Кристалина Георгиева: В света става нещо ново и много сериозно, Европа няма как да е незасегната
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кристалина Георгиева: В света става нещо ново и много сериозно, Европа няма как да е незасегната

"Някои страни-членки дори нямат капацитет да усвоят помощ, когато им се предложи, включително в системата на гражданската защита"

Кристалина Георгиева: В света става нещо ново и много сериозно, Европа няма как да е незасегната

Заместник-председателят на ЕК пред "Капитал" за бежанците, реформата в европейските пари и ООН

Огнян Георгиев
16888 прочитания

"Някои страни-членки дори нямат капацитет да усвоят помощ, когато им се предложи, включително в системата на гражданската защита"

© Юлия Лазарова


ПРОФИЛ

По ирония на съдбата и на предишния, и на сегашния си пост Кристалина Георгиева трябва да се справя с бежански кризи. Докато беше еврокомисар по хуманитарните кризи и бедствията, тя ръководеше отговора на ЕС на набиращата сила сирийска криза и на пожара, разгарящ се в Северна Африка. Сега като отговорник за европейския бюджет Георгиева отново е изправена през този проблем, но от друга перспектива - заради мащабната вълна от мигранти в ЕС Европейската комисия търси нови и нови средства, с които да отговори на предизвикателството. В последната седмица Георгиева успя да увеличи парите за бежанската криза до над 9 млрд. евро за тази и следващата година, след като страните членки одобриха нов финансов пакет.

В същото време тя води и друга битка - за по-големи реформи в европейския бюджет, свързани с начина, по който европарите се харчат. Това е по-дългосрочна, но не по-малко важна задача. Ако Георгиева и нейните поддръжници (сред които германският финансов министър Волфганг Шойбле) спечелят, това ще значи по-малко пари за безсмислени европроекти и повече - за постигане на общите цели на съюза. "Капитал" разговаря със зам.-председателя на комисията "Юнкер" за бежанците, бюджета и ролята на България.

Връхлетя ни кризата с бежанците, която се оказа мащабна и ни завари ужасно неподготвени. Защо, предвид че сирийската война бушува вече четвърта година? 

Проблемът не е бил съвсем незабелязан. Миграцията неслучайно попадна сред 10-те приоритета на Комисията на Жан-Клод Юнкер, още когато тя започна работа през ноември 2014 г. И още преди две години бях написала една статия в блога си със заглавие "Неприятностите пътуват". Смисълът й беше, че тази експлозия на бежанци рано или късно ще дойде и при нас и е в наш интерес да изгасим пожара там, където гори. 

Това, което стана сега, е, че големи маси от хора, които много дълго време не бяха в движение, видимо съвсем загубиха надежда. Въпросът е защо. Това, което стана в Ирак и в Сирия с Ислямската държава - тя се окопа и не показва признаци на изчезване; комбинирано с невероятните мащаби на хуманитарните кризи по света, доведе много хора до отчаяние и те тръгнаха да се местят надалеч. Обикновено бежанците предпочитат да са близо до дома си, тъй като очакват рано или късно причината за бягството им да изчезне. Но се получи количествено натрупване, което качествено промени тяхното поведение. Това стана много рязко и бързо. И се случи в контекст, който не сме имали никога преди - много кризи, които се застъпват. Светът като цяло не е добре подготвен да се справя с много кризи едновременно.

В хуманитарната сфера, където работех преди, сме като канарчето в мината. Ние виждахме кризите и предупреждавахме за това, което предстои да се случи. Един от ясните знаци, че проблемът расте, е финансирането. От 2000 г. до 2014 г. средствата за хуманитарна помощ, които светът е отделил, са се увеличили над 12 пъти – от 2 млрд. до 25 млрд.долара. И в същото време се увеличава недостигът на средства - нуждите растат по-бързо от финансирането. 

Това показва, че става нещо ново, което е много по-сериозно, отколкото ние си мислим. Комбинацията от екстремизъм и климатични промени доведе до рекордно число на хора, прокудени от домовете си - над 60 млн. души, повече отколкото през Втората световна война. И прогнозите са числото на бежанците да продължи да расте -  според някои от тях в рамките на живота на нашето поколение те ще надминат 300 милиона. Ако ние в Европа си мислим, че ще останем незасегнати, това не е реалистично. 

Какъв е най-добрият и най-лошият вариант за ЕС в момента?

Европейският съюз много добре осъзнава, колко е важно да реагираме на кризата с бързи и ефективни мерки. Това значи да помогнем на страните, които са най-засегнати от тази вълна и да създадем структуриран капацитет за реакция на място. Това изисква много хора там, където пристигат бежанците. А както видяхме, пътят им се мести. За тази цел увеличаваме значително финансирането от евробюджета. Това остава незабелязано от широката публика, но от май досега удвоихме средствата за справяне с кризата. Парите са част от въпроса, другата част са хората. Значително увеличаваме състава на агенциите, които се занимават с бежанците - Фронтекс и ЕАСО (Европейската служба за подкрепа на търсещите убежище). Някои страни-членки дори нямат капацитет да усвоят помощ, когато им се предложи, включително в системата на гражданската защита. Комисията търси начин да ги подкрепи.

След това идват по-дългосрочните мерки. Първата и най-важната е ситуацията в Близкия Изток и Африка. Аз му казвам "поясът на проблемите" - Северна Нигерия, Камерун, ЦАР, Южен Судан, Мали и Сахел, Сомалия, Йемен, Сирия, Ирак и Либия. Тази част на света гори. Трябва да намерим начини да успокоим тези кризи, особено Сирия... Това значи дипломация: ангажиране на САЩ и Русия. 

Имаме и новия феномен - групировката Ислямска държава. Аз бях в Ирак през 2013 г. Много по-големият проблем още тогава беше войната между сунити и шиити, особено в провинция Анбар. При пътуването ми от летището до зелената зона, от двете страни се вееха знамена на армията, които очевидно не бяха национални, а шиитски. Значи, това е религиозна армия, не светска. Този проблем още тогава се надигаше. Но светът  изпусна духа от бутилката и сега ще е по-трудно да го върне обратно

За нас в ЕС много важна задача е да си пазим границите. Това иска правила, средства, организация, и ни е приоритет. Борбата с трафикантите също - какво законодателство имаме, колко сериозно се гледа на всяко престъпление, как го наказваме.

Т.е. ЕС ще оцелее и след тази поредна екзистенциална криза? 

Да. Нямаме друг избор освен да сме заедно. Как ще оцелеем иначе в този все по-проблемен свят? 

Да но вижте какво се случва например, в Унгария. България също изглежда социално, а пък и емоционално неподготвена за това, което се случва? 

Как да подготвиш хората за нещо, което не са изпитвали? Аз го видях, когато бежанците започнаха да идват при нас и събудиха толкова страхове. Опасността заедно с тях да се промъкнат терористи, е реална. Но за нея има отговор – и той е да работим заедно - службите да си сътрудничат. България зае разумна позиция - не искайте от нас повече, отколкото можем да направим, но нека да работим заедно. 

Инициативата ви за реформа на европейския бюджет се случва по време на кризата с бежанците, но има доста други измерения. Преди малко на конференцията дадохте пример със завода за боклук в София, който показва какво може да постигне само европейското финансиране, защото без тези пари България нямаше да построи такъв завод още 25 години. Но има и негативни примери - например селските стадиони, които също се появявят заради европарите. Къде е линията, която теглим? 

Добрата новина е, че повечето проекти са от първият тип, а не от вторият. Факт е, че има проекти, които се случват на базата на неясни приоритети. Често парите за тях идват като грант и има изкушение да се използват за неща, които времето показва, че не са най-смислени.

Затова искаме две неща. Първо, да сме много по-взискателни при определяне на резултатите - защо даден проект се финансира точно с европейски пари? Как допринася да постигнем най-важното – икономиката да расте и да се откриват работни места? В новите програми този критерий е ключов. И второто е, че ние сме много по-взискателни по темата, кога се използват грантове и кога, не. Считаме, че много често грантовете биха могли да се използват заедно с частно финансиране.  Друг път бюджетът може да бъде просто гарант на частни капитали, какъвто е случаят с плана "Юнкер".

До неотдавна 92% от бюджета отиваше в грантове. Много често те са единствената възможност да се финансира проект. Ако става дума за училище, или за социално слаби, или за създаване на работни места в изоставащи региони, или за строителството на селски път. Ясно е, че там няма как да се създаде схема, която да е привлекателна за частния сектор. Но когато е възможно, това трябва да се прави и вече се прави в новия програмен период (2014-2020). Като пример мога да дам програмата "Косме" (заеми за малки и средни предприятия), която води до мултипликатор в някои проекти до 40-45 пъти, т. е. едно евро, инвестирано по проекта, привлича 40-45 евро частно финансиране.  Трябва  да генерираме повече от този мултипликационен ефект.

Но защо има лоши проекти? Защо имаме летища, които са малко използвани или преоразмерени селски стадиони? Защото в първите десетилетия на ЕС парите бяха в изобилие. Нашият бюджет оставяше излишъци година след година. Парите, които имахме, бяха повече от тези, които усвоявахме. Това водеше до по-малка взискателност към проектите. И затова – дори да ви се стори парадоксално - аз предпочитам да имам по-малък бюджет, за който има по-голямо търсене, отколкото предлагане, защото резултатите са по-добри. 

Това е проблем на плановата икономика, която стига до подобни извращения. Което ни води до въпроса за корупцията. Еврофондовете минават през държавата към бизнеса. В страни като България, където корупцията в обществените поръчки е сериозен проблем, вредят ли европарите по начина, по който влизат в икономиката. И как планирате да се справите с това? 

Винаги трябва да сравняваме ползи със щети. За България няма нужда от изследвания, за да е ясно, че еврофинансирането е генератор на икономически ръст. Ако погледнете растежа ни, в голяма степен  той идва от това финансиране. 

Но има проблем, да. Той не е толкова създаден от европарите, колкото може да бъде решен от тях. Ние много силно наблягаме на прозрачност в търговете и преминаването към електронни търгове. Те променят значително характера на търга, защото всичко става видимо и прозрачно. До 2018 г. в цяла Европа трябва да се мине към електронни търгове. За България, която много дълго се опитва да въведе електронно правителство и това не се случва, подобно нещо може да се окаже спусък за тръгването на този проект. Защото електронните търгове означават и електронна отчетност. Не може да ги въведете за европейските пари, а за другите - не. 

И второ, ние обръщаме много внимание на проверките - и от местните одитори, и от европейските, и от ОЛАФ. Хората, когато имат притеснение за нарушение по европейските проекти, нека сигнализират - директно в ОЛАФ, или в службите на комисията. Всеки гражданин може да бъде одитор. Тези сигнали се проверяват, а от проверките има последици. 

Този нов фокус върху резултатите, а не върху усвояването значи ли, че ще се цели по-малко такива безсмислени проекти и повече глоби за тях?

Определено ще има по-малко такива проекти. Ще трябва да се докаже, че те имат публична полза и че те непременно трябва да се финансират от евробюджета, за да бъдат успешни. Това е дълъг процес. Тази промяна не става от днес за утре. Искаме да видим също как проектите получават финансиране по различни програми и това води до още по-добър, комбиинран резултат. Старосел е пример как малък грант има голям ефект. Обновяват се насажденията, развива се селският туризъм и в същото време се обновява читалището и се строи нов път. Ако бяхме направили всичко това минус пътя, нямаше да има същия резултат. 

Това много зависи от местното лидерство. В България имаме добри кметове. Аз си мисля за кмета на Бургас, който с европейски пари промени града. И за кметицата на Добрич, която с европейски пари реши заедно с още няколко общини проблема с отпадъците. Или за метрото в София, което беше недовършено – но сега, благодарение на европейските пари то коренно промени конкурентоспособността на София и живота на хората в града. 

Там, където местната власт е по-слаба, това се усеща, регионът е изостанал, и има нужда от повече внимание. 

И накрая, все повече слухове има, включително статия в Ню Йорк Таймс, че вие сте кандидат за генерален секретар на ООН? 

За мен е чест, че ме споменават, за България е хубаво, че се споменават български имена в такъв контекст. Но аз си имам работа и си я върша.

ПРОФИЛ

По ирония на съдбата и на предишния, и на сегашния си пост Кристалина Георгиева трябва да се справя с бежански кризи. Докато беше еврокомисар по хуманитарните кризи и бедствията, тя ръководеше отговора на ЕС на набиращата сила сирийска криза и на пожара, разгарящ се в Северна Африка. Сега като отговорник за европейския бюджет Георгиева отново е изправена през този проблем, но от друга перспектива - заради мащабната вълна от мигранти в ЕС Европейската комисия търси нови и нови средства, с които да отговори на предизвикателството. В последната седмица Георгиева успя да увеличи парите за бежанската криза до над 9 млрд. евро за тази и следващата година, след като страните членки одобриха нов финансов пакет.

В същото време тя води и друга битка - за по-големи реформи в европейския бюджет, свързани с начина, по който европарите се харчат. Това е по-дългосрочна, но не по-малко важна задача. Ако Георгиева и нейните поддръжници (сред които германският финансов министър Волфганг Шойбле) спечелят, това ще значи по-малко пари за безсмислени европроекти и повече - за постигане на общите цели на съюза. "Капитал" разговаря със зам.-председателя на комисията "Юнкер" за бежанците, бюджета и ролята на България.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    objective avatar :-(
    objective

    Така е. Но ЕС трябва да бъде активна страна в анализиране на причините и в решаването на световните проблеми, а не в консуматор и пасивен буфер на последствията ! Меркел може и да се е превърнала в символ на нова Германия, готова да оказва помощ на Третия свят. Но след като решенията й не са плод на изпреварваща единна Европейска стратегия, тактика и правила, тя рискува да се превърне в символ на унищожение на крехката конституционалност и интегритет на Европейския Съюз !

  • 2
    glaxo avatar :-|
    glaxo

    Обикновено, меко казано, съм резервиран към интервюираната, но в случая тя е права и мисли съвсем конструктивно.Или ще се промени цялата система на устройство и управление ЕС или кризата на глобализма и регионалните конфликти ще доведат и до разпад на Европа.

  • 3
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    В царството на бюрократите.. т.е. ЕС.. се вижда, че липсват лидери. Отделно и най-добрият бюрократ е просто човек без мнение и идеи... повтаря само клише след клише и чака готови разписани правила за да знае какво да направи.

    Да не говорим, че тия бюрократи се възпроизвеждат с голяма скорост.. но това не помага на ЕС. Просто защото животът не може да се вкара във формални правила.. такива каквито искат бюрократите. Да нямат отговорности.. всичко да е записано и после да се оправдават с правилото или липсата му. Безотговорност. Това е същината на бюрократа.

  • 4
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Всъщност в момента имаме бюрократична демокрация... на порядъци по-лоша от лидерската демокрация. Даже и от фасадната демокрация в която скрити кукловоди управляват, чрез проксита.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK