Отвъд маковете, в боклука
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Отвъд маковете, в боклука

Новата придобивка ще приема по 410 хил. тона отпадъци на година

Отвъд маковете, в боклука

Как точно ще работи мегазаводът на Софияза отпадъци и има ли и тъмна страна

Калина Горанова
15622 прочитания

Новата придобивка ще приема по 410 хил. тона отпадъци на година

© Юлия Лазарова


Тази година изкуствени макове, догодина истински. В този познат от годините на всеобщото социално благо стил премиерът Бойко Борисов откри историческия завод на София за преработка на отпадъци, разположен на около 22 км източно от центъра на града край село Яна. На тържественото събитие той се закани наличните към момента изкуствени макове, забучени в градинката пред завода, идната пролет да са вече напълно истински. Причината за флоралната закачка е, че през 2011 г. по време на кметската кампания социалистите начело с кандидата за кмет Георги Кадиев и Сергей Станишев "откриха" несъществуващото предприятие за отпадъци на столицата и садиха макове.   

"Този завод е 100% на софиянци. Няма мечки, вълци, лисици. Знаете как заварих София", заяви премиерът. Той благодари на политици, нечленуващи в ГЕРБ и заемащи важни постове в миналото, които тайно от собствените си партии са съдействали за изграждането на съоръжението. Призова политическите амбиции да не подлагат на изпитание здравето на хората и постави новата гордост на София на второ място в класацията на заводите за преработка на отпадъци след този в Берн. Съоръжението беше окачествено от кмета на София като "най-голямото промишлено строителство с публични средства от 25 години насам". Българският еврокомисар Кристалина Георгиева, присъстваща от името на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, пък препредаде евентуалните му думи. "Той щеше да каже браво, Бойко, браво, г-жо Фандъкова, браво, България", заяви тя.  

"Заводът за боклук е факт и мирише прекрасно. Благодаря на моя приятел Станишев за маковете, които ми остави", заяви още премиерът.

Ароматът на изкуствени цветя обаче задуши по-основната тема за софиянци. Какво точно ще се случва с боклука на София на новите съоръжения, на каква цена и като един... все пак завод за отпадъци, а не оранжерия, има ли и тъмни страни.

8 години накратко 

Новата система за управление на отпадъците на Столичната община включва основно (виж графиката): 1. Депо за неопасни отпадъци в местността "Садината", с. Яна, с изградени две клетки и възможности за още две; 2. Инсталации за разделно събиране на биоотпадъци (от домакинства, заведения, ресторанти, супермаркети) и на зелени отпадъци (от паркове и градини) в "Хан Богров"; 3. Завод за механично-биологично третиране с производство на RDF; 4. Инсталация на "Топлофикация София" (в ТЕЦ "София") за изгарянето на въпросния RDF, която все още не съществува.

Първо бяха изградени депото и инсталациите за био- и зелени отпадъци. От тях се произвежда биогаз, който захранва самата инсталация и компост за наторяване. В завода, открит през изминалата седмица, изграден за около година от гръцкото обединение "Актор – Хелектор", трябва да отиват отпадъците от кофите за общия боклук. Капацитетът на завода е 410 хил. тона годишно. Там отпадъците се разделят чрез различните съоръжения. За рециклиране ще отиват около 40 хил. тона. На година ще се произвежда и 359 тона компост. Около 76 хил. тона ще отиват на депо. А най-голям дял - 178 хил. тона, ще се калоричните отпадъци като хартии, пластмаси, дървесина, текстил, които не могат да се рециклират и от които ще се произвежда RDF (твърдо гориво от отпадъци). Разликата до количествата, влизащи на входа на завода, се дължи на загуба на вода и въглерод при различните процеси. Като обобщение - според Програмата за управление на отпадъците на Столичната община 2015 - 2020 г. нуждите на общината от такава инфраструктура са обезпечени за поне 30 години.

Един всеяден завод

Системата има няколко плюса. Първо, самото й присъствие спира наказателната процедура, започнала преди години заради това, че София няма адекватен начин за справяне с отпадъците, а вместо това ги опакова в бали и ги разнася из страната. Второ, използването на RDF в ТЕЦ "София" ще намали нуждите от природен газ с 10% и така "Топлофикация София" ще намали разходите си на година с около 60 млн. лв., а 30% от клиентите на "Топлофикация София" ще се отопляват с енергия от отпадъци, обясни преди време зам.-кметът по екология в Столичната община Мария Бояджийска.

Към изгарянето на RDF отпадъците в инсталацията на ТЕЦ-а може да се присъединят и утайките от пречиствателната станция за отпадни води на "Софийска вода" в Кубратово, които са по 100 хил. тона на година и трудно намират пазар. Концесионерът е принуден просто да предоставя компоста на земеделски стопани, като дори осигурява транспортирането му до земите им. За да станат обаче утайките години за изгаряне в ТЕЦ-а, те трябва да преминат през допълнително изсушаване. Изграждането на необходимата система за това ще струва на "Софийска вода" около 20 - 25 млн. лв. Въпросът още се дискутира, като трябва да се реши дали могат да се използват еврофондове за това, или ще се отрази или в цената на водата, или на парното.  

Всеядността на завода и огромното залагане най-вече на изгарянето на отпадъците обаче може да доведат до подмяна на концепцията за разделно събиране и последващо рециклиране на отпадъците, смятат от екоорганизацията "За Земята", която активно следи целия интегриран проект на града през годините. Според становището й по доклада за ОВОС за изграждането на инсталацията за RDF на "Топлофикация София" залагането в основна степен на инсинератор не отговаря на общоприетата йерархия за управление на отпадъците. Тоест рециклирането да е с приоритет, а депонирането и изгарянето да се използват само в краен случай. Заводът на София обаче ще произвежда основно брикети (178 хил. тона) и в много по-малка степен вторични суровини (40 хил. тона).

"RDF представлява предимно калоричната част от битовите отпадъци - пластмаси, хартия, дървесина, текстил - материали, които когато са събрани разделно при източника, могат да бъдат повторно използвани и рециклирани", пишат от "За Земята", като, колкото по-старателни са жителите на града в разделното събиране, толкова по-малко ще е негодният за рециклиране отпадък. Предстоящото изграждане на инсинератора на "Топлофикация София" обаче ще означава потребност от RDF. "Към настоящия момент ще е недоказуемо, че RDF ще се състои само от нерециклируеми отпадъци", пише още в становището на екоорганизацията, която обжалва доклада по ОВОС. 

Какво е това RDF

В една толкова напреднала фаза на проекта обаче едва ли може да се правят големи промени, а текущи въпроси за работата на завода и на бъдещия инсинератор вече има. Първият е какво ще се прави с произведения RDF междувременно. Алтернатива е той да отива в циментовите заводи, които единствено могат да изгарят този тип гориво. През юли Столичната община пусна обществена поръчка с индикативна стойност 25.2 млн. лв. без ДДС за оползотворяването на RDF за 4 години напред. Общината обаче реши, че подадените оферти и по трите обособени позиции са икономически неизгодни за нея и я прекрати, като сега от циментовите заводи очакват нова. Плюсът на това RDF да отива в циментов завод е, че при изгарянето му там не остават остатъчни елементи, като шлака например, тъй като всичко отива в производството на циментовия клинкер. Не така обаче стои въпросът с инсталацията, която ще се изгражда в "Топлофикация София", като проектант е датската компания Rambol.

Така стигаме до втория важен проблем за решаване при така функционираща система за управление на отпадъците - какво ще се прави с остатъците от горенето под формата на отпадъци като различни видове пепел (дънна, летлива, котлена) и газове. "При изгарянето на RDF се получават 25% отпадъци (пепел). По-голямата част от нея не е опасна, но има и опасна и тя трябва да отива на специални депа за опасни отпадъци", обяснява Данита Заричинова, експерт по програма "Нулеви отпадъци" от "За Земята". Докладите за "Бъдещата система за управление на битовите отпадъци" на Столичната община потвърждават наличието на този казус: "Понастоящем няма депо за опасни отпадъци, а и площадките на проекта не позволяват изграждането на такова поради изискванията за отстояния. Едно от преходните решения е да се изнася този тип отпадък в страна от ЕС, докато България се сдобие с подходящо съоръжение." По думите на Данита Заричинова става дума за няколко хиляди тона шлака на година, опасен отпадък, която ще трябва да се насочи към депо в Германия, което означава сложна и скъпа логистика и разходи за депониране. 

Друг проблем според еколозите са и емисиите на диоксини. "Това са най-фините прахови частици (бел. ред. - друг голям проблем на столицата), които трудно се филтрират и трудно подлежат на мониторинг", коментира Заричинова. "Освен това, когато пада температурата в случай на авария или спиране, емисиите им се вдигат много", продължава тя.

И цената е...

Последен, но не на последно място, е въпросът каква ще е цената на всичко това и кой ще я плати. По думите на кмета на столицата Йорданка Фандъкова крайната сума за целия проект до момента е 346 млн. лв., от които 247.8 млн. лв. са евросредства по програма "Околна среда", 43.7 млн. лв. от националния бюджет и 54.6 млн. лв. - съфинансиране на общината, от които 35 млн. лв. заем от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Най-скъпата част, разбира се, е заводът, който беше изграден за 213.4 млн. лв с ДДС. Сметката дотук не включва инсинератора на "Топлофикация София", който ще бъде приблизително 130 млн. евро и отново ще ползва европейско финансиране. Така общите инвестиционни разходи възлизат на грубо 600 млн. лв. При тържественото откриване на завода кметът на столицата Йорданка Фандъкова увери, че той няма да доведе до вдигането на таксата за отпадъци на столичани. "Инвестицията е огромна, но е направена с над 84% бъзвъзмездно финансиране, което позволи да се направят отчетите и разходите така, че да не се налага пускането на завода да повлияе на такса битови отпадъци", заяви тя.

Остава обаче въпросът с ежегодните оперативни разходи на съоръжението. Столичната община обаче не предостави ясна разбивка. В един от анализите на общинската администрация за възможностите за определяне на нов способ за изчисляване на такса смет от 2013 г. се виждат някои от очакваните промени в бъдещите разходи. По цени от 2011 г. разходите за експлоатацията и поддръжката на завода са 9.3 млн. евро на година. Разходите  на съоръженията за компостиране на "Хан Богров" - 1.3 млн. евро на година. А както стана ясно от поръчката за изгарянето на RDF в циментовите заводи, общината е готова да дава 6.3 млн. лв. на година за тяхното оползотворяване. Съоръженията, разбира се, имат и приходи от продажба на вторични суровини и компост. При достигане на максималния си капацитет инсталацията за компостиране например ще произвежда 13 хил. тона компост, над 600 мегаватчаса електроенергия и 30 тона амониев сулфат годишно, като продуктите ще компенсират част от разходите й.

Равносметката за 2014 г. е, че от общия капацитет от 44 хил. тона през миналата година в съоръжението за компостиране са постъпили 14.6 хил. тона отпадъци. Това показва, че всъщност разделното събиране на отпадъците все още има сериозни проблеми. Тоест, за да заработят модерните съоръжения, общината и софиянци имат да свършат още много работа, за да не останат те скъп паметник на прекалени амбиции и безсмислено изразходвани средства.

Автор: Капитал

Тази година изкуствени макове, догодина истински. В този познат от годините на всеобщото социално благо стил премиерът Бойко Борисов откри историческия завод на София за преработка на отпадъци, разположен на около 22 км източно от центъра на града край село Яна. На тържественото събитие той се закани наличните към момента изкуствени макове, забучени в градинката пред завода, идната пролет да са вече напълно истински. Причината за флоралната закачка е, че през 2011 г. по време на кметската кампания социалистите начело с кандидата за кмет Георги Кадиев и Сергей Станишев "откриха" несъществуващото предприятие за отпадъци на столицата и садиха макове.   

"Този завод е 100% на софиянци. Няма мечки, вълци, лисици. Знаете как заварих София", заяви премиерът. Той благодари на политици, нечленуващи в ГЕРБ и заемащи важни постове в миналото, които тайно от собствените си партии са съдействали за изграждането на съоръжението. Призова политическите амбиции да не подлагат на изпитание здравето на хората и постави новата гордост на София на второ място в класацията на заводите за преработка на отпадъци след този в Берн. Съоръжението беше окачествено от кмета на София като "най-голямото промишлено строителство с публични средства от 25 години насам". Българският еврокомисар Кристалина Георгиева, присъстваща от името на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, пък препредаде евентуалните му думи. "Той щеше да каже браво, Бойко, браво, г-жо Фандъкова, браво, България", заяви тя.  


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    today avatar :-|
    today

    "използването на RDF в ТЕЦ "София" ще намали нуждите от природен газ с 10% и така "Топлофикация София" ще намали разходите си на година с около 60 млн. лв., а 30% от клиентите на "Топлофикация София" ще се отопляват с енергия от отпадъци"

    Т.е. с 10% от използвания газ Топлофикация отоплява 30% от абонатите си? Значи с 33% от газа отоплява 100% от абонатите си. КОЙ краде останалите 67% газ???

  • 2
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#1] от "today":

    След много мъки, увъртания и обратна връзка с пиар-агенцията, накрая някъде ще изплува отговорът, че тези 10% заместен газ, с които ще се топлят 30% от потребителите, засягат групата със сметка до 20 лева на месец.

  • 3
    cinik avatar :-|
    cinik

    Цитат от статията: "А най-голям дял - 178 хил. тона, ще се калоричните отпадъци като хартии, пластмаси, дървесина, текстил, които не могат да се рециклират и от които ще се произвежда RDF (твърдо гориво от отпадъци). "

    >>> Ето един мой скорошен фоторепортаж от Виена, да видите къде е мястото на "хартии, пластмаси, текстил". За дървесина няма контейнер, но пък има за стари обувки:

    http://www.dnevnik.bg/live/novini_ot_vas/2015/08/31/2600491_razdelno_subirane_na_otpaducite_vuv_viena/

  • 4
    nkp33315911 avatar :-|
    alabam4eto

    Това, което капитал не е отчел е спестяването от отчисления, които се заплащат за депониране .... през следващите години отчисленията растат главоломно, а при постигане на целите заложени в ЗУО тези отчисления се намаляват с 50%.

    Така от една страна Общината може да пести от намаленото количество депонирани отпадъци, а от друга все пак ако се стигне до депониране цената ще е значително по-малка....

  • 5
    braun100 avatar :-(
    braun100

    "Друг проблем според еколозите са и емисиите на диоксини. "Това са най-фините прахови частици (бел. ред. - друг голям проблем на столицата), които трудно се филтрират и трудно подлежат на мониторинг"".......
    Това се надявам е само грешка на журналиста при писането а не са го казали наистина еколозите. Иначе жална ни майка..... Даже има статия в уикипедия на български:
    https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%BE%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%BD


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK