Лекар за всички болести
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

Лекар за всички болести

Пълната реализация на идеите на Москов бе орязана от парламента, но в реформата останаха няколко революционни решения

Лекар за всички болести

Втората стъпка на здравната реформа въвежда "комплексна услуга" за пациентите и ще опита да намали броя на болниците

Десислава Николова
9967 прочитания

Пълната реализация на идеите на Москов бе орязана от парламента, но в реформата останаха няколко революционни решения

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


"Нямаме такъв лекар, но ако си платите в медицинския център, ще ви прегледат и ще направят изследвания, касата не плаща за това." Ако не сте чували тази реплика, значи не познавате нито един от близо двата милиона пациенти, посещаващи болница всяка година, и не сте един от тях. Това означава, че не сте се впускали в търсене на най-добрия хирург, който е в София, място в химиотерапията в Пловдив, кой да разчете скенера във Варна и къде да направим консултация и с ендокринолог, и с нефролог във Видин например.

Свободният избор на лечебно заведение на пациента в момента се свежда до търсене на място в болница и футболизирането му (по думите на здравния министър д-р Петър Москов) между няколко болници, които са специалисти по поне едното от няколкото му заболявания.

Да се свърши с мъчителното упражнение по търсене беше основната цел на втората стъпка на здравната реформа, предложена от правителството. Текстовете за т.нар. комплексна услуга за пациента бяха част от приетия Закон за лечебните заведения и бяха ключовата битка на здравния министър. Пълната реализация на идеите му беше донякъде орязана от парламента, но въпреки всичко в нея има няколко революции в досегашния замрял здравен сектор. Здравната каса за първи път от съществуването си няма да е длъжна да сключва договор с всички болници. За да сключат договор за лечение на най-тежките заболявания, клиниките трябва да се обединят, така че да предлагат пълна медицинска грижа.  

Задача с 365 болници

В България със здравната каса работят 367 клиники и медицински структури, в които се извършват операции. Броят им е почти двойно по-голям от европейските стандарти. Голям обаче е и броят на пациентите, което е логично заради застаряването на населението и недоброто качество на медицинската услуга. Броят на приетите болни расте всяка година и в момента всеки трети е лежал поне веднъж в годината в клиника. Растат и средствата за болниците – през миналата година те са получили от здравната каса 1.6 млрд. лв. Разпределението на тези средства е 900 млн. лв. за 65-те държавни болници и 700 млн. лв. за 302 общински и частни лечебни заведения.

Проблемът с бройката на болниците е, че повечето са съсредоточени в големите градове, а цели райони на страната са непокрити с основни специалности. През миналата година здравната каса е платила 56% от средствата за болнично лечение в три от своите 28 поделения – София, Пловдив и Варна. По същия сметки 62 клиники са получили 1.166 млрд. лв., или 70% от парите на НЗОК.

Идеята на здравния министър беше да намали броя на болниците и да ги окрупни така, че да предоставят колкото е възможно повече здравни услуги на едно място, за да не трябва пациентите да търсят непрекъснато къде да се лекуват. Първоначалният вариант на текста предвиждаше това да стане чрез приватизация, чрез акредитация и отпадане на болниците с най-малко лекари и апаратура или чрез обединяване в консорциуми на няколко клиники. Приватизацията обаче отпадна като възможност и сега колко болници ще има ще определя не пазарът, а държавата – чрез задължителна Национална здравна карта за броя на лекарите и болниците, които са необходими по места. Според закона здравната каса няма да бъде длъжна да сключва договор с всички болници, а само с тези, които отговарят на критерии, определени в наредба на здравното министерство.

Основната битка на здравния министър – за това да бъде предоставяна комплексна услуга, завърши с успех за него, след като получи подкрепа и от премиера Бойко Борисов. Парламентът прие клиниките, които ще предоставят услуги от основния пакет – кардиология, неврохирургия, онкология, детско и майчино здравеопазване, да бъдат задължени да предоставят комплексна услуга и да структурират работата си така, че в тях или в обединения от клиники и центрове, да се лекуват основните диагнози.

Акредитацията, както и досега, остана пожелателна, което означава, че и пациентите, и здравното министерство ще бъдат лишени от инструмент за по-точно определяне на качеството. Едно от притесненията на депутатите е, че задължителната акредитация би могла да доведе до закриването на държавни и общински болници и да оголи цели райони от медицинска помощ.

Комплексна услуга

Пациентските организации в сектора са изключително доволни от текстовете, които обещават да има равномерно разпределение на лечебните заведения в зависимост от потребностите на пациентите.

"Другата изключително важна промяна, която за щастие се случи в пленарната зала на второ четене, засяга текстовете за комплексността и лечението на пациентите. Болниците ще бъдат стимулирани да предлагат възможно повече и комплексни услуги към пациентите, а не да ги лекуват на парче само за заболявания, които са им финансово изгодни", коментира д-р Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация.

"Кой може да е против да бъдат лекувани всички страдания на пациентите? Болните обаче и сега могат да бъдат комплексно лекувани, но здравната каса плаща за едно заболяване – болницата има хирургия, има и ендокринология, но не лекува пациента за диабета, защото в момента го оперира. Ако й се плаща и за двете, тя ще го направи и сега – не е въпрос на структура, а на организация", смята д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването. Според него текстът за комплексното лечение е първата стъпка от преосмислянето на начина, по който плаща здравната каса.

Обединенията на болници

Част от експертите са разочаровани, че мнозинството в парламента се е отказало от основния инструмент за регулиране на броя на болниците – приватизацията.

"Най-добре за пациентите и системата е тя да бъде изградена на пазарен принцип – пациентът да бъде клиент и най-добрите болници да могат да привличат най-много пациенти. Притеснително е администрацията да регулира болниците, това би могло да се отрази неблагоприятно и на болните, и на лекарите", смята д-р Кацаров.

Той допълва, че Националната здравна карта на практика забранява инвестициите в здравеопазването, особено в градовете, в които има повече болници и бетонира статуквото – досегашните налични болници остават.

Притесненията за това дали здравната карта ще ограничи от договор с касата работещи болници тепърва започват.

"Да определим задължителна карта по места без приватизация е равносилно да кажем, че в "Младост" няма нужда от още един "Кауфланд". Ако има пациенти и лекари за новата клиника, тя трябва да работи. Винаги има нужда от по-добра болница. Липсата на кадри обаче ще направи процеса на намаляване на болниците естествен", смята Юлиан Узунов, управител на консултантската компания Top Management Advisors.

Според него има риск чрез корекционните практики на здравната карта да бъде затвърден монополът на някоя неефективна лечебна структура и да се спъне частна инициатива на високо ниво, която пациентите биха предпочели.

Според д-р Кацаров целта на здравната карта е да осигури лечение на пациентите, но вероятно част от депутатите са я възприели като начин да намалят разходите на здравната каса.

"Ако имаме 30 хил. онкоболни, които взимат лекарства и се лекуват, дали имаме 300 или 200 болници, разходите няма да намалеят. Те са свързани с болните, а не с болниците, защото болните пак са едно и също число. Разходите в здравеопазването няма да намаляват, те обективно са недостатъчни", отбелязва д-р Стойчо Кацаров.

Сега очакванията за това как ще изглежда здравната система отново са насочени към здравното министерство, което трябва да подготви наредби за критериите за комплексно лечение, изискванията, на които да отговарят болниците, за да сключат договори със здравна каса, и да утвърди окончателния вариант на здравната карта.

"Нямаме такъв лекар, но ако си платите в медицинския център, ще ви прегледат и ще направят изследвания, касата не плаща за това." Ако не сте чували тази реплика, значи не познавате нито един от близо двата милиона пациенти, посещаващи болница всяка година, и не сте един от тях. Това означава, че не сте се впускали в търсене на най-добрия хирург, който е в София, място в химиотерапията в Пловдив, кой да разчете скенера във Варна и къде да направим консултация и с ендокринолог, и с нефролог във Видин например.

Свободният избор на лечебно заведение на пациента в момента се свежда до търсене на място в болница и футболизирането му (по думите на здравния министър д-р Петър Москов) между няколко болници, които са специалисти по поне едното от няколкото му заболявания.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

16 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Г-жо Николова,
    Разбирам, че са ви натресли насила здравеопазването като ресор, докато вие сте се надявали да ви дадат театър или мода, например.
    От толкова отдавна дъвчете тези теми, че може би е крайно време да престанете да преразказвате крилатите фрази на министъра от пресконференциите, а да се опитате да вниквате в темата и да ровите, да питате, да търсите другото мнение.

    От текста ви става ясно, че имате желязно здраве и не сте стъпвали като пациент в болница, което желая на всеки, но останалите, на които предстои да постъпят на лечение не търсят болници-специалисти, както твърдите, а добри лекари, на които да поверят здравето си.

    Болниците в момента са търговски дружества - като Кауфланд и Топлофикация - и ако някой им плати, могат да ви пришият и трети крак, ако желаете. Ако реформата е в това някой да плати, нещата са решени. За тези, които могат да плащат, разбира се...

    Помислете, уважаема г-жо Николова, здравеопазването по дефиниция е социална дейност. Къде видяхте нещо такова в хрумките на министър Москов?
    ,

  • 2
    cinik avatar :-|
    cinik

    "Да определим задължителна карта по места без приватизация е равносилно да кажем, че в "Младост" няма нужда от още един "Кауфланд". Ако има пациенти и лекари за новата клиника, тя трябва да работи. Винаги има нужда от по-добра болница. "

    >>> Правилно казано. Ако законът беше гласуван по-рано, днешните лъскави болници нямаше изобщо да ги има. Наредбата, формулата, "хартата", картата и пр. щеше да изкара, че в София си има Първа градска, затова няма нужда от Сити Клиник. В Плевен няма нужда от частна гинекологична клиника, защото си има цял медицински факултет, в Стара Загора няма нужда от очна клиника, а от пулмология заради обгазяването от ТЕЦ-овете, ортопедичната клиника в Горна Баня трябва да отвори и отделение по кожни болести, за да лекува и кожата покрай кокалите. Или както казваме ние, либералите, роди ме майко етатист, да ми се смеят и кокошките....

  • 3
    cinik avatar :-|
    cinik

    [quote#1:"D-r D"]Помислете, уважаема г-жо Николова, здравеопазването по дефиниция е социална дейност. Къде видяхте нещо такова в хрумките на министър Москов? [/quote]

    Не сме уточнили за кого социална дейност - за гарантирането на здравето на социото или за осигуряване на социална заетост в "болници", които нямат средства да си подменят изгорелите крушки по коридорите, какво остава да гарантират съвременно лечение.

  • 4
    drkskwlkr avatar :-?
    Иван Арнаудов

    [quote#1:"D-r D"]Болниците в момента са търговски дружества - като Кауфланд и Топлофикация - и ако някой им плати, могат да ви пришият и трети крак, ако желаете. Ако реформата е в това някой да плати, нещата са решени. За тези, които могат да плащат, разбира се...[/quote]
    Проблемът, както го разбирам аз, е че ако човек има да лекува повече от едно заболяване в даден момент, на всяка от лекуващите болници/клиники/лаборатории се плаща поотделно за услугата, но никой не носи комплексна отговорност за качеството на лечението. И след време пациентът постъпва отново в болница, и пак, и пак... и Здравната каЦа плаща ли, плаща.

    [quote#1:"D-r D"]но останалите, на които предстои да постъпят на лечение не търсят болници-специалисти, както твърдите, а добри лекари, на които да поверят здравето си. [/quote]Добрите лекари не работят ли в добрите болници? Идеята за предлагането на комплексно лечение с какво препятства работата на добрите доктори, освен че ще ги събере на едно място?

    Ако на болницата се вмени отговорност да излекува всичките оплаквания, с които постъпва пациентът, това (1) ще улесни контрола на качеството и (2) ще намали разходите за повторно лечение или за лечение на друго място. Като резултат от това ще бъдат спестени пари и ще има повече за точно това, което казвате:
    [quote#1:"D-r D"]здравеопазването по дефиниция е социална дейност.[/quote]

    Вие мислите като доктор (здравето на пациента най-напред), но аз размишлявам като икономист (макар и любител) и мениджър, и ми е ясно, че при наличието на ограничени ресурси не е възможно да се предостави неограничена услуга. Ако държавата е достатъчно бедна, че да не може да осигури качествено здравеопазване на цялото си население, не е ли редно поне да се опита да оптимизира разходите, че да стигнат за лечението на повече хора?


    С вас сме имали конструктивни дискусии по други теми и се надявам да не приемете горното като заяждане, а да коментирате по същество, доколкото може да помогне на мен и други като мен, които нямат поглед към системата от страна на лекарите, да формират мнение за потенциалните проблеми в реформата на д-р Москов.

  • 5
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#4] от "Иван Арнаудов":

    Отваряте много и големи теми. Отгоре на всичко към тях има и различни подходи най-общо казано социален и икономически. С плюсовете и минусите и на двата.

    [quote#4:"Иван Арнаудов"]Проблемът, както го разбирам аз, е че ако човек има да лекува повече от едно заболяване в даден момент, на всяка от лекуващите болници/клиники/лаборатории се плаща поотделно [/quote]

    Не е съвсем така, защото пациент с изострена язва - първично - и диабет - съпътстващо заболяване, например, не бива местен от болница в болница или от отделение в отделение, за да се лекува поотделно.
    Проблемът сега е как болницата ще си вземе парите от касата за грижите по съпътстващото заболяване, което по време на лечението може да се изостри и да се наложи терапия. Пациентът постапва с направление, на което пише кода на клиничната пътека за лечение на язвена болест. В съответната книжнина са описани нещата и лекарстватаото, които се предписват за тази пътека, срока на лечение, остойностени са и касата ги плаща. Диабетът идва отгоре.
    Няма лекар, който да не се погрижи за страданията на човек. Затова се правят магарии, като в документите са изписват неизвършени манипулации, изследвания или лекарства, за да се приспаднат разходите по диабета. Тази измама е стара, колкото касата и тъй като и там знаят за ситуацията, се правят, че не виждат.

    [quote#4:"Иван Арнаудов"]Добрите лекари не работят ли в добрите болници? [/quote]

    Не е правило.
    В Сити има гениален кардиолог-диагностик, а моите деца ги отгледа невероятен педиатър, която още преглежда в кабинетче в квартална поликлиника. Зависи си от човека. В медицината големите пари освен глава и ръце изискват и огромно напрежение.

    [quote#4:"Иван Арнаудов"]Ако на болницата се вмени отговорност да излекува всичките оплаквания, с които постъпва пациентът[/quote]

    Това с излекуванията е фолклор. Организмът е изключително сложна и взаимосвързана отворена система. Т.н. ефект на пеперудата като че у човека има най-масово приложение - като пример: вземете хапче за главоболие, а като странично действие или от лекарствено взаимодействие получите аритмия.
    В този смисъл в болниците се лекуват острите състояния и се предписва терапия за у дома.

    [quote#4:"Иван Арнаудов"]Вие мислите като доктор (здравето на пациента най-напред), но аз размишлявам като икономист[/quote]

    Едното не изключва другото. Аз управлявам малка клиника и имам чевство, че по-често работя с цифри, отколкото с пациенти.

    Да, не може да се помогне на всички и докрай. Социалният момент в здравеопазването, за който писах горе е точно това: да осигурява спешна и неотложна помощ и възможност за овладяване на остри състояния. Толкова по касата.
    Редките болести, тежките състояния са предмет на друга грижа - дали на фонд към МЗ или на допълнително осигуряване да решат умниците.
    Е профилактика, профилактика, профилактика! Ако децата не се тъпчат с баници и чипсове, а хапват плод, затлъстяванията и сърдечно.съдовите ще понамалеят. Ако се правят пролактични прегледи, ще спадне смъртността от рак. И т.н.

    Беше и продължава да ми и много приятно да дискутирам с вас.
    Не се притеснявайте да ме репликирате, когато прецените, че не съм прав - всеки има своя позиция и важното е да я изрази ясно и уважително към опонента.

  • 6
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#3] от "cinik":

    Смятам, че сте достатъчно интелигентен и можете сам да си отговорите на въпроса какъв е социалният характер на платеното от касата здравеопазване.

    Ако настоявате непременно да чуете моето мнение, моля, прочетете абзаца по темата в предишния ми пост.

  • 7
    dereck avatar :-|
    dereck

    От доста години живея и работя в чужбина. Там съм и здравно осигурен. Казвам това за да споделя една основна грешка която се набива на очи в законовата и подзаконовата уредба за здравеопазването в Б-я. Тази грешка намалява ефективността с 25-30%, спомага да не се знае кой какво лекува, да няма систематичност, да се източват пари от ЗдрКаса (при това не умишлено), да умират пациенти поради неволни лекарски грешки...
    За какво говоря. Ако отидете на лекар в Чехия прегледа задължително ще завърши с издаването на „протокол за амбулантно изследване“( Zpráva o ambulantním vyšetření). Без издаването на този документ се приема, че прегледа не е извършен, здравните каси там нямат правно основание да платят на лекаря, лекарят няма право да ви поиска пари, защото според закона не е извършил здравна услуга. Този протокол е дефиниран в закона и има задължителни атрибути които съдържа… Когато отидете на следващ специалист му представяте протоколите които имате от лекарите, не е необходимо да го обърквате с лаическите си разкази какви прегледи сте имали преди това, което в Б-я е ПОРОЧНА ПРАКТИКА!!

  • 8
    dereck avatar :-|
    dereck

    Zpráva o ambulantním vyšetření, která musí obsahovat všechny údaje anamnestické, klinická vyšetření, zápisy konziliářů, pomocná vyšetření, diagnostický souhrn, aplikovanou léčbu a závěrečná doporučení.

    „Протокол от амбулантно изследване“, трябва да съдържа всички данни от анамнезата, клинични изследвания, допълнителни изследвания, обобщение на диагнозата, приложено лечение(какви лекарства са предписани и как да се прилагат) и заключителни препоръки. Този документ се попълва лично от лекарят на компютър и му отнема от 3 до 8 минути (според лични наблюдения). На медицинската сестрата е забранено да превзема задължението от лекаря и да набира Протокола в компютъра, защото се размива отговорността!!!

    В Б-я практиката е да получиш епикриза от болница в която си бил с закъснение от няколко седмици, може и месец (трябва да се нагодят клиничните пътеки, да се източи касата, да се види дали пациента още живее) при това в повечето случаи набрани в компа от медицинска сестра в промеждутъка докато закусва с баничка и боза… Да ме извинят мед. сестри за образното ми сравнение, не е конкретно към никого, имаме добри специалисти, но административните ни дела изяждат значителен процент от ефективността на здравната ни система.

    Баща ми почина именно поради тази причина, епикризата от болницата в която беше се забави няколко седмици, в това време се наложи по спешност да се лекува астма и начало на пневмония, белодробният лекар без истинската информация от епикризата поставя противопоказна система и на другият ден баща ми почина от бъбречна недостатъчност… Зарекох се да се боря този проблем, да отидеш на лекар и прегледа да завърши без протокол или да се отлага написването му, да се изчисти. Б-я е достойна да има здравеопазване както в белите държави.

  • 9
    dereck avatar :-|
    dereck

    Това може да е полезна информация за специалистите занимаващи се с администрирането на здравната система.

    „Standardy pro dokumentaci zdravotních služeb“
    „Vypracování národních norem kódování pro český
    systém DRG, technická asistence“

    „Стандарти за документация на здравните служби“
    „Разработени държавни норми на кодиране за чешката система DRG, техническо осигуряване“

    Това е линк към .PDF файлът на чешки език:
    https://www.google.cz/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=2&cad=rja&uact=8&ved=0CCQQFjABahUKEwix77fXmvHHAhUCRBQKHSZ5D1s&url=http%3A%2F%2Fwww.mzcr.cz%2FSoubor.ashx%3FsouborID%3D6190%26typ%3D.pdf%26nazev%3DStandardy%2520pro%2520dokumentaci%2520zdravotn%25C3%25ADch%2520slu%25C5%25BEeb.pdf&usg=AFQjCNEloPPssrQTI7FvKNqOMu8JphaA4w&bvm=bv.102537793,d.bGg

  • 10
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#7] от "dereck":

    Здравеопазването в БГ има значително по-смъртоносни кусури от тези, които описвате.
    Общопрактикуващият лекар, при когото здравноосигурените лица отиват с някакво оплакване, реално прави същото, както и чешкия си колега, когато преценява, че трябва да изпрати пациента на преглед при специалист: кардио-, гастро-, ендокрино- и пр. -лог.

    Ако става въпрос за банална вирусна инфекция на ГДП, която се преодолява с предписаните медикаменти за няколко дни, защо да трябва да пише "от 3 до 8 мин" никому ненужен документ? През това време може да изслуша оплакванията на друг пациент.
    Касата не заплаща на ОПЛ прегледите. Тя му заплаща сума, пропорционална на записаните при него пациенти - повече пациенти, повече пари. По граничните райони има колеги с по 10 000 записани пациенти, пръснати по села и махали в огромни и трудно достъпни райони.
    Ако имате представа, любопитно ми е как е уреден в Чехия въпроса с профилактиките.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK