ГЕРБ се отказва засега от допълнителния общински данък върху доходите

По думите на Цветанов възможността общините да добавят до 2% към плоския данък от 10%, която сега е заложена с публикуваните от МФ промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, ще ще бъде отхвърлена още на Министерски съвет
По думите на Цветанов възможността общините да добавят до 2% към плоския данък от 10%, която сега е заложена с публикуваните от МФ промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, ще ще бъде отхвърлена още на Министерски съвет    ©  Юлия Лазарова
По думите на Цветанов възможността общините да добавят до 2% към плоския данък от 10%, която сега е заложена с публикуваните от МФ промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, ще ще бъде отхвърлена още на Министерски съвет
По думите на Цветанов възможността общините да добавят до 2% към плоския данък от 10%, която сега е заложена с публикуваните от МФ промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, ще ще бъде отхвърлена още на Министерски съвет    ©  Юлия Лазарова
 Отстъплението прилича на предизборен ход, а идеята може да се възроди след местните избори.

Възможността общините да начисляват допълнително 2% данък върху доходите на хората поне засега ще отпадне. Председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов заяви пред журналисти в кулоарите на парламента в сряда, че предложението на финансовия министър Владислав Горанов няма да влезе в окончателните промени в Закона за данъка върху доходите на физическите лица. Реакцията идва четири дни след публикуването на законопроекта за обществено обсъждане и един ден след срещата на представители на управляващата коалиция с финансовия министър.

"Имаме леки различия с Министерството на финансите, но министър Горанов проявява пълна конструктивност. След разговори с кметовете ни установихме, че това предложение няма да може да влезе в сила в настоящото законодателство", обясни Цветан Цветанов. Това е официалната позиция на най-голямата партия в парламента, а тя се подкрепя от Реформаторския блок и Патриотичния фронт.

Съпротива

След срещата Радан Кънев (РБ) определи предложението на финансовото министерство като "ексцентрична идея". За патриотите идеята е "странна". И двете партии смятат, че ако се дава подобна възможност на общините, то държавата трябва да преотстъпи част от своя дял в подоходното облагане. В началото на годината от сдружението на общините обявиха, че са си стиснали ръцете с министър Горанов и ще получат възможност да събират приходи от доходите на физическите лица, но в рамките на 10-те процента плосък данък, който действа в момента.

Цветанов обяви, че е имало разговори с кметовете на ГЕРБ, които по неговите думи са против начина на преотстъпване, разписан от МФ. Пред "Капитал" кметът на Бургас Димитър Николов заяви категорично, че няма да се използва възможността за допълнителен подоходен данък. Той изтъкна негативния икономически ефект, който ще има. Колегата му от Варна Иван Портних също заяви, че поне през 2016 г. не би се възползвал от тази възможност. Столичната община също не предвижда вдигане на подоходния данък, ако има такава законодателна възможност.

Предизборни маневри

Нормално е кметовете да не искат да споменават вдигане на данъци точно преди предстоящите избори. Нормално е и управляващата партия да не иска да се споменава подобно нещо точно преди местния вот. Отстъплението сега обаче не означава, че идеята няма да се възроди отново до края на годината. Най-малкото защото правото общините да получават част от подоходния данък е записано в управленската програма на ГЕРБ. Преди да стане ясно, че делът на местната власт ще се добавя към дела на държавата, се предполагаше, че правителството ще отстъпи част от своите приходи.

Освен увеличаване на данъчното бреме предложението на Министерството на финансите вещае хаос и негативни икономически последици. Освен че е нисък, положителното на плоския данък е, че се администрира лесно. И въпреки че в законопроекта на МФ е предвидено НАП да събира допълнителния данък, информацията и парите се дават от фирмите. Това означава допълнителна административна тежест за работодателите, които вече трябва да следят внимателно кой служител къде живее и дали не си променя постоянния адрес. Не може да се изключи и негативният ефект, който би имала мярката върху икономическото възстановяване и пазара на труда. Допълнителното бреме със сигурност ще накара някои работодатели и служители да преминат частично в неформалната икономика и да не декларират пълните си доходи.