз "Дрослиан лимитид", като тя пое и кредитите на дружеството. Тогава собствеността си смени и "Комсо табако".

През март тази година пък стана ясно, че дъщерните дружества на "Булгартабак холдинг" "Благоевград-БТ" и "София-БТ" са поискали да купят дружеството "Баранко",  а месец по-късно получиха и разрешение от антимонополния регулатор. Така пловдивската фабрика за филтри и опаковки официално се върна в структурата на "Булгартабак" - нещо, което и досега бе така, макар и прикрито зад доста преплетени връзки.

Три години след като първото правителство на ГЕРБ през 2012 г. забрани производството на цигарени гилзи (заготовки за цигари с филтър), сега второто е на път да я отмени. В четвъртък депутатите гласуваха внесената в началото на годината от Министерството на икономиката  промяна в Закона за тютюна и тютюневите изделия, която отменя забраната. Тя всъщност нарушава общностния принцип на свободна търговия и ЕК дори обяви през лятото на 2014 г., че се готви и наказателна процедура. Така отпадането на рестрикцията бе одобрена от кабинета "Орешарски", но така и не стигна до гласуване в парламента заради разпускането му.

Заради искането на ЕК депутатите наричат промяната в закона "синхронизация на българското законодателство с европейските изисквания". Истината обаче е, че през периода на забраната се осъществи една твърде интересна сделка.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK