Минималните осигурителни доходи ще скочат рекордно

Министър Калфин обяви, че ще предложи увеличение на праговете за икономическите дейности, където няма споразумения след разговори с работодатели и синдикати защо такива не са били сключени.

Минималните осигурителни доходи ще скочат рекордно

Договореното увеличение е с 8%, от същия порядък ще е вероятно и административното вдигане

19790 прочитания

Министър Калфин обяви, че ще предложи увеличение на праговете за икономическите дейности, където няма споразумения след разговори с работодатели и синдикати защо такива не са били сключени.

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Движенията на осигуровките нагоре могат да спрат съживяването на пазара на труда и да преместят работодатели в сивия сектор.

Поредно вдигане на цената на труда очаква бизнесът през 2016 г. Вече е сигурно, че за над половината от секторите минималните суми, върху които се осигуряват служителите, ще нараснат средно с 8%, вероятно с толкова ще скочат и при останалите браншове. Догодина ще се вдигне и осигурителната вноска с един пункт, продължава и рязкото увеличение на минималната работна заплата. Всички тези административни движения нагоре могат да спрат съживяването на пазара на труда и да преместят работодатели в сивия сектор.

Рекордно много

Средното повишение на минималните осигурителни доходи за 47-те икономически дейности, в които работодатели и синдикати са постигнали споразумения, е 8%. Това е най-високият ръст на минималните прагове от 2009 г. насам, когато имаше рекордно високо увеличение от 26.6%. За останалите 38 сектора, където споразумения не бяха постигнати, тепърва ще се обсъжда възможността административно да се разпростре този среден процент, обявиха от социалното министерство. Част от причината за високия скок е, че сметките за увеличението на осигурителните прагове при нискоквалифицираните работници са направени на база предвижданото ново увеличение на минималната работна заплата от 1 януари 2016 г. до 420 лв. спрямо 360 лв. в началото на 2015 г. Това ще бъде трето увеличение на минималната заплата в рамките на 12 месеца, след като през юли тя беше вдигната до 380 лв.

Рисковете

Високото увеличение на минималните осигурителни доходи (МОД) и минималната работна заплата (МРЗ) може да постави под риск започналото миналата година възстановяване на пазара на труда. В края на 2014 г. имаше значително увеличение на новите работни места (около 58 хил.). От 1 януари 2015 г. обаче минималните прагове бяха вдигнати средно с 4%, а МРЗ - с 6%. През първите две тримесечия на 2015 г. се регистрира забавяне при възстановяването на пазара на труда, като новооткритите работни места започнаха да се свиват. Все още дори не е отчетен ефектът от повторното вдигане на МРЗ от 1 юли с още 20 лева, а вече предстои ново повишаване на цената на труда. Това вдигане засяга най-нискоквалифицираните служители и младите хора.

И докато рисковете са ограничени за няколко по-добре икономически развити градове в страната, където малка част от хората работят на минимални осигурителни доходи, голяма част от работниците например в Северозападна България, които се трудят на минимално заплащане, могат да останат безработни или да минат към сивата икономика и да започнат да получават възнагражденията си на ръка. Васил Велев, председател на АИКБ, предупреди, че заради повишаването на цените на тока социалните придобивки на работниците вече се съкращават, а може да се очакват и съкращения на персонал и увеличение на цените на дребно на някои стоки.

По-високите минимални осигурителни доходи ще увеличат тежестта върху бизнеса допълнително, особено върху по-малките предприятия, което действително може да доведе до загуба на работни места, ръст на безработните сред най-уязвимите групи в обществото, а това означава и повече държавни разходи за обезщетения и социално подпомагане. Ръстът е и доста висок предвид факта, че страната все още не може да се отърси от дефлационните процеси през последните две години, а производителността на труда остава най-ниска в ЕС.

Връзката с минималната заплата

На запитване от "Капитал" Васил Велев отговори обаче, че не може да се счита, че средният процент на увеличаване на минималните прагове е 8%, както съобщиха от социалното министерство, защото браншовите организации са се договорили прагът за нискоквалифицираните работници да е минималната работна заплата, която в момента е 380 лв., а не 420 лв. Така според него средният процент е по-нисък, а тези 420 лв., които се предвиждат за МРЗ, не са договорени. Всъщност най-вероятно МРЗ действително ще стане 420 лв. от следващата година, защото така е записано в средносрочната бюджетна прогноза за периода 2015 – 2017 г. и предстои да бъде гласувано. Все пак вдигането на минималната заплата ще трябва да се обсъди и със социалните партньори в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество, и очевидно работодателите ще бъдат против. Въпреки това тристранката е консултативен орган и правителството не е длъжно да се съобразява с решенията му, а само да се консултира с него. Така средният процент на увеличаване на минималните прагове за договорените сектори най-вероятно действително ще бъде 8%.

Най-високо увеличение на минималния осигурителен доход има при производството на мелничарски продукти и нишесте, където ръстът е 18.2% спрямо предходната година. Двуцифрен е ръстът и в секторите пощенски и куриерски дейности, производство на дървен материал и изделия от него, производство на мебели, строителство на преносни и разпределителни електрически и далекосъобщителни мрежи, производството на хартия и изделия от хартия, строителството и при производството на електрически съоръжения. Единствено в добива на строителните материали е договорено да няма никакво повишаване на минималните осигуровки.

Увеличение и за другите сектори

За останалите 38 сектора, в които работодатели и синдикати не са успели да се споразумеят, социалният министър има законово право да увеличи административно праговете. Засега от социалното министерство обявиха, че ще се обсъжда възможността за тях да се приложи средният процент от сключените споразумения – тоест 8%. Миналата година увеличението също беше със средния процент, но тогава той беше двойно по-малък – 4.2%. Според Васил Велев обаче "в икономическите дейности, където няма договорености, може да се индексират праговете с нарастването на средния осигурителен доход, което е по-адекватно от механичното разпростиране на средния процент в договорените сектори". Така например през юни 2015 г. ръстът на средния осигурителен доход, отчетен от НОИ, е 6.4% спрямо юни 2014 г., което все пак е по-нисък процент от тези 8%.

Преди дни социалният министър Ивайло Калфин съобщи пред БНР, че ще предложи служебно процент на увеличение, без да уточнява самия процент. Той заяви, че има известна логика да бъде същият процент като средния за договорените сектори, но не е задължително да предложи такъв и че решението ще бъде взето след внимателен анализ, а не механично. 

Единствената добра новина за работодателите е, че засега не се предвижда вдигане и на максималния осигурителен доход. В момента той е 2600 лв. и по план ще остане така поне до 2018 г.

Движенията на осигуровките нагоре могат да спрат съживяването на пазара на труда и да преместят работодатели в сивия сектор.

Поредно вдигане на цената на труда очаква бизнесът през 2016 г. Вече е сигурно, че за над половината от секторите минималните суми, върху които се осигуряват служителите, ще нараснат средно с 8%, вероятно с толкова ще скочат и при останалите браншове. Догодина ще се вдигне и осигурителната вноска с един пункт, продължава и рязкото увеличение на минималната работна заплата. Всички тези административни движения нагоре могат да спрат съживяването на пазара на труда и да преместят работодатели в сивия сектор.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


23 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    В това поредно увеличение няма икономическа логика. Защо:
    1. Ръстът в цената на труда, определян административно, надмината обективния ръст на производителността на труда, т.е. цената на труда се повишава, а обема и качеството на произведеното - не;
    2. Образователният и квалификационен ценз на населението стремително пада, т.е. все повече работници ще разчитат на МРЗ;
    3. Чисто демографски работоспособната маст от населението с всяка година намалява, т.е. все по-малко работещи хора трябва да издържат все повече пенсионери и социално нуждаещи се;

    Това правителство реагира елементарно като кучето на Павлов: за да можем да харчим, трябва вече да сте напълнили хазната. Де и толкова категорични да бяха в изсветляването на харчовете си ...

  • 2
    shatpat avatar :-|
    ZEN

    С всичко съм съгласен, освен пасажа засягащ производителност и качество.
    Мисля, че много трудно може да се направи реална оценка на състоянието на тези два показателя. Подозирам, че реалните величини са доста по-големи декларирани къдели не.

  • 3
    lazarus avatar :-|
    Lazarus

    Аз пък разсъждавам, че тези тристранки са пълен блъф.
    Синдикатите в тях представляват единствено част от бюджетните служители (които за съжаление не са малко).
    Работодателите пък представляват единствено част от едрия бизнес.
    Всъщност се получава, че държавните чиновници, чрез административни хватки за повишаване на минимална и средна заплата, си повишават личните заплати.

  • 4
    ristohristov avatar :-P
    Ристьо

    щом матряла приветства..да ги вдигат

    вървим към 50 % ДОД ....

    10 % плосък + 40 % ЗОК и ДОО
    .........

    добре дошли чужди инвеститори

  • 5
    cobourga avatar :-|
    cobourga

    А какво става с циганските осигуровки - за здраве, пенсия и т.н. ??? Това малцинство от около 1 милион НЕ плаща почти нищо - не плаща ток, вода, данъци.... И сега КАКВО ??? Ще вдигнем осигуровките на Българите, за да се плащат социални и др. осигуровки, кражбите и измамите на циганите. ТЕ не искат да работят дори земеделие - предпочитат да крадат всичко, което могат !!!!!!!!!
    Излиза, че ставаме РОБИ на неработещото и не-плащащото малцинство !!!

  • 6
    pivoley avatar :-|
    pivoley

    Т.е., парите за инвестиции трябва да отидат в НОИ. Просто гениално. После да не се чудим на хроничните дефицити в системата.

  • 7
    hifi_hifi avatar :-|
    hifi_hifi

    Тия само си чешат езиците. Цената на труда се определя от пазара, търсене и предлагане. Вече дори и извън София трудно се намират хора да започнат неквалифицирана работа под 550-600лв, което е доста над минималната заплата. Дали са производителни е друг въпрос. Сега топката е във фирмите да си повишат ефективността независимо от персонала и заплатите

  • 8
    glia avatar :-P
    shogun

    бла-бла. Вижте сумите. Те толкова си получават. Само дето работодателите искат да мамят с осигуровките. Ваня Димитрова ако изобщо сте на трудов договор, на реалната ти заплата ви осигуряват ?

  • 9
    niko avatar :-?
    Нико

    СПРЕТЕ ДА ПЛАЩАТЕ !!!

    Да ги видя тогава с какво ще пълнят гушите на обръчи и роми ...

  • 10
    gradska avatar :-|
    Офелия Груева

    Естествено, че трябва да се вдигне цената на труда. След като пазарът показа, че не може сам да се регулира, налага се, уви, намеса от държавата. С което изпреварват естествения ход на събитията, заплатите така или иначе ще вървят нагоре, след като работната ръка намалява /емиграция, демографски процеси/. Но ако се оставят нещата да следват естествения си ход, неминуемо ще стане с доста сътресения и закриване на фирми. Докато е такава драстична разликата в цената на труда тук и в по-развитата част на света, работна ръка ще изтича. А с това, разбира се, намалява и покупателната сила. Това не е в интерес и на бизнеса, но представителните му организации очевидно не показват склонност да мислят глобално за проблема. При тях нещата зациклиха на едно почти мантрично положение: производителност, инвестиции, сива икономика. Прави са единствено за третото. Затова казвам, че за съжаление, се налага да се намеси държавата.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

СОСът на прехода

СОСът на прехода