Гилдиите обичат да измислят правила, които да ги пазят от нова конкуренция, и това е така от векове. Аптекарите не само не са изключение, но и са ярък пример за дирижиран бизнес - още в ренесансовата крепост е имало най-много два обекта, на двете противоположни стени на града. През XXI век обаче ограниченията в повечето случаи са успешно премахнати - вериги аптеки има в повечето европейски страни, а аптеките са буквално на всеки ъгъл.

В България от началото на прехода и до момента съсловната организация на фармацевтите прави всички възможни опити (често успешни) да ограничи възможността външни за гилдията хора да притежават аптеки. Последното усилие на съсловната организация – Българският фармацевтичен съюз (БФС), която обединява интересите на фармацевтите, собственици на една или две аптеки, е отново в средновековна посока. В работни групи на здравното министерство гилдията е предложила да се въведе аптечна карта с максимален брой аптеки в населено място и да не може да се открива нова, ако аптеките се окажат повече от необходимото или пък твърде близо. Тези, които ще решават дали обектите са достатъчно и къде да се открие нов, са самите фармацевти, които имат собствени аптеки и логично са в конфликт на интереси.

Опаковката на желанието да се намали конкуренцията е социална – няма да разрешаваме повече аптеки в града, защото трябва да се насочат към селата. Засега проектът е на етап работни групи и вероятно няма да излезе от министерството в най-антипазарния си вид.

Как е подреден пазарът

За разлика от болниците, в които основният дял от парите на здравната каса получават държавните клиники, аптечният сектор е изцяло частен. През 1989 г. в България са работели 1800 аптеки, част от тях в големите населени места и задължително субсидирани от държавното аптечно управление. В момента в България са регистрирани около 3700 аптеки, всички – частна собственост. Като вериги от две и повече аптеки работят около 1900 обекта, като най-голямата е на варненския бизнесмен Веселин Марешки – над 320 обекта.

Голяма част от аптеките – 51%, са собственост на магистър-фармацевти, които ги управляват и работят в тях. Тези единични аптеки  генерират около 24% от продажбите на аптечния пазар, по данни, предоставени от Асоциацията на собствениците на аптеки (АСА). В същото време във веригите се акумулират останалите продажби на медикаменти. Повече от един обект логично печели от мащаба и по-големите аптеки успяват да купят медикаменти на по-добри цени. Освен това, тъй като за плащане на лекарствата от здравната каса се чака поне 45 дни, а аптеката трябва да е заредена, се оказва, че не всички обекти поддържат скъпите лекарства и работят само с частично платени продукти, при които здравната каса плаща процент от цената, а другата доплаща пациентът. Средногодишният оборот на една аптека в България е около 500 хил. лв., т.е. общите приходи в сектора са 1.85 млрд. лв.
"Липсите" са очевидни в малките населени места. По данни на Изпълнителната агенция по лекарствата в 39 от 262 общини няма аптека, която да работи със здравната каса. В 80 общини няма обект, който да предоставя онколекарства, а в 59 – аптеки, които да продават инсулин. В същото време според данни на Националния статистически институт в една пета от населените места (21%) живеят от 1 до 50 души, а в малко повече от една трета (36%) населението е между 100 и 500 души, а една трета от българите живеят в седемте най-големи града. Аптека обикновено се отваря в място, в което има поне поща и лекар и население поне над 500 души. Затова е логично, че в част от селата няма аптеки, защото този бизнес би бил нерентабилен.

В същото време в лекарствените закони почти няма гъвкавост по отношение на работно време и кой трябва да продава лекарства. Медикаменти с рецепта може да отпуска само магистър-фармацевт, а аптеката трябва да е на пълно работно време. Образованието за фармацевтите е затворено в няколко факултета, излишъци от професионалисти няма и обикновено магистрите са добре платени. В същото време няма никакъв стимул за отваряне на аптеки в малки населени места – общините почти не отделят средства за аптеки, например за да покрият заплатата на фармацевта. Няма и гъвкавост – от АСА например предлагат и бакалавър-фармацевти да могат да отпускат лекарства с рецепта или аптеки да работят с намален работен ден като изнесен филиал в селата.

Карта на ограниченията

В проекта за промени в закона за лекарствата работните групи вече са внесли няколко варианта на нови текстове. Основният от тях е за аптечна карта по подобие на болниците, при която, ако се констатира излишък на аптеки, държавата трябва да спре издаването на лицензи за съответната община. Идеята е по този начин да се стимулира отварянето на аптеки там, където ги няма. В същото време картата на аптеките ще бъде начертана от държавна комисия, в която съсловната организация на фармацевтите има трима представители. Експертен съвет, в който също има представители на секторната асоциация, ще одобрява документите.

От съсловната организация отрекоха да са автори на идеите кой да дава лиценз. "Идеята за аптечна карта е още от 2013 г., ние сме поставили този въпрос с цел подобряване на достъпността и каквито и да са вариантите й, тя няма да бъде ограничаваща от гледна точка на съществуващите аптеки", коментира проф. Илко Гетов, председател на БФС. В същото време собствениците на вериги аптеки смятат, че проектът е написан така, че да защитава интересите на съсловието, а не на пациентите. "Ако тези средновековни регулации бъдат одобрени, това представлява легализирано през държавата картелно споразумение – представете си как ще реагира Комисията за защита на конкуренцията, ако се съберем и решим да не откриваме аптеки по-близо от 200-300 метра един от друг. Ако кажем, че в София и Пловдив има достатъчно аптеки и няма да откриваме нови, това също е картелно споразумение", коментира Николай Костов, председател на Асоциацията на собствениците на аптеки. По думите му чии интереси ще защитава този текст ясно личи от броя представители на съсловната организация, които ще участват при вземането на решения. "Ще се окаже така, че дори в малки населени места няма да може да се открие нов модерен обект, защото вече има няколко недобре работещи аптеки за съответния брой население. От това губят само пациентите", смята Костов.
Според него, ако текстът бъде гласуван в този вид, ще се появи феномен, познат и в останалите европейски държави, в които е имало въведени отстояния между аптеките. Става дума за търговията с лицензи, която по време на забраната за нови аптеки на близко разстояние от съществуваща във Франция е достигнала 1.5 млн. евро, което е годишният оборот на аптеката.

От здравното министерство публично отрекоха антипазарните текстове да са окончателния вариант на проектозакона за лекарствата.

Опити за слаба конкуренция

Досега съсловната организация успяваше по всякакъв начин да се предпази от конкуренцията и да убеди законодателите, че така защитават малкия и средния бизнес.

В лекарствения закон за кратко беше записано, че само фармацевт може да притежава само една аптека. Сега действащият текст е, че всеки може да притежава не повече от четири аптеки. През годините съсловието се наложи и на здравната каса – тя прие да следи дали фармацевтите са платили членския си внос в БФС, за да могат да работят с нея. Освен това в договорите с нея бяха записани ограничения колко рецепти за колко минути може да обработи една аптека. Здравният министър д-р Петър Москов в част от изказванията си също даде повод на съсловието да вярва, че ще бъде защитено от пазара. Например той беше обещал стриктно да се спазва правилото за четирите аптеки, а също така, ако имаш два обекта, третият да бъде на село, а четвъртият – денонощен. "Не можем да задържим хората в центъра на София да са лекари, защото отиват в Англия, а ние ги задължаваме на село. Подобни текстове приличат на петицията на свещарите преди 150 години, в която се иска да се забрани слънцето. Аптечната карта е опит да вкараш живота на хората в XVII век, когато си седиш на село, а един път в годината отиваш да продадеш овцете. Вече сме XXI век – хората продават лекарства на летищата на будките за кафе, няма смисъл да се връщаме в XVII век", коментира икономистът Лъчезар Богданов, управляващ партньор на "Индъстри уоч".

По думите му е кристално ясно, че регулации като отстояния и брой население не са в полза на пациентите и че проблемът може да се реши, като бъде разрешено на фелдшерите да продават лекарства.

"Гилдийният протекционизъм е от времето, когато фармацевтите са смесвали лекарства. Сега става въпрос за пакетирани продукти и не виждам защо аналгин да не може да се продава в селския магазин", коментира Богданов.

Гилдиите обичат да измислят правила, които да ги пазят от нова конкуренция, и това е така от векове. Аптекарите не само не са изключение, но и са ярък пример за дирижиран бизнес - още в ренесансовата крепост е имало най-много два обекта, на двете противоположни стени на града. През XXI век обаче ограниченията в повечето случаи са успешно премахнати - вериги аптеки има в повечето европейски страни, а аптеките са буквално на всеки ъгъл.

В България от началото на прехода и до момента съсловната организация на фармацевтите прави всички възможни опити (често успешни) да ограничи възможността външни за гилдията хора да притежават аптеки. Последното усилие на съсловната организация – Българският фармацевтичен съюз (БФС), която обединява интересите на фармацевтите, собственици на една или две аптеки, е отново в средновековна посока. В работни групи на здравното министерство гилдията е предложила да се въведе аптечна карта с максимален брой аптеки в населено място и да не може да се открива нова, ако аптеките се окажат повече от необходимото или пък твърде близо. Тези, които ще решават дали обектите са достатъчно и къде да се открие нов, са самите фармацевти, които имат собствени аптеки и логично са в конфликт на интереси.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове