Кой ще разрешава инвестиционни спорове със САЩ
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кой ще разрешава инвестиционни спорове със САЩ

Еврокомисар Малмстрьом обяви в средата на месеца новите си предложения за разрешаване на споровете инвеститор-държава по Трансатлантическото споразумение на ЕК със САЩ

Кой ще разрешава инвестиционни спорове със САЩ

Комисарят по търговията Сесилия Малмстрьом предлага нов международен арбитражен съд, за да умиротвори противниците на Трансатлантическото споразумение между ЕС и САЩ

6182 прочитания

Еврокомисар Малмстрьом обяви в средата на месеца новите си предложения за разрешаване на споровете инвеститор-държава по Трансатлантическото споразумение на ЕК със САЩ

© Thierry Roge


Нито заплахата за клонирано месо, нито за приватизирана вода или пък генномодифицирани ябълки, които противниците на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) разпространяват, не успя да предизвика толкова негативната реакция на милиони европейци, колкото идеята, че корпорации могат да съдят държави. Най-широко дебатираният проблем за протестиращите срещу очакваното споразумение между между САЩ и Европейския съюз се оказаха клаузите за разрешаване на спорове между чужди инвеститори и държави, които уреждат процедура пред арбитражни трибунали. Миналата година около 150 хил. европейци се обявиха против така наречения механизъм за разрешаване на спорове инвеститор – държава (ISDS) в онлайн анкета на Европейската комисия.

За да отговори на тези притеснения еврокомисарят по търговията Сесилия Малмстрьом предложи този месец създаването на специална система от две съдилища, за които дори се планира да станат постоянни и да заместят арбитража. На дискусията в петък в Народното събрание, организирана от парламентарната комисия по европейски въпроси, съветникът на комисаря Йолана Мунгенгова обясни, че новата система би се състояла от първоинстанционен съд и апелативен съд, където съдиите ще бъдат публично назначавани, а изслушванията също биха били публични. Необоснованите искове на инвеститорите ще се отхвърлят бързо, а търсенето на най-благоприятната правна система няма да бъде възможно, твърдят още от ЕК.Има ли бъдеще идеята на Малмстрьом и ще промени ли тя нещо за България?

Защо близо три милиона европейци се обявиха против споразумението?

Петицията в интернет на организацията STOP TTIP (Спри ТПТИ) за момента е събрала над 2800000 подписа, макар че Европейската комисия отказа през есента миналата година да регистрира подписката като официална инициатива на европейските граждани. Въпреки това броячът в интернет продължава да се върти.

Съпротивата срещу ТПТИ тръгна от малкия и среден бизнес в Германия, който се опасява, че споразумението ще означава диктат от страна на големите компании над правото на държавите. Причината негативната реакция да се появи именно там е, че подобен род процедури не са познати в германската практика. Страни като Германия, Франция и Австрия, където основно има съпротива срещу арбитражните клаузи на ТПТИ, нямат двустранни инвестиционни споразумения със САЩ, макар да имат десетки такива с други държави. Т.е. те са гарантирали на своя бизнес възможността да съди други държави (като България например), но не позволяват на други големи икономики, които имат големи корпорации с достатъчно финансова мощ да съдят тях самите.

Германската автоиндустрия подкрепя споразумението
Фотограф: Fabrizio Bensch

Това, което притесни германският (а и в други страни) малък и среден бизнес е, че клаузите на двустранните инвестиционни споразумения първо позволяват страната да бъде осъдена от чужд инвеститор на международен арбитражен трибунал, ако прокара законодателство, което накърнява финансово инвеститора, и второ, че процедурата пред подобен арбитраж струва милиони, тоест единствено големият бизнес може да си я позволи.

Противниците на ISDS твърдят, че дори компаниите да не са способни да анулират закони или разпореждания чрез арбитражните процедури, те могат да изискват компенсации, а това потенциално би могло да възпре дадена държава от приемане на определени законодателни промени от страх да не бъде осъдена за голяма сума. Те допълват, че подобни арбитражи не са необходими в държави с функционираща съдебна система и се надяват те да отпаднат напълно. Ернст Кристоф Столпър, немски политик и участник в инициативата "Спри ТПТИ", коментира през "Капитал", че в Европейския съюз има развити съдебни системи и няма нужда от паралелен механизъм.

Прословут стана случаят, при който шведски инвеститори от румънски произход осъдиха Румъния за 250 млн. долара в Международния инвестиционен арбитражен съд във Вашингтон (ICSID). Миналата година братя Микула убедиха арбитрите, че след присъединяването на страната към ЕС румънското правителство незаконно е премахнало данъчните отстъпки, които те са се ползвали. Букурещ беше принудена да направи това полезно за данъкоплатците дело, за да се съобрази с правилата на ЕС за държавната помощ. В крайна сметка Брюксел забрани на Румъния да плати и един цент по това дело, тъй като то би поставило опасен прецедент. И което показва, че дяволът не е толкова черен.

Какво всъщност ще промени ТПТИ за България?

Ситуацията с България обаче е коренно различна от тази в Германия или Австрия. България, както и още осем страни от ЕС от Източна Европа, имат споразумение, според което и сега американски инвеститори могат да съдят държавите пред международен трибунал. Всъщност новото споразумение се очаква не да влоши, а по-скоро да подобри условията на договорките между САЩ и България. Адвокат Дерменджиев, доктор по международно частно право и член на Лондонския международен арбитражен съд, коментира пред "Капитал", че, договаряйки заедно с големите, България се възползва от отстъпките и облекченията, който могат да бъдат договаряни на база по-големия стокооборот и мащаби. Неговото мнение е, че това е по-изгодно от досега действащия режим. Адвокат Дерменджиев допълва, че България би могла да се възползва от облекчен визов режим или дори премахването му изцяло като условие за подкрепа за споразумението.

От Европейската комисия споделиха сходно становище пред "Капитал" по отношение на влиянието на ТПТИ върху България, като подчертаха факта, че "гласът" на Европейския съюз, като обединение на 28 страни, е доста по-силен от този на България, когато е уговаряла двустранното си споразумение.

Фермерите са против
Фотограф: Pascal Rossignol

Историята на България пред международните арбитражи е кратка. Най-значимият международен инвестиционен спор е този с учреденото в Кипър дружество "Плама Консорциум Лимитид", който държавата спечели през 2008, а "Плама" беше осъдена да плати значителна част от разноските. В хрониките на споровете инвеститор-държава има само още три подобни дела с участието на България:  две висящи в Арбитражния съд във Вашингтон, заведени съответно от чешката Енерго-Про и австрийската EVN AG, и едно, заведено от бившия концесионер по чистотата в София Новера АД, разрешено миналия месец в полза на дружеството.

Какво предлага комисар Малмстрьом?

В предложението си от този месец еврокомисарят по търговията Сесилия Малмстрьом представи идеята си за система от две специално създадени съдилища, съставени от професионални съдии, като в първия ще участват 15 членове, а в апелативния – шест. Предложението включва обществен достъп до всички заседания и документи по делата, като в бъдеще се предвижда съдът да стане постоянна институция и да разрешава спорове по всички двустранни споразумения, сключени от ЕС или отделни негови членове.

Новото направление в оформянето на ТПТИ изключва частните арбитражни съдилища, които са критикувани като непрозрачни. Адвокат Дерменджиев коментира, че предложената от Малмстрьом система би била обективна и отговаряща на правото на ЕС, защото е на две инстанции и защото би могла да уеднакви прилагането на правото спрямо всички страни. На съвсем друго мнение са от "Спри ТПТИ". Ернст Кристоф Столпър коментира, че предложенията на Малмстрьом не преодоляват най-големия според тях проблем, който са посочвали и преди: това, че механизмът дава предимство на чужди инвеститори пред компании от същата държава. Той посочва още, че планираните институции не биха били регулирани от ясна система от правни норми, както е при националните (макар че подобни критики биха могли да се отправят към всяко едно наднационално съдилище, което  функционира на базата на конвенции, международни договори и т.н.).

Въпреки всичко основата вече е поставена - споразумението с Канада

През август миналата година приключиха преговорите за CETA – споразумение между ЕК и Канада, доста наподобяващо ТПТИ и също обект на протести от страна на опонентите на споразумението със САЩ. То е обявено от комисията за "първото подобно" и ще послужи като ориентир за ТПТИ. СЕТА също предвижда разрешаване на споровете пред арбитражни трибунали, като съдържа клаузи, които определят точно кога националните законодателства могат да бъдат оспорвани и кога – не (например ако законодателството е прието в интерес на здравето, безопасността или околната среда, то не може да бъде атакувано). Ернст Кристоф Столпър от "Спри ТПТИ" обясни, че са против и това споразумение, защото 60% от чуждите инвестиции в Канада били от САЩ и възможността за решаване на спорове инвеститор-държава в CETA означавала да се даде индиректно, "през задната врата" възможност на американски инвеститори да използват механизма. Очаква се СЕТА да влезе в сила през 2016 година. 

Нито заплахата за клонирано месо, нито за приватизирана вода или пък генномодифицирани ябълки, които противниците на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) разпространяват, не успя да предизвика толкова негативната реакция на милиони европейци, колкото идеята, че корпорации могат да съдят държави. Най-широко дебатираният проблем за протестиращите срещу очакваното споразумение между между САЩ и Европейския съюз се оказаха клаузите за разрешаване на спорове между чужди инвеститори и държави, които уреждат процедура пред арбитражни трибунали. Миналата година около 150 хил. европейци се обявиха против така наречения механизъм за разрешаване на спорове инвеститор – държава (ISDS) в онлайн анкета на Европейската комисия.

За да отговори на тези притеснения еврокомисарят по търговията Сесилия Малмстрьом предложи този месец създаването на специална система от две съдилища, за които дори се планира да станат постоянни и да заместят арбитража. На дискусията в петък в Народното събрание, организирана от парламентарната комисия по европейски въпроси, съветникът на комисаря Йолана Мунгенгова обясни, че новата система би се състояла от първоинстанционен съд и апелативен съд, където съдиите ще бъдат публично назначавани, а изслушванията също биха били публични. Необоснованите искове на инвеститорите ще се отхвърлят бързо, а търсенето на най-благоприятната правна система няма да бъде възможно, твърдят още от ЕК.Има ли бъдеще идеята на Малмстрьом и ще промени ли тя нещо за България?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    chitatelyat avatar :-?
    Читателят

    Като се има в предвид

  • 2
    chitatelyat avatar :-?
    Читателят

    Като се има в предвид, че американците признават само собствените си съдилища, не виждам как това ще стане.

  • 3
    poptcheva avatar :-|
    Free person

    Сесилия Малстрьом си поставя непосилна задача,като иска да създаде повече бюрокрация с тези 2 нови съдилища.Според мен нещата трябва да се уреждат с двустранни споразумения между всяка държава от ЕС и САЩ.

  • 4
    subaru avatar :-|
    subaru


    Ключовата дума е "арбитраж". Разрешаването на споровете между "инвеститор" и държава се договаря между тях в съответния договор - или пред националния съд на държавата или на инвеститора, по съответното законодателство или пред избран от страните действащ арбитраж. Желанието на някои да изключат националното законодателство на държавата, като наложат задължително САМО арбитраж е силно подозрително и намирисва, също силно...

  • 5
    sarssaraktos avatar :-P
    Sars Saraktos

    [quote#4:"subaru"]Ключовата дума е "арбитраж".[/quote]

    Ключовата фраза е "Не на ТПТИ".

  • 6
    wanderer avatar :-P
    wanderer

    [quote#4:"subaru"]Ключовата дума е "арбитраж". Разрешаването на споровете между "инвеститор" и държава се договаря между тях в съответния договор [/quote]
    Ключовата дума е "парламент". Всеки договор, който държавата сключва, трябва да се ратифицира от Парламента. Договорите, които засягат остро националния суверинитет или сигурност (ядрени централи или хранилища; влизането в съюзи, вероизповедание), демократичните държави как Швейцария ги одобряват с референдум.
    Самата идея, че ДЪРЖАВАТА ДОГОВАРЯ с ЧАСТНО ЛИЦЕ е сбъркана, направо извадена от Карлуково. Държавата може да възлага (обществена поръчка)/да задължава (плащане на данъци)/ да регулира (спазване на закони и договори, инфраструктура). Ако някой се договаря с някого, то това е Парламентът (със закон) или Народът (с референдум).

  • 7
    motochristo avatar :-|
    motochristo

    До коментар [#6] от "wanderer":

    [quote#6:"wanderer"]Ключовата дума е "парламент". Всеки договор, който държавата сключва, трябва да се ратифицира от Парламента. [/quote]

    Например:
    Българската държава сключва договор за концесия на брега на морето с някакви мутри от Русия - без ратификация.
    Българската държава сключва договор за концесия на брега на морето с някакви мутри от САЩ - ратификация.

    Демокрация та дрънка.

  • 8
    motochristo avatar :-|
    motochristo

    До коментар [#2] от "Читателят":

    Не е точно така, всъщност май съвсем не е така. Правителството на САЩ не признава други съдилища много-много, освен когато изрично се е договорило, точно защото то много рядко участва в стопански взаимоотношения извън територията на САЩ. Компании от САЩ обаче си се съдят като пичове по цял свят и съвсем нерядко си ги засилват по пистата.

    В общи линии си текат 2 най-нормални лобистки процеса от двете страни на Атлантика, които ще приключат по някое време и ще се сключи споразумение. Ползите са повече от негативите.

  • 9
    wanderer avatar :-P
    wanderer

    [quote#7:"motochristo"]брега на морето с някакви мутри от Русия - без ратификация[/quote]
    Цял закон промениха депутатите, за да "изплува" руската тръба от морето.
    [quote#8:"motochristo"]Правителството на САЩ не признава други съдилища много-много[/quote]
    Като не признава съдилищата, що настоява за "частен съд"?
    Отделно, че правителството на САЩ изобщо не е страна в съдебен спор на чужда територия - спорът е между две компании или между компания и държавата, на чиято територия са нарушени нечии права.
    Не може международно споразумение да затрива "третата власт", да заличава демокрацията. Или вече нямаме демокрация!?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK