Един ден на държавно-частния ученик
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Един ден на държавно-частния ученик

Shutterstock

Един ден на държавно-частния ученик

Защо учениците ходят на допълнителни уроци в три истории

Мартин Димитров
28511 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Явор* е четвъртокласник в столично училище - 15 септември беше само във вторник, но програмата му за следващите девет месеца вече е ясна. Ставане рано към 7 ч., учебен ден от 8.20 до малко след обяд, два пъти седмично уроци по английски. В допълнение са домашните за училище, както и по чуждия език, а те хич не са леки - "миналата година взимахме по 14 нови думи на урок и трябваше да ги пишем по 10 пъти. А понякога - и по 15", уверява той. Домашните пише в частна занималня близо до училище и се връща вкъщи към 6-7 ч. вечерта.

Събота и неделя програмата на Явор няма да е по-лека - предстои му кандидатстване в един от "елитните" класове за петокласници в Софийската математическа гимназия, заради което ще ходи на няколкочасов курс всеки уикенд. Дали му харесва? "Тоалетната е мръсна, учителките са "бля" и има много стълби", е кратката присъда на момчето. Но така искат мама и тате. А тяхната инвестиция не е малка - над 4 хил. лв. за всички допълнителни занимания през учебната година.

"Това е компромис между неговите интереси и това, което ще му е полезно в бъдеще", смята майка му, която е юрист. Според нея без частни уроци детето й не би успяло да влезе в математическата гимназия, а тя чувства, че нивото в сегашното му училище е ниско: "Той може да поеме повече. Скучае в часовете, а учителите не му обръщат нужното внимание и това го демотивира." От друга страна, смята тя, уроците и пълната програма развиват чувство за дисциплина и детето се научава да учи постоянно, както и да разпределя равномерно работата си.

Но дали тази натовареност се харесва на Явор? "Де да знам. Понякога е ужасно", вдига рамене той и допълва, че би предпочел да има повече часове по физическо, както и междучасия. Все пак в графика му остава известно място за уроци по тенис и шах, които частично запълват тази липса. Дали нещо ще се промени след тази интензивна година? Съдейки по опита на Тони, който ще кандидатства в гимназия през тази учебна година, отговорът е: най-вероятно не.

"Полудял е. Всички сме полудели"

Тони е седмокласник в общообразователно училище в кв. "Бъкстон" на София. Неговият ден, както и този на баща му Калин, започва в 6.20 ч. И той като Явор приключва "официалната" училищна част по обед, но го очакват още час и 40 мин. уроци. До тях стига след най-малко час пътуване в градския транспорт.

Бащата на Тони разказва, че синът му ходи на уроци още от първи клас - математика и български, два пъти седмично, по 80 лв. на седмица, вече 6 години. За цялата учебна година това прави над 3 хил. лв. Според Калин ходенето на уроци е задължително: "В училище им се преподава по методологията отпреди 20 години и те не получават нужните знания, за да се справят с тестовете, които им дават по-късно." Когато помага на сина си в подготовката за контролни, Калин забелязва, че трудността на тестовете е много по-висока в сравнение със задачите, които Тони решава в училище.

Един от основните проблеми на седмокласниците според бащата е, че в тази ключова за децата година започва и разделянето на предметите като "Свят и личност" и "Човек и природа" на "съставните им" части - история, география, химия и физика. "Слава Богу, дипломата не е балообразуваща и децата могат да се концентрират само върху математиката и българския. Ако трябваше да ги натискаме по всички предмети, те просто няма да издържат", казва Калин. А как се отразява цялото това учене на сина му? "Полудял е. Всички сме полудели", казва бащата и допълва, че недъзите на образователната система вредят не само на детето му, но и на цялото семейство. "Обстановката постоянно е изнервена вкъщи, ставаш с детето, за да го изпратиш на училище, после си лягаш с него, а не е рядкост то да стои до полунощ и по-късно. Подчиняваш своето ежедневие изцяло на образованието му,  което трябва да бъде задължение на училищата."

Очевидно и на Тони не му остава време за почти нищо от септември до юни. Но след като усилената кандидатгимназиална кампания приключи, следват четири години на относително спокойствие, смята баща му, а после идва 12 клас, когато би трябвало зрелостниците да са достатъчно големи да мислят за собственото си бъдеще.

По 14 часа на ден

Иван тази година ще завърши русенската математическа гимназия. Математиката му върви, българският - не толкова, но това не го притеснява, защото мисли да кандидатства в чужбина. Според него часовете за свободно избираема подготовка (СИП) по български език и литература ще му стигнат да изкара поносима оценка по предмета, а за математиката изобщо не се притеснява.

Ходи и на уроци по английски (за близо 600 лв. на година), за да се подготви за стандартизирания тест, който ще му осигури място в британски университет. Отскоро посещава и шофьорски курсове. Не се чувства натоварен, но когато описва учебния си ден, осъзнава, че учи по 14 часа  - освен задължителните 7 в училище и по още два СИП-а по математика и български, пише и домашни. "Гледам да приключа преди 8 ч. вечерта, но преди класни стоя и до 12, ако трябва да зазубрям теми", смее се той.

Изпитите след 7 клас са убедили Иван, че от уроците има полза. "Тези, които ходихме на уроци тогава, успяхме да изкараме много по-добри оценки от останалите в класа ми." Но е наясно и че частните уроци затрудняват много семействата, и то далеч не само психически. "Семейството на моя съученик Станислав бе в много трудно финансово положение, но винаги успяваха да намерят пари за уроци", казва той. Дори и да се наложи да ходят по ръба, много родители се лишават, за да могат децата им да получат малко по-добра подготовка от тази в училище.

С ниските си заплати преподавателите пък гледат на частните уроци като на много нужен допълнителен доход. "Възприемам ги така, както бих гледал на майстор в къщата - не очакваш да ти издаде касов бон, без формални отношения - споразумението е между две лица", казва един от учителите, с които "Капитал" разговаря. И добавя, че ако държавата въведе някакви мерки срещу тази практика, би направил фирма на светло, но това ще оскъпи услугата, без да доведе до увеличаване на качеството.

За (из)останалите - консултации

Какво се случва с тези деца, които нямат възможности за частни уроци? В училище са предвидени консултации, в които учениците, които изостават, да могат да наваксат. Според учители обаче проблемът с тези деца е, че на тях най-често им липсва мотивация. "Опитвала съм едва ли не да рекламирам консултациите, някои дори заплашвам, че няма да пусна в следващия клас", каза пред "Капитал" учителка. От друга страна, доста от колегите й не искат да се занимават с това и часовете за консултации минават проформа.

Тази безплатна официална версия на допълнителни уроци е далеч и от амбицията, и от възможностите да конкурира частните. И идеята за равния старт вече се е лишила от смисъла си, ако принципът не е какво би могло да постигне детето, а какви са финансовите възможности на родителите му.

*Имената са сменени

Явор* е четвъртокласник в столично училище - 15 септември беше само във вторник, но програмата му за следващите девет месеца вече е ясна. Ставане рано към 7 ч., учебен ден от 8.20 до малко след обяд, два пъти седмично уроци по английски. В допълнение са домашните за училище, както и по чуждия език, а те хич не са леки - "миналата година взимахме по 14 нови думи на урок и трябваше да ги пишем по 10 пъти. А понякога - и по 15", уверява той. Домашните пише в частна занималня близо до училище и се връща вкъщи към 6-7 ч. вечерта.

Събота и неделя програмата на Явор няма да е по-лека - предстои му кандидатстване в един от "елитните" класове за петокласници в Софийската математическа гимназия, заради което ще ходи на няколкочасов курс всеки уикенд. Дали му харесва? "Тоалетната е мръсна, учителките са "бля" и има много стълби", е кратката присъда на момчето. Но така искат мама и тате. А тяхната инвестиция не е малка - над 4 хил. лв. за всички допълнителни занимания през учебната година.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

32 коментара
  • 1
    hni17472340 avatar :-|
    hni17472340

    Паралелния свят на издуханите от яко бачкане "тип софиянски" родители убедени,че само с ходене на "тип частни" уроци ще налеят необходимото количество ум и не толкова "природен" интелект в крехката глава на любимото им не чак толкова гениално дете,което побърквайки го от учене няма начин да не стане добър робот като мама и тате и за нула време да се реализира в най-неуспешната икономика на Европа - София!


    Публикувано през m.capital.bg

  • 2
    smart_za_batkov avatar :-|
    Батков-вън

    За горе долу същите пари , които дават за уроци, можеше да пратят децата в частни училища и уроците щяха да не се налагат

    Публикувано през m.capital.bg

  • 3
    sjaakiie avatar :-|
    sjaakiie

    Важно е ученикът да е "елитен", не училището. Всичко е до желание.

  • 4
    realismisthename avatar :-|
    realismisthename

    До коментар [#3] от "sjaakiie":

    Да. С тънката подробност, че е от огромно значение средата. Това какъв се виждаш и какъв те виждат другите. Как се държат с теб и т.н. Ще дам пример с мен - завърших ПМГ. Имаше 3 "елитни паралелки". Бала на моята беше най-висок.При приема - нямаше колосални различия в бала, но все пак в моята беше с една идея по-висок. След 5 години, ситуацията - коренно различна. Завършилите моята паралелка имахме значително по-висок успех, и в училище и на матурите, и в приема в университет.

    Има 101 поговорки - fake it till you make it, и т.н. От огромно значение е това какъв се чувстваш - елитен или не, как се държат учителите с теб - като с човек от най-елитната гиназия в най-елитната паралелка, или към човек от "обикновенно" училище. Светът не е толкова рационален, колкото някои хора си мислят. Силата на мисълта и на вътрешната нагласа е огромна.
    Когато се чувстваш елитен, държат се с теб като с елитен (и съученици и учители и родители) - ставаш елитен.

    Дори някъде бяха направили такъв експеримент - държат се с няколко ученика като с wonderkid-и, а с другите - обикновенно. След 4 години - учениците, към които са се държали като с гений - имали значително по-високи резултати от другите.

    Светът далеч не е толкова прост, колкото го описвате.

  • 5
    realismisthename avatar :-|
    realismisthename

    И малко да вметна тук - частните уроци са далеч от задължителни. На мен ми трябваха 3 месеца уроци по математика в 5-ти клас, за да взема "летящия" старт. След това - ако успееш да влезеш в елитно училище - можеш да минеш спокойно, само с класните занимания. Тук изключвам език - ако искаш да научиш чужд език - там трябва частни уроци. Просто език не се учи с 1 учител и 28 деца в една стая. Не става. Може да научиш сравнително четене и слушане по този начин. Но за писане и говорене - трябва по-малка група.

  • 6
    1mp avatar :-|
    1mp

    До коментар [#3] от "sjaakiie":

    Защо не си пратиш елитното дете в училището в циганската махала?
    После ела във форума и ни разкажи.

  • 7
    sjaakiie avatar :-|
    sjaakiie

    До коментар [#4] от "realismisthename":

    Ок, де. Съгласна. По-скоро имах предвид, че не само възпитаници на елитни гимназии могат да постигнат много. С желание и амбиция от страна на ученика, ще прогресира. Всяка гимназия е среда за развитие, все ще се намерят свестни преподаватели, които да го амбицират, било то и в кварталното СОУ.

    Много е важно да попаднеш на точния преподавател, който да ти даде МЕТОД на учене, т.е. този "летящ старт", за който споменаваш. Лични примери доста. Предполагам, всеки има такива.

  • 8
    sjaakiie avatar :-|
    sjaakiie

    До коментар [#6] от "1mp":

    Екстремен сценарий.

    Едно дете може да получи много, стига да попадне на педагог, който да развие капацитета му, НО всичко се свежда до желание у ученика. Добри педагози има и в СМГ, има и в 2145-то СОУ.

    Комплекси ли са, стереотипи ли.. Да не си посмял да не завършиш IАЕГ, щото, видиш ли, после няма да прокопсаш.

  • 9
    realismisthename avatar :-|
    realismisthename

    До коментар [#7] от "sjaakiie":

    Да, с това съм съгласен. Но изглежда като неоправдан риск.
    Ако имаш училище, където 15 от 25 деца стават успешни и училище където 5 от 25 деца стават успешни - няма никакъв смисъл да избереш второто.

  • 10
    sjaakiie avatar :-|
    sjaakiie

    До коментар [#9] от "realismisthename":

    Разбира се. Всичко трябва да се прави със стратегия.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK