Най-бързи: в Пловдив, най-зле: в Добрич

Според одитния доклад приблизително 58% от населените места в страната са с достъп до филиал на Спешна помощ до 20 минути, а около 15% от населението пътува над 30 минути. В доклада се констатира, че повечето случаи се изпълняват в рамките на половин час.

Екипите са отчели само 159 хил. забавени повиквания, като те са били най-много през 2013 г. - 39 358. Преобладаващата част от закъсненията са отчетени по вина на оператора – 156 648 или 4.47%, а екипите са отчели, че са забавили само 3 032 обаждания.

Според одитния доклад, най-бързо организираният център е този в Пловдив, където 90% от всички случаи се обслужват до 15 минути от обаждането. След Пловдив се подреждат ЦСМП-Благоевград, където в 90 на сто от случаите линейката пристига до 20 мин., ЦСМП-Варна (до 23 мин.) и ЦСМП-Кюстендил (до 25 мин.) Центровете София-град и Софийска област достигат до ниво 90 на сто след 30-тата минута, а от ЦСМП-Добрич фишовете с попълнени реквизити за време от получаване на обаждането до пристигане на адрес, са недостатъчни за изчисление на времето за реакция.

Напълно амортизирани

Всяка година плащанията на здравното министерство за линейките се е увеличавало – от 77 млн. лв. през 2010 г. на 122 млн. лв. през 2014 г. Въпреки това, обаче, планирането на средствата не е било ефективно. Имало е драстични разлики между заплатите в линейките и болниците, което на практика е обезлюдило спешните коли. Освен това се оказва, че спешните коли са стари и изключително зле оборудвани. Например през 2014 г. линейките са работили със 106 нови апарата, 822 амортизирани и 144 напълно амортизирани.

Докладът констатира, че броят и съставът на екипите от лекари и медицински специалисти е в съответствие с минималните изисквания на стандарта, с изключение на София-град. Там са заложени едва две трети от броя на необходимите екипи по минималните изисквания, а фактически населението се обслужва от половината от заложените медицински екипи.

Причината за всичко това са ниските заплати на екипите. През 2014 г. началната месечна основна заплата на лекар с една специалност е била 700 лв., на лекар без специалност – 650 лв., а на медицинска сестра – 520 лв.

От миналата година екипът на здравното министерство е започнал да изпълнява препоръките на Сметната палата за увеличаване на възнагражденията на спешните екипи, което доведе до увеличаване на броя им. Освен това ведомството на д-р Петър Москов предложи, а правителството прие концепция за развитие на Спешната помощ, а в момента се подготвят критериите за подбор на спешните случаи, които в момента се одобряват от лекарите в специалността. В допълнение – в обновяването на спешните центрове и клиники на болниците ще бъдат инвестирани 85 млн. евро от еврофондовете.