С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
12 25 сеп 2015, 17:37, 13143 прочитания

Натисни Enter, разбъркай блатото

Референдумът за е-гласуването е малкото, което партиите на статуквото оставиха от инициативата на президента да предизвика промяна на политическата система

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Първоначално рефенрендумът си поставяше по-широки цели

Първоначално рефенрендумът си поставяше по-широки цели

Част от темата

Референдумът за е-гласуването

Технологиите на е-вота

Правилното подбиране на системата за електронно гласуване ще предопредели дали тя ще е успешна или не

Защо е важно електронното гласуване

Референдумът за е-вота

Интернетът не променя чипа

Очакванията, че е-гласуването ще революционизира изборите, са пресилени. Но то може да доведе до серия положителни промени

Ако попитате депутатите как трябва да се подобри политическата и изборната система, отговорите на повечето от тях най-вероятно ще си приличат, независимо дали са от управляващото мнозинство или от опозицията. Със сигурност всеки от тях ще ви каже, че гражданите трябва по-често да бъдат питани по определени въпроси, защото така ще имат възможност да участват пряко в политиката, че трябва да се повиши избирателната активност, защото така гражданите ще имат по-голяма представителност в парламента, и че по-голямата избирателна активност ще обезсили купения и корпоративния вот. Когато обаче стане въпрос за действия, нещата изглеждат много различни от тези декларации.

Защо президентът предложи референдума


Предстоящият референдум на 25 октомври, на който гласоподавателите трябва да отговорят на въпроса "Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите". Това е само един от трите въпроса, които президентът Росен Плевнелиев постави пред Народното събрание за одобрение, така че те да бъдат поставени на гласуване. Другите два трябваше да попитат избирателите дали да се въведе задължително гласуване и дали да се вкара повече мажоритарен елемент в избирателния процес.

Предложението на президента дойде в резултат на масовите протести през лятото на 2013 г. срещу избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Първоначално те започнаха заради скандала с назначението на депутата от ДПС, но бързо ескалираха с искания за промяна на политическата система. Именно това стана поводът държавният глава да предложи провеждането на допитване за промяна на изборната система. Предложението му референдумът да се проведе заедно с изборите за Европейски парламент обаче беше бламирано от тогавашното мнозинство в парламента на БСП и ДПС. Не успя и опитът да се предизвика допитване чрез инициативен комитет и събирането на 500 000 подписа на граждани. Подписката беше стопирана заради констатирани невалидни подписи при проверката в ГРАО.

Идеята за допитването целеше колкото да се отговори на конкретните въпроси, толкова и да се поразтърси политическото блато в България чрез мобилизацията на по-сериозна обществена енергия в политическия процес. Това обаче не стана. Част от въпросите като задължителното гласуване няма как да ентусиазира много хора. Най-голяма роля за бързото заглъхване на вълните от хвърления президентски камък обаче изигра политическата мътилка на страната.



Дружно за статуквото

Парадоксално, но точно политическите сили, които бяха най-активни при събирането на необходимите подписи за свикването на референдум – ГЕРБ и Реформаторският блок, на практика бламираха инициативата при повторното внасяне на искането за свикване на референдум на президента, като го сведоха само до един въпрос – дали да се въведе електронно гласуване. След падането на кабинета на Пламен Орешарски явно клатенето на политическата система вече не беше приоритет.

Въпросът за мажоритарния избор на част от народните представители беше отхвърлен, защото такъв вот щеше да работи за големите партии или за такива, които имат твърди избиратели в даден регион – в случая на ГЕРБ и ДПС. Задължителното гласуване пък беше неглижирано, след като част от депутатите на ГЕРБ не участваха в гласуването. След отхвърлянето на двата въпроса от формацията на Бойко Борисов и от Реформаторския блок се обвиниха взаимно за провала при гласуването. Реформаторите заявиха, че по принцип са срещу мажоритарния вот и че избирателите могат да гласуват за личности чрез преференциалния вот, а като причина за отказа на част от депутатите на ГЕРБ да подкрепят въпроса за задължителното гласуване от формацията на Борисов оправдаха с това, че пултовете на народните представители се развалили. Подозрението обаче беше, че това е резултат от по-общата договорка за сътрудничество в ключови моменти между ГЕРБ и ДПС.

Така референдумът беше сведен до един-единствен въпрос – за електронното гласуване. Трябва да се отбележи, че за него освен от ГЕРБ и РБ, гласуваха и от ДПС. Твърде вероятно е подкрепата на движението, което винаги е изразявало позиция срещу референдумите изобщо, също да е плод на политически сметки. Евентуалното въвеждане на електронно гласуване би улеснило значително избирателите на ДПС в Турция. Обикновено в югоизточната ни съседка гласуват около 50 хил. души, но никой не знае точния брой на българските изселници там с право на глас. Неофициално се твърди, че е над 200 000 души. Освен това въвеждането на електронно гласуване би улеснило значително вота на българите, които работят в други държави в чужбина, а немалка част от тях са избиратели на ДПС.

"Не се чувствам бламиран. Бламирани са над 570 000 българи, които с подписите си застанаха зад трите въпроса", каза по повод отпадането на два от трите въпроса Росен Плевнелиев. И нарече гласуването в парламента странно. То наистина е такова по няколко причини. Първо, защото именно ГЕРБ и РБ бяха двете формации, които не само участваха активно в събирането на подписите за допитването, но и направиха от това цяла кампания. Освен това допускането на двата въпроса до референдум съвсем не означава, че те щяха да получат положителен отговор от избирателите. Най-малкото заради строгите изисквания за валидността на допитването. За сметка на това обаче беше пропусната възможността въпросът за мажоритарния вот и за задължителното гласуване да бъде решен веднъж завинаги. Така че да не бъде използван отново популистки от партиите.

Залогът при референдума за е-гласуването

Референдумът за електронното гласуване всъщност има много общо и с популизма. Гласоподавателите ще трябва да гласуват дали нещо е добро или не, без да знаят детайлите, за да направят своя информиран избор. "Процесът е обърнат, казва политологът Даниел Стефанов, вместо първо да направим експеримент, примерно при местни изборите, така че да видим как работи системата, сега гласуваме по принцип." Затова и по време на кампанията голяма част от аргументите, които ще бъдат чути, няма да имат много връзка с реалността.

Политологът - експерт по избирателни системи и бивш член на ЦИК, Димитър Димитров дава следния пример: "В свободния поток от мнения, необременени от експертна компетентност по въпроса, всички съмнения за разширяване на полето на контролирания вот приемат за предпоставка вариант с въвеждане на е-гласуване за всички избиратели и естествено спекулират с възможността за злоупотреби". Това обаче няма как да стане. Първоначално електронното гласуване ще бъде възприето вероятно само за българската диаспора в чужбина, където и идеята за контролиран вот може да се осъществи по-трудно. А едва тогава и за България. И това няма да е никак скоро. Ако се възприеме гласуването с електронен идентификатор, първият възможен ограничен експеримент ще бъде на парламентарните избори през 2018 г. Реално гласуването по-широко може да се приложи опитно на местните избори през 2019 г. и едва тогава, ако всичко върви гладко, през 2022 може са се гласува с натискане на Enter.

Голяма част от дискусиите освен това се базират на конспиративни теории, които повечето технически експерти отхвърлят с лекота. Проблемът обаче е, че в държава като България, в която е възможна измамата "Костинброд", е далеч по-лесно да се създаде усещане, че електронните избори е лесно да бъдат откраднати. Това недоверие може да бъде преодоляно само след продължителни експерименти, които да докажат, че манипулации не са възможни и че процесът работи безотказно. 

На практика идващият референдум не е за електронното гласуване само по себе си, тъй като конкретната му форма и срок тепърва ще се решават. При успех, т.е. мнозинството от поне 20% от гласувалите на миналите парламентарни избори да отговорят с да на въпроса дали да има интернет гласуване, парламентът е почти сигурно, че ще го подкрепи, но това все още нищо не означава много. "Електронното гласуване не оправя проблемите на изборния кодекс, купуването на гласове и недостатъците политическата ни класа, казва активистът за отворени данни и член на комитета "Гласувай без граници" Боян Юруков. Реалната работа ще започне едва след това.

Всъщност на 25 октомври ще се проведе плебисцит за това колко хора искат промяна в съществуващото статукво. Дали искат нещо ново, или ще си кретаме все така.

 
 Диктатурата на правилата
Правилата за свикване и валидност на националните референдуми са такива, че трудно може да доведат до положителен резултат. От намерението на ГЕРБ отпреди три месеца да прокара промени в Закона за референдумите, които да облекчат условията за свикване на национално допитване и изискванията за валидността му, в крайна сметка беше прието само предложението за намаляване на броя на необходимите подписи, събирани от инициативен комитет, за свикване на национално допитване – от 500 000 на 400 000, както и възможността българите в чужбина също да могат да участват в национални референдуми. При гласуването на поправките в пленарната зала на второ четене от партията на Бойко Борисов изненадващо оттеглиха предложенията си за намаляване на прага на валидност на допитването. То предвиждаше референдумът да се счита за валиден, ако в него са участвали 40% от гражданите с право на глас, когато се провежда самостоятелно от други избори, и да е валиден без никакъв праг, когато допитването се провежда заедно с други избори и в него с "да" да са гласували повече от 50% от участвалите в съответния референдум.
Така остана сегашното положение, при което, за да бъде валидно допитването, в него трябва да са участвали не по-малко избиратели от гласувалите на последните парламентарни избори и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в допитването. Ако в допитването са участвали по-малко избиратели, но повече от 20% от имащите право на глас, и ако с "да" са гласували повече от половината, предложението се внася за разглеждане в парламента и депутатите решават дали да се съобразят с вота на избирателите, или да го отхвърлят. Като причина за отказа на ГЕРБ от тази радикална промяна тогава неофициално се твърдеше, че е плод на договорка с ДПС, които принципно са срещу референдумите. Като потвърждение на тези съмнения се сочеше неколкократното отлагане на гласуването на поправките в закона за референдумите в пленарната зала.

Този текст е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на този текст се носи от фондация “Капитал” и “Икономедиа” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че той отразява официалното становище на ФМ на ЕИП и Оператора на Програмата за подкрепа на НПО в България.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Нещо ново, много от същото и едно неизвестно в екипа на Фандъкова Нещо ново, много от същото и едно неизвестно в екипа на Фандъкова

Идеите за нови звена и лица в общината звучат красиво, но въпросът е доколко ще са ефективни на практика

7 дек 2019, 1245 прочитания

Подчинен на главния прокурор ще може да го разследва 4 Подчинен на главния прокурор ще може да го разследва

Предложението на правителството е това да е началникът на отдел "Инспекторат" във ВКП, което не кореспондира с препоръките на Венецианската комисия

7 дек 2019, 2333 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Виж кой е против и гласувай за

Още от Капитал
Супер звук в мини тяло

Кои са най-добрите TWS слушалки на пазара

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Язовир "Черна дупка"

Пресъхването на язовир "Студена" заплаши Перник с пълно безводие до края на годината и разкри огромните пропуски при управлението на водите в България

Анестезиолозите на алианса

Лидерската среща на НАТО в Лондон се проведе "на обезболяващи", позаглади противоречията и отложи решаването на фундаменталните проблеми за по-късно

Нова концепция: Bagri by Boykovski

"Искаме да придадем повече характер на заведението и на храната, която предлагаме"

ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10