Работодателите искат отмяна на минималните осигурителни доходи

Oбщото средно увеличение на минималните прагове в 48-те дейности със споразумения e 7.5%

Работодателите искат отмяна на минималните осигурителни доходи

Праговете вече вредят на икономиката и на пазара на труда, смятат бизнес организациите

8681 прочитания

Oбщото средно увеличение на минималните прагове в 48-те дейности със споразумения e 7.5%

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Определяне на минимални осигурителни доходи (МОД) по икономически дейности е система, която все повече вреди на икономиката и на пазара на труда. Това е становището на четирите национално представени работодателски организации - АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ. По време на обща пресконференция във вторник те се обявиха против административно увеличение в дейностите без споразумения, равно на средното договорено досега. Данните на работодателските организации показват, че общото средно увеличение на минималните прагове в 48-те дейности със споразумения е 7.5%, а ако има административно увеличение – 8.6%.

Работодателите искат тази година социалното министерство да остави без промяна праговете в недоговорените сектори, а след това тази система да отпадне напълно. "Настояваме осигуряването да е върху реалните заплати, а не върху административно определени прагове, които практически узаконяват сивия сектор и създават нелоялна конкуренция", каза председателят на АИКБ Васил Велев. Според него преди 10 години от праговете е имало необходимост, защото делът на сивата икономика е бил голям. "Минималните прагове на практика узаконяват пасивността на регулаторните органи", смята Велев.

Бойкот на работодателите

Четирите работодателски организации предупредиха, че ако все пак МТСП вземе решения да вдигне праговете и при недоговорените икономически дейности, те просто ще спрат да участват в преговорите. "Все по-трудно убеждаваме нашите членове да участват в преговорите", каза председателят на АИКБ. Той предупреди, че четирите работодателски организации са взели решение, ако техните искания не бъдат взети предвид, да напуснат преговорите. "Смятаме да се оттеглим, защото ако не присъстваме, няма да има с кой да преговарят", обясни Велев. Той е на мнение, че ако и тогава министерството вдигне административно праговете, поне ще е видно, че държавата управлява икономиката.

Според него има сектори, в които минималните прагове са вдигнати нереално много. Такива са месопреработвателната индустрия (24.3% повишение спрямо 2016 г.), производството на млечни продукти (17.9%) и производство на мебели (13.3%). "В тези сектори производителността на труда със сигурност не е нараснала толкова много", смята Велев. Също така се оказва, че има сектори като Централния кооперативен съюз и железопътния транспорт, където увеличението е с по-малко от 1%. Според работодателите усредняването при такава разлика би нарушило баланса, би довело до повишаване на сивия сектор и безработицата.

Негативни резултати

Според резултати от социологическо проучване, поръчано от работодателите, повишаването на МОД ще окаже негативно влияние върху крайните цени на стоките и услугите, върху заетостта и сивата икономика. Около 23% от запитаните представители на фирми са отговорили, че крайните цени ще скочат, 36% очакват да има съкращаване при нискоквалифицираните работници, а над 40% са на мнение, че ще има преназначаване на хора на длъжности с по-ниски прагове. Близо ¾ от анкетираните са на мнение, че ще има "посивяване" на трудовите взаимоотношения, увеличаване на разходите за труд и масово назначаване на хора на непълно работно време.

Оказва се, че в периода 2000 – 2015 г. минималната заплата в България е скочила с над 450% и единствено Румъния е пред нас по този показател. Също така се оказва, че МРЗ в България е около 50% от средната. За сравнение, средното съотношение в ЕС е около 40%. Това според Васил Велев е обезкуражаващо за по-висококвалифицираните служители, които в един момент започват да получават съвсем малко над нивото на нискоквалифицираните.

Определяне на минимални осигурителни доходи (МОД) по икономически дейности е система, която все повече вреди на икономиката и на пазара на труда. Това е становището на четирите национално представени работодателски организации - АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ. По време на обща пресконференция във вторник те се обявиха против административно увеличение в дейностите без споразумения, равно на средното договорено досега. Данните на работодателските организации показват, че общото средно увеличение на минималните прагове в 48-те дейности със споразумения е 7.5%, а ако има административно увеличение – 8.6%.

Работодателите искат тази година социалното министерство да остави без промяна праговете в недоговорените сектори, а след това тази система да отпадне напълно. "Настояваме осигуряването да е върху реалните заплати, а не върху административно определени прагове, които практически узаконяват сивия сектор и създават нелоялна конкуренция", каза председателят на АИКБ Васил Велев. Според него преди 10 години от праговете е имало необходимост, защото делът на сивата икономика е бил голям. "Минималните прагове на практика узаконяват пасивността на регулаторните органи", смята Велев.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


8 коментара
  • 1
    i_petrov avatar :-|
    i_petrov

    Обезкуражаващо е г-н Велев да разбереш ,как такива меринжеи като теб не могат( не желаят) да гледат по далеч от носа си.Това прогрес,това бъдеще - все забранени думички.Пък и като не ти трябват хора Китай,Виетнам,Етиопия знаеш къде са.Взимаш си заводчето и право там ,за останалите тук глупаци къшей хляб и чашка шльокавица все ще се намери.
    Туй нещо РЕГРЕС се нарича

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Административното определяне на доход (МРЗ) и осигуровки (МОП) е спомен от едно друго време - соца, когато държавата беше всичко.
    Далеч съм и от мисълта, а и като убеждение не приемам, пазарът (каквото и да се разбира под това) да е абсолютен регулатор.

    Системата с МРЗ и МОП е държавата да се подсигури срещу некоректни субекти.
    Всъщност тя има достатъчно контролни органи и пълчища чиновници да следи и контролира всеки трепет на пазара на труда, плащането или не на данъци и осигуровки, спазването на тоновете закони,кодекси,наредби, заповеди и пр.

    Няма логика да получавам една заплата, а да се осигурявам на по-висок доход.

  • 3
    shisharko avatar :-|
    shisharko

    МОД като концепция е пълен фарс и трябва да се премахне. За най-малките компании (напр. ЕООД от 1 човек с идея) прави един фактически 'данък бюрокрация' от порядъка на 250-300лв. /месец като се включат и счетоводните разходи. Така една стартираща идея (под 10,000лв приход на година) а налагана с данък бюрокрация от 36% и нагоре, което в началната фаза само по себе си може да се окаже фатално за много фирми и идеи.


  • 4
    bvanetza avatar :-|
    Borislav Valkov

    До коментар [#3] от "shisharko":

    Те това е основната причина да няма и помен от придприемчивост във западналите региони. Другата е че повечето предприемачи се ориентират към търговията, а там МОД- овете са високи.

  • Михал Мишкоед

    Нека господа "експертите" да бъдат на моето място, щом ми налагат подобни не-икономически правила. Шивашка фирма; шивачките са с разценки на манипулациите си и при пълен раб.ден ушиват да речем продукция за 350-380, хайде 400 лв. Господа министрите ни задължават да ги осигуряваме върху 500 лв. мин.праг. От къде да дойдат парите за разликата от 100 лв?? между реално произведеното и продадено и това административно наложено? Тази разлика нито е договорена с възложителите ни , нито е предвидена в калкулацията на себестойността, понеже цената ни е определена от пазара и тя няма как да включва нещо, което не съществува - тази разлика между изработено и администрирано. И втори не малък проблем - прага за една продавачка в София да речем от 550 лв. е приемлив, ама същата в Долен Извор не е виждала 500 лв. от годините на инфлацията, пък и условията и оборотите са различни. Защо поставят еднакви прагове за различни региони - това също е против най-малкия бизнес и го доубива! Трето, никаква полза от тези осигуровки - нито ни се трупат по партиди, нито ги виждаме тези пари - то едно, че няма от къде да дойдат, друго, че дори да ги платим, пак ги няма! Е, някакъв смислен довод за вдигане на праговете освен въпющата некомпетентност и некадърност на министерството?

  • 6
    buran avatar :-|
    buran

    До коментар [#5] от "Михал Мишкоед":

    Охлюв, 20 дена Х 400 лева = 8 000 лева приходи от една шивачка на която обаче плащаш 500 лева в най-най-добрия случай (както сам признаваш)
    Ама и двамата знаем, че като имаш поръчка ги гърбиш яко по 10-11 часа смени.
    Не били договорени, ами да си ги договорил. МОД не са от вчера

  • 7
    bvanetza avatar :-P
    Borislav Valkov

    Докато е по- евтино да назначат 1- ма, 2-ма или повече работници, а да не инвестират във технологии, заплатите и производителността ще има да гонят средно европейските.....

  • 8
    t_ avatar :-|
    t_

    Хайде да не се правят на луди. И децата знаят, че един огромен процент от работниците в БГ се осигуряват на минималното възможно, а вземат по - големи заплати. Да не се опитват да ми обясняват, че някой хубавец в мебелна фирма в София примерно взема 500 лв. Или някоя секретарка - пак същата сума. Може би някъде в дълбоката провинция някои от заплатите са подобни на минималните прагове, но във всички градове са със сигурност по - големи от тях дори и след вдигането. А всички знаем къде са основния брой работници...Та така. Държавата вместо да ги гони, просто вдига прага.

    Публикувано през m.capital.bg


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход