Удавени в бежанци и изгубени в превода
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Удавени в бежанци и изгубени в превода

Юнкер и Меркел - мигрантите идват по-бързо, отколкото те реагират

Удавени в бежанци и изгубени в превода

Макар и мъчително бавно ЕС започва да формулира отговор на кризата. За България е важно той да бъде единен, цялостен и дългосрочен

Светломира Гюрова
18208 прочитания

Юнкер и Меркел - мигрантите идват по-бързо, отколкото те реагират

© reuters


Само за три часа в сряда, 23 септември, над 2500 души пристигнаха на гръцкия остров Лесбос от съседна Турция. В деня, в който те акостираха с надуваемите си лодки на брега, лидерите на ЕС се бяха събрали на извънредна среща на върха в опит да изгладят дълбоките разделения помежду си за това какво да правят с бежанската криза.

В четвъртък за по-малко от час нови 1200 души, предимно от Афганистан, слязоха на един от плажовете на слънчевия Лесбос. По същото време в България течаха усилени упражнения по превод и тълкуване на думите на германския канцлер Ангела Меркел с цел да се разбере дали страната ни е поискала да бъде регистрационен център ("гореща точка") за бежанци по подобие на Гърция и Италия.

Тази вълна залива бреговете на съюза многократно по-бързо, отколкото той реагира. Ето защо всяко решение е обречено да изглежда неадекватно на този фон. Но тази седмица най-накрая, след много изгубено време, срамни сцени и токсични реплики, ЕС започва да очертава нещо като отговор на кризата, застрашаваща според най-крайните коментари самото му съществуване. След двете срещи през седмицата - първо на вътрешните министри и после на лидерите - Европа, изглежда, най-после започва да минава отвъд пожарните мерки и да гледа към корените на проблема. Планът включва засилване на външните граници на ЕС, помощ за страните, от които мигрантите идват и през които преминават, както и споделяне на отговорността за онези, които вече са тук.

Тези стъпки са още в начален етап и ключовите детайли ще се уточняват. За България важното е решението да бъде единно, цялостно и дългосрочно. Защото, като се има предвид, че краят на войната в Сирия или на разпада в Либия не се вижда, човешкият поток към Европа вероятно едва започва.

Всъщност думите на премиера Бойко Борисов за потенциално "цунами" от 10 млн. души към България изглеждат умишлено пресилени. Той се позовава на писмо от турския му колега Ахмед Давутоглу, който говори за 7 млн. сирийци, които могат да поемат към Европа в допълнение на двата милиона в лагери в Турция. Прогнозата отпреди дни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) е значително по-малко стряскаща от очакванията на двамата премиери и е за един милион търсещи убежище в ЕС до края на годината. Но и 1, и 10 млн. звучат кошмарно за ЕС, който се бори да разпредели под 200 хил. имигранти. А за България освен бройката е важно и че със застудяването и съответно замирането на маршрута през Средиземноморието вълната може да се насочи по сухопътните канали. Ако или когато това стане, е добре да има европейски механизми, по които да получи подкрепа, а не само една бодлива тел. 

Квоти тук, "горещи точки" там

"Гръцката криза вече ужасно навреди на ЕС политически. Просто много държави се скараха помежду си, останаха рани и сега те се разтварят наново със ситуацията около бежанците. Едно от неприятните последствия от това наслагване на кризи е, че се получава като добавяне на бензин в огъня - едва се помирихме за Гърция и сега пак проблеми", констатира пред "Капитал" източник от Европейската комисия. Старите рани и новите разделения се видяха ясно на срещата на вътрешните министри на съюза, когато се наложи да бъде използвана "ядрената опция" за гласуване с квалифицирано мнозинство, за да бъде приета схемата за преразпределяне на 120 000 бежанци.

Неписаното правило в ЕС е, че по чувствителните теми решенията се взимат с консенсус. Но в случая рядко използваната процедура, приложена по настояване на Германия, се оказа единственият начин съпротивата на четири страни от източния блок (Унгария, Словакия, Румъния и Чехия) срещу квотния механизъм да бъде преодоляна. Гневната реакция не закъсня. Словашкият премиер Роберт Фицо заяви, че не приема този "диктат" и ще отнесе решението пред съда. Унгарският му колега Виктор Орбан, заел ролята на главен защитник на Европа от ислямските орди, въстана срещу "моралния империализъм" и обвини Германия, че налага волята си над останалите. Позицията на Будапеща е трудна за разбиране най-малкото заради факта, че механизмът всъщност би разселил 54 000 бежанци, които в момента са на унгарска територия. България ще е от приемащите държави, като през следващите две години трябва да подслони общо 1352 мигранти, пристигнали в Гърция и Италия (бройката включва и 500-те души според споразумението от юли за преразпределяне на 40 000 човека).

Според дипломатически източник от Брюксел решението за квотите е било ясно още преди съвета на вътрешните министри и е оставало само да се види дали отцепниците ще го приемат, или ще допуснат да бъдат прескочени с гласуване с мнозинство и ще се поставят сами в изолация. Разпределението на квотите ще се случва тепърва. България ще трябва да получи тези бежанци, да ги регистрира, настани и да се погрижи за тях и децата им. Ще бъде нещо подобно на лотария, за да няма "подбор" на хора". Така от лагерите в Италия и Гърция примерно на всеки 100 души двама се падат на България и така нататък, докато се изчерпи квотата.

Всъщност от самата Европейска комисия, която предложи плана, признават неофициално, че той далеч не е перфектен, но е единственият, който имат за момента. Дали ще проработи зависи и от начина, по който бъде приложен. "Нужни са отлични условия за приемане на бежанците във всички страни от ЕС и бързо издаване на разрешителни за работа, за да могат да започнат да издържат себе си и семействата си", казва пред "Капитал" Елшпет Гилд, анализатор от брюкселския Centre for European Policy Studies. Същевременно отсега е ясно, че сметката не излиза, защото броят на вече пристигналите далеч надхвърля тези 160 000 души, покрити от схемата. "Дълбоко убедена съм, че Европа има нужда не просто от селективна релокация [на мигранти], а от постоянен процес на честно разпределение на бежанци сред страните членки. Първата стъпка беше направена, но сме още далече оттам, където трябва да бъдем", признава германският канцлер Ангела Меркел.

За да се стигне до това "там", ще са нужни както политика, така и пари. "Финансовите министри трябва да предвидят в бюджетите разходи по настаняването на тези хора, но по-големият проблем е политически - как контролираме границите си, какво правим с миграцията и как работим за мир в места, където хората нямат надежди", каза през седмицата германският финансов министър Волфганг Шойбле по време на конференция на високо равнище в Брюксел, посветена на бюджета на ЕС.

Нещо като план

След като изгуби дълги месеци и ценен политически капитал в препирни около квотите, ЕС най-после започва да се движи към нещо, което напомня на цялостна стратегия и е насочено не само към симптомите, но и към причините за кризата. Един от елементите е засилването на външните граници, защото ако те останат така хаотично пропускливи, издигането на вътрешни стени ще продължи и Шенген ще се срине. "Най-голямата вълна от мигранти тепърва ще пристигне в Европа", предупреди президентът на Европейския съвет Доналд Туск и заяви, че "политиката на отворени врати и прозорци" трябва да бъде преосмислена.

Това означава най-вече подкрепа за Италия и Гърция и създаване на истински европейски гранични сили, но то идва с притеснения за прехвърляне на суверенитет към Брюксел. За момента решението е да се заделят 100 млн. евро за спешна помощ на страните от първа линия, които поемат наплива, и допълнителни 600 млн. евро за европейската агенция за охрана на границите Фронтекс и за Европол за следващата година. "Значително ще увеличим състава на агенциите, които се занимават с бежанците - Фронтекс и EASO (Европейската служба за подкрепа на търсещите убежище). Някои страни членки дори нямат капацитет да усвоят помощ, когато им се предложи, включително в системата на гражданската защита. Това трябва да се прави в следващите месеци", казва пред "Капитал" заместник-председателят на Европейската комисия Кристалина Георгиева (вижте цялото интервю с нея на стр. 18-19).

Други "поне" 1 млрд. евро ще бъдат заделени за Агенцията на ООН за бежанците и Програмата на ООН за прехрана, за да се увеличи подкрепата за съседните на Сирия държави като Ливан, Турция и Йордания, които приютяват над 4 млн. бежанци. Допълнителни средства има и за страни като Македония и Сърбия, които издъхват от транзитния поток.

Големият фокус сега отива към Турция, която има ключова роля в спирането на потока към Европа, включително през България. Представители от Генерална дирекция "Политика за съседство и преговори за разширяване" твърдят неофициално, че на Анкара многократно е предлагана помощ за справяне с бежанците, но е била отклонявана. Турция обаче използва ситуацията за друго свое искане - създаването на зона за сигурност в Сирия. Това желание бе заявено в писмото на Давутоглу до Борисов и е било повдигнато на срещата на върха от българския премиер. Според дипломатическия източник от Брюксел подобни писма е имало и до други лидери и на съвета е било обсъдено, че Турция е важна държава и трябва да се работи с нея, но идеята за създаване на такава зона не е била одобрена. "Първо, защото е трудоемко - тя се създава ужасно трудно и трябва да се играе с много играчи. Второ - защото има държави, които се опасяват, че Турция играе собствена игра с кюрдите и не искат да попадат в нея", обяснява дипломатът.

Не чули, не разбрали, не превели

Един от най-чувствителните елементи на плана на ЕС - за т.нар. горещи точки, доведе и до най-голямото объркване в България. Всичко започна с реплика на Меркел, която вкара премиера Борисов в режим на френетични обяснения. "Става въпрос за "горещи точки" в Гърция и Италия. България обърна внимание, че също има външна граница с Турция и че също е поставена под голям натиск от бежанската вълна. Ако България иска да изгради такава "гореща точка", тогава ще получи абсолютно същата подкрепа и абсолютно същата помощ от европейските институции и агенции, каквато получават Италия и Гърция", каза германският канцлер на среднощната пресконференция след срещата на върха. Последва лавина от тълкувания, интерпретации и опровержения. От тях стана ясно, че Борисов не е разбрал съвсем какво точно означава концепцията за т.нар. hotspots approach и бърка приемни центрове, точки на регистрация и страни на предна линия, които изпитват натиск. Не че българският премиер е единственият, изгубил се в превода и понятията. Както призна еврокомисарят по миграцията и вътрешните работи Димитрис Аврамопулос, макар от пет месеца да се опитва да обясни какво точно представляват "горещите точки", този термин е "пълна бъркотия".

Такава се получи и в София, докато премиерът и министри се опитваха да обяснят дали страната е поискала да бъде "гореща точка" или превантивна подкрепа и пари. Всъщност концепцията за hotspots e те да бъдат по-скоро подход, отколкото места. Идеята е екипи на европейските агенции да работят в страни като Гърция и Италия, за да помагат на властите бързо да идентифицират, регистрират и снемат отпечатъци от пристигащите хора и да преценяват кои са имигранти и кои бежанци. След това бежанците да бъдат разпределяни съгласно договорените квоти, а останалите, които не отговарят на изискванията за получаване на статут, ще бъдат депортирани.

Първият такъв център вече бе отворен през седмицата на италианския остров Лампедуза и замисълът е да има още три в Италия и се уточнява колко и къде в Гърция. Засега това са двете страни, които официално са поискали да бъдат "горещи точки", но и там има притеснения, че много от детайлите още не са уточнени. Най-големият страх е, че ако схемата не сработи както трябва, тези страни ще се превърнат в лагери за задържане на мигранти. България - поне засега - няма такива дилеми, тъй като потокът в момента не предполага да иска подобна финансова и логистична подкрепа от ЕС. Ако ситуацията се промени обаче (а Борисов е много прав да се притеснява), можем само да се надяваме, че дотогава ще има добре функционираща европейска система.

По темата работи и Огнян Георгиев

Само за три часа в сряда, 23 септември, над 2500 души пристигнаха на гръцкия остров Лесбос от съседна Турция. В деня, в който те акостираха с надуваемите си лодки на брега, лидерите на ЕС се бяха събрали на извънредна среща на върха в опит да изгладят дълбоките разделения помежду си за това какво да правят с бежанската криза.

В четвъртък за по-малко от час нови 1200 души, предимно от Афганистан, слязоха на един от плажовете на слънчевия Лесбос. По същото време в България течаха усилени упражнения по превод и тълкуване на думите на германския канцлер Ангела Меркел с цел да се разбере дали страната ни е поискала да бъде регистрационен център ("гореща точка") за бежанци по подобие на Гърция и Италия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    tolex avatar :-|
    tolex

    В какъв свят живеем?!? Много от политиците бъркат "гореща точка" с "Г-точка". Но тя НЕ става за задоволяване на лични нужди!

  • 2
    info111 avatar :-|
    info111

    Аз смятам, че поне едно нещо не е зле да се запомни като извод за бъдещето от всички, и особено от управляващите - и в европейските държави и САЩ, и в ЕС, имайки предвид следния абзц от статията:

    "Всъщност от самата Европейска комисия, която предложи плана, признават неофициално, че ТОЙ ДАЛЕЧ НЕ Е ПЕРФЕКТЕН, НО Е ЕДИНСТВЕНИЯТ, КОЙТО ИМАТ ЗА МОМЕНТА. Дали ще проработи зависи и от начина, по който бъде приложен. "Нужни са отлични условия за приемане на бежанците във всички страни от ЕС и бързо издаване на разрешителни за работа, за да могат да започнат да издържат себе си и семействата си", казва пред "Капитал" Елшпет Гилд, анализатор от брюкселския Centre for European Policy Studies. Същевременно ОТСЕГА Е ЯСНО, ЧЕ СМЕТКАТА НЕ ИЗЛИЗА, защото броят на вече пристигналите далеч надхвърля тези 160 000 души, покрити от схемата..."

    (така стана пределно ясно на всички неотдавна, че "сметките на ЕС и ръководителите му "не излизат" и при протяжните и тягостни, даже на моменти срамни разговори и преовори и с Ципрас и гърците...-бел. моя)

    И още:

    "Както призна еврокомисарят по миграцията и вътрешните работи Димитрис Аврамопулос, макар от пет месеца да се опитва да обясни какво точно представляват "горещите точки",ТОЗИ ТЕРМИН Е "ПЪЛНА БЪРКОТИЯ"."

    Изводът, за който говоря, е следният, според мен, и не бива да се забравя и от хората, и особно от политиците и управниците, а именно (да перефразирам):

    ЕВРОПЕЙСКИТЕ УПРАВНИЦИ И ПОЛИТИЦИ "ДАЛЕЧ НЕ СА ПЕРФЕКТНИ" И В ТЕЖКИ И КРИТИЧНИ МОМЕНТИ НЕ СА НА ВИСОТАТА НА ИЗИСКВАНИЯТА НА ВРЕМЕТО И ПРЕТЕНЦИИТЕ СИ, И НА ВНУШЕНИЯТА И ПОСЛАНИЯТА СИ!
    И в такива моменти дори се отзовават в "ПЪЛНА БЪРКОТИЯ", ВКЛ. В ДЕЙСТВИЯ И ПОСЛАНИЯ!!!

    (когато през годините често съм напомнял тези неща, мнозина приемаха тези очевидни според мен изводи с насмешка или големи резерви, за разлика от сега, когато никой дори и не посмява да ги оспори, дори и самите политици и управници и екипите и обкръжението им)

    Все пак искам да изразя надеждата и резервирания си оптимизъм, че ще се мобилизират, осъзнаят отговорността си и вземат необходимите добри ЗА ХОРАТА И ИЗБИРАТЕЛИТЕ СИ ефективни и работещи НАВРЕМЕННИ решения. И ще спрат да позволяват да ги застигат и изненадват събитията и кризите, в чиито зародиш между прочем и те имат пръст!

  • 3
    caliber_.44 avatar :-(
    Калибър

    Турция си измива ръцете по най-лесният начин. Една държава, която не признава, че е направила геноцид към други държави, ще продължава да е спирачка за цивилизацията в територията си. Средните векове се върнаха с ново измерение, за съжаление...

  • 4
    info111 avatar :-|
    info111

    Турция, в лицето на управлението й, е един от най-голямите, макар и прикрити фактори за дестабилизация на Балканите и Европа сега, според мен, и дано де не й се позволи да продължи с деструктивните си, макар и задкулисни стъпки, действия и намерения.

  • 5
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    Европа първо трябва да определи,от кои държави пристигащите са икономически имигранти и от кои бежанци/макар,че според стандартите,щом са стигнали до Европа,вече не са бежанци/.Не може тука да се пресели цяла Африка и част от Азия,при положение ,че воюващите държави граничат с мирни и богати.

  • 6
    kratun.ko avatar :-|
    kratun.ko

    Това, което мен лично ме отвращава с цялата ситуация е, че различните мнения и несъгласните биват опровергавани не с доводи а заглушавани с обвинения като: "десни радикали", "националисти", "противници на европейските ценности", "нетолерантни" "расисти" "диктатор" (Виктор Орбан) и прочие термини натоварени с негативно значение. Уж Европа е за свободата на мнението и словото, а излиза, че не можеш публично да изразиш несъгласие с "Европейската" политика за бежанци, хомосексуалисти др. такива теми.

  • 7
    peter1946 avatar :-|
    Peter Stoychev

    Турция се леже, че може да шантажира Европа. Европа бавно ще отиде до позицията Унгария, Чехия и Словакия.

  • 8
    pirocorp avatar :-|
    Piroman

    Спрете да ги пускате и ще решите проблема, продължете да ги пускате и ще видите как умират различни части от организма на ЕС. Първта която ще умре е Шенген в момента когато схемата заработи. ЕС от 2008-2009 насам сама се самоубива с неспазването на договорите и правилата които сама си е измислила и с пренебрегването на някои държави членки за сметка на останалите....

    Публикувано през m.capital.bg

  • 9
    gosho3 avatar :-|
    gosho3

    До коментар [#5] от "rosiraycheva50._":

    Мнението ви е много добро, но тъй като "гореща точка" като термин е създададена от брюкселските бюрократи, с които съм работил някога служебно ми се струва че подходът следва да бъде друг:

    1. Бързо изработване на нормативен документ в който ясно се формулира юридически какво представлява "горещата точка". Може да е Директива в която да се даде възможност на страните, които не искат такива точки да не се присъединяват към нея.
    2. За онези, които искат да участвуват в системата да се предвиди финансова подкрепа от Бюджета на ЕС. Не ни трябва никакъв Фронтекс тук.
    3. Това следва да стане максимално бързо защото вълните напират.

  • 10
    acd30520326 avatar :-|
    acd30520326

    Неспособни на адекватни решения, целящи опазване суверенитета и сигурността в ЕС!
    А тълпите прииждат!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK