Гилдиите обичат да измислят правила, които да ги пазят от нова конкуренция, и това е така от векове. Аптекарите не само не са изключение, но и са ярък пример за дирижиран бизнес - още в ренесансовата крепост е имало най-много два обекта, на двете противоположни стени на града. През XXI век обаче ограниченията в повечето случаи са успешно премахнати - вериги аптеки има в повечето европейски страни, а аптеките са буквално на всеки ъгъл.
В България от началото на прехода и до момента съсловната организация на фармацевтите прави всички възможни опити (често успешни) да ограничи възможността външни за гилдията хора да притежават аптеки. Последното усилие на съсловната организация – Българският фармацевтичен съюз (БФС), която обединява интересите на фармацевтите, собственици на една или две аптеки, е отново в средновековна посока. В работни групи на здравното министерство гилдията е предложила да се въведе аптечна карта с максимален брой аптеки в населено място и да не може да се открива нова, ако аптеките се окажат повече от необходимото или пък твърде близо. Тези, които ще решават дали обектите са достатъчно и къде да се открие нов, са самите фармацевти, които имат собствени аптеки и логично са в конфликт на интереси.Опаковката на желанието да се намали конкуренцията е социална – няма да разрешаваме повече аптеки в града, защото трябва да се насочат към селата. Засега проектът е на етап работни групи и вероятно няма да излезе от министерството в най-антипазарния си вид.
Как е подреден пазарът
За разлика от болниците, в които основният дял от парите на здравната каса получават държавните клиники, аптечният сектор е изцяло частен. През 1989 г. в България са работели 1800 аптеки, част от тях в големите населени места и задължително субсидирани от държавното аптечно управление. В момента в България са регистрирани около 3700 аптеки, всички – частна собственост. Като вериги от две и повече аптеки работят около 1900 обекта, като най-голямата е на варненския бизнесмен Веселин Марешки – над 320 обекта.
Голяма част от аптеките – 51%, са собственост на магистър-фармацевти, които ги управляват и работят в тях. Тези единични аптеки генерират около 24% от продажбите на аптечния пазар, по данни, предоставени от Асоциацията на собствениците на аптеки (АСА). В същото време във веригите се акумулират останалите продажби на медикаменти. Повече от един обект логично печели от мащаба и по-големите аптеки успяват да купят медикаменти на по-добри цени. Освен това, тъй като за плащане на лекарствата от здравната каса се чака поне 45 дни, а аптеката трябва да е заредена, се оказва, че не всички обекти поддържат скъпите лекарства и работят само с частично платени продукти, при които здравната каса плаща процент от цената, а другата доплаща пациентът. Средногодишният оборот на една аптека в България е около 500 хил. лв., т.е. общите приходи в сектора са 1.85 млрд. лв.В същото време в лекарствените закони почти няма гъвкавост по отношение на работно време и кой трябва да продава лекарства. Медикаменти с рецепта може да отпуска само магистър-фармацевт, а аптеката трябва да е на пълно работно време. Образованието за фармацевтите е затворено в няколко факултета, излишъци от професионалисти няма и обикновено магистрите са добре платени. В същото време няма никакъв стимул за отваряне на аптеки в малки населени места – общините почти не отделят средства за аптеки, например за да покрият заплатата на фармацевта. Няма и гъвкавост – от АСА например предлагат и бакалавър-фармацевти да могат да отпускат лекарства с рецепта или аптеки да работят с намален работен ден като изнесен филиал в селата.
Карта на ограниченията
В проекта за промени в закона за лекарствата работните групи вече са внесли няколко варианта на нови текстове. Основният от тях е за аптечна карта по подобие на болниците, при която, ако се констатира излишък на аптеки, държавата трябва да спре издаването на лицензи за съответната община. Идеята е по този начин да се стимулира отварянето на аптеки там, където ги няма. В същото време картата на аптеките ще бъде начертана от държавна комисия, в която съсловната организация на фармацевтите има трима представители. Експертен съвет, в който също има представители на секторната асоциация, ще одобрява документите.
От съсловната организация отрекоха да са автори на идеите кой да дава лиценз. "Идеята за аптечна карта е още от 2013 г., ние сме поставили този въпрос с цел подобряване на достъпността и каквито и да са вариантите й, тя няма да бъде ограничаваща от гледна точка на съществуващите аптеки", коментира проф. Илко Гетов, председател на БФС. В същото време собствениците на вериги аптеки смятат, че проектът е написан така, че да защитава интересите на съсловието, а не на пациентите. "Ако тези средновековни регулации бъдат одобрени, това представлява легализирано през държавата картелно споразумение – представете си как ще реагира Комисията за защита на конкуренцията, ако се съберем и решим да не откриваме аптеки по-близо от 200-300 метра един от друг. Ако кажем, че в София и Пловдив има достатъчно аптеки и няма да откриваме нови, това също е картелно споразумение", коментира Николай Костов, председател на Асоциацията на собствениците на аптеки. По думите му чии интереси ще защитава този текст ясно личи от броя представители на съсловната организация, които ще участват при вземането на решения. "Ще се окаже така, че дори в малки населени места няма да може да се открие нов модерен обект, защото вече има няколко недобре работещи аптеки за съответния брой население. От това губят само пациентите", смята Костов.От здравното министерство публично отрекоха антипазарните текстове да са окончателния вариант на проектозакона за лекарствата.
Опити за слаба конкуренция
Досега съсловната организация успяваше по всякакъв начин да се предпази от конкуренцията и да убеди законодателите, че така защитават малкия и средния бизнес.
По думите му е кристално ясно, че регулации като отстояния и брой население не са в полза на пациентите и че проблемът може да се реши, като бъде разрешено на фелдшерите да продават лекарства.
"Гилдийният протекционизъм е от времето, когато фармацевтите са смесвали лекарства. Сега става въпрос за пакетирани продукти и не виждам защо аналгин да не може да се продава в селския магазин", коментира Богданов.
Гилдиите обичат да измислят правила, които да ги пазят от нова конкуренция, и това е така от векове. Аптекарите не само не са изключение, но и са ярък пример за дирижиран бизнес - още в ренесансовата крепост е имало най-много два обекта, на двете противоположни стени на града. През XXI век обаче ограниченията в повечето случаи са успешно премахнати - вериги аптеки има в повечето европейски страни, а аптеките са буквално на всеки ъгъл.
В България от началото на прехода и до момента съсловната организация на фармацевтите прави всички възможни опити (често успешни) да ограничи възможността външни за гилдията хора да притежават аптеки. Последното усилие на съсловната организация – Българският фармацевтичен съюз (БФС), която обединява интересите на фармацевтите, собственици на една или две аптеки, е отново в средновековна посока. В работни групи на здравното министерство гилдията е предложила да се въведе аптечна карта с максимален брой аптеки в населено място и да не може да се открива нова, ако аптеките се окажат повече от необходимото или пък твърде близо. Тези, които ще решават дали обектите са достатъчно и къде да се открие нов, са самите фармацевти, които имат собствени аптеки и логично са в конфликт на интереси.
40 коментара
Закона за аптеките трябва да е в полза на малките аптекари а не на такива като човека който изпра парите на половината народно събрание като водач на "Асоциацията на собствениците на вериги аптеки" и вече доста хора го олицетворяват с милионите на Бисеров и същия продължава да източва ДДС и да върти всякакви схеми по ръба на закона или отвъд него!
ЗНОК да дава парите на малките аптеки в аванс защото в прованса болните трябва да пътуват по 50км за елементарни лекарства и аптеките масово се закриват.
А единственото което трябва да направи НС е да премахне ДДС на лекарствата и да либерализира вноса както и разрешението на всякакви генерици !!!
Ех, Капитал!
Що не се задавите с капитала си?
А защо не поставят условието: Ако имаш над "Х" броя аптеки да трябва да отвориш обект в населено място с под "У" жители?
в Англия Германия в малките населени места без аптеки ,държавата е осигурила възможност обслужващия местен лекар да работи с разрешително за продажба на необходимите на пациентите му лекарсттва ,системата е като на нашите джипита и ако лекаря се съгласи да снабдява малкото населено место с лекарства и всичко необходимо ,му се плаща двойно спрямо другата практика напр в центъра на Лондон ,така се стимулира тази дейност ,дава се достъп на хората в малките райони където няма аптекари и няма проблем ,апропо ,тук всички лекари в малките населени места правим същото ,но нелегално ,а държавата стимулира откриване на т нар дрогерии ,в които масово нелегално се продават лекарства с рецепта и масово се извършват медицински прегледи и услуги от хора без ценз и разрешителни за прегледи ,така се стигна до положение всички села под 500 души да останат без действащи лекари ,а с нелегални дрогерии ,населението масово без достъп до дипломиран лекар ,претоварване на болниците със скъпи хоспитализации ,повишена смъртност и липса на всякакви желаещи доктори за работа по селата ,поради масовата неосигуреност ,поради свободен достъп до лекарства в дрогериите ,така народа се лекува сам и неправилно
Ей, това аптекарите много умпорито животно, бе! От години го мъчат това с ограниченията. Направо като капка срещу гранитен блок са. Накрая като успеят, за лекарства да ги дадат тия пари дето ще изкарат с "протекции".
То бива, бива наглост и алчност, но аптекарите и лекарите започнаха да задминават всички! Я да ударят на аптека по 1 млн лева патентен данък годишно.
Един фармацевт една аптека,на негово име. И като збърка да му се отнема дипломата.Да няма вериги от аптеки като хипер маркетите.
Броя на аптеките неотговаря на броя на жителите в населеното място!
Излиза,че печалбата на аптеките е по-важна от здравето на гражданите и малкото селяни,които изчезват от картата!
Ограничения не трябва да има, единственото което има нужда да се регулира стриктно е как се съхраняват лекарствата. С по-малко ограничения по-лесно ще може да навлизат нови фирми и конкуренцията да държи цените ниски и качеството на обслужване добро. До нас има 3 аптеки, като не мога да си представя какъв апокалипсис щеше да е ако имаше ограничение да е само 1. Едната аптека е зле заредена, в другата аптека продавачката се държи арогантно и само третата аптека работи и събота и неделя и обслужват добре. Заради липсата на ограничения в момента ИТ сектора е толкова силен - всеки може да влезе и да се пробва, а добрите продукти от сектора привличат още повече интерес в него.
[quote#3:"jorrex"]А защо не поставят условието: Ако имаш над "Х" броя аптеки да трябва да отвориш обект в населено място с под "У" жители?[/quote]
Защото има друго условие - не можеш да притежаваш над Z аптеки и това Z е едно много ниско число. Така е при плановата икономика - единият отдел на Комитета по планиране не знае какво прави другият, още по-малко какво е правил вчера.