Марош Шефчович: Ще се върнем към идеята за обща покупка на газ
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Марош Шефчович: Ще се върнем към идеята за обща покупка на газ

"След "Южен поток" ще прилагаме европейското законодателство с цялата му строгост"

Марош Шефчович: Ще се върнем към идеята за обща покупка на газ

Заместник-председателят на Европейската комисия пред "Капитал"

11186 прочитания

"След "Южен поток" ще прилагаме европейското законодателство с цялата му строгост"

© Цветелина Белутова


Профил

Марош Шефчович е заместник-председател на Европейската комисия и изграждането на Европейския съюз. Преди това той беше комисар, отговорен за междуинституционалните отношения и администрация, по образованието, обучението, културата и младежта, а за кратко изпълняваше и длъжността европейски комисар по здравеопазването и потребителската политика.

Шефчович започва кариерата си малко след промените през 1989 г., първо в чехословашката дипломатическа служба, а след това в словашката. През 2004 г. става постоянен представител на Словакия в евросъюза, а през 2009 г. става европейски комисар.

Малко повече от шест месеца след обявяването на идеята за изграждане на европейски енергиен съюз ентусиазмът за него вече не е същият. Надеждите на страни като България, че Европейският съюз някак си ще изсипе милиарди, за да се модернизира местната енергийна инфраструктура (и няма да пита за какво ще отиват парите), се изпариха. Още по-бързо се изпари и идеята, че европейската солидарност ще накара страните с по-ниски цени на газ да преговарят и от името на тези с по-високи, така че цяла Европа да може да се възползва от по-евтината суровина. Първоначалният апломб бързо се бюрократизира и от Брюксел започнаха да валят законодателни пакети, комуникации, холистични подходи...

Заместник-председателят на Европейската комисия Марош Шефчович, който е отговорен и за Енергийния съюз, обаче не е съгласен. "Това е впечатление, което може би сте придобили, тъй като Европа мина през много интензивен политически дебат, имахме ситуацията в Гърция, а сега вниманието, съвсем справедливо е фокусирано върху ситуацията с бежанците", казва той, "но искам да ви уверя, че ние работим много усилено и напредваме по този проект".

Шефчович обяснява, че последните месеци се е работило много усилено по законодателните инициативи на комисията. Първите им проекти се появиха точно когато комисарят пристигна тази седмица в България, за да участва в конференцията "Енергийна сигурност и енергийна инфраструктура в Югоизточна Европа" и да поднови ентусиазма в София за енергийния съюз. В българския случай това става най-добре с изказването, че ЕК поддържа идеята на България тя да се превърне в газов хъб.

Енергиен съюз в три линии

Шефчович обяснява, че първата линия по изграждане на енергийния съюз са новите законодателни предложения, които целят да пренаредят газовите и електрическите пазари на Европа. Например в момента тече обсъждането на новите правила за Европейската схема за търговия с емисии. България обаче не е ентусиаст и заедно с още няколко страни членки се противопоставиха неуспешно на настоящото решение за свиване на броя на въглеродните квоти през 2019 г. Това ще доведе до ръст в цената им, която ще се прехвърли и върху цената на електроенергията, произвеждана от въглищни централи. Шефчович говори по този повод и в София, но нито правителството, нито бизнесът възприеха мнението на ЕК.

Сред другите промени ще е новият дизайн на електрическия пазар в Европа, казва Шефчович. Схемата беше представена миналата седмица и едно от основните нововъведения е улесняването на пазарната интеграция на електроенергията от възобновяеми източници. Според комисаря специално внимание ще бъде обърнато на потребителите - индустриални и битови, така че реформите да не ги засегнат негативно. Ще се засили и ролята на европейската агенция за сътрудничество между енергийните регулатори (като българския КЕВР), така че тя да има повече надзорни функции върху тях. Промените в газовите директиви пък целят да направят търговските договори по-прозрачни, т.е. да е ясна точната цена, на която примерно Австрия купува газа си. Това ще доведе до повече информация за пазара и България например ще има малко по-силни аргументи при преговорите си за доставки на газ. На следващо място ЕК се стреми да има повече правомощия да наблюдава подписването на междуправителствени споразумения, които биха имали влияние върху целия пазар в ЕС. Например като това между България и Русия за изграждането на провалилия се "Южен поток".

"Всичко трябва да бъде одобрено до края на годината, така че да преминем към реалното прилагане на законодателството", казва Шефчович и прави една важна забележа, "след това можем да се върнем и към идеите за обща покупка на газ от всички страни, членки на ЕС". 

Другите две линии за изграждането на енергийния съюз са политическата и дипломатическата. "Ние сме наясно, че не можем да построим съюза в Брюксел, а страните членки трябва да участват", обяснява Шефчович. Дипломатическите усилия пък са насочени към постигане на успешна договореност в Париж, където в края на годината ще се проведе конференцията за климата. Комисарят казва и че е много важно дипломатическите усилия на ЕС да доведат дпт по-високо ниво на енергийната сигурност на ЕС.

Тройна подсигуреност

Една от основните цели на ЕК е да направи така, че всяка страна да има поне три източника на газ. Затова и основните проекти, по които България сега получава европейско финансиране в енергийния сектор, са газовите интерконектори с околните страни. "Най-важното е да направим България по-достъпна за енергийните потоци. Това беше принципът, който договорихме през февруари, когато създадохме групата за енергийна свързаност в Югозиточна Европа", обяснява Шефчович политиката на Брюксел. Комисарят изброява перспективите, които се откриват пред страната, с почти същия ентусиазъм, с който Бойко Борисов описва любимия си газов хъб: "Ако всички газови връзки бъдат изградени, то България ще получи достъп до каспийския газ, до терминалите за втечнен газ в Средиземноморието, а през предлаганите проекти като Eastring и Tesla ще станете важен транзитен коридор по направление юг-север, т.e. можете да получавате норвежки газ или пък Чехия да купува каспийски газ, който ще минава през вас". Шефчович обяснява, че на последната среща в Дубровник групата за енергийна свързаност в Югоизточна Европа е бил впечатлен от българската делегация: "Не само защото беше съставена само от дами, а и защото направиха много добра презентация на перспективите на вашите газови интерконектори."

Шефчович все пак подчертава, че диверсификацията на доставките не зависи само от физическата инфраструктура. "Има и софтуер", казва той, "Например как точно ще се изгради вътрешният пазар, за да се увеличи конкуренцията. Когато имате конкурентни доставчици, това се отразява добре на цените." Комисарят добавя, че затова България трябва да следва правилата на европейското законодателство, чиято крайна цел е именно това.

"България е една от страните, които най-много ще спечелят, ако правилата на Енергийния съюз се приложат правилно. Вие имате стратегическо положение, играете ключова роля не само за Югоизточна, но и за Централна Европа и Украйна", заключава Шефчович по тази тема.

За "Южен поток" не може, а за "Северен?

Една от критиките, които често се чуват срещу политиката на Европейската комисия, е предполагаемото различно третиране на различните инфраструктурни проекти. Така, ако за "Южен поток" - газопровода на "Газпром", който трябваше да минава през България, се приложат не само всяка дума и всяка буква на европейската регулация, но и всяка запетайка от нея, то за северния му аналог нещата не изглеждат точна така. "Северен поток" например се ползваше със свободата да изгражда газопровода си през Балтийско море без намесата на Брюксел. Регулацията, доста тежка в интерес на истината, започна на германската територия - газопроводът "Опал" например все още може да ползва не повече от 50% капацитета си. Това, което обаче поставя най-много съмнения, е, че почти веднага след спирането на "Южен поток" беше стартиран проект за удвояване на мощността на "Северен поток". В него освен "Газпром" участват E.ON, Shell, OMV, BASF/Wintershall и френската ENGIE.

Шефчович обаче уверява, че няма да има различно третиране. "Няколко пъти съм казвал, че консорциумът ще трябва да спазва всички правила, тъй като ще бъде подложен на засилено наблюдение не само от нас, особено заради проблемите с "Южен поток" и строгостта, с която беше приложено тогава европейското законодателство към него. Ние, разбира се, ще направим същото с всеки голям проект."

Комисарят обяснява, че засега няма по-категорична реакция от страна на Европейската комисия, тъй като не са известни много от детайлите по проекта. Въпреки това по неговите думи пред "Северен поток" има няколко очевидни въпросителни. На първо място удвоеният капацитет на газопровода през Балтийско море няма много смисъл, след като и сега съществуващият не се използва повече от 50%.

Най-големият въпрос обаче е друг и той засяга възможността на ЕС да има обща енергийна политика. Ясно е, че целта както на "Южен поток", така и на "Северен поток" е да заобиколят Украйна. Това, разбира се, ще бъде във вреда не само на Украйна, но и на Централна и Югоизточна Европа, подчертава Шефчович. Комисарят казва, че трябва да се спазва решението на външните министри на ЕС, които заявиха през юли, че запазването на Украйна е стратегически интерес за ЕС. "При изграждането на такава сериозна инфраструктура трябва да се взимат под внимание интересите на всички страни членки, а не само на някои от тях", казва той. Шефчович упорито избягва да ги наименува, но е ясно, че най-голяма полза от "Северен поток" ще има Германия. "Ние предпочитаме да имаме рационален разговор какви биха били оптималните канали за руския газ, какви биха били евентуалните ефекти върху енергийната сигурност в ЕС", обобщава комисарят.

Дали новата инфраструктура ще се построи обаче не е толкова ясно. "Знаете, че през последно време бяха започнати няколко потока", иронизира ситуацията Шефчович.

Отстъпва ли "Газпром"

Едно от най-интересните развития на газовия пазар в последно време е размяната на активи между "Газпром" и европейските му партньори. Основата е, че срещу възможността руската компания да стане самостоятелен играч на европейския пазар тя дава достъп до собствените газови находища. По този начин европейските компании ще могат да се конкурират с "Газпром" с техен собствен руски газ. Това е сериозно преобръщане на позицията на Москва, която досега искаше пряк достъп до европейския пазар, но не даваше достъп до собствените си газови полета.

Марош Шефчович обаче избягва да отговори какво точно означава това за политиката на руската компания. Комисарят все пак трябва почти ежемесечно да преговаря с "Газпром" и Русия я за зимните доставки за Европа, я за запасите на газ в украинските хранилища. Той все пак напомня, че Европейската комисия води сериозно антитръстово разследване срещу "Газпром" и е хубаво да се проследи дали компанията отговаря на поставените й изисквания. "Ясно е, че всяка компания, която иска да прави бизнес на европейския пазар, трябва да спазва неговите правила. Точно както европейските фирми трябва да спазват руските правила", повтаря комисарят старата максима на Европейската комисия.

Профил

Марош Шефчович е заместник-председател на Европейската комисия и изграждането на Европейския съюз. Преди това той беше комисар, отговорен за междуинституционалните отношения и администрация, по образованието, обучението, културата и младежта, а за кратко изпълняваше и длъжността европейски комисар по здравеопазването и потребителската политика.

Шефчович започва кариерата си малко след промените през 1989 г., първо в чехословашката дипломатическа служба, а след това в словашката. През 2004 г. става постоянен представител на Словакия в евросъюза, а през 2009 г. става европейски комисар.

Малко повече от шест месеца след обявяването на идеята за изграждане на европейски енергиен съюз ентусиазмът за него вече не е същият. Надеждите на страни като България, че Европейският съюз някак си ще изсипе милиарди, за да се модернизира местната енергийна инфраструктура (и няма да пита за какво ще отиват парите), се изпариха. Още по-бързо се изпари и идеята, че европейската солидарност ще накара страните с по-ниски цени на газ да преговарят и от името на тези с по-високи, така че цяла Европа да може да се възползва от по-евтината суровина. Първоначалният апломб бързо се бюрократизира и от Брюксел започнаха да валят законодателни пакети, комуникации, холистични подходи...


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    barel avatar :-|
    пустиняк

    Дано Шефчович да лобира за нас пред Ек. Всички аргументи са в наша полза. Отдавна България трябваше освен във финансов борда да бъде и под юридически и енергиен борд. Това е единствения начин и в правосъдието и в енергетиката да се осъществят реформите.

  • 2
    ijj avatar :-|
    ijj

    "България е една от страните, които най-много ще спечелят, ако правилата на Енергийния съюз се приложат правилно."

    Ако Енергийният съюз реално доведе до по-голямо свързване на националните енергийни пазари, България наистина може да спечели. Нека си представим например един общ регионален енергиен пазар на България и Румъния. Това веднага би имало следните три резултата:

    1) Българските потребители биха имали достъп до по-евтин природен газ.
    2) Българските електропроизводители биха имали един сравнително по-голям пазар, за който не се налага използване на механизмите за износ на електроенергия. Още повече ако в регионалния енергиен пазар участват и страни, които традиционно внасят електроенергия от нас (напр. Гърция, евентуално Македония и Сърбия).

    Отделно от това, би се подобрила работата на енергийния регулатор (като се има предвид, че специално в тази област в Румъния нямаше такива проблеми като у нас - например във връзка с насърчаването на електропроизводството от ВЕИ).

    Разбира се, всяко нещо има и предимства, и недостатъци. Сигурно и един такъв един регионален енергиен пазар би имал и недостатъци. А и май все още не е ясно дали Енергийният съюз ще включи стъпки в такава посока.

  • 3
    kratun.ko avatar :-|
    kratun.ko

    Твърде наивно е да се мисли, че ЕС ще приеме да преговаря за обща цена на газа за всички. На думи и приказки ЕС е единен, но не и когато става дума за пари. Газът е основна производствена суровина и еднаквата цена за всички ще отнеме конкурентното предимство на тези, които вече се ползват от ниска цена. Както се казва, приятелството си е приятелство, но сиренето ....

  • 4
    sinergy avatar :-|
    Sinergy

    До коментар [#3] от "kratun.ko":

    Не е нужно ЕС да преговаря общо за всички държави членки. Достатъчно е договорите да са публични и да се види примерно, че Германия получава 100 млр. куб. м. газ на цена от $250. При това положение България, Словакия и Румъния се обединяват, заявяват същите количества и съответно цената трябва да е същата, а не $450.

    ПП Не знам текущите цени, просто давам най-общ пример.

  • 5
    venelingeologia avatar :-|
    venelingeologia

    Отново бленувани сгоди и угоди, но с идването на студовете реалността ще изкристализира, щото дори конекторните тръбички да се размножат, "големите тръби" са само няколко. При Газпром ценообразуването върви главно по логиката на достъпността до други източници. Нямаш достъп-плащащ скъпо. Има и рабат за страните с проекти в Русия. Не е вярно, че чуждестранните компании са лишени от възможности за участие в добива - има сума ти "споделени" с руските компании проекти, но санкциите спират развитието им (пък после следват оплаквания...). Сериозните купувачи пазаруват от Газпром по за около 250 ЮСД хилядарката. При поява на конкуренция, Газпром може да предложи цена, която е непосилна за другите доставчици, независимо тръбен или втечнен ще го докарват. И накрая - Германия е най-големия приятел на Газпром и такъв ще остане още доста време.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK