С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 21 сеп 2015, 11:20, 13226 прочитания

Румяна Бъчварова: Най-важно е да няма пробив по границата

Вътрешният министър пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Профил

Румяна Бъчварова е министър на вътрешните работи и вицепремиер по коалиционната политика и държавната администрация. В предишното правителство на  ГЕРБ е началник на политическия кабинет на министър-председателя Бойко Борисов. По образование е социолог и до влизането си в политиката през 2009 г. е главен изпълнителен директор на агенция за социологически проучвания "Маркет Линкс" ООД.

Срещата на вътрешните министри от ЕС в понеделник завърши без консенсус около стратегическите решения във връзка с бежанската криза. Има ли въпроси, по които все пак се постигна някакво сближаване на позициите?

Да, имаше обща позиция по оценката на ситуацията, по необходимостта да се прояви солидарност. Това, което нас много ни засяга, защото отговаря на нашата позиция, е, че приоритет вече трябва да бъде охраната на външните граници. Това е тема, която лично съм поставяла от първия момент, от който участвам в тези съвети на вътрешните министри. Нашето разбиране е, че това е важно не само защото е в интерес на България, а защото наистина не можеш да решиш един проблем, ако не знаеш докъде той може да стигне.  


Беше взето и решение за формиране на фонд, по който има постъпления за подпомагане на бежанците. На практика единствената точка, по която не се постигна достатъчно консенсус, беше квотното разпределение на бежанците. Имаме общо разбиране, че трябва да има проява на солидарност, големият спор е дали това да бъде задължително за държавите. 

Как се разпределя като лагери позициите на различните държави по бежанската тема?

Държавите, които са най-слабо засегнати, от една страна, не приемат квотния принцип. От друга страна, интересна е позицията на Унгария. Тя смята, че това е частично решение, въпреки че би имала най-голяма полза от това - 54 хил. души бяха планирани за релокация от нейна територия. Тя иска принципно решение за бежанците, иска да се намери начин всички, които в момента са в Унгария, да продължат и да стигнат там, за където са тръгнали.



Според вас има ли разбиране от западноевропейските държави, които са най-малко засегнати от тази криза, за мащабите и опасността на явлението?

Точно защото е трудно да се конкретизира, или има подценяване, или има свръхголеми опасения по повод тези процеси. Това по някакъв начин е естествено, защото ние не знаем още колко души могат да дойдат в Европа. Има различни прогнози, но много е трудно те да се конкретизират. Когато не знаеш за колко души става въпрос, по-трудно вземаш решения.

Може ли да се каже, че поведението на Германия окуражава миграционните потоци?

Това е едно от тълкуванията: че заявявайки готовността си да приеме 400 хил. бежанци, на практика Германия е отворила вратата. И че им е дала достатъчно основания да смятат, че ако тръгнат, могат да стигнат дотам и да постигнат своята цел. Но факт е, че е много трудно да се направляват такива глобални процеси, каквото е преселението, на което сме свидетели в момента.

Затова нашата позиция, въпреки че имахме доста въпросителни около идеята за квотното разпределение, беше да я подкрепим. Това все пак е някакво решение. По-добре да имаме такова с всичките му недостатъци, отколкото да няма и да се стигне до хаос, в който ситуацията се управлява все по-трудно.

Кои са другите конкретни решения, към които се стреми България: по линия на охраната, от една страна, и в по-широк план - за решаване на бежанския въпрос?

Наша политика в тази ситуация е ясна: стремим се максимално добре да охраняваме границите, така че да не допуснем нелегална миграция. Много систематично и последователно спазваме правилата и регистрираме всеки, който прекоси границата, когото заловим, че е минал нелегално и тези, които  идентифицираме, че се опитват да напуснат нашата територия, но преди това не са регистрирани. Тоест пълен контрол на хората, които са на наша територия.

Това е добре, защото регистрирайки и проверявайки всички, много ясно знаем кой влиза и има ли основание да получи статут. И ако имат основание, получават - това са горе-долу около 95-96% от всички, което е много висок процент. Ако има лица с рисков профил, ако се докаже, че са регистрирани за някакви престъпления другаде, ние ги изолираме и извеждаме от наша територия. Това означава, че контролираме процеса. Нашата задача оттук нататък е въпреки засилването на натиска да продължим да го контролираме.

Най-важната ни задача е да не допуснем да има пробив по границата. Ако определени групи успеят да влязат, това би означавало да отворим нов канал към Европа. Той и ще увеличи натиска, и ще създаде доста трудности при нас.

Тоест да се случи ситуация като в Македония, Сърбия и Унгария?

Да. Това, което стана там, беше заради слабост на границите, заради липса на капацитет за справяне с такива ситуации. Те допуснаха навлизането на голям брой бежанци, създадоха сравнително бързо организация да ги транспортират навътре към Централна Европа и в момента представляват един официален, легален канал за навлизане на голям брой хора.

Може ли да се каже, че българската политика по стриктно регистриране на навлизащите мигранти е изиграла превантивна роля, за да станем неатрактивни като път към Централна Европа?

Категорично. Това се вижда и в интервютата с бежанци. Те казват така: това е труден маршрут, идвайки тук и регистрирайки се не означава, че ще имаме допълнителна трудност да продължим навътре, т.е. трябва да останем тук, да изчакаме да си получим статута, което понякога отнема шест месеца. А те не искат да бъдат забавени и затова предпочитат да минат по друг път.

В този контекст вярна ли е информацията, че центровете за временно настаняване са препълнени и се предвижда изграждане на още такива?

Първо имаме центровете за регистрация, където изчакват да се прецени дали те мога да получат бежански статут. Там има пренаселване. Имаме обаче свободни места в центровете за настаняване, които са към Държавната агенция за бежанците просто защото много хора получават статут и продължават. Освен това те имат право да излязат на външен адрес и ние не можем да ги спрем. Така протича потокът, но е доста по-трудно, отколкото да се мине по друг канал.

В каква степен България има капацитет за интеграция на бежанци от Близкия изток?

В момента на практика нямаме такъв механизъм, защото не сме имали такъв проблем. Опитваме се да го създадем - има междуведомствен съвет, който председателстваме с вицепремиера Калфин и обсъждаме възможностите, които можем да предложим на хората, които ще дойдат. Те при всички случаи включват необходимост от познаване и изучаване на български език, евентуално някакво професионално обучение и насочване към определени места, където могат да започнат работа. Неслучайно и това е общата европейска позиция - че на бежанците трябва да им се дава възможност да работят, а не просто да стоят и да чакат социални помощи.

С кои други държави България попада в една група относно позицията по бежанската криза?

Много активно си сътрудничим със страните от Залцбургския форум (Австрия, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Чехия и България - бел. ред). И там обаче има известно разминаване, защото да речем Словакия и Унгария са против квотите. Може би доближаваме позициите си с Австрия - на държави, които поемат отговорността и натиска, но засега успяват да се справят с тях.

Ако влезем по-конкретно в българския контекст на кризата: с каква информация разполага МВР относно струпването на потенциални мигранти край Одрин? И какъв е генезисът на това явление сега - все пак войната в Сирия бушува вече четвърта година?

Мисля, че генезисът е ясен. Ситуацията в Сирия и Северна Африка на практика непрекъснато произвежда мигранти. Има нещо друго много важно - този естествен процес много активно се насърчава от хората, които печелят от него. Има трафиканти, които организират преместването на групи към Европа, за което получават пари. Това е може би по-лесния начин да тръгнеш, но по-трудния да стигнеш там, където искаш просто защото е много рисков. Вижте какво стана с трафикирането на тези 70 човека, които бяха намерени задушени; с хората, които загиват на лодките.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Войска с прекършен гръбнак Войска с прекършен гръбнак

Мегапроектът за нови бронирани машини за 1.46 млрд. лв. пак затъва в бюрократично блато и интриги

22 ное 2019, 775 прочитания

Вечерни новини: Водната криза в Перник се задълбочава, парламентът имитира активност по избора на Цацаров за КПКОНПИ 1 Вечерни новини: Водната криза в Перник се задълбочава, парламентът имитира активност по избора на Цацаров за КПКОНПИ

И още: Обменът на данни между НАП и чуждите данъчни служби от ЕС още е спрян; Съдът назначи техническа експертиза по делото на Мая Манолова за касиране на изборите в София

21 ное 2019, 1675 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Паралелно образование по инерция

Всяка година родителите допълват с частни уроци за милиони държавната система, а общото ниво на учениците не се подобрява

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Малките в голямата игра за София

Как ще се управлява столицата при новата конфигурация в общинския съвет и при районните кметове

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Канадска вълна

Писателят Дени Терио за работния си процес и защо Канада е страна на "две самотности"

Филм след филм

Забравени класики и модерно авторско кино на "Киномания" 2019

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10