Неочакваната подкрепа от "Атака"

Според представители на ГЕРБ и правителството, с които "Капитал" разговаря, подкрепата от "Атака" е била осигурена след продължили около два дни интензивни преговори.

Депутат от ГЕРБ разказва, че аргументът, с който "Атака" са били убедени да подкрепят текстовете, е бил, че така ще изолират влиянието на АБВ, с чийто лидер Георги Първанов Волен Сидеров е в дългогодишен конфликт.

След гласуването на промените Явор Нотев от "Атака" отрече да е имало договорки, като партията му просто е искала да ускори процеса по конституционна реформа, тъй като приемането на проекта на първо четене с над 180 гласа означава, че той може да бъде гласуван окончателно буквално за три дни.

В петък Магдалена Ташева от "Атака" допълни мотивите на народните представители: "Първо, тъй като се променя конституцията, четенията не са две, а три. Вчера е гласувано просто да се вкара темата в дневния ред на Народното събрание" и "второ, тя предвижда тази промяна, така твърдят вносителите й, да се разширят правомощията на Инспектората към ВСС", коментира тя в интервю за "Клуб Z".

Внезапният интерес на "Атака" към съдебната реформа може да се обяснява именно с предстоящия избор от парламента на членове на Инспектората към ВСС. Мандатът на неговите членове изтича през есента и народните представители имат две седмици да издигнат номинации.

Паралелно с този сюжет над лидера на "Атака" Волен Сидеров, който през последните седмици е активно обгрижван от близките до ДПС медии, тегне и друг сюжет - висящото дело за хулиганство, образувано заради изцепките му от началото на миналата година в полета София-Варна, както и на самото летище в морския град. Следващото заседание по процеса е насрочено за средата на октомври.

Каквито и да са реалните мотиви за включването на "златния пръст" в мнозинството, сигурният ефект е, че то ще отслаби лостовете на влияние на Реформаторския блок, които изразяваха най-твърда позиция срещу евентуалното отстъпление по най-съществения въпрос - разпределението на квотите в двете колегии. Притеснение, което депутати са споделили още след гласуването в сряда.

Автор: Капитал

Преглед на оригинала

Възраждането на отхвърлените идеи

Според правилата депутатите имат срок до следващата сряда да внасят предложения по текстовете. Този срок вероятно ще бъде удължен, защото парламентът ще заседава извънредно преди ваканцията, която си отпусна преди местните избори. Това означава, че гласуването за второ четене вероятно ще остане за след вота.

Твърде е вероятно между първо и второ четене на конституционните промени да бъдат предложени няколко допълнителни изменения. По всичко личи, че в ГЕРБ (съдейки по изказването на председателя на парламента Цецка Цачева) има настроения за въвеждането на квалифицирано (2/3) мнозинство при избора на членове на съдебния съвет от парламентарната квота (сега това става с обикновено мнозинство). Подобно предложение, въпреки че не присъстваше в първоначалния вариант на текстовете, вероятно ще бъде обосновано с очакваното през другата седмица становище на т.нар. комисия за демокрация чрез право към Съвета на Европа (Венецианска комисия). Нейни експерти бяха в България миналата седмица, за да се запознаят с конституционния проект.

Друга идея е въвеждането на явно гласуване на кадровите решения на съвета. Такъв текст имаше във внесения през пролетта проект, който беше отхвърлен, за да бъде постигнат "историческият компромис", който доведе до гласуването в сряда.

Още преди месец Бойко Борисов даде знак, че подкрепя подобно решение: "Аз съм за явно гласуване и то тепърва ще влиза, ще се говори по него. Ако този съдия го е страх да каже, че началникът му не става, или счита, че друг е по-добър, ми той не става и утре да удари с чукчето и вкара този престъпник в затвора. Ще положа огромни усилия и партията, и парламентарната група, гласуването да е явно. Това е наше искане и ще работя за него."

Тази седмица главният прокурор Сотир Цацаров изненадващо заяви, че също е зад предложението."Не съм противник на явния вот. Нямам никакви притеснения да кажа за кого гласувам "за" и за кого "против". От една страна, е тайната на вота. Тя е свещена. Но от друга страна - трябва да имаш куража и да кажеш за какво и за кого гласуваш", каза преди заседанието на ВСС ръководителят на държавното обвинение.

И тази седмица ДПС потвърдиха позицията си, че са против явния вот. В петък Четин Казак заяви пред в. "Сега", че "явното гласуване е категорично неприемливо, тъй като то, вместо да реши проблемите със задкулисието, щеше да ги задълбочи".

В петък депутатите от "Движение България на гражданите" Димитър Делчев и Настимир Ананиев внесоха предложението за явно гласуване, както и отхвърлената идея да се даде възможност на всички съдилища да сезират Конституционния съд. Без подкрепата на ДПС обаче тези текстове няма да могат да минат.

И явното гласуване, и въвеждането на квалифицирано мнозинство са идеи, които срещат широка подкрепа сред професионалната общност. Премахването на тайната на вота на кадровите решения на съвета ще повиши отговорността, която членовете на съдебния съвет носят за взиманите от тях решения, а изборът на представители в съдебния съвет с 2/3 мнозинство ще има за цел по-трудното прокарване на политически назначения.

То може да доведе до блокиране на попълване на квотата - при евентуална липсата на договорка между политическите партии. Именно поради тази причина в продължение на близо три години парламентът не можа да избере главен съдебен инспектор. В актуалния контекст въвеждането на квалифицирано мнозинство за избор на представители от парламентарната квота ще наложи и привличането на партия, която (официално) не участва в управлението, и съответно подкрепянето на нейни кандидатури.

Блокажът на реформата

Представители на управляващото мнозинство изразиха притеснение, че връщането в процеса на предложенията за явно гласуване и въвеждането на квалифицирано мнозинство могат да бъдат използвани като параван за прикриване на съществения въпрос - как ще изглеждат разпределението на квотите в съдийската и прокурорската колегия (защо е важно - вижте графиката).

Ако до миналата седмица ГЕРБ само допускаха, че подобни промени могат да бъдат направени, подобно развитие вече е представяно от тях като съвсем реалистично. В интервю за в. "Политика" (притежаван от депутата от ДПС Делян Пеевски) председателят на правната комисия в парламента Данаил Кирилов коментира: "Вярно е, че ако остане така политическата квота в прокурорската колегия, следващият укор, който ще получаваме от всички европейски институции, е, че политическата квота доминира по отношение на разследването. И това има възможност да се обърне като аргумент срещу нас, затова трябва да има много прецизен баланс в тези отношения."

Пред "Капитал" Четин Казак от ДПС заяви, че партията му няма да подкрепи на второ четене сегашното разпределение на квотите.

Твърде е вероятно преформатирането на квотите да бъде мотивирано с очакваното през следващата седмица становище на Венецианската комисия. Подобно очакване публично сподели и лидерът на АБВ Георги Първанов в ефира на "Канал 3" (притежавана от депутата от ДПС Делян Пеевски): "Когато става дума за прокурорската колегия, ние смятаме, че политическото въздействие, възможността за блокиране на нейната работа е неприемливо, и това не е само наше мнение. Това е и изразеното становище, за съжаление още не документирано, и на представителите на Венецианската комисия. Това е моята информация, че тяхната теза се доближава до нашата. Ако все пак искаме да има движение, и то консенсусно, със 180 гласа и повече дори, тогава нека да се договорим и да приемем едно своеобразно становище, то не е задължително, но становище преди гласуването на самите конституционни промени в парламента, че по третия пункт ние ще търсим друго решение. Тoва е решение, което смятам, че отпушва бързината на съдебния процес и създава условия за по-голяма справедливост." Увереността в становището на Георги Първанов твърде вероятно се дължи на добра информираност. Членове на Венецианската комисия от България са двама бивши съветници на Първанов - професорите Евгени Танчев и Пламен Киров.

Препратка към бъдещото становище на Венецианската комисия направи в четвъртък и главният прокурор Сотир Цацаров. В отговор на въпрос какво мисли за квотите в прокурорската колегия той каза: "Много е важно какво ще бъде мнението на Венецианската комисия. Стартирал е един процес, който е бил неочакван за всички – по бързата пътека. Сигурен съм, че Венецианската комисия ще изрази ясни становища по всички въпроси. Едва след като прочетем становището на Венецианската комисия, след като и народните представители се запознаят с него и след като е даден този оптимистичен знак, процесът ще продължи. Вчерашният ден показа, че диалогът ражда съгласие, не компромисът."

Срещите на експертите на Венецианската комисия, които посетиха България, са били организирани от бившия министър на правосъдието и настоящ съветник на Цецка Цачева Диана Ковачева. Една от последните срещи на експертите е била с вицепрезидента Маргарита Попова. Пред "Капитал" тя коментира, че в позицията Венецианската комисия не би трябвало да има нищо изненадващо и те ще настояват за въвеждането на квалифицирано мнозинство при избора на представители от парламента, защото това е международен стандарт. По отношение на разпределение на квотите тя коментира, че европейският стандарт изисква представителите от професионалната квота да се избират от своите колеги и да са болшинство. Според нея този принцип не е спазен и при съдийската квота, защото там без председателите на ВКС и ВАС съдиите са само с един повече. В колегията на прокурорите избраните от държавното обвинение дори са малцинство. Конституцията не прави разлика между съдии и прокурори и експертите от Венецианската комисия знаят това, защото са участвали в съставянето й, коментира вицепрезидентът. Според нея единственото възможно решение е да "се пипнат малко" квотите, за да се доближат те до "европейските стандарти".

Тезата на вицепрезидента съвпада напълно с изказването на лидера на ДПС Лютви Местан преди гласуването на промените в сряда. "Нито една промяна в конституцията не може да противостои на принципа за независима съдебна власт", коментира той от парламентарната трибуна и даде да се разбере, че е навътре в сметките с разпределението на квотите: "В сегашната ситуация разпределението във ВСС е 11 членове от политическата квота и 14 от магистратската, т.е. има превес на магистратската квота, защото това повелява - съдебната власт да бъде независима. В проекта по отношение на квотата на съдиите принципът е спазен (8:5), но при прокурорската квота - не (6:6). Дали това не е нарушение на принципа на независимостта на съдебната власт? Според нас да." Местан отиде и по-далеч, като отвори дебата за изваждане на прокуратурата от съдебната власт: "Прокуратурата и следствието да бъдат ситуирани в изпълнителната власт. Ако идеите за реформа в съдебната власт са отвъд ограниченията в конституцията, бъдете доблестни и свикайте ВНС. Тогава ще видите цялата реформаторска мощ на ДПС."

На това становище единствен в парламента опонира Радан Кънев. Според него не може Народното събрание предварително да си поставя ограничения и ако има желание да приеме предлаганите промени, няма никакъв проблем впоследствие по тях да се произнесе и Конституционният съд: "Местан публично застана зад тези промени, каза, че политически ги приема, и каза, че има съмнение в тяхната конституционност, които съмнения не можем да разсеем нито аз, нито той. Тях може да ги разсее Конституционният съд. Той ще удържи на думата си, защото неговите избиратели очакват това от лидера си. След това тези промени ще бъдат атакувани в Конституционния съд и след това ще дойде отговор на следващия въпрос, който той постави – има ли нужда България от Велико народно събрание."

Категоричният отказ на ДПС да подкрепи актуалното разпределение на квотите на практика блокира конституционната реформа, защото без партията на Местан няма не само 3/4, но и малкото конституционно мнозинство от 2/3.

В петък премиерът Бойко Борисов индиректно застъпи тезата на Радан Кънев, че е възможно последващо допитване до Конституционния съд (народните представители отправиха предварително запитване до институцията, но миналата седмица от КС отговориха, че то е недопустимо). "И само още едно нещо, просто има тълкувания, то не е и спорно - дали, съдийската – ясно, 8 съдии, над 5 политическа квота, а при прокурорите е 6 на 6 или 6 на 5, сиреч 5 политици, избрани от парламента, политическа квота и 6 от прокурорите. Първо, има Конституционен съд, който може да се произнесе по един или друг начин, не сме сигурни, но едната теза е, когато станат 6 политиците и 5 прокурорите, няма ли в дадена ситуация политическата класа и през това нещо да се влияе на прокурора. Антитезата е, че когато пък е така, може да се търси контрол върху прокуратурата", коментира в петък премиeрът пред bTV.

През следващите няколко седмици развитието на въпроса с квотите може да се случи по два начина. Разпределението на квотите по модела на ДПС може да мине безпроблемно с гласовете на ГЕРБ, Патриотичния фронт, Българския демократичен център, АБВ и "Атака". Подобно развитие ще постави за пореден път въпроса за участието на реформаторите в управлението. Миналата седмица лидерът на ДСБ Радан Кънев заяви в прав текст, че ще свали подкрепата от правителството, ако квотите бъдат променени.

Друг, по-малко вероятен, вариант е текстът да бъде приет в сегашния му вид, но да бъде отправено питане до КС. Разбира се, има и трети вариант - свикване на Велико народно събрание.