С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
46 11 сеп 2015, 16:08, 23024 прочитания

Няма светлина за тунела

Вместо чрез 15 км тунел за близо 1 млрд. евро магистрала "Струма" ще минава през Кресненското дефиле чрез две самостоятелни платна и поредица от мостове и виадукти

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



След 13 години драмата с преминаването на магистрала "Струма" през Кресненското дефиле наближава своята развръзка - 15-километров тунел за близо 1 млрд. евро няма да се строи. Вместо това ще се реализира проект с две самостоятелни платна, едното от които частично следва съществуващия път, а дефилето и реката се пресичат чрез серия от 50 моста, виадукти и тунели. Това не само ще намали техническия риск при изграждането на толкова дълъг тунел, но и сериозно ще намали разходите за магистралата.

Отказът от скъпото и сложно съоръжение не е голяма изненада, при положение че през пролетта на тази година Национална компания "Стратегическа инфраструктура" (НКСИ) обяви поръчка за нов проект на трасето. Впоследствие министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова заяви по време на конференция, че проучвания са показали, "че такова съоръжение не е подходящо нито от техническа, нито от екологическа, нито от финансова гледна точка".


Определено от финансова гледна отказът е логичен. Дългият тунел щеше струва над 800 млн. евро, а алтернативният вариант, по който се работи в момента - 250 млн. евро. България е поела ангажимент да изгради магистралата до 2020 г. (тя е част от трансевропейския транспортен коридор IV и е важен за Европейската комисия проект), но в програмата за транспорт по оста за пътища има 670 млн. евро. И всички средства да се вложат в изграждането на тунела - а това е по-скоро невъзможно, парите пак няма да стигнат. Строителството на сложното съоръжение във високосеизмичен район с мрежа от дълбоки разломи може да отнеме не 5, 6 или 7 години, а нищо чудно и 10.

Освен ангажимент за срокове и разумни харчове обаче страната има още един ангажимент - да спазва европейското и българското екологично законодателство. Кресненският пролом е уникално природно образувание, съчетаващо средиземноморския и континенталния климат. Разнообразието от растителни и животински видове, включително такива с най-висока степен на защита, е едно от най-богатите в цялата страна. Дефилето е коридор за миграция на едри бозайници между планините на Балканския полуостров и е част от един от главните въздушни коридори за прелитащите птици от Европа към Африка. Мястото е защитено от Закона за защитените територии, Закона за биологичното разнообразие, европейските директиви и Бернската конвенция за опазване на дивата флора и фауна. Още през 2002 г. експерти на конвенцията препоръчват съществуващият международен път да се "понижи" до локален и трафикът да се изведе извън дефилето (точно обратното на варианта с разширение на пътя). Над 10 проекта за магистралата са отхвърлени заради негативното им отражение върху екосистемата в дефилето и в периода 2007 - 2008 г. се стига до най-щадящото за околната среда решение - тунел, който е и единственият подкрепен от изключително активните покрай обсъждането природозащитни организации. Изграждането на съоръжението заляга в условията на ЕК да одобри финансирането за останалите и почти завършени три отсечи на "Струма". С тази предистория може да се окаже, че изказванията за отказа от тунел са леко прибързани.

Новите обстоятелства



През 2007 г. в рамките на процедурата по Оценка на въздействието на околната среда (ОВОС) на магистралата над 10 варианти бяха отхвърлени като недопустими от екологична гледна точка, казва пред "Капитал" Асен Антов, изпълнителен директор на Национална компания "Стратегическа инфраструктура". Компанията беше създадена през 2011 г., за да поеме изграждането на магистралите "Струма", "Хемус" и "Черно море". Избран е вариант с тунелно преминаване, но на база "оскъдни налични данни", казва Антов.

През 2013 г. започва същинското проектиране на лот 3 Благоевград - Сандански, разделен на три подучастъка, един от които е проблематичният Крупник - Кресна. На следващата година вече има яснота за ефектите от изграждането и поддръжката на тунела и те не са никак обнадеждаващи. "В процеса на подготовка възникнаха множество проблеми, свързани основно с геоложките рискове от експлоатацията на 15.5 км тунел, изключително високите разходи за експлоатация и поддържане, фактът, че пътят в дефилето остава алтернатива и има риск голяма част от движението да продължи да го ползва. Не на последно място, оказа се, че проектът за цялата магистрала "Струма" (заедно с лотове 1, 2 и 4) би бил икономически неефективен при изграждане на дълъг тунел (заради нови правила за измерване на разходите и ползите), т.е. проектът не би носил полза за обществото и съответно не би могъл да получи финансиране", обясни Антов.

Сред основните проблеми е какво ще се прави с изкопания скален материал - как ще се извозва и къде ще се депонира. Според изчисления на компанията очакваният обем ще е 5.9 милиона кубични метра земна маса. Пренасянето й с тежка строителна техника едва ли ще се отрази благоприятно на местообитанията. Прогнозата е за 25% увеличение на тежкотоварния трафик в периода на строителство. Друг технологичен и екологичен проблем е дренажът на водата от тунела. Изчисленията показват, че дренажните води ще бъдат около 11 000 м3 на ден. Освен чисто технологичен това е и екологичен проблем, защото може да доведе до осушаване на резерват "Тисата" на повърхността. Проблем би имало и при вливането на водите в р. Струма, пише в заданието към новия проект.

Една от най-големите опасности обаче е сеизмологията.
"Това е много сеизмично чувствително място. През 1908 г. тук е регистрирано най-силното в Европа земетресение - Кресненското, с магнитуд 7.8 по Рихтер", казва проф. Добрин Денев, ръководител на екипа, изготвил предварителен доклад по ОВОС на магистрала "Струма" през 2001 г. и доклад по ОВОС през февруари 2007 г. След последните геоложки проучвания и експертизи се оказва, че мрежата от успоредни и напречни на коритото на реката разломи е много по-неблагоприятна от очакваното. При ново земетресение това поражда много голяма опасност. Проф. Денев цитира и специалисти по тероризъм, които са определили тунела като "опасен" при злонамерени действия. След земетресението и разместването на слоевете във вулканичните скални маси е открита повишена концентрация на радиоактивния елемент радон, но засега не е сигурно дали това представлява някакъв риск при преминаване през тунела.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Правителството призовава връщащите се от Италия към доброволна карантина 4 Правителството призовава връщащите се от Италия към доброволна карантина

До края на седмицата ще се приберат 10 хил. души, има 2000 теста за коронавирус, ще се прилагат само на хора с температура и начална пневмония

24 фев 2020, 1413 прочитания

Вечерни новини: Ситуацията с коронавируса е на крачка от пандемия, България също се подготвя Вечерни новини: Ситуацията с коронавируса е на крачка от пандемия, България също се подготвя

И още: Прокуратурата ще разследва барселонската история около Борисов, твърденията на Ханке за корупция, заменките и още; Утре ще бъде представен новият модел за електроенергийния пазар

24 фев 2020, 3265 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Лекар за всички болести

Втората стъпка на здравната реформа въвежда "комплексна услуга" за пациентите и ще опита да намали броя на болниците

Още от Капитал
10 мита за еврото

Не, цените няма да се вдигат, курсът на лева няма да се променя и още няколко отговора на най-популярните заблуди за влизането в еврозоната

Шопинг в Ямбол

Двама бизнесмени от региона строят ритейл парк за 12 млн. лв. с финансиране от банка и еврофондове

Могат ли БНТ и БНР да останат без реклама

Това е едно от ключовите предложения за промени в Законът за радиото и телевизията, които сектора обсъжда

Автогол с еврозоната, мачът продължава

Изборът сега е между по-добро икономическо бъдеще и статуквото

"Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата

Това е вторият филм на Вера Траянова и Милен Витанов, селектиран за участие на "Берлинале"

20 въпроса: Юрий Вълковски

Изпълнителен директор на фондацията Reach for Change България

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10