С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
21 13 сеп 2015, 9:51, 11514 прочитания

Подкрепете небесния шериф

Министерството на отбраната сериозно проучва възможностите и натовски изтребители да пазят въздушната ни граница

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Представете си хипотетична ситуация, в която събитията около печално прочулия се този вторник самолет Ил-62 от 223-ти авиоотрад на руските военно-въздушни сили се бяха развили по малко по-различен начин. Представете си, че точно когато машината навлиза в българското въздушно пространство, спецслужбите получават разузнавателна информация от западните си колеги, че на борда вместо декларирания "дипломатически персонал за посолството в Сирия" всъщност нелегално се превозват оръжия и оборудване за режима на Башар Асад.

При подобно развитие на нещата бойната авиация е задължена да вдигне по тревога два изтребителя МиГ-29 от авиобаза Граф Игнатиево. Те трябва да прехванат руския самолет и да го принудят да кацне за проверка на най-близкото летище. В случай че откаже да изпълни нарежданията им, пилотите имат право да използват сила по заповед на военния министър. Особено ако има подозрения, че въздухоплавателното средство може да бъде използвано за терористичен акт тип "11 септември".


В случай че нещо подобно стане в момента, българските военно-въздушни сили (ВВС) най-вероятно ще изпълнят мисията си успешно. Не така обаче стоят нещата, ако аналогична ситуация се случи в средата на следващата година. Някъде по това време ще изтече ресурсът на два от последните четири изправни изтребителя на бойната авиация. И тогава руският Ил-62 с регистрационен номер RA-86496 вероятно ще може да продължи полета си необезпокояван, независимо от това дали нарушава режима на българското въздушно пространство...

В действителност е малко вероятно е подобен черен сценарий наистина да стане реалност. Медийната истерия около преминалия над България полет с "руски дипломати" за Сирия обаче недвусмислено припомни колко сложна и важна е охраната на въздушния суверенитет. И то само няколко дни след като военният министър Николай Ненчев дискретно даде да се разбере, че все още има сериозен потенциален проблем с изпълнението на тази основна мисия на армията. Явно това е факт дори и след подписването на двустранния договор с Полша, на базата на който се очаква Варшава да ремонтира шест български изтребителя МиГ-29 до края на 2016 г. и да "закърпи" проблема във ВВС за около две години.

План Б



Точно седмица след като парафира междудържавен договор и писмо за намерения с полския си колега Томаш Шемоняк, военният министър Николай Ненчев предприе на пръв поглед изненадващ политически ход. Той обяви след Съвет на коалицията в парламента миналия петък, че ще иска поправка в Закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС), която да позволи участие на натовски изтребители в защитата на българското небе в мирно време. На практика това е негласно признание, че бойната авиация може би скоро няма да може да се справя на 100% със задачата си. "Охраната на въздушното пространство на Република България се осъществява от Българската армия", изрично разпорежда обаче чл. 130 от ЗОВС  в момента , което прави въздушното патрулиране ексклузивна отговорност на нашите ВВС. И за да няма поле за фриволни тълкувания, в следващия чл. 131 на нормативния акт се прави категорично разграничаване между охраната и отбраната - там е описано как се случва защитата при наличие на външно въоръжено нападение срещу България: "...самостоятелно или съвместно с формирования от въоръжените сили на съюзни държави." Така че в момента ЗОВС вързва ръцете на натовските съюзници да ни помогнат в изпълнението на задачите по air policing, дори и да имат добра воля за това.

Но за да не се приеме подобна законова поправка като признание за тотален провал, отказ от въздушен суверенитет и делегирането му на други държави, Николай Ненчев се опитва да поднесе промяната в някаква по-приемлива вътрешнополитическа опаковка. Неговата цел очевидно е да представи закърпването на все по-дълбокия системен дефект на българските ВВС като ефект, т.е. като целенасочено подсилване на югоизточния фланг на алианса. Според военния министър всъщност не се готви повторение схемата за 100-процентов натовски air policing, прилагана в Прибалтийските републики, Албания, Словения, Люксембург и Исландия, а за съвместни патрули на български и съюзнически самолети.

"Това е нещо, което е изключително важно за нас, за въоръжените сили. Нещо, което се насърчава от партньорите ни в НАТО. Нещо, което ще ни улесни", обяви военният министър в парламента миналия петък. "Съвместната охрана на въздушното пространство в рамките на НАТО се насърчава и мнозина го правят. Ние също можем да се възползваме от тази възможност, защото наред с всичко останало, ще ни спести и средства. До този момент сме водили неформални разговори на ниво министри и посланици. Но не сме стигнали дотам да говорим за конкретни обстоятелства", уточнява Ненчев и пред "Стандарт" няколко дни по-късно. 
 
Около съвместните патрули обаче има една сериозна дилема. Изключително чувствителен е въпросът кой ще издава заповедите за използване на сила от страна на въпросните съюзнически изтребители - в момента това би трябвало да се прави от българския министър на отбраната, който в мирно време е оторизиран да взима решението при т.нар. сценарий "Ренегат": използване на цивилно въздухоплавателно средство като камикадзе срещу стратегическа цел. Представете си обаче колко унищожителна би била обществената реакция, ако пътнически самолет над България бъде свален по заповед, дошла например от Брюксел.

За и против

Реакциите по темата със съвместните патрули в професионалната общност варират от умерено позитивни до резервирани. "В подобни мерки не бива да се търси нищо смущаващо. Но би било обидно, ако това се прави, защото не можем да поддържаме изтребителите си", коментира пред "Капитал" бившият военен министър от БСП и член на парламентарната комисия по отбрана Ангел Найденов. "Евентуално искане други натовски държави да извършват охраната на въздушното ни пространство не би било заплаха за сигурността на страната. Но ще е удар по националното ни самочувствие", казва пък бившият служебен министър на отбраната Тодор Тагарев. Той припомня, че в края на 80-те години на миналия век България е имала авиопарк 60-70 изтребителя, а в момента трудно се справя с поддръжката дори на една ескадрила МиГ-29. Идеята също така среща тиха съпротива в средите на българските ВВС, където някои тълкуват подобен ход като неглижиране на техните умения и като подготовка за поредната порция съкращения.

Иначе по неофициална информация до средата на октомври работна група от министерство на отбраната трябва да изясни конкретните параметри на евентуално официално искане за съвместни въздушни патрули - към кои страни бихме се обърнали, от колко съюзнически самолета се нуждаем, за какъв период, какви ресурси бихме могли да отделим за целта. Според военния министър неформални разговори са водени с държави като Полша, Италия, Гърция и Румъния. Най-вероятно подобни дипломатически совалки ще има и със САЩ, Белгия и Холандия. До момента кореспонденцията по темата е минавала през българското представителство в щаб-квартирата на НАТО в Брюлсел. Може би най-кооперативни по темата за евентуални съвместни патрули до момента е била полската страна, която е изразила готовност да изпрати в България четири от своите МиГ-29. Което е логично в контекста на договорката за ремонт на нашите бойни самолети в полски военно-ремонтни заводи. Освен това Варшава оперира същия тип бойни изтребители, каквито са на въоръжение в българските ВВС, но с тази разлика, че половината от тях са модернизирани по натовски стандарти. Което от своя страна би дало възможност за обмяна на информация и обучение по темата с нашата бойна авиация. 

Всъщност косвени белези, че НАТО готви някакво преразпределение на ресурсите за защита на въздушния суверенитет на държавите членки, има някъде отпреди около месец и половина. В началото на август представители на алианска официално обявиха, че след 1 септември ще намалят наполовина числеността на самолетите, охраняващи Латвия, Литва и Естония. Аргументът е, че броят им в момента е "много над потребностите", съобщава агенция AFP. На практика това означава, че съюзното командване ще има на разположение поне 8 изтребителя, които да пренасочи към други потенциално проблемни зони. Каквато скоро може да стане България, ако договорката с Полша за ремонта на МиГ-овете не се развива с очакваните темпове, проточи се във времето или пък срещне някакви неочаквани спънки.

Авиация с часовников механизъм

Основният ефект от евентуални съвместни патрули на български и съюзнически самолети би бил най-вече печеленето на време. От една страна, за успешното сключване и осъществяване на сделката с Полша, която обещава да възстанови и удължи ресурса на три български изтребителя до средата на 2016 г. - момент, който явно е критичен за охраната на българското небе. А времето дотогава всъщност не е чак толкова много, особено като се има предвид, че след месец и половина в Полша има парламентарни избори и това може временно да парализира финализирането на всички процедури по слключването на договора за МиГ-овете ни. 
 
От друга страна, съвместното патрулиране ще даде глътка въздух на самите български ВВС, тъй като ще позволи по-пестеливо използване на наличните изправни самолети и съответно запазване на ресурса им за поне двойно по-дълго време. Последното в някаква степен зависи от това какъв вариант за охрана ще бъде избран - ротация на български и чужди изтребители или смесени двойки. Така, в добрия случай, политическото ръководство на страната ни ще получи достатъчно време, за да избере оптималния вариант за придобиване на нов тип изтребители след няколко години. А в лошия - ще може да отлага генералното решаване на проблема с ВВС до тоталното разкапване на наличните МиГ-29, чието съживяване освен неразумно скъпо в един момент със сигурност ще се окаже отвъд възможностите на полските военно-ремонтни заводи.

Ако се отърсим от излишната реторика по темата обаче, инициативата за съвместните въздушни патрули е просто поредното нагледно доказателство за тоталния провал на България в сферата на отбраната. Защото в случая искането за помощ към НАТО е резултат не от повишения риск в региона, а от десетилетното безотговорно разкапване бойната ни авиация. Която на настощия етап без помощта на съюзниците ни най-вероятно бързо ще се превърне в скрап.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Да останеш без партийна субсидия за час* 4 Да останеш без партийна субсидия за час*

Казусът с финансирането на политическите формации отново показа колко крехко е парламентарното мнозинство

6 дек 2019, 1663 прочитания

Бюджет 2020 беше безславно приет на второ четене 4 Бюджет 2020 беше безславно приет на второ четене

Депутатите одобриха текстовете, които въвеждат регистрация за AirBNB, както и видеонаблюдение във всички данъчни складове

5 дек 2019, 1578 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Първи спад при износа към ЕС за тази година

Банковата ваканция в Гърция и поевтиняването на еврото са сред основните прични за слабото представяне на българския износ през юли

Още от Капитал
Никос Статопулос: Възможно е Vivacom да се превърне в регионален хъб на бизнеса ни

Какви са плановете на избрания за купувач на най-големия български телеком, според CEO-то на BC Partners, мажоритарен акционер в United Group

Кой кой е при дигиталните портфейли в България

Седем компании вече предлагат безконтактни плащания и операции с телефон в страната, но използването остава слабо

Криворазбраната категоризация на AirBnB

Валери Симеонов и Менда Стоянова предложиха първо категоризация, а после само регистрация на апартаментите в платформите

Винаги с Америка, винаги с Русия

Посещението на Бойко Борисов в САЩ показа как правителството разбира баланса между Вашингтон и Москва

Velvet November

30 години след Нежната революция чешките дисиденти, социолози, историци правят равносметка на фона на протести

Army of K-Lovers

След като покори света, корейската поп музика печели все повече фенове и в България

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10