С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
4 15 сеп 2015, 18:11, 7650 прочитания

Демографската криза е сред големите рискове пред българската икономика

Страната може да настигне средните доходи в ЕС само с по-висока производителност

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Подобряването на качеството на публичните инвестиции и услуги е ключов фактор за ръст на производителността.
Тони Томпсън, постоянен представител на Световната банка в България

Фотограф: Мария Съботинова
Българската икономика се оказа устойчива на външни шокове като кризите в Гърция, Сирия, Русия и Украйна, но демографската криза ще изостря тепърва проблемите пред нея. Ако производителността на труда в страната не започне да се увеличава с над 3%, какъвто в момента е средният годишен ръст, то България няма да успее да достигне средния стандарт на живот в ЕС в рамките на сегашното поколение. Това стана ясно от презентация на Световната банка на тема "Потенциал на България за устойчив растеж и споделен просперитет" в дискусия, организирана от Висшето училище по застраховане и финанси. Според Световната банка има три основни области, в които трябва да се направят големи промени: управление, умения на работната ръка и ефективност на публичните разходи.

Как да настигнем средните доходи в ЕС
Основният проблем, който Световната банка посочва в анализа си, е, че поради очертаващото се рязко намаляване на населението в трудоспособна възраст е необходим по-висок ръст на производителността от сегашните 3% годишно, за да успее България да достигне средния жизнен стандарт в ЕС в рамките на сегашното поколение. Целта трябва да бъде поне 4 или 5%, за да може да се случи това в следващите 23-24 години.


Подобни темпове не са невъзможни, смятат от Световната банка. От такъв порядък е ръстът например в съседна Румъния. За целта на България й е необходим по-бърз, по-приобщаващ и по-устойчив икономически растеж. За жалост след добрите темпове в периода 2000 - 2007 г. от 2009 г. насам ръстът на БВП на България е под 2%.

Къде е нужна промяна
За да се трансформира икономиката, големи промени са нужни в три основните области. Първо, трябва да се подсили институционалната и законната рамка за "добро управление".

Вторият момент е подобряването на уменията и работоспособността на населението. Тони Томпсън, постоянен представител на Световната банка в България, даде за пример, че всяка година огромна част от най-добрите 20% от завършващите средно образование в страната заминават в чужбина, а от оставащите 80% голям част са на практика неграмотни. Това означава, че ако образованието се подобри, бързо ще се подобри и производителността.



Трябва да се обърне внимание и на подобряването на ефикасността на публичните разходи. Всички тези предизвикателства се отразяват пряко на конкурентоспособността на България и на достъпа до ключови публични услуги - здравеопазване, образование, пенсионна система. Необходима е и по-голяма стабилност след честата смяна на правителства в последните години и кризата с КТБ.


Ефектът на
кризите в съседство
Според част от участниците в дискусията анализът на Световната банка звучи доста мрачно, докато ситуацията не изглежда толкова лоша особено предвид външнополитическите обстоятелства (кризите в Гърция, Русия, Украйна, Сирия).

Доц. Даниела Бобева, бивш вицепремиер по икономическите въпроси в кабинета "Орешарски", наблегна на това, че България има стабилна монетарна и фискална политика от 1997 г. насам. Тя посочи, че преди кризата, когато икономическият ръст беше доста по-висок, институциите и корупцията са били същите, каквито са и в момента, и че са необходими по-конкретни и специфични за българския контекст предложения за решение на проблемите.

Доц. д-р Станислав Димитров от ВУЗФ спомена и ролята на пенсионната реформа, като посочи, че Световната банка е била един от основните участници в изработването на пенсионния модел от 1999 г. и попита дали промените тази година не са стъпка назад. Ангел Джалъзов, зам.-председател на КФН, изказа мнение, че проблемът с пенсионната система идва от демографската ситуация в страната, а самият модел сам по себе си не е толкова важен.

Недостатъчната либерализация
Повдигнати бяха въпроси и за недостатъчното либерализиране в здравеопазването, електронното управление, образованието, правосъдната система, енергетиката и медийната свобода. Тони Томпсън поясни, че действително ситуацията в енергетиката е голямо предизвикателство, като проблемът е нивата на финансова задлъжнялост в сектора. Той добави, че Световната банка ще работи за това секторът да се върне към финансово устойчива база, както и да се намали и енергийната бедност в страната: в България голяма част от населението плаща твърде голяма пропорция от доходите си за енергийните сметки.

Томпсън се съгласи, че българската икономика устоява добре на външните сътресения, но бързото застаряване на населението ще доведе до вътрешно влошаване, ако не се вдигне производителността.
Изводът от срещата бе, че трябва да се обърне внимание на подобряването на качеството и ефективността на публичните инвестиции, а предстои Световната банка да излезе с по-подробни приоритети за новия период на партньорство с България от 2016 до 2020 г. По-рано през септември вече стана ясно, че банката ще съветва българските институции и за по-доброто и ефективно усвояване на евросредства.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Сделката за F-16 увеличи бюджетния дефицит, китайската икономика с най-слаб ръст Вечерни новини: Сделката за F-16 увеличи бюджетния дефицит, китайската икономика с най-слаб ръст

И още: Рекорден теч на лични данни от НАП, Ще има ли Европейската комисия нов председател още утре; Нови данъци за имотите в Гърция

15 юли 2019, 1084 прочитания

От НАП са изтекли лични данни на милиони български граждани и фирми 32 От НАП са изтекли лични данни на милиони български граждани и фирми

Линк към масива от близо 11 GB беше разпратен от анонимен мейл до различни медии

15 юли 2019, 71339 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Работодателите искат отмяна на минималните осигурителни доходи

Праговете вече вредят на икономиката и на пазара на труда, смятат бизнес организациите

Защо се срина морският туризъм

Сезонът се движи с намаление от 20%, а туристическото министерство закъснява с мерките за следващото лято

Да управляваш 520 000 души

Франк Апел, главен изпълнителен директор на Deutsche Post DHL Group

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Sympathy for the Writer

Биляна Курташева за книгата си, посветена на неподозираните връзки между различни произведения, периоди и личности

I like to move it, move it

В света на Ingress - GPS базираната игра от създателите на Pokemon Go, която подтиква към движение и социални контакти