Паралелно образование по инерция

Всяка година родителите допълват с частни уроци за милиони държавната система, а общото ниво на учениците не се подобрява

   ©  Цветелина Белутова

Частни уроци по български и математика = средно две хиляди лева за учебна година. Допълнителен английски = към хиляда лева на година. Учебни помагала = минимум 50 лева. Евентуално плуване = около сто лева на месец. Така изглежда сметката на един средностатистически родител на седмокласник, който има възможност да инвестира допълнително в образованието на детето си. Напълно убеден е, че трябва да се плаща, за да може то да влезе в желаната "елитна" гимназия, която ще попълни дупките на некачественото обучение в държавното или общинското училище, за да "излезе човек" от него. Провалът на публичната система е накарал всеки, който може, да се спасява сам - както родителите, които търсят най-доброто за децата си, така и учителите, които се чувстват недооценени.

Вместо да се запитат какво не е наред с традиционната (и задължителна) форма на учене и да се опитат да го поправят, взимащите решения за образователната система в България на практика подхранват съществуващия редом с училището частен пазар - с националните изпити, които мерят наученото именно в допълнителния урок, с ранното кандидатстване в т.нар. елитни училища и с липсата на стимули за преподавателите, което ги кара да търсят допълнителен доход. Резултатът е една паралелна система, в която родителите се чувстват длъжни да инвестират, защото нямат доверие на официалната. Подобно на здравеопазването, където хората с възможности бягат от държавния сектор с надеждата за по-добра грижа в частния. Тази практика обезценява публичните системи, затвърждава проблемите в тях и е поредното доказателство, че съвсем немалкото изразходвани бюджетни ресурси са неефективни.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
33 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    nogica avatar :-|
    nogica
    • - 3
    • + 23

    каквито и системи и програми да се пишат докато не се смени начина и разбирането на МОН за учебните програми не се направи пълен анализ на това какво е нужно за да се обучат децата да работят и с това да печелят добри доходи,нищо няма да стане.Тези семейства който имат възможност ще изпращат децата си в чужбина,а тези който не могат в БГ университет и после пак в чужбина.В родината само академици с копи паст и толкова.Попитайте всеки около вас за какво служи П(3,14) не колко е ) и ще дадете отговор на въпросите

    Публикувано през m.capital.bg

    Нередност?
  • 2
    juliasavovauni avatar :-|
    Миша
    • - 2
    • + 23

    Не за пръв път споделям, че законът в този си вид е почти безсмислен. И по 3 подобни закона на седмица да се приемат, образованието няма да се промени към по-добро. Милена Дамянова и екип толкова могат. Министър Танев въобще не е в час.
    За да се подобри образованието е необходима коренна промяна на мотивационно - поощрителната политика - не само за децата и учителите, но и за родителите. Трябва да се вземат в предвид съвременните световни тенденции, адаптирани към българската народопсихология. Без локални експерименти и метода "проба-грешка" няма да стане. Трябва да се започва. Нямаме повече време за губене.

    Нередност?
  • 3
    owen avatar :-|
    owen
    • - 4
    • + 15

    много благодаря за статията. много болна тема, която, сигурна съм, не за първи път се подхваща.
    един въпрос. в началото на статията се посочва проблемът с неотчетността на частните уроци - това, че учителите получават доходи, които никъде не отчитат, както и това, че някои от тях едновременно преподават в гимназии, в които се кандидатства, и дават частни уроци, което е пълен конлфикт на интереси. в разбора обаче на новите законодателни промени не се посочват никакви стъпки за справянето с този проблем, и това не се критикува. а е основен проблем за съществуването на паралелната система. щели да напуснат някои учители държавната система. ами да напуснат, много ми е интересно къде ще идат, но тяхна си работа. трябва ли поради това да държим системата нереформирана толкова време?

    Нередност?
  • 4
    owen avatar :-|
    owen
    • - 5
    • + 12

    и да, родителите са си виновни, в немалка степен. сигурна съм, че на никой не му хрумва да иска касова бележка от учителя по математика, ама като купува зарзават за 35 ст. ще вдигне врява до небесата, ако не получи касов бон. в това отношение образованието е същото здравеопазването - прави "свободен прием" мастития лекар в държавната болница отгоре на всичко и плащаш едни 50 лева без квито и да е касови бележки. истината е, че трудно се доказват принципи за сметка на здравето или на гърба на децата, и те чудесно го знаят. затова е по-скоро работа на държавните органи да следят това да не се случва. а те дори го благославят.

    Нередност?
  • 5
    gosko22 avatar :-|
    gosko22
    • - 2
    • + 11

    Еми ползвайте Уча се. То е толкова по ефективно от частния учител.

    Нередност?
  • 6
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси
    • - 16
    • + 31

    Децата са мързеливи и не им се учи,затова частния учител им налива с фуния в главата.Децата нямат навик сами да се занимават и сами да учат.

    Нередност?
  • 7
    karabastun avatar :-|
    karabastun
    • - 3
    • + 22

    ''Провалът на публичната система е накарал всеки, който може, да се спасява сам - както родителите, които търсят най-доброто за децата си, така и учителите, които се чувстват недооценени.''
    Абсолютно вярно!
    А да видим първо - от какво се получи ''Провалът'' ?
    - авторитетът в съвременна България се мери в пари
    - имаш пари - купуваш документи
    - образованието само по себе си не носи пари
    съответно изобщо не говорим за образование - а за документ за образование

    Нередност?
  • 8
    serena avatar :-|
    serena
    • - 8
    • + 28

    До коментар [#6] от "rosiraycheva50._":

    Децата вярно са мързеливи и не им се учи (вкл. дори и на първокласниците), затова още от малки родителите им трябва да ги приучват на това и да се занимават с тях. Ненапразно първите седем години са най-важни. Само че родителите по различни причини масово въобще не се занимават с децата си и очакват от тях сами да учат и въобще да си организират времето. Не можеш да очакваш от едно малко дете да иска да се занимава с по-трудни неща, изискващи повече внимание и концентрация. Нали виждам племенниците ми - "върви си пиши домашните" и това е, никакъв контрол дали и как са ги написали, какво са учили, въобще нищо. Ама на десетгодишната й купуват смартфон и таблет, на който си игае игрички, сакън да не остане по-назад от другите. Какъвто и да е законът, ако родителите не положат усилия да се занимават с децата си и по отношение на обучение и възпитание, никакво училище няма да оправи вече нанесените върху детето вреди. И питам аз каква полза от дете, което държи в ръка последен модел телефон, но си хвърля боклука на улицата и не омже да напише грамотно едно изречение. Програмирано затъпяване.

    Нередност?
  • 9
    gorid avatar :-|
    gorid
    • + 13

    До коментар [#8] от "serena":

    +++++...... Макар,че има изключения,но те не могат да определят общият модел ,който е необходим за пълноценно образование.Светско училище с висока дисциплина и родителски контрол на децата. Това са фундаментите на успешното образование.

    Нередност?
  • 10
    cristo_n avatar :-|
    cristo_n
    • - 3
    • + 11

    Забележително е, че за висше образование отива повече, отколкото за средно, което е много много по масово!!! Тези цифри показват ясно колко много се краде във висшето образование от ректорите-феодали! И докато средното образование, макар и недостатъчно, е все пак „средно“, то при висшето отдавна няма нищо „висше“!

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал