Кредитирането остава замръзнало
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кредитирането остава замръзнало

"Все още виждаме относително слаб ръст на кредитирането. Не става дума, че няма ликвидност или капитал, което да пречи на банките да кредитират. По-скоро проблемът е с търсенето", обяснява Христов пред Reuters

Кредитирането остава замръзнало

Подуправителят на БНБ Калин Христов прогнозира промяна на собственост при по-големи банки

3231 прочитания

"Все още виждаме относително слаб ръст на кредитирането. Не става дума, че няма ликвидност или капитал, което да пречи на банките да кредитират. По-скоро проблемът е с търсенето", обяснява Христов пред Reuters

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Анемичният ръст при корпоративните заеми вече седем години означава, че компаниите правят по-малко инвестиции в активи.

И догодина кредитирането ще остане почти замръзнало, прогнозира подуправителят на  БНБ Калин Христов пред Reuters. Конкретната му прогноза е за ръст от 1.6% за 2016 г. при "почти нула" през тази. Всъщност числата от последната седмица показаха, че от началото на годината портфейлът от фирмени заеми се е свил с 350 млн. лв. Спадът обаче се обяснява от централната банка с изчистване на банковите баланси чрез отписване на кредити и продажба на проблемни заеми. Дори да няма спад, липсата на ръст е лош сигнал за българската икономика. Анемичният ръст при корпоративните заеми вече седем години означава, че компаниите правят по-малко инвестиции в активи.

Обяснението на банкерите е, че търсенето е слабо. На фирмите - че ситуацията още е несигурна. Допълнителни фактори са предстоящата проверка на активите в системата и подготвяните продажби на банки с гръцката собственост.

Защо няма кредити за бизнеса

Данните на БНБ за август сочат 10.03% спад в кредитирането на годишна база, което е съизмеримо с отчетените през юли 10.18%. Свиването отново е най-осезаемо при фирмените заеми, чийто обем за последния месец е намалял с 14.47% (при 14.58% през юли). Съществен фактор за това понижение обаче е изваждането на КТБ от статистиката от ноември 2014 г. Сравнението със статистическите данни от началото на годината също говори за затягане на кредитирането, като през повечето месеци данните показват намаляване на портфейлите, а общото понижение спрямо отчетеното в края на декември 2014 г. е с 349.7 млн. лв. С отчитането на отписаните от началото на годината несъбираеми кредити обаче балансът е по-скоро около нулата.

"Все още виждаме относително слаб ръст на кредитирането. Не става дума, че няма ликвидност или капитал, което да пречи на банките да кредитират. По-скоро проблемът е с търсенето", обяснява Христов пред Reuters.

От представители на бизнеса и сдруженията най-често посочват като причина за липсата на нови проекти несигурната икономическа среда. Засега никой публично не заявява, че има инвестиционна идея, но банките му отказват

Естествено част от замръзването идва и по линия на две групи банки, които държат голяма част от активите в системата. Първо, при тези с гръцка собственост годината беше повече от несигурна, а през последните седмици все по-често се говори за предстоящи продажби. В тази ситуация отпускането на кредити съвсем не изглежда приоритетно. Втората група е на институциите с български акционери. Техният фокус е по-скоро да преминат успешно през стрес тестовете - т.е. да прочистят сегашните си портфейли и да си осигурят ликвидност.

Гръцко пренареждане

Процесът по консолидация на българските банки ще продължи, казва още Христов пред Reuters. "Oпределено знаeм, че ще има голямо търсене на банки, които имат над 5% пазарен дял." И допълва, че централната банка има информация за проявен интерес от страна на инвеститори, "но това ще стане ясно с течение на времето." Според него единственият начин да се получи добра възвращаемост на капитала е да се получи по-голям мащаб. Този извод подуправителят прави на база слабия растеж при кредитирането в страната и увеличаващите се регулации в Европа.

Reuters припомня, че гръцките банки държат по-малко от 20% от активите на банковата система в България, но могат да бъдат принудени да се разделят с филиалите си тук в замяна на отпуснатата финансова помощ във връзка с дълговата криза в югозападната съседка.

През юли тази година стана ясно, че българското дружество на гръцката Eurobank - Пощенска банка, купува бизнеса на Alpha bank в страната. Сделката се очаква да приключи до края на годината след получаване на разрешения от регулаторите. Цената все още не ясна, но според гръцки медии и Reuters е 1 евро.

От четирите най-големи гръцки банки - National Bank, Piraeus, Eurobank и Alpha, които са представени и в България, започна изтичане на капитали заради несигурността около финансовите сътресения в Гърция от началото на годината. Поради тази причина централната банка на югозападната ни съседка въведе ограничение на тегленето, което продължи три седмици. Българската централна банка също предприе стъпки да защити местните подразделения, като ги задължи да имат коефициент на ликвидност от 30%, докато изискванията за останалите са 20%.

Според Калин Христов българските банки с гръцки собственици са добре капитализирани и не се наблюдава значително изтичане на средства към майките им. "Имаше изтичане, но то не беше осезаемо", каза подуправителят, запитан дали български депозанти са решили да изтеглят парите си от гръцките подразделения в страната.

Прогноза за умерен растеж

За разлика от кредитния ръст прогнозата на БНБ за развитието на икономиката е значително по-добро. Последните анализи на централната банка показват, че реалният растеж на брутния вътрешен продукт през 2015 г. ще е 2.2–2.3%, докато в началото на година очакванията бяха за 1.8%. "За следващата година имаме прогноза от 2.4%, която се основава главно на по-силното частно потребление и ние отчитаме по-силно държавно потребление. Регистрираме и леко повишаване на инвестициите", заявява Калин Христов.

Калин Христов казва, че планираният преглед на качеството на активите и стрес тестовете на българските банки трябва да приключат към средата на следващата година, което ще постави България в позиция да кандидатства за членство в изграждащия се банков съюз на ЕС.

Анемичният ръст при корпоративните заеми вече седем години означава, че компаниите правят по-малко инвестиции в активи.

И догодина кредитирането ще остане почти замръзнало, прогнозира подуправителят на  БНБ Калин Христов пред Reuters. Конкретната му прогноза е за ръст от 1.6% за 2016 г. при "почти нула" през тази. Всъщност числата от последната седмица показаха, че от началото на годината портфейлът от фирмени заеми се е свил с 350 млн. лв. Спадът обаче се обяснява от централната банка с изчистване на банковите баланси чрез отписване на кредити и продажба на проблемни заеми. Дори да няма спад, липсата на ръст е лош сигнал за българската икономика. Анемичният ръст при корпоративните заеми вече седем години означава, че компаниите правят по-малко инвестиции в активи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK