Румяна Бъчварова: Най-важно е да няма пробив по границата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Румяна Бъчварова: Най-важно е да няма пробив по границата

"Свидетели сме на преселение, което трудно може да се направлява", смята вътрешният министър Румяна Бъчварова.

Румяна Бъчварова: Най-важно е да няма пробив по границата

Вътрешният министър пред "Капитал"

Момчил Милев
13694 прочитания

"Свидетели сме на преселение, което трудно може да се направлява", смята вътрешният министър Румяна Бъчварова.

© Цветелина Белутова


Профил

Румяна Бъчварова е министър на вътрешните работи и вицепремиер по коалиционната политика и държавната администрация. В предишното правителство на  ГЕРБ е началник на политическия кабинет на министър-председателя Бойко Борисов. По образование е социолог и до влизането си в политиката през 2009 г. е главен изпълнителен директор на агенция за социологически проучвания "Маркет Линкс" ООД.

Срещата на вътрешните министри от ЕС в понеделник завърши без консенсус около стратегическите решения във връзка с бежанската криза. Има ли въпроси, по които все пак се постигна някакво сближаване на позициите?

Да, имаше обща позиция по оценката на ситуацията, по необходимостта да се прояви солидарност. Това, което нас много ни засяга, защото отговаря на нашата позиция, е, че приоритет вече трябва да бъде охраната на външните граници. Това е тема, която лично съм поставяла от първия момент, от който участвам в тези съвети на вътрешните министри. Нашето разбиране е, че това е важно не само защото е в интерес на България, а защото наистина не можеш да решиш един проблем, ако не знаеш докъде той може да стигне.  

Беше взето и решение за формиране на фонд, по който има постъпления за подпомагане на бежанците. На практика единствената точка, по която не се постигна достатъчно консенсус, беше квотното разпределение на бежанците. Имаме общо разбиране, че трябва да има проява на солидарност, големият спор е дали това да бъде задължително за държавите. 

Как се разпределя като лагери позициите на различните държави по бежанската тема?

Държавите, които са най-слабо засегнати, от една страна, не приемат квотния принцип. От друга страна, интересна е позицията на Унгария. Тя смята, че това е частично решение, въпреки че би имала най-голяма полза от това - 54 хил. души бяха планирани за релокация от нейна територия. Тя иска принципно решение за бежанците, иска да се намери начин всички, които в момента са в Унгария, да продължат и да стигнат там, за където са тръгнали.

Според вас има ли разбиране от западноевропейските държави, които са най-малко засегнати от тази криза, за мащабите и опасността на явлението?

Точно защото е трудно да се конкретизира, или има подценяване, или има свръхголеми опасения по повод тези процеси. Това по някакъв начин е естествено, защото ние не знаем още колко души могат да дойдат в Европа. Има различни прогнози, но много е трудно те да се конкретизират. Когато не знаеш за колко души става въпрос, по-трудно вземаш решения.

Може ли да се каже, че поведението на Германия окуражава миграционните потоци?

Това е едно от тълкуванията: че заявявайки готовността си да приеме 400 хил. бежанци, на практика Германия е отворила вратата. И че им е дала достатъчно основания да смятат, че ако тръгнат, могат да стигнат дотам и да постигнат своята цел. Но факт е, че е много трудно да се направляват такива глобални процеси, каквото е преселението, на което сме свидетели в момента.

Затова нашата позиция, въпреки че имахме доста въпросителни около идеята за квотното разпределение, беше да я подкрепим. Това все пак е някакво решение. По-добре да имаме такова с всичките му недостатъци, отколкото да няма и да се стигне до хаос, в който ситуацията се управлява все по-трудно.

Кои са другите конкретни решения, към които се стреми България: по линия на охраната, от една страна, и в по-широк план - за решаване на бежанския въпрос?

Наша политика в тази ситуация е ясна: стремим се максимално добре да охраняваме границите, така че да не допуснем нелегална миграция. Много систематично и последователно спазваме правилата и регистрираме всеки, който прекоси границата, когото заловим, че е минал нелегално и тези, които  идентифицираме, че се опитват да напуснат нашата територия, но преди това не са регистрирани. Тоест пълен контрол на хората, които са на наша територия.

Това е добре, защото регистрирайки и проверявайки всички, много ясно знаем кой влиза и има ли основание да получи статут. И ако имат основание, получават - това са горе-долу около 95-96% от всички, което е много висок процент. Ако има лица с рисков профил, ако се докаже, че са регистрирани за някакви престъпления другаде, ние ги изолираме и извеждаме от наша територия. Това означава, че контролираме процеса. Нашата задача оттук нататък е въпреки засилването на натиска да продължим да го контролираме.

Най-важната ни задача е да не допуснем да има пробив по границата. Ако определени групи успеят да влязат, това би означавало да отворим нов канал към Европа. Той и ще увеличи натиска, и ще създаде доста трудности при нас.

Тоест да се случи ситуация като в Македония, Сърбия и Унгария?

Да. Това, което стана там, беше заради слабост на границите, заради липса на капацитет за справяне с такива ситуации. Те допуснаха навлизането на голям брой бежанци, създадоха сравнително бързо организация да ги транспортират навътре към Централна Европа и в момента представляват един официален, легален канал за навлизане на голям брой хора.

Може ли да се каже, че българската политика по стриктно регистриране на навлизащите мигранти е изиграла превантивна роля, за да станем неатрактивни като път към Централна Европа?

Категорично. Това се вижда и в интервютата с бежанци. Те казват така: това е труден маршрут, идвайки тук и регистрирайки се не означава, че ще имаме допълнителна трудност да продължим навътре, т.е. трябва да останем тук, да изчакаме да си получим статута, което понякога отнема шест месеца. А те не искат да бъдат забавени и затова предпочитат да минат по друг път.

В този контекст вярна ли е информацията, че центровете за временно настаняване са препълнени и се предвижда изграждане на още такива?

Първо имаме центровете за регистрация, където изчакват да се прецени дали те мога да получат бежански статут. Там има пренаселване. Имаме обаче свободни места в центровете за настаняване, които са към Държавната агенция за бежанците просто защото много хора получават статут и продължават. Освен това те имат право да излязат на външен адрес и ние не можем да ги спрем. Така протича потокът, но е доста по-трудно, отколкото да се мине по друг канал.

В каква степен България има капацитет за интеграция на бежанци от Близкия изток?

В момента на практика нямаме такъв механизъм, защото не сме имали такъв проблем. Опитваме се да го създадем - има междуведомствен съвет, който председателстваме с вицепремиера Калфин и обсъждаме възможностите, които можем да предложим на хората, които ще дойдат. Те при всички случаи включват необходимост от познаване и изучаване на български език, евентуално някакво професионално обучение и насочване към определени места, където могат да започнат работа. Неслучайно и това е общата европейска позиция - че на бежанците трябва да им се дава възможност да работят, а не просто да стоят и да чакат социални помощи.

С кои други държави България попада в една група относно позицията по бежанската криза?

Много активно си сътрудничим със страните от Залцбургския форум (Австрия, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Чехия и България - бел. ред). И там обаче има известно разминаване, защото да речем Словакия и Унгария са против квотите. Може би доближаваме позициите си с Австрия - на държави, които поемат отговорността и натиска, но засега успяват да се справят с тях.

Ако влезем по-конкретно в българския контекст на кризата: с каква информация разполага МВР относно струпването на потенциални мигранти край Одрин? И какъв е генезисът на това явление сега - все пак войната в Сирия бушува вече четвърта година?

Мисля, че генезисът е ясен. Ситуацията в Сирия и Северна Африка на практика непрекъснато произвежда мигранти. Има нещо друго много важно - този естествен процес много активно се насърчава от хората, които печелят от него. Има трафиканти, които организират преместването на групи към Европа, за което получават пари. Това е може би по-лесния начин да тръгнеш, но по-трудния да стигнеш там, където искаш просто защото е много рисков. Вижте какво стана с трафикирането на тези 70 човека, които бяха намерени задушени; с хората, които загиват на лодките.

Каква част от трафикантите са българи и каква - чужденци?

Нашата статистика към момента сочи, че малко над 60% са чужди граждани, а останалите са българи. Тук се включват всички, които са заловени, което значи, че те са изпълнителите, крайните участници в цялата мрежа. Още не сме идентифицирали организаторите. Затова имаме специална група с прокуратурата и ДАНС, която работи приоритетно по организаторите на трафикантските мрежи, които действат на територията на България.

Има и нещо друго специфично - това е международна престъпност и имаме български граждани, които участват в канали на чужда територия, както и чужденци, които организират тези процеси у нас. Всъщност тази маса от хора, която се премества от една държава към Европа, на практика има добра вътрешна организираност: предварителна информираност къде трябва да се насочат, какви са условията за преминаване, с кого трябва да се свържат, за да стигнат до някъде, по какъв начин, колко трябва да платят...

Тоест можем да кажем, че това е новият бизнес на трансграничната организирана престъпност?

Може и така да се каже, въпреки че има и други тълкувания. Но е факт, че успоредно съществува и този ускорител на процесите, който са престъпните мрежи и канали.

На какъв етап е справянето с тези канали като формулиране общи европейски политики?

Всяка страна в рамките на националните си отговорности разследва тези мрежи. Европол е поел ангажимет и до месец също ще сформира специализирано звено, което ще работи по тази тема. Но най-големият проблем е защо те са възможни в този си мащаб. Законодателството на нито една от държавите не е адекватно на това престъпление в момента. Ние сме внесли предложение за промяна на Наказателния кодекс, така че да увеличим санкциите. В момента можем да залавяме трафикантите и по бърза процедура да им даваме условни присъди, след това те рецидивират, някакви глоби им се налагат. Но те са несъизмерими с печалбите. Сега предлагаме санкцията за длъжностни лица да стане до 12 години затвор.

Така че другата наша основна позиция е да се унифицира законодателството. Дори ако трябва, да се ускори създаването на европейска прокуратура, защото сега всяка държава ще осъжда тези престъпления по различен начин и различен закон. И естествено там, където има най-голям пробив, ще има най-голямо проявление.

По линия на европейската агенция за външните граници Frontex искането е да се активизира присъствието й. Но това означава ангажимент за участие на всички държави в мисиите, което е малко трудно в момента, защото всяка държава има проблем. Казвам го, защото и за нас е предизвикателство да изпратим достатъчен брой хора на такива позиции, при положение че имаме нужда от тях тук. Всички държави нямат предвидено финансиране, за да се справят с този проблем, и имат недостиг на сили.

Имаше ли подценяване на проблема?

Подценяваш нещо, което познаваш. Тогава, когато дори не можеш да си представиш какво би се случило, се оказваш неподготвен.

Но струпването на бежанците в Турция и Ливан е факт от доста време.

Само историята ще може да каже кое е било първоначално - дали подтикът да се търси спасение някъде другаде, или определени мрежи и лица, които са стимулирали този процес - да могат срещу заплащане да контрабандират хора.

Колко разследвания за трафик на хора се водят у нас?

За първото шестмесечие на 2015 г. задържаните за съпричастност към незаконно превеждане са 243 души. От тях като обвиняеми са били привлечени 137 лица.

Доколко турската страна реагира адекватно в създалата се миграционна ситуация и има ли ефективно сътрудничество с нея?

До момента сътрудничеството ни е изключително на добро ниво. Ако не бяха техните усилия, нямаше да можем да се справим по този начин. Те реагират на нашите сигнали, ограничават преминаването на групите, подават ни информация за отделните случаи.

Буквално вчера им предложихме създаването на съвместни патрули, но според техните изисквания трябва да има специално споразумение за това. Така че на практика в момента те не могат да се осъществят. Това ни накара да стигнем до тази мярка, която се опитвахме да избегнем - да гарантираме сигурността на границата с участието на военни.

Каква ще бъде ролята на българската армия в охраната на границата? Какви са законовите ограничения за използването й?

Да, има разписани ограничения. Ние се опитваме да действаме в рамките на останалите възможности. Направили сме съвместни патрули между гранични полицаи и военни. По този начин увеличаваме броя на патрулите, увеличаваме обхвата на граничния контрол. В тези съвместни екипи всеки служител си изпълнява отговорностите според определените му по закон правомощия. Тоест могат да задържат само граничните полицаи, а военните ги подпомагат, осъществяват наблюдение и охрана.

Колко хора са ангажирани в момента с охраната на границата?

Общо по всички граници са около 2000, над 500 са командированите и около 600 са постоянно назначените в регион Елхово. В момента тече обучението на граничари и малко полицаи, което се прави в по-кратки срокове, за да можем да ги назначим на работа и съответно да станат по-малко командированите.

Другят важен факт, на който разчитаме, е да приключи строителството на оградното съоръжение. Тогава ще са необходими много по-малко хора.

Има ли затруднения със строежа на граничната ограда?

Има затруднения, както при всеки строеж. Лично се уверих колко е труден теренът - има наклони от почти 90 градуса, гъсти гори, насечени участъци. Първо се разчиства, след това се правят пътищата, преди това се правят пътища, за да се стигне до тези участъци, след това започва самото изграждане. Трудно е строителството, особено частта до Малко Търново. Планът е до Нова година да приключи половината от оградното съоръжение. Надявам се в начало на следващата да започне окончателното изграждане.

Предвиждат ли се някакви по-дългосрочни мерки и политики?

Всъщност сме изправени пред един много сложен цивилизационен казус. От една страна, поради задължението и разбирането си трябва да гарантираме правата на тези хора, които се намират в опасност: за свободно придвижване и за това да търсят възможност за по-добър живот. От друга, трябва да въведем правила, които може би на практика ограничават техните права. Трябва да ги накараме да се съобразяват с изискванията, което е по-трудният процес. Все още нямаме много решения в тази посока.

Самият процес ще се облекчи от създаването на хотспот центрове в държавите, където има най-голям натиск, за да може на възможно най-ранен етап бежанците да бъдат регистрирани и да може тези, които не отговарят на изискванията, да се върнат. Засега има решение такива центрове да се изградят в Гърция и Италия. Вероятно би имало и в Унгария, ако се съгласят.

Но се изискват и други решения - например как ще съобразим квотното разпределение с правото им на избор къде те да живеят? Как ще гарантираме тяхното заселване и преместване, без да нарушим правата им? Как, веднъж дошли, ние, отново спазвайки всички правила и ценности, ще ги накараме да останат тук, при нас? Това са изключително големи проблеми, които досега не са стояли пред нас.

И, разбира се, идва най-големият проблем: как да интегрираме тези хора в нашите системи? Към кой сегмент те могат да се включат? Как, ако останат по-дълго, ще гарантираме политическите им права? Социалните и образователните системи как ще поемат всичко това? Това са много усилия и вероятно ще изискват много нови решения.

Профил

Румяна Бъчварова е министър на вътрешните работи и вицепремиер по коалиционната политика и държавната администрация. В предишното правителство на  ГЕРБ е началник на политическия кабинет на министър-председателя Бойко Борисов. По образование е социолог и до влизането си в политиката през 2009 г. е главен изпълнителен директор на агенция за социологически проучвания "Маркет Линкс" ООД.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    yulian avatar :-|
    БГА Балкан

    "Всъщност сме изправени пред един много сложен цивилизационен казус. От една страна, поради задължението и разбирането си трябва да гарантираме правата на тези хора, които се намират в опасност: за свободно придвижване и за това да търсят възможност за по-добър живот."

    Ако познаваха законите нямаше да са изправени пред "един много сложен цивилизационен казус".
    1. Бежанец е човек пристигнал непосредствено от срана в която е заплашен живота и здравето му. България не граничи с такива страни. В страната от която навлизат нелегалните мигранти (Турция) те не са застрашени.
    2. Влизането във всяка държава става на базата на издадена виза (освен ако няма междудържавно споразумение за безвизов режим). Всякакво друго влизане на територията на държавата е НЕЗАКОНО, а лицата които са го извъшили са незаконно пребиваващи и подлежат на екстрадация (извеждане от територията на страната).
    3. Правото на свободно предвижване и по-качествен живот са за хората на съответната страна чиито граждани са, също за граждани на наднационални организации от две или повече страни (ЕС примерно) които имат междудържавни договори за това. Правото на свободно движение имат и лица от трети страни за времето което е упоменато във визите им (или за времето което могат да пребивават при безвизов режим)



    Публикувано през m.capital.bg

  • 2
    objective avatar :-(
    objective

    Kриво разбрана хуманност, която ще изяде главата на толерантния Християнски свят ! Мнозинството от арабите съвсем не са сиромаси и не са бежанци, а преселници, които се домогват до щедрата западноевропейска социална система. Като казват, че бягат само от войната по техните земи, защо не се насочат към безкрайните редконаселени руски степни и Сибирски простори ? Нима там няма нужда от работна ръка ?

  • 3
    klavdyi avatar :-|
    Клавдий

    тая леля какво пък разбира от тези работи.
    "Парашутирана" от Бойко на този пост, тя ще бъде изстреляна като с катапулт от това място,след падане на кабинета Борисов, колкото бързи беше спусната.
    Въпроса е,че с нищо умно няма да бъде запомнена.

  • 4
    vinetu avatar :-|
    vinetu

    Ако до сега Б.Б. беше послушен сътрудник на турската политика, то с бежанският поток предвидливо спрян в Одрин вече стана тотална парцалена кукла на Ердоган. Сега само да гъкне нещо против и потокът ще бъде освободен да залее България, което ще доведе неминуемо до падането на Б.Б. от власт. Вече нямаме възможност дори да направим оградата или да концентрираме войски за възпирането на имигрантите, защото десетки хиляди могат да нахлуят в България само за часове.
    Тази патова ситуация е национална катастрофа. И ако сега положението е катастрофално, то ако каскадите от язовири прелеят отново и удавят Одрин ще бъде чудо извън човешките ни представи.

  • 5
    venelingeologia avatar :-|
    venelingeologia

    Бежанците бегат от България като гявол от тамян! Тука няма кой вода и покрив да им даде, да не отваряме дума за нещо повече...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK