С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
11 25 сеп 2015, 18:22, 17889 прочитания

Удавени в бежанци и изгубени в превода

Макар и мъчително бавно ЕС започва да формулира отговор на кризата. За България е важно той да бъде единен, цялостен и дългосрочен

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



Само за три часа в сряда, 23 септември, над 2500 души пристигнаха на гръцкия остров Лесбос от съседна Турция. В деня, в който те акостираха с надуваемите си лодки на брега, лидерите на ЕС се бяха събрали на извънредна среща на върха в опит да изгладят дълбоките разделения помежду си за това какво да правят с бежанската криза.

В четвъртък за по-малко от час нови 1200 души, предимно от Афганистан, слязоха на един от плажовете на слънчевия Лесбос. По същото време в България течаха усилени упражнения по превод и тълкуване на думите на германския канцлер Ангела Меркел с цел да се разбере дали страната ни е поискала да бъде регистрационен център ("гореща точка") за бежанци по подобие на Гърция и Италия.


Тази вълна залива бреговете на съюза многократно по-бързо, отколкото той реагира. Ето защо всяко решение е обречено да изглежда неадекватно на този фон. Но тази седмица най-накрая, след много изгубено време, срамни сцени и токсични реплики, ЕС започва да очертава нещо като отговор на кризата, застрашаваща според най-крайните коментари самото му съществуване. След двете срещи през седмицата - първо на вътрешните министри и после на лидерите - Европа, изглежда, най-после започва да минава отвъд пожарните мерки и да гледа към корените на проблема. Планът включва засилване на външните граници на ЕС, помощ за страните, от които мигрантите идват и през които преминават, както и споделяне на отговорността за онези, които вече са тук.

Тези стъпки са още в начален етап и ключовите детайли ще се уточняват. За България важното е решението да бъде единно, цялостно и дългосрочно. Защото, като се има предвид, че краят на войната в Сирия или на разпада в Либия не се вижда, човешкият поток към Европа вероятно едва започва.

Всъщност думите на премиера Бойко Борисов за потенциално "цунами" от 10 млн. души към България изглеждат умишлено пресилени. Той се позовава на писмо от турския му колега Ахмед Давутоглу, който говори за 7 млн. сирийци, които могат да поемат към Европа в допълнение на двата милиона в лагери в Турция. Прогнозата отпреди дни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) е значително по-малко стряскаща от очакванията на двамата премиери и е за един милион търсещи убежище в ЕС до края на годината. Но и 1, и 10 млн. звучат кошмарно за ЕС, който се бори да разпредели под 200 хил. имигранти. А за България освен бройката е важно и че със застудяването и съответно замирането на маршрута през Средиземноморието вълната може да се насочи по сухопътните канали. Ако или когато това стане, е добре да има европейски механизми, по които да получи подкрепа, а не само една бодлива тел. 



Квоти тук, "горещи точки" там

"Гръцката криза вече ужасно навреди на ЕС политически. Просто много държави се скараха помежду си, останаха рани и сега те се разтварят наново със ситуацията около бежанците. Едно от неприятните последствия от това наслагване на кризи е, че се получава като добавяне на бензин в огъня - едва се помирихме за Гърция и сега пак проблеми", констатира пред "Капитал" източник от Европейската комисия. Старите рани и новите разделения се видяха ясно на срещата на вътрешните министри на съюза, когато се наложи да бъде използвана "ядрената опция" за гласуване с квалифицирано мнозинство, за да бъде приета схемата за преразпределяне на 120 000 бежанци.

Неписаното правило в ЕС е, че по чувствителните теми решенията се взимат с консенсус. Но в случая рядко използваната процедура, приложена по настояване на Германия, се оказа единственият начин съпротивата на четири страни от източния блок (Унгария, Словакия, Румъния и Чехия) срещу квотния механизъм да бъде преодоляна. Гневната реакция не закъсня. Словашкият премиер Роберт Фицо заяви, че не приема този "диктат" и ще отнесе решението пред съда. Унгарският му колега Виктор Орбан, заел ролята на главен защитник на Европа от ислямските орди, въстана срещу "моралния империализъм" и обвини Германия, че налага волята си над останалите. Позицията на Будапеща е трудна за разбиране най-малкото заради факта, че механизмът всъщност би разселил 54 000 бежанци, които в момента са на унгарска територия. България ще е от приемащите държави, като през следващите две години трябва да подслони общо 1352 мигранти, пристигнали в Гърция и Италия (бройката включва и 500-те души според споразумението от юли за преразпределяне на 40 000 човека).

Според дипломатически източник от Брюксел решението за квотите е било ясно още преди съвета на вътрешните министри и е оставало само да се види дали отцепниците ще го приемат, или ще допуснат да бъдат прескочени с гласуване с мнозинство и ще се поставят сами в изолация. Разпределението на квотите ще се случва тепърва. България ще трябва да получи тези бежанци, да ги регистрира, настани и да се погрижи за тях и децата им. Ще бъде нещо подобно на лотария, за да няма "подбор" на хора". Така от лагерите в Италия и Гърция примерно на всеки 100 души двама се падат на България и така нататък, докато се изчерпи квотата.

Всъщност от самата Европейска комисия, която предложи плана, признават неофициално, че той далеч не е перфектен, но е единственият, който имат за момента. Дали ще проработи зависи и от начина, по който бъде приложен. "Нужни са отлични условия за приемане на бежанците във всички страни от ЕС и бързо издаване на разрешителни за работа, за да могат да започнат да издържат себе си и семействата си", казва пред "Капитал" Елшпет Гилд, анализатор от брюкселския Centre for European Policy Studies. Същевременно отсега е ясно, че сметката не излиза, защото броят на вече пристигналите далеч надхвърля тези 160 000 души, покрити от схемата. "Дълбоко убедена съм, че Европа има нужда не просто от селективна релокация [на мигранти], а от постоянен процес на честно разпределение на бежанци сред страните членки. Първата стъпка беше направена, но сме още далече оттам, където трябва да бъдем", признава германският канцлер Ангела Меркел.

За да се стигне до това "там", ще са нужни както политика, така и пари. "Финансовите министри трябва да предвидят в бюджетите разходи по настаняването на тези хора, но по-големият проблем е политически - как контролираме границите си, какво правим с миграцията и как работим за мир в места, където хората нямат надежди", каза през седмицата германският финансов министър Волфганг Шойбле по време на конференция на високо равнище в Брюксел, посветена на бюджета на ЕС.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Кандидатът за правосъден комисар разследван за корупция, БСП избра кметове Уикенд новини: Кандидатът за правосъден комисар разследван за корупция, БСП избра кметове

Саудитска Арабия намали производството на петрол след атака с дронове, фоторепортер на "Клуб Z" е арестуван

15 сеп 2019, 1486 прочитания

БСП окончателно утвърди кандидатурата на Мая Манолова за кмет на София 1 БСП окончателно утвърди кандидатурата на Мая Манолова за кмет на София

След скандал с местната структура Националният съвет на БСП номинира Анелия Клисарова за кмет на Варна

15 сеп 2019, 1109 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
София затъва в бюрокрация, превръщаме предприемачите в чиновници

Новият играч в медийната реклама

Connected е новият бранд, отделен от портфолиото на All Channels Communication Group

"Шпионският" скандал: 17 мига от есента

Разследването срещу лидера на Движение "Русофили" Николай Малинов изглежда повече като за предизборна вътрешнополитическа употреба, отколкото като реален шпионски скандал с Москва

Как започва вносът на боклуци в България

Отпадъци за горене започват да се внасят в периода 2014 - 2016 г., като зад начинанието е бившият директор на "Лукойл България" Валентин Златев.

Понижена или повишена е България в новата Еврокомисия

Мария Габриел ще отговаря за обширен ресор с огромен бюджет, но с малка политическа тежест

Разходка в Прага

Бира, трева и музеи. Из града, който "те сграбчва за реверите и не те пуска да си отидеш"

Кино: "То: Част втора"

Сумата от всичките ни страхове по Стивън Кинг