Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 15 сеп 2015, 18:11, 7829 прочитания

Демографската криза е сред големите рискове пред българската икономика

Страната може да настигне средните доходи в ЕС само с по-висока производителност

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Подобряването на качеството на публичните инвестиции и услуги е ключов фактор за ръст на производителността.
Тони Томпсън, постоянен представител на Световната банка в България

Фотограф: Мария Съботинова
Българската икономика се оказа устойчива на външни шокове като кризите в Гърция, Сирия, Русия и Украйна, но демографската криза ще изостря тепърва проблемите пред нея. Ако производителността на труда в страната не започне да се увеличава с над 3%, какъвто в момента е средният годишен ръст, то България няма да успее да достигне средния стандарт на живот в ЕС в рамките на сегашното поколение. Това стана ясно от презентация на Световната банка на тема "Потенциал на България за устойчив растеж и споделен просперитет" в дискусия, организирана от Висшето училище по застраховане и финанси. Според Световната банка има три основни области, в които трябва да се направят големи промени: управление, умения на работната ръка и ефективност на публичните разходи.

Как да настигнем средните доходи в ЕС
Основният проблем, който Световната банка посочва в анализа си, е, че поради очертаващото се рязко намаляване на населението в трудоспособна възраст е необходим по-висок ръст на производителността от сегашните 3% годишно, за да успее България да достигне средния жизнен стандарт в ЕС в рамките на сегашното поколение. Целта трябва да бъде поне 4 или 5%, за да може да се случи това в следващите 23-24 години.


Подобни темпове не са невъзможни, смятат от Световната банка. От такъв порядък е ръстът например в съседна Румъния. За целта на България й е необходим по-бърз, по-приобщаващ и по-устойчив икономически растеж. За жалост след добрите темпове в периода 2000 - 2007 г. от 2009 г. насам ръстът на БВП на България е под 2%.

Къде е нужна промяна
За да се трансформира икономиката, големи промени са нужни в три основните области. Първо, трябва да се подсили институционалната и законната рамка за "добро управление".

Вторият момент е подобряването на уменията и работоспособността на населението. Тони Томпсън, постоянен представител на Световната банка в България, даде за пример, че всяка година огромна част от най-добрите 20% от завършващите средно образование в страната заминават в чужбина, а от оставащите 80% голям част са на практика неграмотни. Това означава, че ако образованието се подобри, бързо ще се подобри и производителността.



Трябва да се обърне внимание и на подобряването на ефикасността на публичните разходи. Всички тези предизвикателства се отразяват пряко на конкурентоспособността на България и на достъпа до ключови публични услуги - здравеопазване, образование, пенсионна система. Необходима е и по-голяма стабилност след честата смяна на правителства в последните години и кризата с КТБ.


Ефектът на
кризите в съседство
Според част от участниците в дискусията анализът на Световната банка звучи доста мрачно, докато ситуацията не изглежда толкова лоша особено предвид външнополитическите обстоятелства (кризите в Гърция, Русия, Украйна, Сирия).

Доц. Даниела Бобева, бивш вицепремиер по икономическите въпроси в кабинета "Орешарски", наблегна на това, че България има стабилна монетарна и фискална политика от 1997 г. насам. Тя посочи, че преди кризата, когато икономическият ръст беше доста по-висок, институциите и корупцията са били същите, каквито са и в момента, и че са необходими по-конкретни и специфични за българския контекст предложения за решение на проблемите.

Доц. д-р Станислав Димитров от ВУЗФ спомена и ролята на пенсионната реформа, като посочи, че Световната банка е била един от основните участници в изработването на пенсионния модел от 1999 г. и попита дали промените тази година не са стъпка назад. Ангел Джалъзов, зам.-председател на КФН, изказа мнение, че проблемът с пенсионната система идва от демографската ситуация в страната, а самият модел сам по себе си не е толкова важен.

Недостатъчната либерализация
Повдигнати бяха въпроси и за недостатъчното либерализиране в здравеопазването, електронното управление, образованието, правосъдната система, енергетиката и медийната свобода. Тони Томпсън поясни, че действително ситуацията в енергетиката е голямо предизвикателство, като проблемът е нивата на финансова задлъжнялост в сектора. Той добави, че Световната банка ще работи за това секторът да се върне към финансово устойчива база, както и да се намали и енергийната бедност в страната: в България голяма част от населението плаща твърде голяма пропорция от доходите си за енергийните сметки.

Томпсън се съгласи, че българската икономика устоява добре на външните сътресения, но бързото застаряване на населението ще доведе до вътрешно влошаване, ако не се вдигне производителността.
Изводът от срещата бе, че трябва да се обърне внимание на подобряването на качеството и ефективността на публичните инвестиции, а предстои Световната банка да излезе с по-подробни приоритети за новия период на партньорство с България от 2016 до 2020 г. По-рано през септември вече стана ясно, че банката ще съветва българските институции и за по-доброто и ефективно усвояване на евросредства.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

За две седмици в бюрата по труда са се регистрирали 37 870 души За две седмици в бюрата по труда са се регистрирали 37 870 души

От тях пристигналите от чужбина са 640 души. Най-силно са засегнати туризъм, хотелиерство и рестораньорство

4 апр 2020,

Радан Кънев: Икономическите мерки не отговарят на европейския модел за подпомагане Радан Кънев: Икономическите мерки не отговарят на европейския модел за подпомагане

Възстановяване на нормалния обществен живот и връщането към здрава и процъфтяваща икономика трябва да върви ръка за ръка с възстановяването на правовата държава

4 апр 2020, 304 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Работодателите искат отмяна на минималните осигурителни доходи

Праговете вече вредят на икономиката и на пазара на труда, смятат бизнес организациите

Още от Капитал
Бизнес на градус

Моментният недостиг на спирт вече изглежда преодолян, като по складовете има над 4 млн. литра. Цената на литър спирт обаче е 3 пъти по-висока отпреди пандемията

Пат в туризма

Хиляди туроператори трябва да върнат на клиенти си суми за провалени почивки, които обаче са предплатени към партньори

Къде изчезна златото

Затварянето на ключови рафинерии и липсата на транспорт почти блокират пазара на физическия благороден метал

Глобалната рецесия изглежда неизбежна

Коронавирусът инфектира както търсенето, така и предлагането по света

И това ще мине

Как да се съхраним психически по време на пандемия и изолация

Всички в кухнята

Как да пазаруваме, какво да готвим и откъде да черпим кулинарно вдъхновение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10