С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
33 21 сеп 2015, 11:20, 25327 прочитания

Паралелно образование по инерция

Всяка година родителите допълват с частни уроци за милиони държавната система, а общото ниво на учениците не се подобрява

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Частни уроци по български и математика = средно две хиляди лева за учебна година. Допълнителен английски = към хиляда лева на година. Учебни помагала = минимум 50 лева. Евентуално плуване = около сто лева на месец. Така изглежда сметката на един средностатистически родител на седмокласник, който има възможност да инвестира допълнително в образованието на детето си. Напълно убеден е, че трябва да се плаща, за да може то да влезе в желаната "елитна" гимназия, която ще попълни дупките на некачественото обучение в държавното или общинското училище, за да "излезе човек" от него. Провалът на публичната система е накарал всеки, който може, да се спасява сам - както родителите, които търсят най-доброто за децата си, така и учителите, които се чувстват недооценени.

Вместо да се запитат какво не е наред с традиционната (и задължителна) форма на учене и да се опитат да го поправят, взимащите решения за образователната система в България на практика подхранват съществуващия редом с училището частен пазар - с националните изпити, които мерят наученото именно в допълнителния урок, с ранното кандидатстване в т.нар. елитни училища и с липсата на стимули за преподавателите, което ги кара да търсят допълнителен доход. Резултатът е една паралелна система, в която родителите се чувстват длъжни да инвестират, защото нямат доверие на официалната. Подобно на здравеопазването, където хората с възможности бягат от държавния сектор с надеждата за по-добра грижа в частния. Тази практика обезценява публичните системи, затвърждава проблемите в тях и е поредното доказателство, че съвсем немалкото изразходвани бюджетни ресурси са неефективни.


А като се вземе предвид и големият брой ниски оценки на приемните изпити и след допълнителните уроци, постройката на образованието в България започва да изглежда много сбъркана.

Сутрин уроци и следобед уроци

Практиката с частните уроци е масово явление от поне 15-20 години, но никога не е била изцяло измервана като обем и резултат и този факт говори много. Не е тайна, че голямата част от нея е в сивата икономика - учителите не регистрират приходите си и не издават касови бележки за допълните уроци, които преподават на учениците най-често в домовете си. Преди няколко години беше въведено задължението учителите да подават декларация за конфликт на интереси, в която да обозначават дали предлагат частни образователни услуги самостоятелно или като наети. Никоя отговорна институция обаче не проследи ефекта от тази мярка. От пресцентъра на Министерството на образованието и науката отговориха на "Капитал", че тези декларации не се събират на централно ниво, а само в училищата.





В последно време силно се развиха и частните школи, които предлагат образователни услуги и наемат преподаватели. Те се регистрират като фирми по Търговския закон, без някаква форма на лицензиране и контрол на качеството. Избират се по препоръки между познати и в "Бг мама".

Родителите прибягват до частна форма на обучение особено когато на детето им му предстои кандидатстване след седми или дванайсти клас. Някои училища, като математическите например, имат изпити и след четвърти, с което пада и границата за старта на частните уроци. А езиковият курс отдавна е част от задължителна програма. Така в "критичната" година на кандидатстването учениците са сутрин на едни, а следобед - на други уроци. За първите плаща държавният бюджет, за вторите - семейният.

Полусив пазар за десетки милиони

Цените на частните занимания варират - в школите подготовката за националното външно оценяване може да излезе и към хиляда лева, но самостоятелните уроци в София достигат и 50 лв. на час. Социологическо проучване на образователния сайт Уча.се наскоро показа, че на месец родителите дават най-често между 50 и 100 лв. за частни уроци, като в София сумата надхвърля 100 лв. Ако вземем средната сума и предположим, че една трета от седмокласниците са използвали допълнително обучение, това прави общ разход от около 30 млн. лева само за една година (а някои  започват подготовка за изпитите още в шести клас). Сумата би станала значително по-висока, ако прибавим и езиковите курсове, както и тези за матурите и кандидатстудентските изпити. Според доклад на образователната мрежа NESSE, правен по поръчка на Европейската комисия през 2011 г., частните уроци на един гимназист са възлизали около 1600 лв. на година при средна цена на урока 10 лв. и общо 160 урока на година. Ако предположим, че поне 10% от учениците в среден и горен курс ходят на частни курсове средно по две години, сметката излиза на около 60 млн. лв. на година.

За Мариана Банчева, директор "Образователни политики" в Института за прогресивно образование, 90-100 млн. лв. на година е реалистично предположение за сумата, която се инвестира в частни уроци. Това е близо до единния разходен стандарт, който се плаща от публичния бюджет за образованието - около 1300 лв. на всяко дете. Тоест родителите дават минимум още веднъж същите средства, и то за по-малко предмети от тези, които покрива стандартът.



Държавата отделя малко под 4% от БВП за образование, или около 3 млрд. лв. Ефектът от тези средства обаче е трудно проследим. Нито министерството на образованието, нито на финансите правят адекватен анализ на изразходването на публичните средства - в каква степен са постигнали целите си. Няма и механизъм, по който да се засече каква част от успеха на учениците на изпитите след 7-ми и 12-ти клас е резултат от допълнителната инвестиция на родителите им. "На външното оценяване се оценява трудът на частните учители", категоричен е Петър Зарев, национален координатор на наскоро учреденото Национално движение за защита на образованието.



Частните уроци действително съществуват и в някои развити държави, но разликата е, че в тях публичното образование все пак успява да гарантира добро общо ниво, а частното само го надгражда. Това, което се случва в България, е заместване на системата.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Бюджетът на здравната каса нараства с 445 млн. лв. догодина Бюджетът на здравната каса нараства с 445 млн. лв. догодина

С част от увеличението институцията ще плаща помощните средства на хора с увреждания

22 окт 2019, 587 прочитания

Вечерни новини: Крайно различни прогнози за изборите в София, правителството залага 3.3% ръст на БВП догодина 1 Вечерни новини: Крайно различни прогнози за изборите в София, правителството залага 3.3% ръст на БВП догодина

И още: Готова е първата отсечка от "Турски поток" в България; Brexit пак ще се отложи, ако парламентът не одобри сделката на Джонсън

21 окт 2019, 3299 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Румяна Бъчварова: Най-важно е да няма пробив по границата

Вътрешният министър пред "Капитал"

Още от Капитал
Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Втори опит: Келнер взима bTV

Фондът на чешкия бизнесмен PPF е съвсем близо до сключването на сделка за целия бизнес на американската компания CME

Максимилиан Калед: Даваме на клиента бърз външен поглед за 48 часа

Съоснователят на рекламната агенция Pop Up Agency пред "Капитал"

Сирийската авантюра на Ердоган подкопава НАТО

Може ли Северноатлантическият алианс бъде въвлечен във война заради Турция

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10